Решение по дело №11688/2019 на Софийски градски съд

         Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е     №…..

   гр. София, 25.11.2020 г.

 

 

         В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска  

                                                   Мл. Съдия : Мария Малоселска  

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11688 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 148442 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 18740/2018 г. на СРС, 43 с - в са отхвърлени предявените от Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „******, представлявана от П.И.П., в качеството на управител срещу „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК ******, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – че дружеството дължи на ЕС, с адрес: гр. София, ул. „******, за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. 04.2016 г. до м. 02.2017 г., следните суми - за магазин № 41 : сумата от общо 117 лв., главница, формирана по реда на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, като 1 % от минималната работна заплата, съгласно решение на ОС на ЕС от 09.02.2012 г. за периода м. 04.2016 г. - 02.2017 г. и по 10 лв. за периода от м. 03.2017 г. до м. 09.2017 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 16.02.2017 г.; сумата от 7, 22 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 117 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 24.09.2017 г., а за автосервиз : сумата от общо 187 лв. - главница, формирана по реда на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, представляваща 1 % от минималната работна заплата, съгласно решение на ОС на ЕС от 09.02.2012 г. за периода м. 04.2016 г. - 02.2017 г. и по 20 лв. за периода от м. 03.2017 г. до м. 09.2017 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 16.02.2017 г. и сумата от 9, 44 лв., обезщетение за забава върху сумата от 187 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 24.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението 25.09.2017 г. до окончателното изплащане.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца - етажните собственици в сградата на Етажна собственост с адрес:  гр. София, ул. „******, представлявана от П.И.П., управител на ЕС. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Неоснователно СРС е приел, че размера на задълженията за фонд „Ремонт и обновяване“ не е определен, създаден с решение на ОС от 09.02.2012 г. Прието е че, съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС дължимият размер на месечната вноска е 1 % от минималната работна заплата, като всяка година са отделяни средства в специална сметка, с решения на ОС. Поддържа се, че вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ са свързани с правото на собственост и покриват разходи по сградата и общите части, като са дължими от всички собственици. От тези средства са извършвани ремонти, съгласно решения на ОС. Неоснователно исковете са отхвърлени, въпреки че СРС е приел, че с решение на ОС от 16.02.2017 г. ЕС е взела решение за увеличение на размера на месечните вноски по отношение на магазина и сервиза, собствени на ответното дружество. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ответника „Ф.И." ЕООД, чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и съобразено със събраните по делото доказателства и материалния закон. Излага доводи, че жалбата е бланкетна и неоснователна. Поддържа, че основателно СРС е приел, че в протокола на ОС от 09.02.2012 г. не е взето решение за конкретен размер на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ и такъв не е определен, нито е посочено, че той съответства на минималния размер по закон. Единствено е посочено, че решението е взето на основание чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС, което не означава автоматично, че размерът на вноската е 1 % от минималната работна заплата за страната. Според ответника размерът на вноската във фонда следва да е изрично определен в решението на ОС на ЕС, като посочването на чл. 50 от ЗУЕС не може да се тълкува в смисъл, че ОС е взело решение месечните вноски да са в минималния размер посочен в закона. Съдът не може да тълкува волята на ОС на ЕС, при липса на ясно изразена такава, относно размера на месечните вноски и липсва основание в закона да се задължи ответника за заплащане на вноски за фонда в претендираните размери. Основателно СРС е приел, че доколкото в решенията на ОС от 09.02.2012 г. и 18.02.2013 г. не е конкретизиран размера на вноските, такива не се дължат от ответника. Поддържа се още, че в последното решение на ОС от 16.02.2017 г. се определят за първи път вноски за фонда, но те са определени незаконосъобразно, извън механизма уреден в чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС. Действително, в това решение е предвидено размерите на вноските да се увеличат, но за тази цел е трябвало те първо да бъдат определени по предвидения ред. Твърди се, че законът не поставя зависимост между размера на вноските и вида на обекта в ЕС, нито от неговото предназначение. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :         

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи и за нарушения на императивните материалноправни норми.

В случая обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът се е произнесъл по искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 41 ЗС, вр. с чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване задължение на ответника за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС находяща се в гр. София, на ул. „*****за периода м. 04.2016 г. - м. 02.2017 г. и лихви за забава върху тях за съответните периоди.

Както основателно приема и СРС, в доказателствена тежест на ищеца, по общите правила на чл. 154 ГПК, е да установи, пълно и главно, че ответното дружество е собственик на обекти : магазин 41 и автосервиз в сграда в режим на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „*****, вх. Е и че е взето решение на ЕС за конкретен размер на разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, в процесния период. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените факти, е да докаже плащане на дължимите суми.

От представените пред СРС доказателства - н. а. № 18, том ІІ, рег. № 4518, дело № 175 от 16.11.2010 г. и н. а. № 31, том ІІ, рег. № 4917, дело № 185 от 20.12.2013 г. за покупко- продажби се установява и не е спорно, че дружеството ответник се легитимира като собственик на два обекта в ЕС на ул. „*****- магазин № 41 и автосервиз, находящи се в секция „В“ от процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост, както и на съответните идеални части от общите части на тази секция. Видно от приложеното по делото писмо от ГИС София е, че в секция „В“ попада и процесния вх. Е.  

По съществото на спора относно дължимостта на вноските от ответника за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесните периоди и във връзка с доводите на страните във въззивното производство, съдът намира следното :

Съгласно разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по - малко от един процент от минималната работна заплата за страната и/или други източници - чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС.

ОС на етажни­те собственици определя размера на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ - съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, като това решение на ОС обвързва всички етажни собственици, включи­телно и тези, които не са гласували за него (арг. ал. 4 на чл. 11 ЗУЕС).

Съдът споделя довода на ищеца, че според чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, минималният размер на ежемесечните вноски не може да бъде по - малък от 1 % от минималната работна заплата за страната, който е известен за всеки период. Доколкото в решенията на ОС, касаещи вноските за създадения фонд „Ремонт и обновяване“, не е посочено нищо различно от предвиденото в закона, следва да се приеме, че това е дължимият размер на месечната вноска по чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. В същото време в закона е посочена долната, минимална граница на месечната вноска за фонда, която е определяема, но не и горна такава, което означава, че няма пречка собствениците да вземат решение за събиране на по – високи вноски за този фонд от тези съответстващи на 1 % от МРЗ за страната или на идеалните части от общите части на сградата. В тази част нормата има диспозитивен характер.

Видно от т. 3 от протокола от 09.02.2012 г., Общото събрание на етажните собственици е взело решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ съгласно чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. Съобразно ПМС № 375/28.12.2015 г. МРЗ за страната за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е била 460 лв., а за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., размерът на МРЗ е 460 лв., съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г. Тези размери са ноторно известни. Следователно, въпреки че дължимите от ответника месечни суми не са посочени конкретно, те са достатъчно определяеми чрез извършване на съответните математически изчисления и няма пречка да бъдат определени. Не се налага тълкуване на волята на ОС на ЕС, в какъвто смисъл за възраженията на ответника.

В същото време, в протокола на ОС на ЕС от 16.02.2017 г. в т. 3, изрично ЕС е приела, че месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за собствените на ответника  магазин 41 и автосервиз ще са съответно - по 10 лв. за магазина и 20 лв. за сервиза. Както се посочи и по - горе възраженията на ответника, че тези вноски са незаконосъобразно определени, са неоснователни, доколкото в чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС е предвидена само долната граница на вноската, но не й нейната горна граница, която няма пречка да бъде определена от ОС и в по – висок размер.

Предвид изложеното до момента, за разлика от СРС настоящият състав намира, че в протоколите на ОС на ЕС са взети решения по съответния ред на ЗУЕС за внасяне на суми от етажният собственик за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване“ на процесната ЕС. Няма данни, нито се твърди обсъдените решения на ОС да са оспорени по надлежен ред, следователно те са влезли в сила и служат като основание за заплащане на съответните суми от ответника, етажен собственик. Няма основание ответникът да бъде освободен от заплащането на дължимите вноски за поддържане на общите части на ЕС само на формално основание, както е приел СРС. По делото не се твърди, нито са представени доказателства за заплащане на сумите или на част от тях от дружеството.

Когато искът е доказан по своето основание, няма пречка той да бъде определен по размер от съда, съгласно нормата на чл. 162 ГПК.

По тези съображения, настоящият състав намира, че претенцията за заплащане на месечни вноски за магазин № 41 е основателна и следва да се уважи, както следва : в размер на по 1% от МРЗ за страната  на месец, съответно 4, 2 лв. на месец за периода м. 04. - м. 12.2016 г. или за 9 м. х 4, 2 лв. = 37, 80 лв., а за периода м. 01 и м. 02.2017 г. - 2 м. х 4, 6 лв. = 9, 20 лв. или общо 47 лв. 37, 80 лв. + 9, 20 лв. = 47 лв.

За периода м. 03.2017 г. - м. 09.2017 г. - 7 м. х 10 лв. на месец = 70 лв. (съобразно Протокола на ОС от 16.02.2017 г.). Общият размер на задължението за целият заявен период е 117 лв. - 70 лв. + 47 лв. = 117 лв.

На основание чл. 162 ГПК въззивният състав  намира, че искът относно магазин № 41 е изцяло основателен.

По същият начин, претенцията за заплащане на месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за собственият на ответника автосервиз е основателна, както следва : в размер на 1 % от МРЗ за страната - съответно 4, 2 лв. на месец за периода м. 04. - м. 12.2016 г. – или за 9 м. х 4, 2 лв. = 37, 80 лв., а за периода м. 01 и м. 02.2017 г. - 2 м. х 4, 6 лв. = 9, 20 лв. или 37, 80 лв. + 9, 20 лв. = общо 47 лв.

За периода м. 03.2017 г. - м. 09.2017 г. за 7 м. х 20 лв. = 140 лв. (съобразно Протокола на ОС от 16.02.2017 г.). Общият размер на задължението за целият заявен период е 187 лв. = 140 лв. + 47 лв.

По исковете за установяване на задължения за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 01.04.2016 г. до 24.09.2017 г.:

Доколкото задължението е срочно и се дължи всеки месец , ответникът ще изпадне в забава при непогасяването му всеки месец и без да е необходима покана, по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд констатира, въз основа на интернет калкулатор, че лихвата  за забава за посочения от ищеца период, върху всяка от двете претенции за главницата, е в по - висок размер от претендирания от ищеца, поради което исковете за лихви за забава върху двете претенции следва да се уважат изцяло -  съответно за сумата от 7, 22 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 117 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 24.09.2017 г. и за сумата от 9, 44 лв. върху сумата от 187 лв. за същия период.

Като се съобрази изложеното до момента, доколкото мотивите на СРС не съвпадат с тези на настоящият въззивен състав, които приема, че исковете са изцяло доказани и основателни, решението на СРС, с което са отхвърлени, следва да се отмени, като постановено в противоречие с материалния закон и исковете да се уважат изцяло, както са предявени.

            По разноските пред СРС :

            С оглед промяната в изхода от спора и направеното от ищеца искане, в негова полза следва да се присъдят разноски за СРС за исковото и заповедното производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва : за исковото производство – общо 500 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за държавна такса, а за заповедното производство общо 325 лв., от които  300 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

            По разноските за СГС :

При този изход от спора, право на разноски има ищеца - въззивник. В негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер от 375 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Възраженията на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК - за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца са неоснователни, доколкото разноските за адвокатско възнаграждение са в минималния размер предвиден в НМРАВ.

Така мотивиран, съдът      

                                                    

       Р  Е  Ш  И  :

                       

ОТМЕНЯ решение № 148442 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 18740/2018 г. на СРС, 43 с - в, с което са отхвърлени предявените от Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „******, представлявана от П.И.П., в качеството на управител на ЕС срещу „Ф.И." ЕООД, ЕИК ******, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Ф.И." ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес *** А, чрез адв. М., дължи на Етажните собственици на ЕС, с адрес: гр. София, ул. „******, представлявана от П.И.П., като управител на ЕС, суми за фонд „Ремонт и обновяване" за периода от м. 04.2016 г. до м. 02.2017 г., както следва : за магазин № 41 – сумата от общо 117 лв., главница, формирана по реда на чл. 50. ал. 2. т. 1 ЗУЕС, както следва : като 1 % от минималната работна заплата за страната, съгласно решение на ОС на ЕС от 09.02.2012 г. за периода м. 04.2016 г. – 02.2017 г. и по 10 лв. на месец за периода от м. 03.2017 г. до м. 09.2017 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 16.02.2017 г., сумата от 7, 22 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 117 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 24.09.2017 г., а за автосервиз – сумата от общо 187 лв. - главница, формирана по реда на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и представляваща 1 % от минималната работна заплата за страната, съгласно решение на ОС на ЕС от 09.02.2012 г., за периода м. 04.2016 г. – 02.2017 г. и по 20 лв. на месец за периода от м. 03.2017 г. до м. 09.2017 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 16.02.2017 г., както и сумата от 9, 44 лв., обезщетение за забава върху главницата от 187 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 24.09.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от подаване на заявлението - 25.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес *** А, чрез адв. М. да заплати на Етажните собственици на ЕС, с адрес: гр. София, ул. „******, представлявана от П.И.П., като управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски, както следва : за СРС - за исковото производство общо 500 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. държавна такса, за заповедното производство общо 325 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса, а за СГС : разноски в общ размер от 375 лв. - 25 лв. за държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.