РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Ямбол, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова.
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20222330102914 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с която претендират да се приеме за
установено, че Д. К. П. - кредитополучател и В. Г. Д. в качеството му на ***
към 20.01.2022 г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК) ответниците Д. К. П., ЕГН
********** и В. Г. Д., ЕГН ********** им дължат сумата от общо 17 879.03
евро (седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и девет евро и три
евроцента), от които:
- просрочена главница в размер на 6 225.79 евро (шест хиляди двеста
двадесет и пет евро и седемдесет и девет евроцента), ведно със законната
лихва върху нея, считано от 20.01.2022 г. до окончателното плащане на дълга;
- просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.4 от
Договора за кредит за периода от 20.09.2012 г. до 12.03.2020 г. включително в
размер на 5469.71 евро (пет хиляди четиристотин шестдесет и девет евро и
седемдесет и един евроцента),
- просрочена наказателна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.10 от
Договора за кредит за периода от 20.09.2012г. до 12.03.2020г. включително в
размер на 3 356,54 евро (три хиляди триста петдесет и шест евро и петдесет и
1
четири евроцента),
- договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г.
включително, дължима на основание т.4, Раздел II от Договора за кредит в
размер на 172.86 евро (сто седемдесет и две евро и осемдесет и шест
евроцента);
- непогасена договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2020г. до
20.12.2021г., включително, дължима на основание т. 4 от Договора за кредит
в размер на 272.36 евро (двеста седемдесет и две евро и тридесет и шест
евроцента).
- просрочена наказателна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.10 от
Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 18.01.2022г. включително в
размер на 2 381.77 евро (две хиляди триста осемдесет и едно евро и
седемдесет и седем евроцента).
Молят, съдът да им присъди направените разноски в заповедното
производтво в размер на 749,37 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки), от които платена държавна такса в размер на
699,37 лева (шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки)
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева), както
и направените в настоящото производство разноски , в това число платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 600,00
/триста/ лева.
Ищецът сочи, че на 19.12.2011г. между „Първа инвестиционна банка“
АД, от една страна, и Д. К. П., ЕГН ********** , от друга страна, е сключен
Договор №***г. за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила
на Кредитополучателя Д. К. П., ЕГН ********** банков кредит в размер на 6
400.00 евро по разплащателна сметка с IBAN: *** за погасяване на
съществуващи задължения по Договор № ***г .
Предоставеният кредит е изцяло усвоен до пълния размер на
предоставената сума на 20.12.2011г.
Кредитът е следвало да бъде издължен по разплащателната сметка на 120
месечни погасителни вноски, считано от 20.01.2012г. до 20.12.2021г. вкл.,
всяка една с падеж и в размер съгласно погасителен план, който е неразделна
част към договора за кредит.
2
За ползвания кредит в Раздел II, т. 4 от Договора за кредит
Кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва в
размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от
8,51 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит БЛП на Банката
за евро е в размер на 7,99 процента, като стойността му не е променяна за
целия период на кредита.
Съгласно Раздел II, т. 10 от Договора за кредит плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
Кредитополучателя в БАНКАТА се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. При наличие
на просрочени плащания, Банката има право на обяви кредитът за предсрочно
изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита,
включително надбавката.
По силата на Договор за поръчителство от 19.12.2011 г. ответникът В. Г.
Д.. ЕГН ********** се е задължил в качеството си на поръчител да отговаря
солидарно с Кредитополучателя Д. К. П. за изпълнения на задълженията му
по Договора за кредит.
Ищецът твърди, че Кредитът е в просрочие, считано от 20.09.2012г. -
общо 3 407 дни към 18.01.2022г. включително.
По кредита са просрочени 112 вноски по главница, като общият размер
на просрочената сума по главница 6 225.79 евро .
По кредита са просрочени 109 вноски по лихва, като общия размер на
просрочената сума по лихва е 5796.75 евро.
Ищеца твърди, че въпреки поетите с договора за кредит и договора за
поръчителство задължения, кредитополучателят и поръчителят не обслужват
кредита, не изпълняват своите задължения и не извършват плащания за
погасяване на дълга.
Въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, Банката е подала молба за образуване на изпълнително дело №***
от 2022 г. по описа на ЧСИ И. Х., с per. № *** на КЧСИ.
Задължението не е погасено и към настоящия момент.
3
На 05.10.2022 г. са получили съобщение от Районен съд - Я., с което
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е уведомена, че срещу
издадените по ч.гр.д № *** по описа на Районен съд Я. заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е подадено възражение от ответника В. Г. Д.,
а на 29.11.2022 г. са получили съобщение от ЯРС, че срещу издадените по
ч.гр.д № *** по описа на Районен съд Я. заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е подадено възражение от ответника Д. К. П., и на ПИБ АД
е указано в едномесечен срок от получаване на съобщенията, да предяви иск
за установяване на вземането си,
Предвид подаденото възражение от длъжниците за ПИБ АД е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията си.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от В. Г. Д., с
който счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани и като
такива ги оспорват изцяло. Не оспорва факта на сключен договор за банков
кредит между ищеца-банката и Д. К. П., в качеството й на кредитополучател
на 19.11.2011 г. по който той е станал поръчител. Не оспорва факта, че по
силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 6400 евро, който кредитът е усвоен от
кредитополучателят. Не оспорва, че по силата на договор за поръчителство от
19.12.2011 г. ответникът се е задължил в качеството си на поръчител да
отговаря солидарно с кредитополучателя Д. К. П. за изпълнение на
задълженията й по договора за кредит. Счита, че договорът за банков кредит
е сключен при нарушение на чл. 11 ал.1 т.12 т.20 и ал.2 ЗПК, както и в
нарушение на чл. 29 ал.4 ЗПК и в този смисъл същият е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК. Процесният договор за кредит е сключен при Общи
условия, отнапред съставени от кредитора, чрез които се стандартизират и
типизират субективните права и задължения на страните по договора,
едностранно формулирарни от кредитора. Или договорът за кредит следва да
се счита недействителен доколкото последният е сключен при отнапред
определени от кредитора Общи условия, без да е спазено изискването на чл.
11, ал.2 ЗПК, а именно Общите условия на всяка страница да бъдат
подписани от потребителя. Счита, че след като в договора за кредит не се
съдържа информацията по чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, то договорът за кредит е
недействителен. На следващо място считат, че при подписването на договора
4
за кредит не са спазени и изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, което също прави
договора недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. А след като договорът за
банков кредит е недействителен това влече и недействителност и на
сключения договор за поръчителство.
Счита, че представлява злоупотреба с право бездействието на банката да
предяви по съдебен ред още през септември 2012 г. вземането си по договора
за банков кредит, тъй като това нейно бездействие е довело до начисляване на
допълнителни договорни и наказателни лихви, такси и разноски. Счита, че
това трикратно увеличаване на задължението от страна на банката е в
нарушение на добрите нрави и е нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Счита, че е погасено задължението на ответника В. Г. Д. по договора за
поръчителство съгласно разпоредбата на чл.147 от ЗЗД. Тъй като, както сочи
и банката, към 20.09.2012 г. кредита е в просрочие и към този момент са
налице всички основания за обявяване на договора за предсрочно изискуем
съгласно т.10.3 от Общи условия на „Първа инвестиционна банка“АД, поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя Д. П. за внасяне на
вноски по погасителния план. Счита, че банката е упражнила правото си да
обяви договора за предсрочно изискуем спрямо длъжника по договора Д. К.
П. на 20.09.2012г., и в такъв случай в шестмесечния срок от обявяването на
предсрочната изискуемост на вземането спрямо кредитополучателя, след като
банката не е упражнила правото си да предяви иск за вземането си, основано
на договора за кредит, отговорността на поръчителя се е погасила с
изтичането на шестмесечния срок.
В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 83/26.05.2017г. по
т. д. № 50394/2016 г. на IV г. о. на ВКС е застъпено становището, че
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка
вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник
в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащане на тази вноска т.е. преклудира се отговорността му за
съответната част от главното задължение. Мотивирано е, че не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито
падежи вече са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и
бездейства - нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече
5
настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на
вноските с ненастъпили падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147,ал.1
от ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на
падежа й. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви
на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по
147, ал.1 от ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до
длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази
дата. По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът
по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от съответната дата на падежа на всяка една от
тях.
В случай на евентуалност счита, че са погасени по давност дължимите
вноски по главницата по договора за банков кредит от 20.09.2012г. до
20.01.2017 г. включително, както и са погасени по давност вноските по лихва
от 20.12.2012 г. до 20.01.2019 г. включително, както и погасени са и по
давност просрочената наказателна лихва върху вноските по главницата от
20.09.2012 г. до 20.01.2019 г. включително. И в този смисъл оспорват размера
на всяко едно от перата по претенцията - главница, договорна и наказателна
лихва, таксите за заповедното производство и таксите по образуваното
изпълнително дело при ЧСИ.
В случай на евентуалност счита, че обявената предсрочна изискуемост
трансформира дълга в общо задължение за главница и лихви, които след
обявената предсрочна изискуемост включват единствено неизплатената и
изискуема главница както и законна лихва от обявяване на изискуемостта до
плащането. След септември 2012 година ответникът В. Д. не дължи
договорните лихви. /арг. в TP №3/2017г., т.2 на ОСГТК на ВКС/. Отпада
действието на погасителния план, действал до обявяване на предсрочната
изискуемост. Погасено по давност се явяват и дължимото вземане, за което
давността тече, считано от всяка анюитетна вноска. Поради погасяване на
главното вземане, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
обезщетение за забавено плащане.
От исковата молба не е ясно по какъв начин са получени и размерите на
претендираните от ищеца просрочени договорни и просрочени наказателни
лихви, договорни и наказателни лихви, като счита, че същите са и прекомерно
надвишени.
6
Считат претендираните в исковата молба просрочени наказателни лихви
за периода от 20.09.2012 г. до 12.03.2020 г. и просрочена наказателна лихва за
периода от 14.03.2020г. до 18.01.2022г. за недължими, тъй като по същество
същите представляват неустойка и определени в този размер от ищеца са
нищожни поради накърняване на морала и добрите нрави. Клаузата в
договора -т.10 от Раздел ІІ, считат че е неравнопоставена на страните при
договарянето й съгласно Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Закона за
защита на потребителите. В случай на евентуалност, ако съда счете, че
клаузата за неустойка не е нищожна, моли същата да бъде намалена поради
прекомерност.
Считат клаузите на процесния договор за нищожни, като неравноправни,
както и че Банката не е доказала коректното начисляване на процесните суми
- договорни и наказателни и при правилното им отнасяне считаме, че
стойностите биха били по-ниски.
Считат за нищожни т.4.8 от Общите условия към договора,т. 10 от
договора, въз основа на който е определен размера на наказателната надбавка
над лихвата по т.4 като неравноправни, тъй като потребителят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание.
Считат клаузата на т.4.8 от Общите услови, даваща право на кредитора
да олихвява със санкционираща лихва, формирана от предвидената в
договора редовна лихва, увеличена с наказателна надбавка за неравноправна.
В настоящия случай уговорката за санкционираща лихва представлява
уговорка за неустойка, предварително уговорена между страните и нейният
санкционен размер от 8 % над договорения е необосновано висок, както и не
е ясно регламентиран началният момент, от който следва да се начислява.
Счита, също така че претендираната от ищеца санкционна лихва уредена
в Раздел II, т.10 от договора за кредит се дължи след изтичане на три
последователни месеца, в които не се погасяват дължимите суми за лихви, а
не за целия претендирай от ищеца период, а именно за периода от 20.09.2012
г. до 12.03.2020 г. включително в размер на 3 356, 54 евро и за периода от
14.05.2020 г. до 18.01.2022 г. включително в размер на 2 381.77 евро. /В този
смисъл е Решение №*** от 18.01.201 Зг. по т.д. №***/2012г. на II състав на
Окръжен съд-В/.
7
Счита, че в процесния договор за кредит, респективно в Общите условия
не се съдържат условията на кредита, регламентиращи методиката, по която
банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на
задължението, т.е. не са инкорпорирани условията - вътрешните правила на
банката, поради което счита, че тези клаузи от Общите условия, които
въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на
санкциониращата лихва, т. е. цената на кредита, която е съществен елемент от
договора, чрез изменение на единия от компонентите й - базов лихвен
процент, са неравноправни. Те не предвиждат ясен механизъм как се
извършва едностранното увеличаване на годишния лихвен процент и в този
смисъл на потребителя не е предоставена предварително достатъчно ясна и
конкретна информация за методологията на увеличението.
В случая ищеца нито твърди, нито е предоставил доказателства, че на
кредитополучателя са били оповестени и предоставени „правила“, по които
ще се определи или е определен конкретният размер на увеличението. Счита,
че неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката,
променяйки базовия лихвен процент, е променила годишния лихвен процент
на лихвата по конкретния кредит.
Счита, че не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144,
ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Счита, че банката е обезпечила за себе си правото произволно да изменя
базовия лихвен процент, като го увеличава със ставка, която тя счете за
целесъобразна, за постигане на своите стопански цели, т. е. за реализиране на
търговска печалба. По този начин е накърнен принципът на добросъвестност
и е създадено значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и кредитополучателя и то във вреда на последния, тъй като при
неизвестни, респ. непрозрачни, основания той не би могъл да предвиди
евентуалните промени на годишния лихвен процент. Липсата на такава
информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може да бъде
компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора потребителят ще
бъде уведомен по предвидения ред за промяната на лихвения процент и че ще
получи новия погасителен план, още повече че ако не иска да приеме тази
промяна, той не би могъл да прекрати договора.
Поради това счита, че процесните клаузи от Общите условия са
8
неравноправни, тъй като поставят ответника в неравноправно положение по
смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, и същите са и нищожни на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Поради гореизложеното, моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъди и направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д. К. П., с
който оспорва иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и моли да се
отхвърли изцяло.
Оспорва претендираните задьлжения /главница и лихви/, като възразява,
че за всяка от тях е изтекла погасителна давност от момента, в който ищецът е
можел да ги претендира до настоящия момент. Той е бездействал достатъчно
дълго, за да загуби правото си да претендира за тези суми.
Ищецът не указва в исковата молба от кой момент счита вземанията си за
предсрочно изискуеми, дали и от кога счита договорът за кредит за
прекратен. С това се затруднява съществено правото му на защита и
възражения.
Не са изяснени основанията и размерите на всяко от претендираните
вземания и как са определени датите записани в петитума, като периоди за
претендираните лихви. Затова оспорва претенциите по основание и размер.
Съгласно т. 10.1.2, б.“а“ от Общите условия па „Първа Ипвестциоина
Банка“АД за кредити на физически лица Банката има право да обяви кредита
за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до креди го
получателя за срок, определен от Банката, в случай, че кредитополучагелят не
извърши което и да е плащане по Договора повече от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо. В исковата молба се твърди,
че просрочието започва на 20.09.2012г и след тази дата банката не е
предприела никакви действия да претендира задължението до 2022г. Тоест
претенциите за вземането главници и лихви/ са погасени по давност.
Алтернативно правят възражение, че ако вземането не е станало
предсрочно изискуемо при просрочието, то тогава е следвало Банката да
направи такова изявление своевременно. В исковата молба е записано, че
просрочието започва от 20.09.2012г / от тази дата се претендират лихви и
9
ищецът отброява 3407 дни забава/. Поканата за доброволно изпълнение е
изпратена от ЧСИ по ИД № *** от 2022г до Д. П. на 6.10.2022г. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасимия остатък от кредита за предсрочно изискуем, но
„Първа Инвестиционна Банка“АД е поискала издаване на заповед за
изпълнение преди да направи такова изявление. Ето защо искът е
неоснователен.
Възразяват и относно това, че банката обосновава своето вземане па
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Счита, че притежава
качеството „потребител“ по смисъла на чл.9. ал;3 от Закона за потребителския
креди и за ответника са приложими разпоредбите на закона за защита на
потребителя.
Твърди, че при подписване на договора й е било наложено да приема
изцяло всички негови клаузи, които били предварително записани и е нямала
никаква възможност да се запознае с тях подробно или да ги дискутира,
предоговаря или променя. Не са били спазени императивните изисквания на
чл. 11 ЗПК относно реквизитите на договора за кредит, като така е бил лишен
от информацията, която му е била необходима, за да вземе информирано
решение относно икономическите последици от сключване на договора. В
противоречие със закона не е получил информацията по т. 11-26 от чл. 11
ЗПК, в това число правото му на отказ от договора; лихвения процент, който
се прилага при просрочени плащания и г.н.;
В противоречие с чл. 143. т. 5 ЗЗП, банката предвижда необосновано
високо обезщетение при неизпълнение на задълженията на длъжника.
Договорната лихва на практика представлява „цената“ на банката за
предоставената от нея услуга, а наказателната лихва - обезщетение, неустойка
за неизпълнение на задълженията по договора за кредит. И като такава
същата е прекомерна - размерът на обезщетението/неустойката е почти двоен
на дължимата цена - главница от 6225.71 евро. Посоченият размер е уговорен
в противоречие и с чл. 33, ал. 2 ЗПК - пo-висок е от размера па законната
лихва.
Съответно, уговорената неустойка е нищожна поради противоречието и
10
със закона и добрите нрави.
Оспорва представените банкови извлечения, като твърди че не му е
известно кога и как са правени твърдените oт банката погасителни вноски в
периода след 20.09.2012 година.
Поради гореизложеното моли съда да отхвърли исковите претенции като
необосновани и недоказана, ведно със законните последици, като му присъди
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС , по същото е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № ***г., с която е разпоредено длъжникът Д. К. П. и
длъжникът В. Г. Д. да заплатят солидарно на кредитора ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД сумата 6 225,79 евро (шест хиляди двеста
двадесет и пет евро и 79 евроцентове), представляваща главница, ведно със
законна лихва за период от 20.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5
469,71 евро (пет хиляди четиристотин шестдесет и девет евро и 71
евроцентове), представляваща просрочена договорна лихва за период от
20.09.2012 г. до 12.03.2020 г., сумата 3 356,54 евро (три хиляди триста
петдесет и шест евро и 54 евроцентове), представляваща просрочена
наказателна лихва за период от 20.09.2012 г. до 12.03.2020 г., сумата 172,86
евро (сто седемдесет и два евро и 86 евроцентове), представляваща договорна
лихва за период от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата 272,36 евро (двеста
седемдесет и два евро и 36 евроцентове), представляваща непогасена
договорна лихва за период от 14.03.2020 г. до 20.12.2021 г., сумата 2 381,77
евро (двe хиляди сто тридесет и осем евро и 77 евроцентове), представляваща
просрочена наказателна лихва за период от 14.05.2020 г. до 18.01.2022 г.,
както и държавна такса в размер на 699,37 лева (шестстотин деветдесет и
девет лева и 37 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева) Посочено е, че вземането произтича от - Договор за
банков кредит №***.
С определение № ***г. постановено по въззивно частно гражданско дело
№ *** по описа за 2023г. на Окръжен съд – Я. е отменено разпореждане за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № ***от 21.01.2022г. по
11
ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, в частта, с която е уважена молбата за
незабавно изпълнение за издаване на изпълнителен лист за сумата 3356,54
евро – просрочена наказателна лихва за периода 30.09.2012г. – 12.03.2020г. е
за сумата 2 381,77 евро – просрочена наказателна лихва за периода
14.05.2020г. 0 18.01.2022г., като молбата на „Първа Инвестиционна банка“
АД за незабавно изпълнение и издадената по делото заповед за изпълнение е
отхвърлена, и е обзсилен издадения за тези суми изпълнителен лист. С оглед
на това производство по предявените искове за тези суми се явява
недопустимо, като същото следва да се прекрати. Срещу издадената заповед
са постъпили възражения и от двамата длъжници, които след дадените от
съда указания са предявили установителните си искове с законоустановения
едномесечен срок. Т.к. същите са били образувани в различни дела, с
определение № ***г. по настоящото дело двете производства по гр.д. № ***г.
и по гр.д. № ***г. са били съединени.
В подкрепа на исковете си ищецът е представил процесния договор №
***г. сключен между Първа Инвестиционна банка АД и Д. К. П., като
кредитополучател, ведно с погасителен план към него и Общи условия на
ПИБ АД за кредити на физически лица. Представен е и сключен с В. Г. Д.
договор за поръчителство от 19.12011г. за изпълнение на задълженията на Д.
К. П., произтичащи от отпуснат й банков кредит в размер на 6400евро,
съгласно Договор № ***г. Ищецът е представил и извлечение от
счетоводните си книги по чл.417,т.2 ГПК установяващ размер на дълга.
По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, която дава заключение, че на 20.12.2011г. по
разплащателната сметка с титуляр Д. К.П. е предоставена и усвоена сума по
т.1 от Договора за кредит № ***г., в размер на 6400.00 евро. За периода от
датата на сключване на договор № ***г.до датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК – 20.01.2022г., както и до 30.11.2022г. БЛП за евро не се е
променял и е в размер на 7.99 %. За периода 20.12.2011г. – 28.03.2013г. по
договор № ***г. са извършени плащания в размер на общо 1212,89евро, с
които са погасени изцяло вноски № ***, ***, *** и ***, които: главница –
174,21евро; договорна лихва по т.4 – 1025,83евро и лихва за просрочие по т.10
– 12,85евро. Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК –
20.01.2022г. размерът на падежиралите и непогасени задължения по договор
№ ***г. е общо 12 022,55евро, от които: просрочена главница – 6255,79 евро;
12
просрочена договорна лихва по т.4 за периода 20.12.2012г. – 12.03.2020г. – 5
469,71 евро; начислена договорна лихва по т.4 за периода 13.03.2020г. –
13.05.2020г. – 55,06 евро; договорна лихва по т.4 за периода 14.05.2020г. –
20.12.2021г. – 271,99евро. Начислените и непогасени просрочени наказателни
лихви за периода 20.09.2012г. 8 падежът на първата непогасена вноска/ до
18.01.2022г. / съгласно ИМ/ са в размер на общо 5 837,23 евро, от които:
наказателна лихва по т.10 за периода 20.09.2012г. 0 п12.03.2020г. – 2843,32
евро и наказателна лихва по т.10 за периода 14.05.2020г. – 18.01.2022г. –
2999,91 евро.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от
който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Предмет на иска по чл.79, ал.1, ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД е
неизпълнение на договор за банков кредит № ***г. от страна на
кредитополучателя Д. К. П., по който вторият ответник В. Г. Д. е сключил
договор за поръчителство от 19.12.2011г. за солидарна отговорност с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по договора.
Не се спори относно факта на сключен договор № ***г. за банков
кредит, с който банката е предоставила на Д. К. П. банков кредит в размер на
6499 евро, която сума е била предоставена и усвоено според експертизата по
разплащателната сметка на кредитополучателят. Договорът е сключен в
писмена форма,изискуема според чл.10,ал.1 от ЗПК в действащата към датата
на подписване на договора редакция, по ясен и разбираем начин, като
13
клаузите му изпълняват изискванията на минимално необходимото
съдържание на договора по чл.11 от ЗПК, изпълнени са изискванията на
чл.11,ал.1, т.7,9, 11 и 12 – общият размер на кредита е посочен, както и
лихвения процент, условията за прилагането му, стойността на БЛП включен
в образуването на възнаградителната лихва, към него има подписан подробен
погасителен план, отговарящ на изискванията на чл.11,ал.1,т.12, с ГПР –
18,82% посочен както в договора, така и в погасителния план.
Обстоятелството, че в т.10 от Договора за кредит, както и в т.4.2,4.4,4.7 и 4.8
от ОУ дават право на Банката възможност за еднократна корекция на БЛП, от
която Банката не се е възползвала, не следва да се отрази на валидността на
договора, т.к. промяна в стойността на БЛП не е извършвана за целия срок на
действието му, поради което и направените възражение съдът преценя, като
неоснователни.
Клаузите в договора са индивидуално уговорени, което е видно от
съдържанието на самия договор, съгласно който годишната лихва е
определена в размер на базовия лихвен процент – 7,99% годишно, с надбавка
8,51%. Посочена е и общата дължима сума от кредитополучателя, както и
годишния процент на разходите. От заключението на експертизата се
установи, че в рамките на действие на договора стойността на БРП не е
променяна, което налага извода, че същият е определен като абсолютна
стойност.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като Общите условия на „Първа инвестиционна
банка“ АД за кредити на физически лица не са подписани от тях. В последния
абзац е записано, че той се сключва при условията на чл.298,ал.1,т.1 от
Търговския закон. Кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени и
е запознат с Общите условия на банката за кредити на физически лица и
приема прилагането им при уреждане на отношенията помежду им, поради
което съгл. чл.298, ал.2 ТЗ те са обвързали както нея, така и ответника В. Д. в
качеството му на поръчител. Изискването Общите условия да бъдат
подписани на всяка страница от страните, залегнало в чл.11,ал.2 от ЗПК е в
сила от 23.07.2014г., поради което това изискване не следва да се прилага за
процесния договор, т.к. той е сключен на 19.12.2011г.,т.е. преди приемането
му.
14
По отношение на възраженията за изтекла погасителна давност.
Вземанията на Банката по договора за кредит и тяхната изискуемост се
основават на настъпването на крайния срок на договора и падежа на
последната погасителна вноска, а не на предсрочната и изискуемост.
В т. 18 на тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС е
предвидено изрично, че в хипотезата , че за вземане произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целия кредит става изцяло предсрочно
изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредитора може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или с настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. На банката кредитор се предоставя възможността да избере дали
да обяви кредита за предсрочно изискуем, при определени предпоставки,
което представлява уговорено в полза на банката потестативно право. В
случая банката не е упражнила това свое право и неправилно ответниците
квалифицират това поведение на банката като злоупотреба с право, т.к. в
случая банката не вреди на ответниците, а търси изпълнение на договорните
им задължения, за които те са допуснали виновно неизпълнение.
В множество решения на ВКС е прието, че уговореното между
страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, поради което
е приложим общият пет годишен давностен срок., изчисляван от датата на
окончателния падеж. В мотивите на тълк. решение № 5/2019 г. от 21.01.2022
г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при разсрочване на едно парично
задължение, което по естеството си е еднородно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорка плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, „в“ ЗЗД,
като задължението продължава да е само едно и крайният срок на
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът в
който е обявена предсрочната изискуемост. В това тълкувателно решение
изрично е предвидено, че при уговорено погасяване на главното задължение
на отделни погасителни вноски с различни падежи шест месечния срок по
15
чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. В мотивите на
тълкувателното решение изрично е посочено , че шестмесечния преклузивен
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, като не се прави разлика дали изискуемостта е предсрочно
обявена или е настъпила с падежа на последното задължение. С оглед
изложеното съдът приема, че след като банката
не е упражнила правото си за обявяване на предсрочно изискуеми на
задълженията по договора за потребителски кредит шестмесечния
преклузивен срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД започва да тече от крайния срок на
погасяване на кредита, който в случая е 20.12.2021 г. С оглед постановеното
тълкувателно решение съдът не приема възраженията на ответника В. Г. Д. и
цитираната от него практика. Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е входирано в ЯРС на 20.01.2022 г., т.е. преди изтичане на
шестмесечния срок. Вземанията за главница по договора за потребителски
кредит не са погасени с изтичането на пет годишна погасителна давност, тъй
като разсрочването на вземания по договор за потребителски кредит е с оглед
осигуряването на възможност на кредитополучателя да ги заплати и след
неплащането на последната вноска, всички неплатени погасителни вноски за
главницата са изискуеми в пълен размер. Едва след настъпването на падежа
на договора за потребителски кредит започва да тече пет годишна
погасителна давност за вземанията за главница. Размерът на непогасената
главница е установен от ССчЕ и е 6225,79 евро. Искът е основателен и
доказан в пълен размер.
По предявения положителен установителен иск да се признае за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество
просрочени договорни лихви в размер на 172,86 евро по договора за банков
кредит, за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. съдът приема, че
предявения иск е основателен до предявеният, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес. Безспорно се доказа в производството, че
страните са договорили лихвените проценти на договорната лихва и начина
на погасяването й в погасителния план. Не е изтекъл шестмесечния
преклузивен срок за реализиране отговорността на поръчителя и не е изтекла
три годишната погасителна давност, тъй като банката е предявила
16
претенциите си за договорна лихва три години преди завеждане на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Искът за
договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2020г. до 20.12.2021г. вкл. е
основателен до размера на установения от експертизата от 55,06 евро за
периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените
разноски в настоящото производство и в заповедното производство. Според
представения списък на разноски ищецът е направил такива по настоящото
дело общо от 1399,37лв. Предвид уважената част от исковете ответникът
дължи разноски по съразмерност от 512,94лв. По съразмерност ищецът дължи
на ответника В. Г. Д. разноски от 1013,52лв. , а на ответницата Д. К. П. –
1900,35лв. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в
размер общо на 749,37лв., като по съразмерност ответниците дължат разноски
от 474,69лв.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Д. К. П., ЕГН ********** от
гр.Я., ж.к.*** и В. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** дължат солидарно
на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *** със седалище: гр.С.,
бул.“Цариградско шосе“ №111 П просрочена главница в размер на 6 225.79
евро (шест хиляди двеста двадесет и пет евро и седемдесет и девет
евроцента), ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2022 г. до
окончателното плащане на дълга;
- договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г.
включително, дължима на основание т.4, Раздел II от Договора за кредит в
размер на 172.86 евро (сто седемдесет и две евро и осемдесет и шест
евроцента);
- непогасена договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2020г. до
20.12.2021г., включително, дължима на основание т. 4 от Договора за кредит
в размер на 55,06 евро петдесет и пет евро и шест евроцента), като искът за
разликата до 272,36 евро отхвърля, като неоснователен, за които суми е
17
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2914/2022г. по описа на ЯРС
по отношение на предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т.10 от Договора за кредит за периода от
20.09.2012г. до 12.03.2020г. включително в размер на 3 356,54 евро (три
хиляди триста петдесет и шест евро и петдесет и четири евроцента), и за
просрочена наказателна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.10 от Договора
за кредит за периода от 14.05.2020г. до 18.01.2022г. включително в размер на
2 381.77 евро (две хиляди триста осемдесет и едно евро и седемдесет и седем
евроцента), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, предявени солидарно срещу
Д. К. П. и В. Г. Д..
ОСЪЖДА Д. К. П. и В. Г. Д. да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД направените в настоящото производство
разноски в размер на 1399,37лв., както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 474,69лв.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД да заплати на Д.
К. П. направените по делото разноски в размер на 1900,35лв.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД да заплати на В. Г.
Д. направените по делото разноски в размер на 1013,52лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
18