Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 3457 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на М.Ю.Д. ***“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба М.Ю.Д. твърди, че на 13,05,2016г., около 15.30ч, в с.Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, К.К. Т. при управление на л.а. марка „Фолксваген пасат“ с рег. № *******допуснал нарушение на ЗДвП и ударил в задната част л.а. марка „Форд фиеста“, с рег. № *******, спрял в лявата част на платното за движение, близо до входната врата на магазин на ЕТ „А.Г.П.“, ориентиран в посока гр.Дулово, в който на предна дясна седалка, до шофьора се намирал ищеца с поставен предпазен колан, и в резултат причинил на последния травматични увреждания подробно описани в исковата молба. Отговорността на водача К.К. Т. била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/115002326333, валидна към датата на ПТП.

Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпял и търпи силни болки и дискомфорт, претърпял и множество медицински интервенции и бил поставен в невъзможност да се обслужва сам, преживял и силен психически стрес, който продължава и към момента.

За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство, което впоследствие е прекратено по искане на пострадалия.

Депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени вреди на 08,03,2017г., по повод която му било определено и изплатено обезщетение в размер на 7000.00лв.

Претендира присъждане на сумата 33000,00лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.04.2017г., от когато ответното дружество е имало възможност да изплати дължимото обезщетение, до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба ЗК „Б.И.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген пасат“ с рег. № *******

Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдяните за настъпили травматични увреждания за ищеца. Възразява, че ищеца е страдал от епилепсия. След ПТП е излязъл от колата и е получил т.нар. „Голям припадък“, вследствие който и поради съприкосновението със земната повърхност е претърпял твърдяните травматични увреждания, включително счупването на големия туберкул на дясната раменна кост.

В отношение на евентуалност оспорва иска по размер.

Възразява, че водача на л.а. марка „Фолксваген пасат“ с рег. № *******станал причина за ПТП е изплатил в полза на пострадалия ищец, чрез синът му Е.Х.сумата 1500.00лв., като обезщетение за претърпените вреди, за което е издадена Разписка от 24.05.2016г. подписана от К.К. Т., М.Ю.Д. и Е.Х.– като свидетел.

Ищецът оспорва Разписка от 24.05.2016г. с твърдението, че не е съставена по повод процесното ПТП, както и какви конкретно имуществени и неимуществени вреди възмездява.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от КП от 13,05,2016г. на ОД на МВР Силистра и Постановление от 26.07.2016г., на 13,05,2016г., около 15.30ч, в с.Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, К.К. Т. при управление на л.а. марка „Фолксваген пасат“ с рег. № *******допуснал нарушение на ЗДвП и ударил в задната част л.а. марка „Форд фиеста“, с рег. № *******, спрял в лявата част на платното за движение, близо до входната врата на магазин на ЕТ „А.Г.П.“, ориентиран в посока гр.Дулово, в който на предна дясна седалка, до шофьора се намирал ищеца с поставен предпазен колан, и в резултат причинил на последния травматични увреждания подробно описани в исковата молба. Впоследствие образуваното по пр.преписка  319/2016г. по описа на РС Дулово, ДП № 259-ЗМ-90/2016г. на РУМВР гр.Дулово е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК, по искане на пострадалия.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че отговорността на водача К.К. Т. е била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/***********валидна към датата на ПТП.

От заключението по приетата КСМЕ се установява следното:

Съгласно приложената медицинска документация вследствие ПТП от 13,05,2016г. М.Ю.Д. е претърпял следните травматични увреждания: Травматичен шок; черепно-мозъчна травма състояща се от компоненти: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; травма на гръдния кош изразяваща се в контузия на гръдния кош, без ренгенови данни за счупване на ребра и без данни за дихателна недостатъчност; травма на шийния отдел на гръбначния стълб състояща се от контузия на шията /множествено изкълчване и навялхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /Дисторзио коли/; травма на опорно-двигателния апарат изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост закрито в дясно /големия туберкул/.

Съгласно заключението диагнозата травматичен шок е поставена въз основа описаните травматични увреждания в няколко области на тялото. Диагнозата мозъчно сътресение е поставена по анамнестични данни от ищеца за липса на спомен за случилото се. В обективен статус няма описани травматични изменения по лицето или по окосмената част на главата. Неврологичния статус е без огнищна неврологична симптоматика. Не са установени счупвания на черепни кости или контузионни лезии в мозъчната тъкан. Диагнозата контузия на шията е поставена въз основа съобщени оплаквания от болки в шията при движение. Множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб се дължи на травма причинена от инерционен механизъм. Диагнозата контузия на гръдния кош се базира на съобщени оплаквания от болки между плешките от ищеца. Не са установени ренгенологични данни за счупване на ребрени дъги или хомопневмоторакс. Счупването на толемия израстък /туберкул/ на дясната раменна кост е установено ренгенологично и е осъществтено консултация с ортопед и назначено лечение.

М.Ю.Д. след прекарана травма в миналото е с доказана посттравматична симптоматична епилепсия, която се лекува медикаментозно. По време на инцидента, в резултат на емоционалния стрес е получил голям припадък след излизането от автомобила и още няколко в линейката на път към болничното заведение. Получил е и хипетонична криза.

Съгласно заключението травматичните увреждания на ищеца са с доказан произход. Те са получени в резултат на ПТП. Счупването на горния край на дясната раменна кост е възможно да бъде получено както от удар в части от интериора на купето, така и при падане на терена вследствие епилептичния припадък последвал след излизането на ищеца от автомобила. Ако епилептичния припадък е провокиран от процесното ПТП, то счупването на дясната раменна кост е в причинно следствена връзка с него.

Съгласно заключението при мозъчно сътресение болковата симптоматика е най интенцивна в първата седмица с последващо затихване. При дисторзио коли продължителността и силата на оплакванията зависят от разпространеността на травматичните изменения, като най интензивни са болевите усещания в първите две седмици. Счупването на дясната раменна кост е причинила болки с голям интензитет от момента на ПТП до края на първата седмица. Постепенно болките са намаляли до края на третата седмица. След сваляне на обездвижващата превръзка на крайника е започнала раздвижване, при което ищеца е търпял по силни болки за срок от 10 дни. За периода на обездвижването е търпял страдания изразяващи се в невъзможност да извършва ежевневните си дейности, да се самообслужва, поради което е ползвал помощ от близки.

При процесното ПТП основния и тежък удар на л.а. „Форд фиеста“ е получил отзад. При него предпазните колани не сработват и нямат превантивно действие. Следващото движение на л.а. е било напред и в ляво, при което тялото на ищеца е било под въздействие на инерционните сили насочени в ляво, като раменната част на колана не може да предотврати движения на торса, главата и горните крайници в лява посока. Съгласно заключението при описаните травматични увреждания с голяма вероятност може да се приеме, че М.Ю.Д. е бил с поставен предпазен колан.

 От показанията на свидетеля К.К. Т. се установява, че участвал в ПТП през 2016г. Като пътувал с колата си „Фолксваген пасат“ му причерняло и се блъснал в колата на М.. В нея били М., снаха му и дъщеря му. Колата им била спряна по средата на улицата, до осевата линия, пред магазина. Слезли да си купят нещо. След сблъсъка отместил два три метра тяхната кола. Веднага отишъл при тях и питал имат ли нужда от помощ. В колата при сблъсъка и като отишъл за първи път били М.и снахата, а шофьорката не била там при удара. После отишъл при личния лекар. Кръвното му било много високо. След лекаря пак се върнал. Взели ищеца с линейка. Казал им, че е виновен. Е. сина на М.му казал, че ако им даде 1500.00лв. ще оттегли молбата за дело. Отишли пред полицията и срещу разписка му дал 1500.00лв. за това, че ги е блъснал.

При повторният разпит свидетеля К.К. Т. е заявил, че дадената на М.Ю.Д. сума от 1500.00лв. във връзка с ПТП от 13,05,2016г., за което е съставена Разписка от 24.05.2016г., съобразно уговорките между двамата е била за щети по колата.

От показанията на свидетеля Е. М.Х. се установява, че е син на ищеца. Обадили му се по телефона за настъпилото на 13,05,2016г. ПТП. Видял баща си в болницата в гр.Дулово. После го откарали в болницата в Силистра. В бърза помощ много се мъчили да го снимат. Припаднал и го оставили в болницата с дни. Казали, че имал счупена ключица. Като се върнал не можел да си вдига ръката, страхувал се и треперел, стряскал се. Това продължило около 10-15дни. Повече от месец минал докато се възстанови ръката му и започне да ги я вдига отново. Месец пил лекарства за физическите травми, а за психическите по дълго. Преди ПТП епилепсията му била стабилизирана. След е ПТП започнал да припада на 15 дни, а сега припадал на 2-3 месеца. Съгласно показанията автомобила, който блъснал баща му бил паркиран пред магазина в с.Паисиево, пред джамията.

Видно от Разписка от 24.05.2016г. К.К. Т. е предал на  М.Ю.Д. във връзка с досъдебното производство, което се води срещу него за допуснатото ПТП на 13,05,2016г. сумата 1500.00лв. за нанесените имуществени и неимуществени вреди. Разписката е подписана от К.К. Т., М.Ю.Д. и Е. Х., последният като свидетел.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск  с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество същият е частично основателен.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съдът намира заключението по приетата КСМЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.

Намира показанията на свидетелите за обективни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.

Въз основа заключението по КСМЕ, писмените доказателства и показанията на свидетеля К.К. Т. приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане. На първо място - деяние, виновно и противоправно, извършено от водача К.К. Т.. Приема за установено и наличието на вреда - причинени телесни увреждания на ищеца, в пряка причинна връзка с последното. Травматичните увреждания на ищеца са с доказан произход. Получени са във вида и с интензитета описан в КСМЕ. В причинна връзка с ПТП е и полученото от ищеца счупването на дясната раменна кост. Въз основа събраните доказателства съдът приема, че същото е настъпило при съприкосновение на тялото на ищеца с терена, поради получения след ПТП и слизане от автомобила „Голям епилептичен припадък“. Въз основа КСМЕ приема, че епилептичния припадък е провокиран от процесното ПТП. Следователно счупването е в причинно следствена връзка с него.

Въз основа заключението по КСМЕ и показанията на св. Е. М.Х. съдът приема за доказани твърдяните отрицателни физически и психически изживявания на ищеца в резултат на ПТП. Ищецът е търпял болки и страдания по интензивни през първите две седмици от ПТП и намаляващи към края на третата седмица, както и за срок от 10 дни след сваляне на превръзката на дясната раменна става и започналото раздвижване. За периода на обездвижването е търпял страдания изразяващи се в невъзможност да извършва ежевневните си дейности, да се самообслужва, поради което е ползвал помощ от близки.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 8 000,00лв.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж на възраст – 70 години към датата на произшествието, претърпял увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: Травматичен шок; черепно-мозъчна травма състояща се от компоненти: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; травма на гръдния кош изразяваща се в контузия на гръдния кош, без ренгенови данни за счупване на ребра и без данни за дихателна недостатъчност; травма на шийния отдел на гръбначния стълб състояща се от контузия на шията /множествено изкълчване и навялхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /Дисторзио коли/; травма на опорно-двигателния апарат изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост закрито в дясно /големия туберкул/. Ищецът е търпял болки и страдания по интензивни през първите две седмици от ПТП и намаляващи към края на третата седмица, както и за срок от 10 дни след сваляне на превръзката на дясната раменна става и започналото раздвижване. За периода на обездвижването е търпял страдания изразяващи се в невъзможност да извършва ежевневните си дейности, да се самообслужва, поради което е ползвал помощ от близки. Следва да се съобрази и, че не са налице трайни последици за здравословното състояние на ищеца, както и трайни белези по главата и тялото вследствие  ПТП.

На 29,12,2016г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ му е изплатена сумата 7000.00лв., представляващо застрахователно обезщетение, след което е предявен настоящият иск. Тази сума следва да се приспадне от определеното застрахователно обезщетение.

Ищецът е оспорил Разписка от 24.05.2016г. досежно нейното съдържание. Въз основа вписванията в същата и показанията на св. К.К. Т. съдът приема, че дадената от свидетеля на М.Ю.Д. сума от 1500.00лв. във връзка с ПТП от 13,05,2016г., за което е съставена Разписка от 24.05.2016г., е за репариране на имуществени вреди - за щети по колата. Следователно дори да се приеме, че разписката е истински документ платената сума не следва да бъде приспадана от сумата съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Ответникът не е направил изрично възражени за принос от страна на ищеца за настъпване на ПТП. Дори да се приеме, че такова е налице то е останало недоказано. Установено е, че ищеца е бил с обезопасителен колан към момента на удара, като дори да се възприеме обратното съпричиняване не е налице, доколкото поради специфичността на удара и типа на предпазния колан и при липсата му биха настъпили идентични травматични увреждания.

Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен за сумата 32000.00лв. от която 7000.00лв. поради извършено плащане и 25000.00лв., поради неоснователност на иска, която е горница над присъдените 1000.00лв., до общо претендираните 33000.00лв.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция до размер на 1000.00лв., основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от 25.04.2017г.

Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, но доколкото ищцата претендира лихва считано от 25,04,2017г., същата следва да се присъди от тази дата  до окончателното изплащане на сумата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но е сторил такива поради което следва да му се присъдят.

Адв. Т.К.Г. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Общо претендираните разноски са в размер на 1930.00лв., от които 440.00лв. разноски и 1490.00лв. хорорар за защита от адвокат.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 2400,00лв., формирани от платен за защита от адвокат хонорар с включен ДДС. Съдът предвид възражението за прекомерност на насрещната страна и като съобрази фактическата и правна сложност на спора намира, че адекватният размер на възнаграждението е в размер на 1800.00лв. с включен ДДС, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 13.30лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на в полза на Адв. Т.К.Г. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 45,15лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1746,00лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за защита от адвокат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 40,00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са сторени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ю.Д., ЕГН *********, със съдебен адрес: ***, адв. Т.К.Г. - САК, сумата 1000,00  /хиляда/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,  претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 13,05,2016г., около 15.30ч, в с.Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, където К.К. Т. при управление на л.а. марка „Фолксваген пасат“ с рег. № *******допуснал нарушение на ЗДвП и ударил в задната част л.а. марка „Форд фиеста“, с рег. № *******, спрял в лявата част на платното за движение, близо до входната врата на магазин на ЕТ „А.Г.П.“, ориентиран в посока гр.Дулово, в който на предна, дясна седалка, до шофьора се намирал ищеца с поставен предпазен колан, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/115002326333, валидна към датата на ПТП, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 32000.00 /тридесет и две хиляди/лв. от която 7000.00 /седем хиляди/лв. поради извършено плащане и 25000.00 /двадесет ти пет хиляди/лв., поради неоснователност, която е горница над присъдените 1000.00 /хиляда/лв., до общо претендираните 33000.00 /тридесет и три хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.04.2017г., до окончателното и изплащане, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ю.Д., ЕГН *********, със съдебен адрес: ***, адв. Т.К.Г. – САК, сумата 13.30 /тринадесет, 0.3/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.К.Г. – САК, в качеството на процесуален представител на М.Ю.Д., ЕГН *********, сумата 45,15 /четирдесет и пет, 0.15/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА М.Ю.Д., ЕГН *********, със съдебен адрес: ***, адв. Т.К.Г. - САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата 1746,00 /хиляда седемстотин четирдесет и шест/лв. с включен ДДС, представляваща сторените пред СГС разноски за защита от адвокат.

 ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 40,00 /четирдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: