О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
09.03.2021г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на девети март, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от
съдия Стамова в.ч.гр.д.№48/2021г. по описа на КнОС, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е
по частна жалба, с вх.№262576/03.02.2021г., подадена от Г. С.Б., ЕГН **********,*** чрез адв.Г. Д., от Адвокатска колегия –
Кюстендил, съдебен адрес ***, тел.****** срещу определение
№260084/22.01.2020г. постановено по гр.д.№1902/2020г. по описа на Кюстендилския
районен съд, с което съдът е прекратил производството по делото на основание
чл.129, ал.3 ГПК вр. с чл.47, ал.3 ГПК.В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност
на определението, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че след като е получил съобщение за внасяне на
сума, за възнаграждение за особен представител на ответника в производството, (
на 11.01.2021г.) в 1 – седмичен срок от получаване на съобщението на
18.01.2021г. в нарочна молба до съда е обяснил, че сумата ще бъде внесена, след
като бъде извършено коректно призоваване на ответниците съгласно императивните
разпоредби на ГПК, посочил е два телефона на които да бъде призован ответника
на основание чл.44, ал.2 пр.2 ГПК.В тази молба бил посочил и съдебна практика,
от която се установява, че извършените до момента действия по призоваване не са
съобразени с ГПК.Декларира, че внасянето на сумата от ** лева за особен представител не е
проблем за жалбоподателя, а ще се превърне в проблем с оглед възможността
ответниците да се позоват на разпоредбата на чл.303, ал.1 т.5 от ГПК – че в
следствие на нарушаване на съответните правила са били лишени от възможността
да участват в делото или не са надлежно представлявани и да поискат отмяна на
влязло в сила решение.Сочи ,че му е известен такъв случай по повод друго дело
на Кюстендилския районен съд, във връзка с което е насрочено производство пред
ВКС на 15.02.2021г.Излага становище, че е неприемливо да бъде натоварен с
държавна такса и в последствие евентуално влязлото в законна сила решение да
бъде атакувано пред ВКС с цел отмяна.
Препис от жалбата не е връчван на ответниците.Прекратяването е по реда
на чл.130 ГПК и не се изисква връчване на препис от жалбата.
Съдът след като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по
отделно и в тяхната съвкупност на основание чл.235 ГПК прие за установено
следното:
Производството пред Кюстендилския
районен съд е образувано по искова молба, подадена от Г. С.Б., ЕГН ********** *** чрез адв.Г. Д. – представено е пълномощно за
представителство по делото пред всички инстанции срещу В. И. К., ЕГН ********** ***32 А и Д. М. К., ЕГН ********** със същия адрес.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение с което, да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че както към датата на одобряване на кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК гр.София и заповед №КД-14-10-31/16.02.2011г.
на Началника на СГКК гр.Кюстендил, така и към датата на предявяване на иска,
ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 41112.83.270 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК гр.София и заповед
№14-10-31/16.02.2011г. на Началника на СГКК гр.Кюстендил, находящ се в
гр.Кюстендил, м.“Гола Велика“, целият с площ от 433 кв.м. с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих (
съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), девета
категория, при съседи на поземления имот: 41112.83.271;41112.83.272;41112.269;4112.83.416;4112.83.371
и 41112.83.261 и граници на имота: от север – 41112.83.371, от запад – 41112.83.271,
от изток – 41112.83.261 и 41112.83.416, от юг – 41112.83.269 и 41112.83.272, както ответниците да бъдат
осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението на описания
имот.Заявено е искане за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт
№129, том 9, рег.№22554, дело №1140 от 24.07.2020г., с който ответниците В. И.К. и Д. М. К. са признати за собственици на
процесния имот чрез обстоятелствена проверка, както и за присъждане на
деловодни разноски.С исковата молба са представени в заверени по реда на чл.183 ГПК ксерокопия от скица №15-930392-09.10.2020г., за имот с идентификатор 41112.83.270
от СГКК – гр.Кюстендил, нотариален акт за дарение №49, том ІІІ, рег.№3064,
н.д.№403/2011г. по регистъра на Н. Е.
П. с рег.№403/2011г. на НК, нотариален акт №73, том ІІ, рег.№2037, дело 273/2020г.
по регистъра на нотариус М. М.
с рег.№603 на НК, експертна оценка на земеделска земя за имота изготвена от
оценител Е. З. – за сума от ** лева, уведомление
изх.№24-22532-18.09.2020г. от АГКК до К. С. М.,
възражение рег.№02-1023/30.09.2020г. от Георги Б. до Началника на служба
по геодезия, картография и кадастър гр.Кюстендил.
Съдът е приел, че исковата молба
не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е представен документ за
внасянето на дължимата държавна такса за всеки един от предявените обективно
съединени искове, определена в размер на
4% върху данъчната оценка или пазарната цена на имота, не по – малко от ** лева.Указал е на ищеца в 14 –
дневен срок да представи доказателства за пазарна цена на имота и такава за
данъчна оценка, както и да впише исковата молба.В срока за отстраняване на
нередовности ( съобщение получено на 26.10.2020г.) с молба
вх.№265011/02.11.2020г. ищецът е представил документ за внесена по сметка на
съда държавна такса в размер на ** лева, и удостоверение за данъчна оценка на имота, исковата молба
е вписана.
Съдът е
разпоредил преписи от исковата молба и доказателства да бъдат връчени на ответниците,дадени
са указания във връзка с правото на отговор, съдържание,права и последици при
неизвършването им.
В хода на
производството по връчване на съобщенията, придружени от преписи от исковата
молба и доказателствата, на ответниците, на посоченият в исковата молба адрес
връчителят Иванов на 07.12.2020г. е посочил, че е търсил ответниците на адреса
на 05.11.2020г. – в 17.00ч., на 12.11.2020г. – в 14.00ч., и на 07.12.2020г. – в
11.30ч. но не е намерил същите, а по данни на съседи сем.Х., ответниците
се намират в чужбина.Отразено е поставянето на уведомление от същата дата по
отделно за двамата ответника на входната врата на №32А, ул.М.Н.Атанасов“,
съдържа се информация за това, че в двуседмичен срок ответниците следва да се
явят в канцеларията на Районен съд – Кюстендил, ул.“Гороцветна“№31 за
получаване на призовка/ съобщение по гр.д.№1902/2020г. заедно с приложените
книжа, както ,че при неявяване за получаването им призовката/ съобщението
заедно с книжата ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
След справка
по реда на Наредба №14/18.11.2009г. извършена по искане от 05.01.2021г.,
установяваща, че постоянният и настоящ адрес на ответниците съвпада с посочения
в исковата молба, както за данни за трудови правоотношения за всеки от тях до
25.09.2020г. за Диана Колева и 01.04.20г. за В. К., и като е
взел предвид, че в указания срок ответниците не са се явили в съда да получат
преписи от исковата молба и доказателствата, съдът е приел, че се налице
условия за назначаване на особен представител ответниците на разноски на
ищеца.Определил е като дължима сума в размер на **
лева на основание чл.47, ал.6 ГПК и е указал на ищеца в 7-дневен срок от
получаване на съобщението да внесе така определената сума , за особен
представител на ответниците по всеки един от обективно съединените искове, като
представи платежния документ, с предупреждение, че при неизпълнение на това
указание производството по делото ще бъде прекратено( разпореждане
№260046/05.01.2021г.).
Съобщение за
разпореждането на съда относно внасяне на възнагражздение за особен
представител в размер на ** лева и
предупреждение, че при неизпълнение на това указание производството ще бъде
прекратено е получено от ищеца на 11.01.2021г.
С молба
вх.№260971/18.01.2021г. ищецът е посочил, че ще внесе сумата, но след коректна
процедура по призоваване на ответниците, уведомявайки съда, че са му известни
телефонни номера на които да бъда призовани на основание чл.44, ал.2 ГПК, посочил е телефонни номера с български оператор и с немски оператор, изискал
е подробни данни относно пълните имена, точен адрес на семейство Х., както и
дали информацията е събрана от управителя на етажна собственост или от други
съседи.Позовал се е на съдебна практика – решение №231 от 15.10.2014г. на ВКС
по ч.гр.д.№4270/2014г. І г.о и решение №149 от 12.06.2014г. на ВКС по
гр.д.№1859/2014г., І г.окато е заявил, че при известен адрес на ответник в
чужбина, той следва да бъде призован на адреса съгласно Регламент ЕОС
№1393/2007г., както и за приложима в случая нормата на чл.48, ал.1 ГПК, след
като на ищеца бъдат дадени указания да потвърди с декларация дали му е известен
адреса на ответника в чужбина и ответниците да бъдат призовани чрез публикация
в ДВ.
С
определение №260058 от 18.01.2021г. – обжалваното, като е приел, че извършените
от връчителя действия по връчване на съдебните книжа са в съответствие с
предвиденото в чл.47, ал.1 изр.1 -3 ГПК,
както , че в тази хипотеза не е необходима събирането на конкретни информация
за лицата, каквато е необходима когато при първото или следващи посещения в
рамките на месец дл.лице по призоваването разбере, получи информация от
посочените в нормата лица, каквато хипотеза не е налице, като е приел, че
нормата на чл.48 ГПК е неприложима, доколкото тя визира хипотеза когато още при
предявяване на иска е установено, че ответниците нямат регистриран постоянен и
настоящ адрес, както и, че при връчване на съдебни книжа по реда на чл.47 ал.1
– 6 е изключено приложението на разпоредбата на чл.44, ал.2 ГПК, съдът е
отхвърлил, като неоснователни исканията в молба вх.№260971/18.01.2021г. относно
призоваване на ответниците на посочените мобилни номера, за даване на указания
на длъжностното лице по призоваване да събере данни за пълните имена, точен
адрес на сем.Христови( кои точно са лицата, дали сведение, че ответниците
живеят и работят във Федерална република Германия), посочени като източник на
информация при залепването на 07.12.2020г. на уведомление по реда на чл.47,
ал.1 ГПК и за приложението на чл.48 ГПК.
С
определение №260084/22.01.2021г. съдът е прекратил производството по делото,
поради неизпълнение на указанието относно внасяне на възнаграждение за особен
представител, за което на ищеца са дадени указания, съобщени му на 11.01.2021г.
Препис от
определението е връчено на ищеца чрез адв.Д. на
28.01.2021г., на 03.02.2021г. в срока за обжалване е подадена жалбата.Преценена
по същество жалбата е основателна.Съображения:
По въпроса
за това, че при неизпълнение на указанието за внасяне на разноски по чл.47,
ал.6 ГПК исковата молба подлежи на връщане съгласно чл.129, ал.3 ГПК е налице
категорична съдебна практика, отразена например в определение № 211 от 1.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
11/2013 г., IV г. о. в което е прието, че с оглед разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК неизпълнението на указанието за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание
за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Когато
ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК,
назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на
производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е
предпоставка за назначаването му, т. е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне
на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието
на процеса. Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса,
заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това е основание
за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за
провеждане на производството по делото.Това становище се възприема и в
определение № 602 от 9.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7217/2013 г., I г. о. и
се споделя от настоящия състав.
Въпросът
който се поставя в разглеждания казус е, при посочени от ищеца в срока за
внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника
телефонни номера на които да бъдат призовани ответниците, съдът може ли да
прекрати производството по делото, поради невнесено възнаграждение за особен
представител или е длъжен да призове ответниците на посочените телефонни
номера, като се има предвид и, че изрично искане за продължаване на срока за
внасяне на дължимото възнаграждение за особен представител не е направено както
за приложимостта на нормата на чл.48 ГПК, както и редовна ли е процедурата по
чл.47, ал.1 ГПК.
В случая от
отбелязванията на длъжностното лице по призоваване върху върнатите отрязъци от
призовки и справки относно постоянни, настоящ адрес и месторабота на
ответниците, следва, че към 05.01.2021г. когато на ищеца са дадени указания
относно внасяне на възнаграждение за особен представител, са били налице
условията за това съгласно чл.47, ал.6 ГПК – удостоверено е ненамиране на
ответниците на посочения по делото адрес, след три посещения, с интервал от
поне по 1 седмица между тях, от които едно от посещенията е в почивен ден,
адресът е постоянен и настоящ адрес на ответниците, не е установена тяхна
месторабота към момента на извършване на справката, и в продължение на 14 дни
от датата на залепване на уведомлението на 07.12.2020 не са се явили в съда за
получаване на съдебните книжа.Уведомлението притежава съдържание съгласно
предвиденото в чл.47, ал.2 ГПК, има данни, че ответниците не са непознати на
адреса.Въззивният съд споделя съображенията на районния съд за това, че тогава
когато ответникът не е намерен при трикратно посещение на адреса, непоискването
на информация от управителя на етажна собственост и непосочване на подробна
информация относно имената на лицата, унформирали връчителя, че ответниците са
в чужбина не е основание да се отрече, наличието на условия за залепване на
уведомление.
Нормата на
чл.48 ГПК е неприложима, доколкото касае хипотеза на липсващ регистриран
постоянен и настоящ адрес от ответниците, като се има предвид регистриран адрес
в РБ съгласно изискванията на чл.90, ал.1 вр. с чл.93,ал.2 и чл.94, ал.3 ЗГР.(
определение №35/31.01.2011г. по ч.гр.д.№446/2010г., ГК,).
Връчването
по чл.47 не е алтернатива на останалите начина на връчване, прилага се когато
се те окажат безуспешни.По аргумент от чл.7, ал.1 ГПК и с оглед осигуряване
възможност за лично уведомяване на страните за образуваното производство,
следва, че дори и при наличие на данни за приложение разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК съгласно която, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда
съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на
разноски на ищеца, то при посочен друг адрес или друг способ за призоваване на
ответника, съдът е длъжен да направи опит за призоваването му чрез този способ,
ако е предвиден в закона и в зависимост от това да назначи или не особен
представител, ако е внесено възнаграждение за това или да прекрати
производството по делото, ако възнаграждение не е внесено.
В случая ищецът сочи в срока за
внасяне възнаграждение за особен представител телефонни номера, за които
твърди, че принадлежат на ответниците и желае да бъдат призовани.Съгласно
чл.42, ал.3 ГПК( ДВ бр.59/2007г.) -когато съобщението не е връчено по друг
начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на
съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.Касае се за способ за
призоваване, приложим по изключение, и прилагането му е предоставено в
изключителната дискреция на съда. ( решение № 79 от 8.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 182/2014 г., I т. о., решение № 219 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1179/2015 г., IV г. о., ГК). В първото от цитираните решения е посочено, че
тази норма не е приложима при връчване на преписи от исковата молба и
доказателствата.Това становище е възприето и в решение № 660 от 26.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 585/2010 г., III г. о. и
решение № 156 от 6.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2014 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията С.
Д. Доколкото
съдът не е постановил връчване на съдебните книжа на посочените от ищеца
телефонни номера, не е допуснал
процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на обжалваното
определение. Аргумент в подкрепа на този извод може да се изведе и от волята на
законодателя изразена, чрез промяна съдържанието на разпоредбата и уточнение,
че този способ е приложим само при авирии, бедствия и други непредвидени
обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл.42, ал.3 ГПК и установената
съдебна практика относно възможността за връчване на преписи от исковата молба
и доказателствата по телефона, при липса
на твърдения и доказателства, в дадения срок ищецът да е внесъл дължимата сума,
за назначаване на особен представител на ответниците, определението с което
производството по делото е прекратено е правилно и следва да бъде потвърдено.Решение
№149/12.06.2014г. на ВКС по гр.д.№1859/2014г. І г.о, касае хипотеза когато на
ищеца е известен адрес на ответника в чужбина , а в случая жалбоподателят не
сочи такъв, а решението по гр. д.№4270/2014г. касае хипотеза при която страната
не е била търсена в продължение на 1 месец, а не само поради ненадлежно
удостоверяване имената на съседите, при данни, че ищецът е разполагал с данни
за друг адрес и мобилен телефон, поради което съдът намира,че неоснователно ищецът се позовава на тях,
предвид казаното относно спазването на изискването по чл.47, ал.1 ГПК и цитираната
съдебна практика в която се приема, че връчване по телефона става по изключение,
по преценка на съда, който ръководи съдебното дирене и е неприложим при
връчване на преписи от исковата молба.
Водим от
горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260084/22.01.2021г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1902/2020г. с което
производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1 – седмичен срок от
съобщаването му.( с определение то се потвърждава определение за прекратяване
на производството по дело, по искове за собственост).
Председател:
Членове: