№ 19927
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110138794 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в общ размер 13
985,71 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди от настъпило на 18.01.2022 г. в гр. Р., ведно със законната
лихва и разноските.
Ищецът твърди, че на 18.01.2022 г. в гр. Р. е станало ПТП, причинено от
виновно противоправно поведение на водач на л.а. „А., като вследствие на
произшествието е увреден собствения му л.а. „Ф.. Твърди да е уведомил
ответника, който е застраховател по гражданската отговорност на виновния
водач, като същият му е заплатил обезщетение за вредите в размер на 533,74
лв., а действително причинените вреди са в размер на 14 519,46 лв. Ето защо
предявява иск за разликата от 13 985,71 лв.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва да е
застраховал гражданската отговорност на виновния водач. Оспорва всички
вреди да са причинени от процесното ПТП и да са в причинна връзка с него.
Оспорва предявения иск, като завишен по размер и излага съображения, че
процесните увреждания представляват тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, са настъпили твърдените имуществени вреди,
както и техния размер.
1
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението в пълен размер.
По делото не е спорно, че на 18.01.2022 г. в град Р. при излизане на заден
ход от паркинг пред блок „Б.., не е пропуснал и е реализирал ПТП с
преминаващия по ул. „Л.” л.а. „Ф., за което е съставен двустранен
констативен протокол.
Водачът на л. а. „А., е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП,
съгласно което преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая водачът на л. а.
„А., при извършване на маневрата движение назад е следвало да се увери, че
пътят зад неговия автомобил е свободен и че с движението си няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници на пътя, като бъде в
готовност при възприето препятствие незабавно да предприеме маневра по
спиране на превозното средство с цел избягване на удар, което в случая не е
сторено. Предвид това, следва да се приеме, че вина за произшествието има
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач
на л. а. „А.. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” е функционално обусловена от тази на делинквента по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Ето защо ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца, в
качеството му на собственик на увредения от произшествието л.а. „Ф.,
застрахователно обезщетение в размер на 533,74 лв.
Спорни по делото са въпросите, дали всички претендирани от ищеца
вреди са настъпили от процесното ПТП, както и относно размера на
отговорността, поради което и ищецът следва да докаже размера на всички
претърпени от него вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП.
Преди да се отговори на тези въпроси следва да се посочи, че ищецът по
делото обичайно пребивава в Г., където е регистриран и увредения л.а. „Ф..
Въпросът за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите от него вреди е технически, изисква специални знания, каквито
правораздавателния орган не притежава, с оглед на което по този въпрос
съдът изцяло кредитира заключението на приетата и неоспорена от страните
автотехническата експертиза. Съпоставката на механизма на ПТП с
отразените в протокола за ПТП видими увреждания и установените при
извършената в Г. калкулация на ремонт на л.а. „Ф., налага извод, че всички
претендирани щети по автомобила се намират в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото на 18.01.2022 г. в град Р. пътно – транспортно
произшествие.
При застраховка ”гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
2
застрахования за причинени от него на трети лица вреди. В чл. 386, ал. 1 и ал.
2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпването на събитието, като то не
може да надхвърля застрахователната сума. Чл. 499, ал. 2 КЗ определя като
единственото ограничение на размера на обезщетението, което дължи
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" при причинени
вреди на имущество, действителната стойност на причинената вреда.
Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на
увреждане на едно моторно превозно средство при настъпило
застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на
щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования. Т.
е. дължимата сума за настъпилото застрахователно събитие има
обезщетителен характер. Процесното увреденото моторно превозно средство
е собственост на лице, което живее в Г., респективно отремонтирането му ще
се извърши в Г.. Както е посочено в решение № 1 от 02.02.2011 г. по т. д. №
263/ 2010 г. на ВКС, II т.о., когато се дължи обезщетение за вреди на увредена
вещ, собственост на чуждестранно лице и поправянето на вредите е
извършено в чужбина - налице е чуждестранен елемент в правоотношението
между застраховател и увреден, свързан с характера на увреденото лице и
мястото на отстраняване на вредите, затова не може размерът на
обезщетението да се определи по средни пазарни цени в България, тъй като
това не би довело до пълна обезщетение за вредите, а следва стойността на
възстановителния ремонт да се определи по цени в съответната държава. В
случая действителната стойност на претърпяната вреда е равна на средствата,
необходими за извършване на ремонт на автомобила по средни пазарни цени
на труд и части в Г., а именно 13 423,35 лв. съгласно заключението на
съдебно - автотехническата експертиза. Направените от ищеца разноски за
експертиза в Г., която е калкулирала стойността на ремонта на автомобила в
Г., не се обхващат от застрахователното обезщетение, тъй като не са пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 51 , ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е изплатил извънсъдебно 533,74 лв., като е останал задължен
за остатъка от 12 889,61 лв., до която сума искът следва да се уважи и да се
отхвърли до пълния предявен размер.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху уважената част от
иска, считано от предявяването му до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съобразно уважената част от иска в общ размер на 653,83 лв. за заплатени
държавна такса и депозит за експертиза. Ищецът не е ангажирал
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3
3
ГПК съобразно отхвърлената част от иска в общ размер на 19,59 лв. за
заплатен депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л., ЕИК ., гр. С., да заплати на Л. Х. К., ЕГН **********,
живущ в Г., чрез адв. А. Д. от САК, съдебен адрес: гр. С., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата 12 889,61 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди – щети по собствения му л.а. „Ф., от настъпило
на 18.01.2022 г. в град Р., вследствие противоправното поведение на водач на
л.а. „А., чиято гражданска отговорност е покрита от ответника, ведно със
законна лихва от 12.07.2023 г. до плащането на сумата, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 653,83 лв. разноски в производство.
ОСЪЖДА Л. Х. К., ЕГН **********, живущ в Г., чрез адв. А. Д. от САК,
съдебен адрес: гр. С., да заплати на ЗК „Л., ЕИК ., гр. С., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 19,59 лв. разноски в производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в дв.дмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4