№ 914
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110121594 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от .........
против Л. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че на 17.12.2020г. е подписано Приложение 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай
Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че е
изпратено Уведомително писмо с изх. №9 УПЦ-П-КРС-АТ/1117132 от дата 18.01.2021 г.,
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента.
Твърди се, че съгласно договора за цесия от 17.12.2020 г., „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер, се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което „Агенция
събиране на вземания“ ЕАД има изрично пълномощно от цедента „Aй Тръст“ ЕООД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Твърди се, че на 07.08.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател и Г. П., като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит 1117132, съгласно който
Кредитодателят се е задължава да предостави Кредитополучателя потребителски кредит,
който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и
върне кредита, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Твърди се, че между „АЙ Тръст“ ЕООД и Л. Г. П. е сключен договор за предоставяне на
1
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя. Сочи се, че по силата на договора за поръчителство, поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно с договора кредитополучателя по договор за потребителски
кредит № 1117132. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит от страна на Кредитополучателя същото е било изпълнено от
солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД, като ответникът не е възстановил
платената сума по договора за заем на своя поръчител.
Твърди се, че е било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника и е било образувано ЧГД №
49172/2021 г. по описа на софийски районен съд било образувано игра съд и е било издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу който длъжникът е подал възражение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ........., ЕГН **********, че
съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева
и Л. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С дължи сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10969/10.9.2021 година, издадена
по ч.гр.дело № 49172/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 2
832.20 лв. (две хиляди и осемстотин тридесет и два лева и 20 стотинки), представляваща
платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит №
1117132, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд 25.8.2021 година до окончателното й изплащане сумата от
1250.56 лв. (хиляда и двеста и петдесет лева и 56 стотинки) възнаградителна лихва за
периода 20.09.2018 г. 20.08.2020 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 1117132;
сумата от 1085.33 лв. (хиляда и осемдесет и пет лева и 33 стотинки) обезщетение за забава,
начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Прави са искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски.
В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като се оспорва
основателността на предявените искови претенции.
Оспорва се с отговора на исковата молба, че ответникът е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на 07.08.2018 година.
Оспорва се от ответника, да е сключил договор за потребителски кредит и, че е
получил пари на заем, както и се оспорва да е бил уведомяван за извършената цесия.
Твърди се, че не е сключван Договор за потребителски кредит. Твърди се, че
кредиторът не е предоставил на потребителя-ответник преддоговорната информация по
стандартния европейски формуляр съгласно приложение №№ 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК,
както и за информацията по чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Твърди се, че кредиторът не е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя и не е спазил срокове по чл. 12 от ЗПФУР и не е получил
съгласието на ответника за сключването на договора.
Твърди се, че посочената в Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит
възнаградителна лихва от 41.24% е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, като се
твърди, че клаузата е неравноправна.
Оспорва се от ответника, че Договорът за предоставяне на поръчителство е подписан
от него. Твърди се, че ответникът не е бил запознат с условията на договора за предоставяне
на поръчителство.
2
Ответникът иска от съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. дело № 49172/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично
задължение № 10969 от 10.09.2021 г. за процесните суми.
В дадения от съда срок, ответникът Л. Г. П. е упражнил правото си на възражение
срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок.
По делото е приет договор за потребителски кредит № 1117132 от 07.08.2018 г.,
сключен между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и ответника Л. Г. П.,
съгласно който дружеството предоставя на ответника заемна сума по потребителски заем в
размер на 3000,00 лв., а ответникът се задължава да я върне в срок от 24 месеца с 24 месечни
вноски в размер на по 185,58 лв. всяка, като падежите на всяка вноска са посочени в
договора. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент 41,24 %, годишен
процент на разходите по кредита 50,00 % и в договора е посочено, че общият размер на
всички плащания по договора е 4 453,92 лв.
На 17.12.2020 г. „Ай Тръст“ ЕООД и ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
са сключили рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) като в приложението към
договора от 17.12.2020 г. е описано и вземането по процесния договор срещу ответника,
което е било прехвърлено на ищеца. По делото са приети и потвърждение за сключена цесия
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми всички длъжници по вземанията съгласно рамковия договор за цесия, както и
уведомително писмо от цедента чрез цесионера до ответника за извършено прехвърляне на
процесното вземане, за което няма данни и не се твърди да е било връчено преди завеждане
на настоящото производство.
По делото е допусната, изслушана и е прието заключението по съдебно-счетоводна
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като
пълно, точно и обективно изготвено. Според заключението ответникът е направил две
вноски по кредита, съответно на 21.09.2018 и 22.10.2018 г. Две погасителни вноски
ответникът е направил и по отношение на договора за поръчителство, от същите дати.
Поради неизпълнение на ответника, ищецът и поръчител по договора за кредит между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Г. П. е платил задължението на последния, като това е
станало на 14.12.2020 г.
В заключението си вещото лице, при отговор на въпрос от съда, установява, че сумата,
която се дължи ежемесечно по договора за поръчителство, не е посочена като част от
годишния процент на разходите, но следва да се заплаща по същата сметка, по която се
прави и плащането на задълженията по договора за потребителски кредит. Вещото лице е
определило, че при тази постановка годишният процент на разходите (ГПР) се равнява на
50%, а ако се приеме, че задължението по договора за поръчителство е част от същия, то
процентът ще е 197,38%
Съгласно заключението на вещото лице ответникът Л. Г. П. дължи по договор за
потребителски кредит 2832,20 лв. главница, 1250,56 лв. възнаградителна лихва и
възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 2991,78 лв. Общо ответникът
дължи 7974,54 лв., без да се включва вземането за лихва за забава.
По делото е допусната, изслушана и е прието заключение по съдебно-техническа
3
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като
пълно, точно и обективно изготвено. В същото вещото лице установява, че в
административния панел на кредитора фирма „Кредисимо“ ЕАД има регистрирано
кандидатстване и сключване на Договор за кредит за сума от 3000 лева на дата 07.08.2018 в
10:39:46 часа от Л. Г. П. с ID 1117132 с номер на мобилен телефонен ........., като ответникът е
попълнил личните си данни във форма за кандидатстване за финансова услуга по
електронен път на посочената уеб страница и чрез натискане на бутон „Приемам и
продължавам“ във формата за кандидатстване за финансова услуга е дал съгласие за
обработка на личните си данни.
Вещото дава мотивираното си заключение, че чрез маркиране на предварително празни
чекбоксове с хиперлинкове към документи, ответникът се е запознал с документите,
маркирал ги е и е извършил второ активно действие – натискане на бутона „Вземи парите
сега!“ Без маркирането на тези чекбоксове, които съдържат хиперлинкове на ОУ, СЕФ и
самия договор за кредит не може да се завърши процеса по кандидатстване, поради което с
избирането и продължаването напред ответникът е приел Стандартния европейски формуляр
и Договорът за финансова услуга в Кредисимо плюс с Общите условия.
Според заключението ответникът се е съгласил и е сключил договор за поръчителство.
Даденото от клиента Л. Г. П. съгласие за предоставяне на лични данни се отбелязва с „Да“ в
система на фирма „Кредисимо“ ЕАД, а кредита като „Гарантиран“, като ответникът Л. Г. П.
е избрал обезпечен вместо необезпечен. С предоставяне от ответника Л. Г. П. на
шестцифрения код, изпратен му от „Ай Тръст“ ЕООД с СМС на телефонния му номер,
договорът за предоставяне на поръчителство се счита за сключен. Според вещото лице
ответникът е натиснал бутона „Вземи парите гарантирано до минути.“
По отношение на точното време на сключването на двата договора – за потребителски
кредит и за поръчителство, вещото лице посочва, че електронното писмо от фирма
„Кредисимо“ ЕАД с приложени Договор, ОУ, СЕФ и декларации на клиента са изпратени на
Л. Г. П. на 07.08.2018 г. в 10:39 ч.
Електронните писма от фирма „Ай Тръст“ ЕООД до клиента Л. Г. П. са изпратени на
дата 07.08.2018 г. в 10:39 часа и в 10:41 часа (електронно писмо с потвърждение от фирма
„Ай Тръст" ЕООД за сключен Договор и приложен договор за предоставяне на
поръчителство).
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК: 1)
по иска за главница с правна квалификация чл. 146 във връзка с чл. 143 във връзка с чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите; 2) по иска за договорна лихва задълженията и
договорите, с правна квалификация чл.143, ал.1 от Закона за задълженията и договорите; 3)
по иска за обезщетение за забава с правна квалификация чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Възражението на ответника за нищожност на договора с такова с правна квалификация
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, чл.
143 и сл. от Закона за защита на потребителите.
На ищеца е тежестта да докаже в условията на пълно главно доказване по смисъла на
чл. 154 от ГПК, валидността на процесния договор неговата действителност и липса на
основания за неговата нищожност и унищожаемост. В този смисъл ищецът следва да
установи сключването на договора с ответника при знание и съгласие на ответника, Ищецът
4
следва да докаже плащане по договор за поръчителство, както и встъпването в правата на
кредитора.
За ответника е тежестта да докаже, че е изпълнил точно.
По отношение на валидността на процесния договор неговата действителност и липса
на основания за неговата нищожност и унищожаемост съдът прави следните мотивирани
изводи:
1. По отношение на сключването на договора с ответника при неговото знание и
съгласие.
Настоящият съдебен състав намира, че между „Кредисимо“ и ответника Л. Г. П. на
07.08.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит, видно от приложените по делото
доказателства и заключението на СТЕ. Сумата от 3000,00 лв. е била преведена на Л. Г. П.,
чрез Разписка за извършено плащане номер: 2000000157844846 на 07.08.2018 в 10:42 ч.
Плащането е извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
Следователно, следва да се приеме, че по делото е доказано наличието на
облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит между
„Кредисимо“ и ответника Л. Г. П., по силата на който за ответника е възникнало задължение
да върне на кредитора сума в размер на 3000 лева. Съгласно заключението на вещото лице
ответникът е извършил две плащания.
По делото се доказа и знанието и съгласието на ответника за сключването на договора
за потребителския кредит чрез употреба на електронната система на „Кредисимо,“ като това
знание и съгласие обхваща всички необходими документи по реда на ЗПК и други
приложими нормативни актове.
2. По отношение на служебната проверка за неравноправни клаузи.
Доколкото ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона
за защита на потребителите, съдът е длъжен служебно да се произнесе по наличието на
неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК).
С оглед на това и при направено възражение от страна на ответника за противоречие
на уговорената в процесния договор за потребителски кредит възнаградителна лихва,
настоящият съдебен състав намира следното:
С договора за потребителски кредит страните са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 41,24%. Това представлява писмена уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. При преценката размера на
уговорената възнаградителна лихва съдът следва да се съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно посочената законова разпоредба, в сила от 23.07.2014 г., следователно
приложима към процесния договор, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет, като съобразно ал. 5 клаузите, с които е уговорен ГПР
над този размер, са нищожни. Размерът на уговорената възнаградителна лихва се включва
при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно, приложимият закон не
поставя ограничение в размера на уговорената между страните възнаградителна лихва, стига
при включването й в ГПР, размерът на ГПР да е в рамките на законоустановения предел по
чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. е. да не надвишава пет пъти размера на законната лихва, който съобразно
ПМС № 426 от 18.12.2014 г. се равнява на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01.01.,
съответно 01.07., на текущата година плюс 10 процентни пункта, или малко над 50 %.
В конкретния случай ГПР по процесния договор е в рамките на законосутановеното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът намира, че уговорката в процесния
договор за заплащане на възнаградителна лихва е валидна.
3. По отношение на извършеното плащане по договор за поръчителство.
5
Съдът намира за установено, че поради неизпълнение на ответника ищецът и
поръчител по договора за кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Г. П. е платил
задължението на последния, като това е станало на 14.12.2020 г.
4. По отношение на извършената цесия.
Съдът намира следното във връзка с извършената цесия. Като взе предвид
приложените по делото рамков договор за цесия, приложение към него, потвърждение за
цесия, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземания, и уведомление до ответника, съдът намира, че ответникът е
уведомен надлежно за извършеното прехвърляне.
Константната съдебна практика приема, че не е налице пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за цесията, (Решение № 204 от
25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г., I-во т.о, ТК на ВКС; Решение № 137 от 02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г., III г.о. ГК на ВКС, и Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. №
2639/2014 г., II т.о. ТК на ВКС). В цитираните съдебни решения е посочено, че съгласно чл.
36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Затова и няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, което отговаря и
на прогласения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето.
По отношение на съобщаването за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира, че съобразно разбирането, установено в константната съдебна
практика, цесията се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Това е така,
тъй като получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. (Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г., II т.о. ТК на ВКС; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.
ТК на ВКС).
Следователно, съдът намира за неоснователно е възражението на ответника за липса на
уведомяване за извършената цесия.
С оглед на това съдът намира исковите претенции като доказани по своето основание и
размер
По разноските
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във връзка с т.12
от Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк. дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение. При това и като се има предвид, че съдът
приема исковите претенции за основателни в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски в пълен размер.
Ищецът е доказал, че е сторил разноски като следва: заплатена държавна такса в
заповедното производство – 103,36 лева, пресъдено от заповедния съд възнаграждение за
юрисконсулт – 50,00 лева, заплатена държавна такса в исковото производство – 79,95 лева,
възнаграждение за юрисконсулт – 100,00 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице –
1950,00 лева. Общия размер на сторените от ищеца разноски е на стойност 2283,31 лева,
който следва да бъде пресъден като разноски за исковото и заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
6
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 146 във
връзка с чл. 143 във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД; във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от ......... и Л. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, че съществува вземане на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* и Л. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 49172/2021 г.
година по описа на Софийски районен съд, а именно: - сумата от 2832,20 лева,
представляваща платена главница на „Кредисимо“ във връзка с Договор за поръчителство №
1117132, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 25.8.2021 година до окончателното изплащане, - сумата
от 1250,56 лева - възнаградителна лихва, по договор за потребителски кредит №
1117132/7.8.2018 година, дължима за периода от 20.09.2018г. до 20.08.2020г. във връзка с
договора за потребителски кредит, - сумата от 1085,33 лева – обезщетение за забава по
договор за кредит № 1117132/7.8.2018 година, дължима за периода 17.12.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 25.8.2021 година.
ОСЪЖДА Л. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 2283,31 лева,
представляваща сторените общо - в заповедното производство по ч.гр.дело № 49172/2021 г.
година по описа на Софийски районен съд и исковото производство по гр.дело №
21549/2022 година по описа на Софийски районен съд разноски, съобразно уважения размер
на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото – делото да се докладва за издаване на
изпълнителен лист по реда на чл. 416, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7