Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 164

гр. София, 18.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 13 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – З.Ж.Л., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.О. от С. адвокатска колегия е предявил срещу З.” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес, негативни емоционални преживявания и влошаване на качеството на живот на ищеца, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 10.09.2016 год., около 7.00 часа, по второкласен път 81 с посока на движение от с.И. към гр.С., в района на 30 км, в завой, между МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „316и“ с рег. № М 8499 ВС, управлявано от Т. Л. И. и МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА 1643 ХН, управлявано от Ц.Р.Т., в който на предна дясна седалка пътувал ищецът, по вина на водача Т. Л.И. застраховани при ответника, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „316и“ с рег. № М 8499 ВС, със застрахователна полица № BG/30/115002642778 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 24.10.2015 год. до 24.10.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 15.02.2017 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 10.09.2016г., около 07.00 часа, по второкласен път 81, с посока на движение от село И.към гр.С., Ц. Р. Т. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф с peг. № СА1643ХН, в който на предната дясна седалка пътувал ищецът - З.Ж.Л.. По същото време в обратна посока на движение, Т.Л.И. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел „316и“ с peг. № М 8499 ВС. В района на 30-ти км. в ляв завой /посока към гр.С./ , водачът Т.Л.И. нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № СА 1643 ХН и настъпил челен удар между двата автомобила.

Изложено е още в исковата молба, че водачът Т.Л.И. станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищеца следните телесни увреждания: множество открити рани на главата; травма в шийния отдел на гръбначния стълб; счупване на 5-то ребро.

След пътно-транспортното произшествие ищецът бил откаран от екип на спешна помощ в У.“, където били осъществени клинични и образни изследвания и раните на главата били хирургично обработени. Консултиран бил с неврохирург, хирург и други лекари специалисти. След направените изследвания ищецът бил освободен за домашно лечение. На 09.11.2016г., поради засилващи се болки в шийния му отдел, обхващащи и дясното му рамо му била предписана и шийна яка.

Към настоящия момент З.Ж.Л. изпитвал болки в областта на шията, ирадиращи към дясното рамо. Имал ограничен обем на движенията на десния горен крайник, което водело от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява труд.

Ищецът твърди още, че в резултат на ПТП, силните болки и затруднения в бита, получил срив в самочувствието, психически шок и не спял спокойно.

Във връзка с ПТП било образувано административно – наказателно производство срещу виновния водач.

Изложено е още в исковата молба, че автомобилът на виновния водач, участвал в процесното ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното търговско застрахователно дружество.

На 14.11.2016г. ищецът предявил пред ответника писмена застрахователна претенция, а на 02.01.2019г. предоставил на ответника и удостоверение за банкова сметка, ***о застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника.

Именно поради това ищецът - З.Ж.Л., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.О. от С. адвокатска колегия, моли съда да осъди З.” АД, ЕИК ., да му заплати обезщетение в размер на 26 000 лева за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, прихически стрес, негативни емоционални преживявания и влошаване на качеството му на живот, възникнали вследствие на ПТП, настъпило на 10.09.2016 год., около 7.00 часа, по второкласен път 81 с посока на движение от с.И. към гр.С., в района на 30 км, в завой, между МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „316и“ с рег. № М 8499 ВС, управлявано от Т. Л.И. и МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА 1643 ХН, управлявано от Ц. Р. Т., в който на предна дясна седалка пътувал ищецът, по вина на Т. Л. И. застраховани при ответника, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „316и“ с рег. № М 8499 ВС, със застрахователна полица № BG/30/115002642778 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 24.10.2015 год. до 24.10.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 15.02.2017 год., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

            С определение от 21.01.2019 год. съдът, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е освободил ищецът от заплащане на държавна такса за производството по делото.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

С отговора на исковата молба ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „БМВ 316" с peг. № М 8409 ВС, по силата на Застрахователна полица № BG/30/115002642778/24.10.2015r., сключена със „З.Д.Ж.и з." АД.

            Ответникът обаче оспорва авторството на деянието, както и твърденият от ищеца механизъм на ПТП.

Оспорва се и медикобиологичния характер на твърдените травми, продължителността им във времето и степента им. Излага се, че ищецът е бил прегледан и освободен след настъпването на ПТП, тъй като служителите на ЦСМП били преценили, че същият няма телесни увреди. По същата причина съставеният протокол за ПТП бил без отбелязване на пострадали лица.

Ответникът твърди още, че по същността си инцидентът, който е претърпял ищецът бил трудова злополука и същият бил получил вече обезщетение за травмите си.

Оспорени са представените по делото болничен лист за периода от 21.04.2017г. до 17.05.2017г. и магнитно-резонансната томография. Те не сочели за твърдените в исковата молба увреждания на ищеца.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като бил без поставен обезопасителен колан.

            Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендира се и за направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната, както и оспорва изложените твърдения от ответника в отговора на исковата молба.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителна искова молба, с които поддържа направените с отговора на исковата молба твърдения и искания.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Видно от представеният с исковата молба протокол за ПТП № 1574865 е, че същият не е подписан от първия участник в ПТП Т.Л.И.. Посоченият протокол е изключително нечетлив и не се установява по делото от представеното заверено копие от него на коя дата е съставен, от кого е съставен, както и каква е била схемата на ПТП. Въпреки издаденото на ищеца съдебно удостоверение за снабдяване с четливо копие от посочения протокол, такова по делото не е представено в срока по чл.158, ал.1 от ГПК, определен от съда в проведеното на 01.10.2019г. съдебно заседание по делото. В последния ден от определения по чл.158, ал.1 от ГПК срок на ищеца, неговият процесуален представител – адв. О. е поискал от съда служебно да изиска посочения по-горе протокол в четлив вариант. В молбата обаче не са посочени причините, поради които страната не е успяла да се снабди, въз основа на издаденото й съдебно удостоверение с процесния протокол. Нещо повече – видно от представената по делото молба на ищеца до ОД МВР – София, РУ на МВР – Костинброд е, че същият е поискал препис от процесния протокол на 30.09.2019г. от структура на МВР, където той не се съхранява - Директора на ОД на МВР – София, вместо директно от Началника на РУ на МВР – Костинброд.

 

            С писмена претенция вх. № 993 от 14.11.2016г. до ответника по делото, ищецът е претендирал заплащането на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 10.09.2016г.

От прието от съда заключение на в.л. Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че съобразно приложената медицинска документация по делото, в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът З.Л. е получил следните травматични увреждания: контузия, охлузвания в челната област на главата и контузия, охлузвания на десен лакът и гръдна травма, изразяваща се в счупване на пето ребро в ляво. Вещото лице сочи, че тези увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, както и временно разстройство на здравето неопасно за живота.

При този тип увреждания вещото лице сочи, че възстановителният процес приключвал за около месец, за който период било налице пълно възстановяване на ищеца от получените травми.

Вещото лице установява, че механизмът на получаване на констатираното увреждане бил удари с или върху твърди тъпи предмети, поради което било възможно да са причинени при ПТП и контакт на тялото на пострадалия с части от интериора на автомобила.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че оплакванията на ищеца от страна на шийния гръбнак нямат отношение с претърпеното ПТП. В наличната по делото документация вещото лице установява, че такива оплаквания и изследвания на ищеца се появявили два месеца след инцидента, дотогава той не се оплаквал от шиен дискомфорт - болки, затруднения на движението и т. н. Предписан бил ЯМР, който установил хронични изменения в шийния гръбнак, изразяващи се в ошипяване, изглаждане на нормалната анатомична конфигурация на гръбнака, което било един от първите белези, че става въпрос за хронично страдание – т.е. изменението на междудисковите пространства на сегментите било с давностен характер, особено ошипяването покрая, така че това не можело да бъде отнесено като травматична генеза – тези изменения – откъм момента на травмата, още повече, че ако имало травматична дискова херния, тя протичала с много остра болка в момента на ПТП и нямало как човекът да не се оплаче веднага ако ПТП-то е оказало влияние на тези увреждания с давност, установява вещото лице.

По делото е допусната автотехническа експертиза, която впоследствие е отменена, тъй като не е представен по делото материал за работата на вещото лице по поставените към експертизата задачи. С молба от 29.08.2019г., както и в проведеното на 01.10.2019г. съдебно заседание /стр.144 от делото/ назначеното по делото вещо лице по допуснатата САТЕ сочи, че въз основа на приетите по делото доказателства не може да изготви заключението по допуснатата САТЕ, тъй като свидетелските показания не са му достатъчни, а Протоколът за ПТП, който може да му даде информация за работата му е нечетлив.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля Т.. От тях се установява, че Т. е пряк свидетел на ПТП, в което З.Л. е пострадал, тъй като двамата на 10.09.2016 г. пътували в посока С. през Б.. Свидетелят сочи, че той управлявал МПС - „Фолксваген Голф-3“, а З. седял до него на дясната седалка, с поставен обезопасителен колан. На ляв завой, при лек дъжд срещу автомобила на свидетеля се появило МПС - „БМВ“, което навлязло в неговата лента и настъпил челен сблъсък. От село И. към град С.пътували с 60-70 км/ч. След удара автомобилите останали в лентата на свидетеля плътно до банкета, отстрани. Пътната настилка била влажна. Видимостта била добра, виждало се. Не били остри завоите, завоят, на който станало ПТП бил лек, имало наклон на пътя. Слабо се виждала маркировката, имало непрекъсната линия. Управляваното от свидетеля МПС сочи, че било изправно. Извикана била линейка, за да откара З. до болница. З. тогава имал силни болки, след това се установило, че има счупени ребра и проблеми с врата. Свидетелят сочи, че не е ходил до болницата със З., но знае, че той не е оставал да лежи в болница. Видял го в къщата му в село И.на следващия ден, той лежал и имал болки в гръдния кош, оплаквал се, че не може да се движи. Все още ищецът имал проблеми, защото не можел да вдига тежко, по-тежка работа изобщо не можел да работи. Болките му били най-вече в гърдите и във врата. Свидетелят не знае дали ищецът е посещавал след ПТП психолог или психиатър и съответно терапевт. Установява, че според него няма промяна в психичното състояние на ищеца след ПТП-то.

            Не е спорно по делото, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС, с рег. № М 8499 ВС, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № BG/30/115002642778 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 24.10.2015 год. до 24.10.2016 год., т.е. била е валидна към датата на процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящияJ случай по делото не бе установено от събраните гласни и писмени доказателства /показанията на св.Т. и нечетливия Констативен протокол за ПТП / по несъмнен и категоричен начин, чрез пълно главно доказване, кой е водачът на МПС рег. № М 8499 ВС участвало в твърдяното от ищеца ПТП. Свидетелят Т. е очевидец на процесното ПТП, но той не сочи кой е управлявал МПС, с което е осъществил челен сблъсък, а неговите показания са базирани на субективна му преценка формирана под стреса от ПТП, както и под страх от носене от самия него на отговорност в случай, че се установи и негова вина. В този смисъл в настоящото съдебно производство не се установи авторството на деянието довело до процесното ПТП, поради което и предявените искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени само на това основание.

Не се установи по делото и механизмът на извършване на ПТП. Автомобилът, който се твърди, че е участвал в процесното ПТП е описан в протокола за ПТП, но този протокол не е подписан от лицето, което е управлявало този автомобил. Същият дори да беше представен по делото в четлив вариант нямаше да послужи за установяване на релевантни обстоятелства, защото не се ползва с материална доказателствена сила. Според чл.125а, ал.1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на мястото на пътнотранспортното произшествие. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените вреди/. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл.125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Ако по делото беше изготвена САТЕ, която да основава изводите си ID;F на този протокол за ПТП, който няма обвързваща доказателствена сила досежно механизмът на процесното ПТП, нямаше и заключението да установява по категоричен начин механизмът на процесното ПТП.

Нещо повече – не се установи по делото по категоричен начин, че ищецът е пострадал именно при твърдяното ПТП, въпреки издаденото удостоверение от РУ на МВР – Костинброд /удостоверението е издадено 10 дни след ПТП/. Служителят на МВР посетил ПТП не е съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /приложение 1 от наредбата/, а е съставил само протокол за ПТП с материални щети /приложение 2 от наредбата/.

Независимо от горното следва да се посочи, че не се установи по делото и противоправното поведение на водача на процесния автомобил, за който се твърди от ищеца, че е виновен за ПТП.

            Тъй като отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, то в настоящия случай следва да се направи извода, че по делото не се установи и основанието за отговорността на ответника по делото досежно ищеца.

Неоснователността на главния иск предпоставя и неоснователност на акцесорния-за присъждане на законна лихва върху претендираната главница, считано от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 15.02.2017 год., до окончателното му заплащане.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Ищецът с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на 150 лева – депозит за възнаграждение на в.л. по назначена експертиза.

Претендира се от ответника и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК - в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Ж.Л., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника му адвокат В.О. от С. адвокатска колегия срещу З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес, негативни емоционални преживявания и влошаване на качеството на живот на ищеца, настъпили вследствие на ПТП, станало на 10.09.2016 год., около 7.00 часа, по второкласен път 81 с посока на движение от с.И.към гр.С., в района на 30 км, в завой, между МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „316и“ с рег. № М 8499 ВС, управлявано от Т. Л. И. и МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА 1643 ХН, управлявано от Ц. Р.Т., в който на предна дясна седалка пътувал ищецът, по вина на водача Т. Л. И. застраховани при ответника, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „316и“ с рег. № М 8499 ВС, със застрахователна полица № BG/30/115002642778 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 24.10.2015 год. до 24.10.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 15.02.2017 год., до окончателното й заплащане.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, З.Ж.Л., с ЕГН **********, да заплати на З.” АД, ЕИК .сумата от 600 лева, съставляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: