Р Е Ш Е Н И Е №260451
18.09.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18959/ 2019 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково
производство.
Иск на „Строй колор „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, ул. Владимир
Димитров - Майстора № 1 ет. 1 ап.4 , против „Терра Гроуп“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, район Източен,
ул. Източен № 48 ет. 6 , с правно основание
в чл. 45 във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното , по заявление на „Терра Гроуп“ ЕАД , ЕИК
*********, била издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по частното гр. дело № 7476/2014 по описа на
РС Варна , 16 гр. състав против двамата солидарно отговорни длъжници, за вземане на ответника за сума по договор за
строителство. Образувано било изп. дело
№ *** по описа на ЧСИ *********** при ОС В. за 2016г. Узнавайки чрез поканата
за доброволно изпълнение за така образуваното дело, единият от длъжниците, С. И.
А., сключил с адвокат договор за правна
помощ - защита и съдействие в това
производство , като заплатил по договора
сума от 500 лева хонорар на адвоката. Последният установил, че по изпълнителното
дело не са поискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на повече
от две години , и поискал от съдебния изпълнител делото да се прекрати;
съдебният изпълнител уважил молбата и прекратил производството по изп. дело № ***. на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК.
Изложени са доводи, че заплатения от А. хонорар на адвокат намалява имуществото
на последния и затова съставлява вреди от непозволено увреждане, причинено от
противоправно поведение от страна на ответника.
А. прехвърлил вземането си за обезщетение за тези вреди чрез цесия на ищеца от дата
31.07.2018г., което дружество се снабдило за вземането си със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под № 90, издадена по частното
дело № 19210 по описа на ПРС за 2018г. Против така издадената заповед , ответникът
подал възражение в срока по чл.414 от ГПК; ищецът, на което дружество е даден
срок по реда на чл. 422 от ГПК , иска от съда да постанови решение ,с което да
признае за установено съществуването на вземане за сума от 500 лева имещуствени вреди от непозволено увреждане. Претендира
и присъждане на разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба , като иска се оспорва като неоснователен и недоказан.
Допустим като установителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, във
връзка с чл. 422 ГПК. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като
има идентичност между вземането, така , както е описано в заявлението за
издаване на заповед за плащане, от една страна , и исковата молба , от друга. Допълнително по отношение на допустимостта на
иска следва да се каже, че ищецът, респ., цедента като негов частен праводател,
не е разполагал с друг ред за защита в хода на изпълнителното дело, доколкото
съдебният изпълнител не разполага с правомощие да присъжда разноски в тежест на
страна, която не ги е направила, а така или иначе, изпълнителното призводство е
вече прекратено.
При така изложеното, и с оглед ангажираните
от страните доказателства , съдът приема следното от фактическа страна:
Спор по
фактите няма, съдът приема за доказано съществуването на вземането на ответното
дружество против двама солидарни длъжници , един от които – цедента, и по това,
че за същото има издаден изпълнителен лист ( л. 5 от дело № 2751/19 , РС Варна
), и възоснова този лист е образувано изпълнително дело № *** по опис на ЧСИ **************
в района на ВОС; същото е инкорпорирано като доказателствена съвкупност.
Изпълнителното производство е било образувано
на дата 09.03.2016г, като с молбата за образуването му, взискателя – ответник е
възложил на съдебния изпълнител права по чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители – да определя начина на изпълнение и имуществените права на
длъжника , срещу които това изпълнение да бъде насочено. Изпълнителни действия
обаче не са предприети от последния, нито са искани от взискателя, доколкото не
е намерено имущество, срещу което да се изпълнява; имало е наложена възбрана
върху имот, който според справка на АВписванията е бил на С. А., но тя е
била вдигната, след като се установило,
че имота никога не е бил в патримониум на длъжника. Публична продан на този
имот никога не е била насрочвана. В кориците на изп. дело, на л . 57, има копие от договор за правна защита и
съдействие с адвокат Р.Д., и от самия договор се установява, че е платена на адвоката сума от 500 лева.
Установява се също така , че адвоката е поискал
( молба от дата 27.07.2018г. на
л. 55 ) прекратяването на изпълнителното производство , което е мотивирал с това , че по същото няма в период повече от
две години поискани от взискателя изпълнителни действия. Няма нарочен акт на
съдебния изпълнител за прекратяване на производството, но доколкото това прекратяване
настъпва по силата на закона , и след като на
страните са връчени уведомления за прекратяване, следва да се приеме ,
че производството е било прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК.
Съществуването на договора за цесия не е спорно
, а и се доказва от приложеното на л. 11 копие; на л. 13 е представено и копие
от уводомление до длъжника за
извършената цесия , с характер и на покана за плащане на прехвърленото вземане.
В отговора си ответното дружество изрично е заявило , че не оспорва фактите ,
така , както са изложени в исковата молба , и затова и съдът ги приема за осъществени, като за тях се сочат и
годни доказателства .
По правото:
Сложният фактически състав на
непозволеното увреждане предполага ищецът да докаже противоправно поведение от
страна на ответника , настъпването на вреди, и пряка причинноследствена връзка
между поведението на ответника и настъпването на вредите. Противоправното
поведение следва да е виновно извършено , като вината се предполага да
съществува ( чл . 45 ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите), освен ако не е доказано противното. Независимо от
формата на конкретното поведение
(действие ) или неговата липса (бездействие), това поведение трябва да е противоправно, тоест, да нарушава
или заобикаля императивна
правна норма ; на плоскостта на процесуалното гражданско право, дължи обезщетение за
причинените вреди този, който е злоупотребил с процесуалните си права (чл. 3 от ГПК).
В конкретния случай, съдът не намира
противоправно поведение от страна на взискателя – ответник „Терра Гроуп“ ЕАД
, ЕИК *********, след като е безспорно,
че това дружество има изпълняемо по принудителен ред притезание срещу частния праводател
на ищеца. Според ищеца , такова
поведение съставлява бездействието на ответника, пропуснал да оттегли направеното с молбата
за образуване възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и да поиска прекратяване на
изпълнителното дело , макар за същото да било вече настъпило основание по чл.
43 ал. 1 т . 8 от ГПК. Кредиторът обаче винаги има интерес от провеждането на
принудително изпълнение, не е длъжен в противоречие на този си интерес да
прекратява производството или да оттегля правата, делегирани на ЧСИ и затова и
отсъства негово противоправно поведение. Единствената друга възможна форма
на бездействие на това дружество е непоискването да се извършват изпълнителни действия в хода на изп.
дело *** по описа на ЧСИ ******, довело до прекратяването на изпълнителното
производство на нарочното основание по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Бездействие
обаче отсъства – съдебният изпълнител е овластен още при образуването на делото
съобразно чл. 18 от ЗЧСИ, който му дава
права да замести със свое волеизявление посочването на взискателя по чл. 426 ал. 1 изр. първо от ГПК.
На следващо място, има по делото наложена на дата възбрана върху имот, представляващ 1/6 ид.
част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.3513.82.1.8 по кадастралната карта на В.; към датата на налагането на възбраната,
тази част от имота е собствена на длъжника А., видно от приложената справка от
Агенцията по вписванията. Такова насочване на изпълнение е законосъобразно, въпреки
липсата на проведена публична продан; продан не е проведена, тъй като през 2018г
А. се отказва от наследството на праводателя си И. А., в чийто патримониум
приживе е този имот. Друго имущество -
годен обект на изпълнение срещу А. не е имало.
Дори да приемем, че има бездействие на взискателя, то това бездействие
не противоречи на правото, доколкото по своя характер е отказ от имуществени
права, с които взискателят може да се разпорежда както намери за добре, вкл.
безвъзмездно, чрез конклудентни действия
или чрез бездействие. Санкцията за бездействие при упражняване на имуществени
права е погасяването им по давност, нещо, нещо, за което по делото няма данни.
Няма и злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като
това бездействие на кредитора е правнорегулирано, то е предвидено като хипотеза в чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК и съответно санкционирано чрез прекратяване на
изпълнителното производство. Няма как да се приеме, че процесуалното
бездействие на кредитора е недобросъвестно, напр. за да бъдат увредени права и
законни интереси на длъжника, точно обратното – от това бездействие длъжникът има правен
интерес.
Съдът иска да отбележи също така, че по делото отсъства пряка
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претърпените от
праводателя на ищеца вреди, доколкото поведението на ответното дружество като
взискател не е самодостатъчно да се прояви вредата. Процесуалното
представителство от адвокат не е задължително, договора с адв. Д., по който е
платено , е сключен след датата на прекратяване на изпълнителното производство
, а по изпълнителното дело има друг упълномощен адвокат на длъжника А., с
пълномощие, предхождащо датата на сключване на договора с адвокат Д..
Затова съдът не намери да е осъществен състав на непозволено
увреждане и съответно следва да отхвърли
иска.
Разноските се присъждат в тежест
на ищеца.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „Строй колор „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул.
Владимир Димитров - Майстора № 1 ет. 1 ап.4 , да се признае за установено
спрямо „Терра Гроуп“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, район Източен,
ул. Източен № 48 ет. 6, съществуването на цедирано от С. А. вземане за вреди от непозволено увреждане – платен
от А. хонорар на по изп. дело № *** по
описа на ЧСИ ********* при ОС В. за 2016г. в размер на 500 лева , за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 90 по частното дело № 19210 по описа на ПРС за 2018г.
Осъжда „Строй колор „ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул.
Владимир Димитров - Майстора № 1 ет. 1 ап.4 , да заплати на „Терра
Гроуп“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в Пловдив, район Източен, ул. Източен № 48
ет. 6, сумата от 300 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ