и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 53/31.05.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 54/2006 год., Ардинският районен съд съд е признал Первин Мехмедова Топалова от гр.Ардино за виновна в това, че на 07.03.2006 год. и на 12.03.2006 год. в гр.Ардино се заканила с убийство на Севдие Ахмед Миман, Метин Шукри Миман, Рафет Метин Миман и Илхан Метин Миман, всички от гр.Ардино, и с това възбудила основателен страх у тях за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.З от НК, като на основание чл. 78а ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лв. Недоволна от така постановеното решение е останала подсъдимата Первин Мехмедова Топалова от гр.Ардино, която чрез защитника си го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и като необосновано. Счита, че конфликтите на 07.03. и 12.03. 2006 год. били израз на влошените от години отношения между двете семейства, като в тях били взели участие и двете страни. Същите били по дребни поводи и нямали съществени вредни последици. Твърди, че не са били събрани доказателства относно употребените от подсъдимата изрази, но дори и да се приемело, че същите са употребени, то те били казани механично, в състояние на силно раздразнение и не съдържали реална заплаха за адресатите. Счита, че сем.Миман възприели тези изрази по-скоро като обида, отколко като реална заплаха, като не са били предприели никакви действия за защита, тъй като такава не се налагала. Реално подсъдимата не била извършила никакво действие, насочено срещу живота на сем.Миман, което показвало формалния характер на употребените изрази, като било очевидно, че инкриминираните изрази не са могли и не са възбудили основателен страх у пострадалите за осъществяването на заканата, т.е. деянието било несъставомерно от обективна и субективна страна. Моли да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, вместо което да бъде постановено друго, с което подсъдимата Топалова да бъде оправдана. В съдебно заседание, жалбодателката Топалова, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че фактическата обстановка се подкрепя от всички доказателства по делото, а и подсъдимата не била отрекла стореното. Моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, с оглед правилността му и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не е необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Между нарушителката Первин Топалова и семейство Миман, които живеели в един блок, един вход и апартаментите им били един над друг, от години съществували лоши отношения. На 07.03.2006 година нарушителката започнала да хвърля дърва и празни буркани по терасата на семейство Миман, като счупила външното стъкло на балконската врата и крещяла „Ще Ви убия всичките". Същите действия нарушителката е извършила и на 11.03.2006 година около 23.00 часа, като отново хвърляла буркани. На 12.03.2006 година, около 18.30 часа, нарушителката отново хвърлила няколко празни буркана и се заканила на св. Севдие Миман с думите: „Севдие ще те убия". Освен това повтаряла, че ще убие цялото семейство.В резултат на действията й в семейство Миман се формира основателен страх, че нарушителката може да осъществи намеренията си да ги убие. Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от показанията на разпитаните като свидетели Метин Миман, Севдие Миман, Илхан Миман, Рафет Миман, Кисьов и Станев, които е намерил за достоверни, непротиворечащи си и взаимно допълващи се. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че подсъдимата е извършила престъпление по чл. 144 ал.3 от НК, признал я за виновна, и прилагайки разпоредбите на чл.78а от НК, я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. Настоящата инстанция намира, че при провеждане на досъдебното производство, органите на същото са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила. Така, подс.Топалова е привлечена в качеството на уличено лице с протокол за разпит от 28.03.2006 год., с който са й били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 144 ал.3 от НК и чл. 216 ал.4 от НК – за това, че в 07.00 часа на 07.03.2006 год. от терасата на дома си в гр.Ардино отправила закани с убийство спрямо съседа си Метин Шюкри Миман от гр.Ардино и семейството му, които заплахи предизвикали основателен страх за осъществяването им, и противозаконно унищожила /счупила/ стъкло на балконската врата на жилището на Метин Миман. В така предявеното на подсъдимата обвинение, обаче, разследващият орган е допуснал значителна неопределеност по отношение на лицата, спрямо които е осъществено престъплението по чл.144 ал.3 от НК – „…отправила закани с убийство спрямо съседа си Метин Шюкри Миман от гр.Ардино и семейството му….”, като не е конкретизирано срещу кои точно членове от семейството на Метин Миман е отправена заканата с убийство, с което безспорно е нарушено правото на защита на подсъдимата Топалова, която следва да знае за какво точно престъпление се ангажира наказателната й отговорност в образуваното наказателно производство. Това нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените такива, не е било отстранено от прокурора по реда на НПК във фазата на действията на прокурора след завършване на разследването. Нещо повече, след като е извършил преценката, че делото следва да се внесе в съда не с обвинителен акт, а с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, в изготвеното постановление прокурорът сам е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи и ограничаващи правото на защита на подс.Топалова. Така, след като е изложил възприетата от него фактическа обстановка въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, прокурорът се е задоволил само да посочи, че по така описаният начин уличената Топалова е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144 ал.3 от НК, без да даде фактическо /словесно/ описание на престъплението, за извършването което счита, че следва да носи отговорност по реда на чл. 78а от НК подс.Топалова. Действително, в уводната част на предложението си прокурорът е посочил, че досъдебното производство срещу Первин Топалова е образувано за това, че през периода 07.03.2006 год. – 12.03.2006 год. в гр.Ардино отправила закани с убийство спрямо съседа си Метин Шюкри Миман и семейството му, които възбудили основателен страх от осъществяването му. Това посочване, обаче, не е в състояние да изпълни изискването за фактическо и юридическо формулиране на предявеното обвинение на уличеното лице, след изложението на възприетата от прокурора фактическа обстановка, тъй като обстоятелството за какво деяние е било образувано досъдебното производство не ограничава прокурора да предяви с обвинителният акт или с предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обвинение за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Още повече, че като е посочил в уводната част на постановлението деянието, за което е образувано досъдебното производство против Первин Топалова, прокурора не само че не е отстранил неопределеността по отношение на лицата, спрямо които подс.Топалова е извършила престъплението по чл.144 ал.3 от НК /допусната при привличането на Топалова като уличено лице, съображения за което са изложени по-горе в мотивите/, но и недопустимо е разширил периода от време на осъществяване на деянието, посочвайки, че такова престъпление Топалова е извършила „…през периода от време 07.03.2006 год. – 12.03.2006 год……”. С други думи, за първи път едва в предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, Топалова е научила, че следва да отговаря и да се защитава и за деяние, извършено не само на 07.03.2006 год. /за което е била привлечена като уличено лице/, но и в периода от време 07.03. – 12.03.2006 год. Така формулираното на подс.Топалова обвинение страда и от друг порок – посочено е, че престъплението по чл. 144 ал.3 от НК е извършено в даден период от време и срещу различни лица /Метин Миман и семейството му/. Същевременно, престъплението по чл. 144 ал.3 от НК не е от категорията на продължените такива; нито пък може да е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, щом е осъществено по отношение на личността на различни граждани /съобразно разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК/. Т.е. ако прокурора е имал идеята да предяви на Топалова обвинение за извършени в посочения период от време няколко деяния по чл. 144 ал.3 по отношение на няколко различни лица, то е следвало да формулира обвинение за всяко деяние по отношение на всяко от пострадалите лица поотделно. Само за прецизност следва да се отбележи, че предложението за освобождаване на Топалова от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не съдържа изложение на каквито и да било факти и обстоятелства, нито пък съображения на прокурора, относно съществен елемент от състава на престъплението по чл. 144 ал.3 от НК, а именно – вменените на Топалова деяния да са възбудили основателен страх от осъществяването на заканите у пострадалите. Посочените процесуални нарушения на прокурора са съществени, тъй като нарушават правото на защита на подс.Топалова. Съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение е допуснал и първоинстанционният съд. Така, същият не е констатирал допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подс.Топалова, респ. сочещи на нови фактически положения, които налагат прекратяване на производството по реда на Глава 28 от НПК и връщане на делото на прокурора. Постановявайки обжалваният съдебен акт, първоинстанционният съд се е опитал да отстрани някои от посочените по-горе нарушения, като в диспозитивната част на решението си е конкретизирал както времето на извършване на отделните деяния /посочил е две отделни дати на извършване на деянията– на 07.03.2006 год. и на 12.03.2006 год./, така и лицата, спрямо които тези деяния са извършени – посочил е изрично, че деянията са извършени спрямо Севдие Миман, Метин Миман, Рафет Миман и Илхан Миман. Този опит на съда, обаче, е неуспешен. Това е така, тъй като дори и приемайки, че се касае за две отделни деяния спрямо конкретни различни лица, и имайки предвид изложените по-горе съображения относно характера на престъплението по чл. 144 ал.3 от НК /че същото не е продължено, нито продължавано такова в конкретния случай/ съдът е бил длъжен да се произнесе по вината на подсъдимата Топалова и да й наложи наказание за всяко престъпление поотделно, което да изтърпи поотделно, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, приложима в производството по Глава 28 о‗ НПК по силата на препращащата разпоредба на чл.379 от НПК. Посоченото представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на подсъдимата и препятствуващо проверката за законосъобразността и справедливостта на наложеното й наказание. Посочените нарушения от органите на досъдебното производство и от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение, са съществени процесуални такива, тъй като ограничават и нарушават процесуалните права на подсъдимата /която има право да знае за извършването на какво или какви точно престъпление е обвинена, призната за виновна и осъдена, какво точно наказание/я/ по вид и размер й е наложил съда и др./, която трябва да има възможност да съобрази процесуалното си поведение за най-ефективна защита на своите права и законни интереси именно с решението, ведно с мотивите към него, от които да е ясно какво точно престъпление е извършила, какво наказание й се налага и т.н., т.е. необходимо е да е постановен съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на подсъдимата и останалите страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт. С оглед изложеното, и тъй като още на досъдебното производство по настоящото дело са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на подс.Топалова, следва обжалваното решение на районния съд да бъде изцяло отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора. При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество от настоящата инстанция обосноваността и законосъобразността на решението. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 53/31.05.2006 год. по Н.а.х.дело № 54/2006 год. по описа на Ардинския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районна прокуратура - Ардино. Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |