Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 1104 по описа за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр.
глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба № 20200611151005 на „Д., Б.И Б.С.“
ООД, ЕИК ******, депозирана срещу отказ № 20200603100428-3/04.06.2020 г. на
АВ-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление вх. № 20200603100428/03.06.2020 г..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа,
тъй като разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ не следвало да се прилага в случай
на прехвърляне на дружествени дялове, извършено между съдружниците, а само в
случаите на прехвърляне в полза на трети лица. Позовава се на съдебна практика.
Съдът като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. № 20200603100428/03.06.2020 г., подадено от представляващ „Д.,
Б.И Б.С.“ ООД, ЕИК ******, е поискано вписване в ТР на прехвърляне на 1 дружествен
дял на стойност 1 лев от капитала на дружеството, притежавани от съдружника Р.Д.ван
И., ЕГН **********, в полза на съдружника А.В.И., ЛНЧ **********, въз основа на
сключен на 18.02.2020 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, с нотариално
удостоверени подписи и съдържание, рег. № 788 и № 789/18.02.2020 г. на нотариус
Х.П., № 070 в регистъра на НК. Със заявлението е представен и нов устройствен акт, отразяващ промяната в собствеността на
капитала и трансформирането на дружеството в еднолично ООД. Декларации по чл.
129, ал. 2 ТЗ както от прехвърлителя, който е и
управител на дружеството към момента на прехвърлянето, така и от приобретателя не са представени, включително след изрично
дадени от длъжностното лице указания за това.
Длъжностното
лице при АВ постановило обжалвания отказ като приело, че към разглежданото
заявление не са представени декларации по образец по чл. 129 ТЗ от управителя и
праводателя, въпреки дадените указания за това. Напротив
от приложените в изпълнение на указанията документи, се налагал извод, че
лицето управител и праводател не желаели да представят
търсената декларация за обстоятелствата, визирани в чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 129, ал. 1 ТЗ.
Според
мотивите на законодателя приложени към законопроекта с промените щели да се
ограничат случаите, при които дружествения капитал се придобива от социално
слаби и безимотни лица, а досегашните съдружници започват търговската си
дейност наново, като регистрират друго юридическо лице. Затова нормата на чл.
129 ТЗ, предвиждаща дяловете между съдружници да се прехвърлят
"свободно", касаела само и единствено липсата на необходимост от
вземане на решение на ОСС. Новото изискване за липса на неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касаело
всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове - както между съдружници,
така и в полза на трети лица.
Жалбата
е основателна.
Обжалваният
отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен.
Деклариране на липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски при прехвърляне на дружествен
дял между съдружници, което прехвърляне се извършва свободно, не е необходимо и
липсата на подобна декларация по принцип не може да обоснове отказ за вписване
на извършеното с дружествен дял разпореждане.
Тълкуването
на чл. 129, ал. 1 ТЗ сочи на извод, че въведеното с изменението на разпоредбата изискване
предпоставка за вписване на прехвърлянето на дружествен дял да е липсата на
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците
и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години
преди прехвърлянето на дружествения дял, се отнася само до случаите, в които
разпоредителната сделка с дружествени дялове има за предмет транслиране на
дяловете в полза на трето лице, което до момента не е имало качеството на
съдружник в търговско дружество. Тя обаче няма основание да намира приложение
при разпореждания с дялове между самите съдружници в дружеството с ограничена
отговорност, тъй като персоналният субстрат на дружеството се запазва. Волята
на законодателя е да изолира случаите, в които се прибягва до прехвърляне на
дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност,
респективно ЕООД, от моментните им собственици към нови, външни за търговското
дружество правни субекти, които поемат правата върху тези дружествени дялове, а
оттам и правата, свързани с управлението на търговското дружество в хипотезите,
когато даденото дружество в качеството му на работодател е неизправно спрямо
своите работници и служители във връзка с изплащането на изискуемите към тях
възнаграждения, респективно обезщетения.
Такова
заключение се налага и от граматическото тълкуване на текста на разпоредбата, в
която обсъжданото изискване е отнесено към случаите, в които дружественият дял
се прехвърля на трето лице, а законодателното разрешение, че прехвърлянето на
дялове от един съдружник на друг се извършва свободно не е засегнато от
изменената редакция на разпоредбата. Потвърждение за това, че законодателната
воля е насочена именно към възприетото по-горе тълкуване от съда е извършеното
изменение на ТЗ, ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. на
разпоредбите уреждащи прехвърлянето на търговското предприятие, където е предвидена
изцяло нова ал. 4, на чл. 15 ТЗ предвиждаща, че предприятие, в което има наети
работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят
изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения,
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на
работниците и служителите, трудовите правоотношения, с които са прекратени до
три години преди прехвърлянето на предприятието, т.е. законодателят се
интересува прехвърлянето на търговско предприятие да не се осъществява с оглед
промяна в състава на волеобразуващия орган на
съответния търговец, която да направи невъзможно удовлетворяването на трудовоправни, респ. осигурителни вземания. Логиката при
прехвърлянето на дружествени дялове е същата. Ако съставът на волеформиращия орган се стеснява с оглед извършеното
прехвърляне на дружествени дялове в полза на друг съдружник, то това само по
себе си не рефлектира върху изпълнението на трудови и осигурителни задължения.
С
оглед изложеното, обжалваният отказ трябва да бъде отменен и на длъжностното
лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да бъде указано да извърши вписване на променените
обстоятелства по партидата на жалбоподателя „Д., Б.И Б.С.“ ООД, ЕИК ******.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ,
по жалба на „Д., Б.И Б.С.“ ООД, ЕИК ******, ОТКАЗ № 20200603100428-3/04.06.2020
г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А4, вх. №
20200603100428/03.06.2020 г..
УКАЗВА
на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по
партидата на „Д., Б.И Б.С.“ ООД, ЕИК ******, променените обстоятелства,
съобразно заявление А4, вх. № 20200603100428/03.06.2020 г..
Решението
не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: