№ 4010
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110163041 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С оглед признанията на факти направени от ответната страна, събирането н
доказателства по исканията на ищеца за СТЕ и по чл. 192 ГПК не е необходимо,
поради което тези искания следва да се оставят без уважение.
Съдът счита, като взе предвид направените в отговора възражения, че е
необходимо да бъде назначена ССчЕ, която да отговори на следните служебно
поставени от съда задачи: Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил ГПР, ако в него се
включва неустойка по чл. 3 от договора в размер на 1504,80 лв.?
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 22543/2024 по описа на СРС, 57 с-в.
ОТДЕЛЯ като БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване обстоятелствата,
че на 28.07.2023г. между „Изи Финанс“ ЕООД и И. С. М. е бил сключен валиден Договор за
потребителски кредит, с посоченото съдържание и че в изпълнение на договора кредиторът
1
е предоставил на заемополучателя сумата от 3300 лв. – главница по договора.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в
обстоятелствената част на определението, при депозит в размер от 250 лева, от бюджета на
съда.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.02.2025 г., от 09.45
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск от „Изи Финанс“ ЕООД чрез адв. юрк. Гюров /л.40/ с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, за
установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от
3300 лв., непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит от 28.07.2023 г., ведно
със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
617,12 лв. за периода от 28.07.2023г. до 24.03.2024г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 22543/2024 г. по описа на СРС, 57 с-в.
Ищецът претендира и сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит от 28.07.2023г. е
предоставил на ответника заемна сума, като последният се е задължил да я върне съобразно
погасителен план към договора, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Твърди, че на
05.04.2024г. е настъпила предсрочната изискуемост, както и че към настоящия момент е
падежирала и последната вноска по кредита. За събиране на вземанията ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било
образувано ч.гр.д. № 22543/2024 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ответникът възразил в срока по
чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. С. М. чрез адв. Кобуров, с който изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Не оспорва, че между страните има сключен договор, както и
получаването на сумата по него. Счита, че договорът е недействителен на осн. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. Навежда доводи във връзка с начина на
изчисление на ГПР и включените в него разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР
на ЗПК. Намира, че с оглед посочения ГПР потребителят е бил въведен в заблуждение,
което му е попречило да прецени реалните икономически последици от сключване на
договора. Навежда доводи относно нищожността на клаузата от договора,
предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите нрави. Прави
анализ на законодателството на ЕС и практиката на СЕС във връзка с ГПР по
договорите за кредит. Моли исковете за сумата над 3300 лв. да бъдат отхвърлени.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на
посочената лихва.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3