О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...12.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело №
1948 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от
БЕСТ ФАЙНЕНС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.Манастирски ливади,
к-с Бокар, бл.35, партер, действащо чрез адв.М.С.,
срещу разпореждане № 37493/26.08.2019г., постановено по ч.гр.д. №11341 по описа
за 2019 година на ВРС, 24 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист
срещу длъжника З.Т.В. от гр.Варна, за сумата от 100лв –неустойка за неосигурено обезпечение.
В частната жалба се твърди, че
разпореждането е неправилно
и необосновано. Излага
твърдения за целта на заповедното производство по чл.410 ГПК, при което съдът
не проверява дали вземането съществува, а това се изследва в евентуален исков
процес. Счита, че претедираната неустойка има обезщетителна функция и е следствие от виновно неизпълнение
на договорно задължение от длъжника, като същата била дължима само за периода,
когато кредита е без обезпечение. Изразява несъгласие с извода на ВРС за
нищожност на неустойката, тъй като потребителя бил уведомен за съпътстващите
кредита задължения. Моли
да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение за претендираното вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №11341/2019г. на Районен
съд Варна е образувано по заявление на БЕСТ ФАЙНЕНС ООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника З.Т.В., за следните суми: 500лв- главница по договор
за потр.кредит от 20.11.18г.; 11,39лв – догов.лихва, 100лв-неустойка, наказ.лихва–
25,99лв и 120лв-разходи за събиране, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в
обжалваната част районният съд е приел, че разпоредбата от договора била
нищожна на осн. чл.21, ал.1 ЗПК.
За да прецени основателността на подаденото заявление
съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.
В т.12 на заявлението и уточн.молба
кредиторът е пояснил, че поради неизпълнение на договорни задължения за
предоставяне на обезпечение на длъжника е била начислена неустойка, която се
начислява ежедневно и към всяка всяка вноска по
кредита. Посочено е и конкретното договорно задължение, чието неизпълнение се
твърди. Въз основа на тези твърдения обосновано би могло да се приеме, че претендираната неустойка не се отнася до вредите от
неизпълнението на главното задължение на заемателя, а
съставлява уговорено отнапред заместване на обещанието за предоставяне на
поръчителство с оскъпяване на заема с посочената сума, т.е. компенсира се риска
за кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова
договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца - доставчик на
финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК)
и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй
като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на
договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Представянето като
неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен
кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това
плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест от сключената сделка. При тези фактически и правни констатации съдът
заключава, че искането в частта му относно сумата 100лв, съставляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи на закона, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
заповед за изпълнение на това парично задължение не може да бъде издадена.
Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на
проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни
предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява на съда,
задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие
със закона или с добрите нрави. По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Въз основа на
изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №37493/26.08.19г., постановено по
ч.гр.д. №11341 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявление вх.№53044/19.07.19г., подадено от БЕСТ
ФАЙНЕНС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.Манастирски ливади,
к-с Бокар, бл.35, партер, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу З.Т.В. за сумата от 100лв,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение за периода от 20.11.18г. до 10.12.18г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: