Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.03.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия гр.д. №12712/
2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с
искане съдът да признае за установено по отношение на С.И.Ц. с ЕГН **********, че същата дължи на ищеца сумата
от 262 293.72 лв., просрочена главница по договор за банков ипотечен кредит №
ПД -56346/23.08.2016 г., ведно с приложенията към него, сключен между „А.б.Б.“
АД като кредитодател и С.И.Ц. като кредитополучател,
просрочени лихви за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г. в размер на 16 778.33
лв., наказателни лихви за просрочена главница от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г.
в размер на 3362.02 лв. и неустойка за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018
г. в размер на 1163.72 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
13.04.2018 г. до окончателното изплащате, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение от 20.04.2018 г. и изпълнителен лист от 20.04.2018 г. по ч. гр.
д. 23888/2018 г. по описа на СРС , 62-и състав.
ИЩЕЦЪТ- „А.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, твърди, че между него и
кредитополучателя С.И.Ц. е сключен Договор за ипотечен кредит № ПД
-56346/23.08.2016 г. за сума в размер на 265 000 лева. По силата на този
договор кредитодателят отпуска на кредитополучателя
кредит в размер на 265 000 лева, която сума е преведена на 13.09.2016 г. по
банкова сметка *** Ц. и е усвоена изцяло от нея съгласно условията на договора.
Кредитополучателката се е задължила да върне
получения кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на
договора. Дължимата възнаградителна лихва, общият
разход с включени в него лихви, такси, комисионни, обезщетение за забава и
неустойка при просрочие са уговорени в чл. 3 т. 1-11
от Договора. В т. 4.1 от Договора страните са уговорили краен срок на
издължаване на кредита, включително дължимите лихви до 22.08.2036 г.
Погасяването на кредита се извършва в лева, на равни /анюитетни/
месечни вноски в размер на 1743 лева съгласно изготвен погасителен план към
договора, подписан от страните. Съгласно Договора кредитополучателката
се е задължила да поддържа достатъчно средства по разплащателната си сметка за
погасяване на кредита без забава. Въпреки поетите задължения, плащането на
дължимите месечни вноски е извършвано нередовно и е преустановено през декември
2016 г. След като Ц. е изпаднала в забава над 30 дни при издължаването на
главницата и лихвите по кредита съгласно чл. 7.1.1 от Договора за кредит
банката има право да обяви за изискуемо преди срока по т.4.1 цялото кредитно
задължение. Въпреки наличието на това право цялата 2017 г. година банката не е
пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е положила усилия
за доброволно уреждане на проблема с натрупаните задължения. Проведените
разговори с Ц. не довели до резултат и тя не направила плащания по кредита.
Предвид горното, с нотариална покана peг. № 3636/23.11.2017 г., том 3, акт № 105 на нотариус А.Г.с
peг. № 031 в НК с район на действие СРС, връчена лично на Ц.
на 26.11.2017 г., тя е уведомена от банката за наличието на просрочени парични
задължения по договора за ипотечен кредит № ПД - 56346/23.08.2016 г., както и
за размера на всяко едно просрочено задължение - за главница, лихви, неустойка
при забава в плащането на лихвата - общо 11 вноски и 330 дни просрочие към 17.11.2017 г. С тази покана банката уведомила
Ц., че има право да обяви цялото й кредитно задължение за предсрочно изискуемо
и за удовлетворяване на вземането си да пристъпи към принудително изпълнение
върху предоставеното по кредита обезпечение и цялото й имущество. След
връчването на поканата не е правено възражение относно съдържащите се в нея
волеизявления от банката. През следващите два месеца ответницата отново не
направила плащане по кредите, поради което на 23.01.2018 г., при нова среща на
банкови служители с нея в клон на банката, й е връчена лично нова покана, с
която „А.б.Б.“ АД заявява, че поради нередовното обслужване на кредита
упражнява правото си да обяви цялото й кредитно задължение за предсрочно
изискуемо. Посочва се, че към 21.01.2018 г. са били просрочени 14 броя вноски
при 413 дни просрочие, а общото задължение към този
момент е в размер на 278 647.28 лв. В пет точки са посочени конкретните размери
на задължението във връзка с това просрочие - 8754.53
лв. просрочена главница, 14 791.2 лв. просрочени лихви, 751.71 наказателни
лихви за просрочена главница и 810.65 лв. неустойка. Във връчената покана
изрично е посочено, че след изтичане на седмодневен срок от връчването и при
липса на доброволно плащане, банката ще пристъпи към принудително
удовлетворяване на вземанията си, по съответния съдебен ред, което включва
подаване на заявление по чл. 417 от ГПК. Доколкото ответникът не изпълнил
задълженията си, банката подала заявление, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №
23888/2018 г. по описа на СРС. На
03.09.2018 г. банката е уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение, поради което в срок подава настоящата искова молба. Моли
съдът да уважи предявения иск, претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ-
С.И.Ц., ЕГН **********, оспорва предявения иск като
неоснователен. Заявява възражение по реда на чл. 27 вр.
чл. 30 ЗЗД като твърди, че е била заплашвана от ищеца да сключи процесния договор за заем. В тази връзка навежда, че на
01.08.2016 г., следобяд, във
Финансовия център на „А.Б.Б.“ АД, „*******, където
работила като касиер, й е било съобщено от А.Д. М.- директор на Финансовия
център, и Г.Ц.Ц. - директор на „Бизнес-център „Мария
Луиза“, че има голяма липса на пари от касата на Финансов център „Христо
Ботев“, за която тя носи отговорност. Взети й били ключовете от касата,
уведомена е, че е отстранена от работа, отстранена е била от работното й място,
но не била извършена ревизия на касата, нито съставен някакъв протокол за
предаване на касовата наличност. В края на работното време в офиса на Финансов
център „Христо Ботев“ е бил извикан по телефона от едната от двете служителки,
Ана М.или Г.Ц. и брат й И.И.Ц.. Била проведена среща
между посочените две служителки и тях двамата, като им било заявено, че тя е
извършила злоупотреба и ще влезе в затвора за това. Като единствена алтернатива й било казано, че
следва да сключи договор за ипотечен кредит с банката, като тя ипотекира нейния
етаж от общия им имот с брат й, а той- другия. Двете служителки на банката
поискали в кратък срок да получат отговор дали тя и брат й са съгласни да
сключат договора за ипотечен кредит, защото в противен случай въпросът щял да
бъде отнесен към прокуратурата за извършено престъпление от нея и тя щяла да
лежи в затвора. От развилата се ситуация тя била изключително изплашена, а и не
получавала никаква информация за тази липса на пари, за която говорели
служителките на банката. Все пак нито
тя, нито брат й дали отговор в този ден, но на следващия ден брат й бил извикан
отново във ФЦ „Мария Луиза“, където се срещнал с А.И. - служител по сигурността
в центъра и с Г.Ц. - директор на центъра. Служителят по сигурността потвърдил,
че има установена голяма липса на пари във ФЦ „Христо Ботев“, като отговорна за
липсата е именно тя. Директорката на центъра Г.Ц. отново обяснила на И.Ц.(брат
й), че друг вариант няма - или сключват със сестра му договора за ипотечния
кредит и тя връща парите, които липсват от ФЦ „Христо Ботев“, или тя влиза в
затвора за извършено престъпление. Той трябвало много бързо да вземе решение,
но обяснил, че първо ще говори със съпругата си. Следващите дни тя била
няколкократно привиквана от А.И. - служител по сигурността и Г.Ц. - директор на
центъра, в БЦ „Мария Луиза“. Давала обяснения за случая пред служителя по
сигурността. На срещите с Г.Ц. - директор на центъра, последната многократно й
заявявала, че няма друг начин да не бъде съдена за липсата на парите освен да
върне сумата като сключи договор за кредит с банката, иначе влиза в затвора. На
тези срещи тя си спомня, че подписвала дадени й от Г.Ц. празни бланки и други
документи, но не си спомня точно какви. След като и казали на една от срещите,
че липсващата сума е от порядъка на 250 000 лв., накрая казала на Г.Ц., че няма
друг изход и ще подпише договор за кредит, както искат от нея. В седмицата след
01.08.2018г. Г.Ц. многократно се обаждала по телефона на брат й И.Ц., като му
обяснявала, че няма време и той бързо трябва да даде отговор дали ще подпише
договора за ипотеката. Ц. бил извън София. Той обсъдил въпроса със съпругата си
и в крайна сметка решили, че при положение, че няма друг изход да спаси сестра
си от обвинение в престъпление и съответно наказание, ще подпише договора. За
това свое решение той съобщил на Г.Ц. в края на седмицата - на 05.08.2018 г. и
по нейни инструкции от следващия понеделник започнал да набавя необходимите
документи за сключване на ипотечния кредит. Ищцата навежда, че на 23.08.2016г. тя, брат й и съпругата му отишли
в БЦ „Мария Луиза“, за да подписват документите по ипотечния кредит. На срещата
присъствали още Г.Ц., А.И. и адвокатка на банката. Когато дали проектите на
документи на И.Ц., той видял, че фигурира в договора като кредитополучател, а
не само като ипотекарен длъжник, и категорично
отказал да попише такъв договор. Г.Ц. разговаряла по телефона с някакъв неин
висшестоящ началник, след което дала инструкции на адвокатката да се изготви
нов договор, като тя е кредитополучател, а И. само ипотекарен
длъжник. На тази среща били подписвани документите по кредита, а самият договор
за договорна ипотека бил подписан впоследствие същия ден пред нотариус. На тази
среща тя подписала и други документи, но не си спомня точно какви. Поради
гореизложеното, ищцата моли съдът да приеме,
че е сключила процесния Договор за ипотечен
кредит (обезпечен с договорни ипотека върху имота) № ПД-56346 при заплашване от
служителките на банката А.Д. М.- Директор на Финансовия център „Христо Ботев“,
и Г.Ц.Ц. - Директор на „Бизнес-център „Мария Луиза““
и поради това, че същият е унищожаем. Евентуално твърди, че сумата по процесния банков кредит не й е била предоставена като при
същите условия заявява и възражение за прихващане със сумите от 12 000 лв.
- - получени от ищеца на
29.08.2016г.; 5000,00 лв. - получени от ищеца на 30.08.2016г.; 265000,00
лв. - получени от ищеца на 13.09.2016г.;520,00 лв.- получени от ищеца на 05.12.2016г.; 1182,29 лв. - получени от
ищеца на 05.12.2016г.; 10439,53 лв. - получени от ищеца на 15.12.2016г. Излага,
че посочените суми са били изтеглени от сметките й без основание, тъй като тези
дати тя не е имала задължения към ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените към ИМ
доказателства- договор за ипотечен кредит № ПД -56346/23.08.2016 г., ведно с
прилежащия към него погасителен план; извлечение от счетоводните книги
изх. № 9201-0107/13.04.2018 г.; нотариална покана per. №3 636/23.11.2017 г., том 3,
акт № 105 на нотариус А.Г.с per. № 031 в НК; покана от 23.01.2018 г., връчена лично на Ц.
в клона на банката; съобщение от СРС, връчено на 03.09.2018 г., както и от
изисканото и приложено ч.гр.д. № 23888/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 62-и състав, се
установяват изложените твърдения в исковата молба относно сключения договор за
ипотечен кредит, неизплащане на вноски по него, обявяването му за пресрочно изискуем поради това обстоятелство и образуване
на заповедно производство по задължението.
В хода на производството са представени от ищеца заповед № 7 от 01.08.2016 г. на директор ФЦ
А. М.; Акт за проверка на наличността в
оперативна каса в левове от същата дата с начален час 14.08 ч. , подписан от Ц.
като касиер: Акт за проверка на наличността в оперативна каса в чуждестранна
валута, датиран 01.08.2016 г. и начален час 14.08 ч., също подписан от Ц.;
Описание по купюри на намерените банкноти от същата
дата и час, подписан и от Ц., с които се установява, че по повод установени
нарушения се е извършила задълбочена проверка и се опровергава твърдението на
ответницата, че следобяд на 01.08.2016 г. е отстранена от
работа и са й взети ключовете, без да се извърши ревизия, нито да се състави протокол.
Представени са саморъчни обяснения от страна на
ответницата С.Ц., с които ищецът опровергава твърдението на ответницата, че не й е дадено обяснение за фактологията по случая, че
е подписвала документи, без да
знае какви са и празни бланки.
Представени
са 2 бр.
платежни, подписани oт ответницата за наредени 12 000лв. на 29.08.2016 г. и 5 000 лв. на 30.08.2016 г.
Представено
е цялото кредитно досие на банката във връзка с договора за ипотечен кредит № ПД
-56346/23.08.2016 г. за сума в размер на 265 000 лева, които документи,
съдържащи се в кредитното досие, са анализирани от ССЕ и допълнителна такава.
Представено
е заверено копие от писмо от МВР- Главна дирекция “Национална полиция“ до ищеца
„АЛИАНЦ БАНКА БЪЛГАРИЯ“АД, от което е видно, че ищецът е подал сигнал –жалба, касаещ неправомерни действия на ответницата като служител
на банката.
Представено е платежно нареждане за превод на постъпилата сума на банката с посочено
основание „възстановяване на средства“, с което се установява, че тази сума не е изтеглена
служебно от банката, а е постъпила в банката въз основа на подписано от Ц. платежно нареждане.
От ответницата са представени нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 6/23.08.2016г. по опис на нотариус М.М.-Р.; извлечение от сметка на С.И.Ц.; покана за доброволно
изпълнение до С.Ц. по изп.д. № 1060/18г. ЧСИ В.М.; уведомление
до ипотекарния длъжник И.И.Ц..
По
делото е прието заключение на ССЕ, неоспорено от страните, според което задължението на С.И.Ц. по процесния договор
за ипотечен кредит № ПД - 56346/23.08.2016 г., ведно
с приложенията към него - общото вземане,
както и по отделни пера, така
както са посочени в заповедното производство пред районния съд — главница, лихви, неустойки и други задължения, съгласно издаденото извлечение от счетоводните книги, към датата
на подаване на заявлението - 13.04.2018 г., както и към датата
на изготвяне на експертизата е в
размер на 283 597,79 лева (двеста осемдесет и три хиляди петстотин деветдесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляващо сума от просрочена
главница в размер на 262 293,72 лева, плюс просрочена възнаградителна
лихва в размер на 16 778,33 лева, плюс просрочена наказателна .лихва в размер
на 3 362,02 лева, плюс просрочена неустойка в размер на 1 163,72 лева. Размерът
на дълга към датата на изготвяне на счетоводната експертиза е 283 597,79 лева
(двеста осемдесет и три хиляди петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и
девет стотинки), представляващо сума от просрочена главница в размер на 262
293,72 лева, плюс просрочена възнаградителна лихва в
размер на 16 778,33 лева, плюс просрочена наказателна лихва в размер на 3
362,02 лева, плюс просрочена неустойка в размер на 1 163,72 лева. Вещото лице е
посочило, че погасена главница е в 2 706,28 лева; погасена възнаградителна
лихва е 2 525,12 лева; погасена наказателна лихва — 20,09 лева; погасена
неустойка — 7,76 лева. Посочено е, че от 22.12.2016 г. до 22.03.2018
г. кредитът не е обслужван. Броят на необслужените планови вноски за периода от
22.12.2016 г. до 13.04.2018 г. е 16 (шестнадесет). Вещото лице сочи, че от извлечение по разплащателна сметка
с IBAN *** С.И.Ц. с видно, че на 13.09.2016
г. е постъпила сума в размер на 265 000,00 лева с основание „Усвояване на кредит".
На същата дата - 13.09.2016 г., сума в размер на 265 000,00 лева с наредена с основанис „УСВОЯВАНЕ НА ПРЕВОД - ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА CP". От копие на преводно нареждане за кредитен превод е видно
основанието за превода - „Усвояване на кредит възстановяване на средства".
Съгласно текста на преводното нареждане С.И.Ц. е наредила сума в размер на 265
000,00 лева да бъда преведена по сметка BG89
BUIN 9561 1000 0012 01, с име на получателя „А.б.Б." АД. Нареждането е
изпълнено на 13.09.2016 г., в 16:14:10 часа.
В допълнително заключение по доп. ССЕ вещото лице сочи,
че касовото обслужване на клиентите се извършва от оперативните каси в БЦ,ФЦ
ИМФЦ. Сочи, че след запознаване с текста на Документ „Приключване и пакетно
затваряне на оперативни каси, трезор и клон" с дата на издаване 15.10.2008
г. сс установява, че равняване и приключване на
оперативна каса се осъществява в края на всеки работен ден, след приключване на
работа с клиенти в БЦ/ФЦ, при следване на определени етапите, които вещото лице
подробно е описал, описани са конкретните стъпки и действия, които следва да
бъдат предприети от касиер — счетоводител при приключване на оперативна каса. След
спазване на описаните стъпки и извършване на конкретни действия, описани при
приключване на оперативна каса, се подписват касов дневник, в който се съдържат
часовете на всички транзакции, тяхното основание, сума и номер на сметка.
Попълват се формуляр Състояние по купюри, Контролен
лист на касиер и Касови операции по купюри. При
установяване на липси или излишъци се
изпълняват действията, описани в процедура ,Дефицити и излишъци" и се съставят посочените документи. Вещото
лице изтъква, че при описаните правила и процедури извършването на операции без
знанието на касиер — счетоводителя биха били трудно осъществими. В случай, че такива са направени
през деня, то при приключване на касата в края на работното време ден и
изготвяне на документите описани в процедура „Приключване и пакетно затваряне
на оперативни каси трезор и клон", всички операции намират отражение в тях
и касиерът следва да се запознае със съдържанието на всеки един документ. Всяка
една оперативна каса cе приключва
ежедневно в края на работния ден и не е възможно касиер - счетоводителят да не
установи операциите, извършени в брой на каса.
По делото са събрани и гласни доказателства:
Свидетелката А.Д. М.установява
следното: През месец август 2016 година работела в офис на „Алианц
банк“ на „Бул. „Христо Ботев“. Заемала длъжността
директор. Познава добре С., която е била техен служител. На 01 август 2016 г.
клиентка уведомила, че е теглено от сметката й. Създала се някаква суматоха,
излязла от кабинета си и клиентката я уведомила. Не помни каква била липсата от
сметката. Клиентката поискала извлечение
от сметката си от друга тяхна служителка,
извън касата, тоест „специалист клиентски операции“ и установила лисата на
средства. След това колежката я уведомила, че има проблем. Излязла от кабинета
си и започнали проверка на касата. Установило се, че клиентката не е теглила
този ден. След това уведомила прекия си ръководител Г.Ц. за случилото се. Изтъква,
че спазила йерархията и информирала прекия си ръководител за наличието на
липси. Първоначално сметнали, че е някаква техническа грешка. Случват се такива
неща, които после се преодоляват. Направена била ревизия на касата, не били
намерени документи, разписани от клиентката, че са теглени тези средства. И
вече нещата ги поел вътрешен контрол. Не може да каже какво са установили от
вътрешен контрол, защото не е чела доклада на вътрешен контрол. Сочи, че в
същия ден, вечерта, извикали брата на С. в офиса, защото С. не се чувствала
особено добре и за да я прибере, било станало късно вечерта от проверки и т.н..
Фактът, че липсвали тези пари в касата, тя е била МОЛ. Л.Ц. се обадила на брат
й да я откара вкъщи. Същият ден се извършила ревизия на касата и не се установила
липса в касата. Клиентката казала, че не е теглила от никъде и направили
проверка. По принцип е възможно тази липса
в сметката на клиентката да е в резултат от действията на служител от
друг офис на банката, но било направено извлечение от сметката на клиентката, с
което се установило, че тя не е теглила в този ден. Липсата е по сметката.
Клиентът има сметка. Тази сметка може да бъде обслужвана от всеки един офис на
„Алианц“. Клиентката идва в техния офис и установява
липса на пари от сметката си. Ако била отишла клиентката в друг офис, щяло да се
установи същото. По принцип служителката на другия офис би звъннала в техния офис,
където е открита сметката и да разговарят какво се е случило. Ровенето в тази
сметка може да бъде извършено във всеки един офис. Още тогава никой не е
обвинявал и никой не се е съмнявал в С., просто започнала цялостна проверка,
вътрешен контрол. Няма отношение към това как се е стигнало С. да подпише договор за ипотечен кредит. Не се е случило
всичко това в техния офис. Не е присъствала. Не е присъствала на срещата с брата
на С. на 1 август. Твърди, че не е искала писмени обяснения от С.. Пред нея не
са искани писмени обяснения от С.. Всичко било на централно ниво. Д.К.С.била
клиентката, която казала, че й липсват пари. Спомня си Д., за фамилията не е сигурна.
Свидетелката Г.Ц.Ц. , директор
на бизнес център „Мария Луиза“, сочи, че като подзвено
финансовият център бил подчинен на нея. На нея й се обадил директорът на
финансовия център А. М.. Казала й, че клиент се е оплакал. Доколкото си спомня,
отишла във финансовия център, била установена вече липсата. С. написала
показания. Преценили, че С. трябва да даде обяснения, защото се вижда, че С. е
извършила тази операция. Установило се, че има липса в сметката на клиентката,
но когато се внася или тегли от сметката на клиент, се вижда кой го е направил.
Всъщност имало теглене последно от сметката на клиентката. И тази операция е
извършила С.. Всъщност след като била уведомена, отишла на място, за да види
какво се е случило. Оттам уведомила изпълнителните директори на банката, защото
нямала представителна власт. С. казала пред нея, че тя е изтеглила парите от
сметката, така вероятно е казала, в смисъл, че това е било преди три години.
Нямала никакви съмнения, че не е С.,
защото документацията доказвала, че тя е извършила операцията. Не си
спомня да й е давала някакво обяснение. Мисли, че тогава С. била много
разтроена. Не си спомня дали е била една операция. Твърди, че е компетентна
дотолкова, доколкото е получавала разни справки, иначе тя с програмата в детайли не е запозната. Като
директор на Бизнес центъра не е запозната нито с касиерския модул, нито с
модула на другите служители. Само справки е гледала в системата. Мисли, че
още същата вечер С. написала обяснения.
Не си спомня точно, но мисли, че на Д. написала името, може би и на още една
клиентка. Когато писала С. обясненията, тя била там, А. М.и другите служители
също. Не си спомня кой друг служител бил в офиса на работа тогава. Извикали
брата на С., за да я прибере от офиса. Не си спомня по време на писането на
тези обяснения от С. дали брат й присъствал. Била назначена проверка от
ръководството на банката. Имало срещи с колегите им от Вътрешен контрол, които
проверявали. По време на тези срещи С. пишела обяснения. Твърди, че заплахи и
натиск не са отправяни върху С., за да подпише договор. Мисли, че самата С. дала
предложение да се сключи банков кредит, за да възстанови някакви липси. Не може
да каже дали са уведомени органите на прокуратурата и на съдебната власт, не е била
в такава позиция, за да е компетентна, тя докладвала на изпълнителните
директори. При срещите с брат й не е предлагала да сключи договор за кредит, за
да бъдат възстановени парите. Доколкото си спомня, кредитът, който се изтеглил,
бил с обезпечение на общ имот. Изтъква, че те предложили обезпечение и те
посочили този имот. Когато се тегли кредит и когато обезпечението е собственост
на повече от един собственик, трябва да дойдат всички собственици. На тази
среща, на която тя присъствала, не си спомням за какво са извикали брата на С..
Ако са го извикали, сигурно е било във връзка с кредита. Не е останала с
убеждението, че С. е някаква жертва, защото няколко пъти тя си е признавала
писмено, че тя ги е направила операциите. Не смята, че е възможно някой друг да
извърши тази операция от нейно име, защото имало, доколкото си спомня, и
някакви подписани от нея документи. Няма как това да стане от друг. Има парола,
ниво на достъп, което би следвало само тя да знае. Няколко пъти е написала, че
тя го е извършила. Имало клиентка, която няколко пъти и колегите й от вътрешен
контрол разговаряли с нея, юристите на банката също. Не смята да е имало натиск
върху С.. Друга клиентка идвала в офиса и имала претенции. Написала няколко
писма. Всички били за същата служителка. В края на деня всеки касиер се
разписва на това, което е правил. Ако той не е съгласен с това, защо се разписва на това нещо, изтъква
свидетелката. При положение, че се открие липса на сума, тогава се докладва на
изпълнителен директор. Ако е поддържала връзка с брата на С., то е било във
връзка кредита и във връзка с това, че
той е собственик на обезпечението, което е обслужвало кредита. Не може да каже
колко пъти С. е била викана във финансовия център и е имала среща с
представители на Вътрешен контрол на банката. Викана е, но не може да каже
колко пъти. С. била отстранена от длъжност.
Направила се проверка на цялостната дейност. Съмнение върху друг
служител нямало. Първата клиента, която написала, била Д., другата не помни.
Спомня си, че имало трета клиентка, която се казвала Т.. Пак се установило, че
от нейната сметка има липса на средства. Т. казала, че й няма парите от
сметката, че се обаждала на С., че има претенции към банката и че тя не е
разписвала документите. Тя поискала справка от банката да й се даде. Доколкото
си спомня, дали някакви справки за движението по сметките. Клиентката казала,
че са поети такива ангажименти от страна на С. лично да й възстанови сумата.
Банката възстановила сумата.
Свидетелката А.Л.Ц. сочи, че знае за случая със зълва й С.. В
банката не е присъствала. В къщи била, когато на мъжа й му се обадилла по телефона Г.Ц.. Било към 17.00 часа, той тогава я
бил взел от работа и се прибирали. Тя му казала, че има някакъв проблем със
сестра му и да дойде веднага в банката. След
това двамата си дошли задено. Съпругът й обяснил,
че Г.Ц. му съобщила, че има липса на пари в касата, тепърва щяла да се установява
сумата. Не прави разлика между сметка и касата. С. била много притеснена. Не й
е давала обяснения, че има липси. По принцип казала, че така са установили
касата. Видимо се виждало, че била много уплашена. Казали са й, че има липса.
Тя казала, че няма такова нещо, че не е възможно да има липса на касата или
сметката, не знае точно. Тя казала, че по нейна вина не може да липсват такива
пари и не знае от къде е дошла липса на такава голяма сума. Някакви
предположения не й е казвала. На съпруга й също не е казвала. До ден днешен не
знаят по каква причина е нямало пари. С. се чувствала много уплашена. В този
период били доста близки, особено те двамата като брат и сестра. Сочи, че тя
лично сега не я чувства така вече, защото изплащат неин кредит. Реално е можела
да се бори по друг начин след като счита, че има неправда. Свидетелката сочи,
че не е присъствала на срещи във Финансовия център. Мъжът й го викали
следващите дни, когато вече е била установена сумата и са му казали нейния
размер. Предложили са му варианта с ипотеката на жилището. Тогава вече осъзнали
и мащаба на целия проблем, че реално могат да си загубят жилището. Съпругът й казал,
че Г.Ц., началникът на центъра, му е предложила. Тя всъщност много добре ги
познавала и двамата. На подписването на договора за кредит присъствала. Те му
предложиха той да е кредитор, а не ипотекарен
длъжник, което той отказал. Предложили му кредитът да бъде на негово име, а не
на нейно. Тогава той отказал категорично, защото това е голям риск за тях.
Тогава присъствала лично. Договорът бил оформен по този начин. Те го били
написали директно на договора и той тогава отказал да го подпише. Това се
случвало на 22-ри в офиса на „Мария Луиза“. След като той отказал да подпише,
му предложили като вариант ипотекарен длъжник, но
това го предложила Г.Ц. след като се обади на някакъв по-вишестоящ и подготвили
нов договор вече като ипотекарен длъжник, но те и
тогава помолили да се запознаят с тази дума, ако може още един ден отсрочка, за
да се запознаят и да знаят какво подписват. Обяснили им те, че това е облекчен режим. Дали им един ден отсрочка, но Г.Ц. обяснила,
че пътува за морето и не може да я размотават до безкрайност. Г.Ц. им казала,
че С. е направила самопризнание. Банката им обяснила, че единственият начин да
се възстановят сумите е този. Обяснения е давала С., но дали точно този ден или
на следващите не може да каже.
Свидетелят И.Ц., брат на ответницата С., твърди,
че в 17.15ч. му се обадили от банката и му казали да отиде при тях, че има
проблем в банката. Тогава Г.Ц. го извикала, понеже са приятелки със сестра му.
Познават се с Г.,***. Г.Ц. е директорката на клона. Почнала да му обяснява, че
има липси в банката, че липсват пари. Изтъква, че сестра му не е женена. Когато
отишъл в банката, Г. го посрещнала отвън на тротоара. Вкарала го в банката. Били със сестра му и
другата шефка, която е на клона - М.. Почнали да му обясняват, че има липси на
пари от банката. След това трите си говорили, не знае какво. Не знае защо викнали
него. Не са го карали нещо да подписва. Стоял някъде 10-15 минути в банката.
Сестра му ревала, те му обяснявали как има липса на пари. Г. им казала да си
тръгват и на утрешния ден сестра му да си ходи в централата да дава някакви
обяснения. В този ден не знае дали сестра му е давала някакви обяснения. Пред него
не е давала. По пътя сестра му плачела. Не му е дала никакво обяснение. До ден
днешен сестра му никакво обяснение не му е дала. Ако е имал някакво усещане, че
е пипала тези пари щеше да личи, но изтъква, че тя е водила скромен живот и не
е разполагала с пари. Неговото обяснение е, че тя е обект на някаква
злоупотреба. След това човекът по сигурността, който отговарял в банката, го извикал
в банката дали ще се съгласи да си даде половината от своя етаж за ипотека, че
почнали да казват горе долу в цифри, че е към 250000- 265000 лева липса в банката. Съгласил, защото постоянно
повтаряли, че щяла да влезе в затвора. Ако се съгласи да направят сделката,
няма да влезе в затвора, няма да има дело. Тези неща му ги казвали Г.Ц. и
човекът от сигурността. Казвали му, че трябва да се сключи договор за ипотека.
Този договор за ипотечен кредит като инициатива
не е произлязъл от сестра му, а от тях. Това му казала и сестра му. Договорът
за ипотеката било на негово име първоначално. Той трябвало да плаща ипотеката.
Казал, че не е съгласен. Те скъсали договора. Г. се обадила на някакъв по-голям
шеф. И тогава той подписал като ипотекарен длъжник.
Твърди, че не е имал очакване С. да възстанови някакви пари, защото нямало
откъде. Не са продължили да живеят в ипотекираното жилище, защото знаел, че
рано или късно ще го вземат. Изтъква, че на на 1
август не е давала обяснения, защото била разтроена. Той и днеска я пита, но не
му е казала къде са тези липси. По принцип като ипотекарен
длъжник е имал възможност да откажи, но нямал време. От 1-ви до 20-ти са 20
дни. Трябвало да се съгласи. Не знае сестра му да е поемала ангажимент да връща
пари на клиенти. Не знае тя да е поемала ангажимент да връща лично липсите на
клиенти. Не може да си спомни кога се срещнал с човека от сигурността. Г. му се обаждала почти през ден. Тя го
свързала с човека от сигурността, тя го водила при него. Той му обяснил, че
заради липса на пари сестра му ще влезе в затвора, ако не подпише договор за
ипотека. Той бил сам при тези срещи. Не знае как се вкарва човек в затвора и
дали това зависи от човек по сигурността.
Свидителят А.И., директор сигурност в банката сочи, че функциите му се
състоят в организиране сигурността и
охраната на банката. И по разпореждане на изпълнителни директори понякога се
включва в някои случаи на вътрешно разследване, когато има липси. Директорката
на бизнес центъра на бул. „Мария Луиза“ - Г.Ц. му съобщила на първи, следобеда,
че има липси и че има оплакване от клиенти. Той пък съобщил на ресорния
изпълнителен директор. Разпоредено е от
изпълнителните директори да се почне проверка по случая. Първата проверка,
доколкото знае, я извършили служителите
на финансов център „Христо Ботев“, където е съответният случай. Следващият ден
била назначена и комисия от вътрешен отдит, за да се
подхване цялостна проверка. Първият ден не е участвал в проверката, само бил
информиран. Става въпрос за 1 август. На
1 август не се е срещал с ответницата С.. Срещнал се с нея на 2-ри август. На
втори тя била извикана в офиса на бизнес центъра на „Мария Луиза“, където провели
среща заедно с Г.Ц.. Никакъв натиск не е осъществяван върху С.. Просто Г.Ц.
като директор го запознала с резултатите
от предишния ден от проверката и
щетите, които е претърпяла банката и че тези щети водят към С.. С. си признала
тогава устно и писмено, доколкото си спомня. Признала, но непомни точно за кои
две от клиентките на банката,че е пипала
по сметките. Пред тях написала обяснение, в което изявила желание да й се даде
възможност да намали евентуално щетите. Директорката нормално реагирала. Тя се
опитвала да смекчи нещата, в смисъл да я успокоява, да си спомни какво е
направила, как го е направила. Такова нещо не е казвано, че, ако не възстанови парите, ще има наказателно
преследване срещу нея и ако ги възстанови, няма да има. По принцип такова нещо
не е казвано в разговорите и не би трябвало да излиза, защото те, като
юридическо лице и като банкова институция, са длъжни да докладват. В резултат на проведената проверка вече се е взело решение на ниво изпълнителни директори. Не
знае от кого е изходило предложението за сключване на кредит, той няма
отношение. Това нещо се съгласува на ниво на бизнес център и на ниво
изпълнителен директор. На база на тези резултати такава е процедурата и тя
трябвало да даде обяснение, които тя дал. Тя писала пред него и пред Г. обясненията на 2-ри август. Никакъв натиск не й е бил упражняван. Отношението към нея било
коректно и чисто служебно. Никой не я е изнудвал и заплашвал. С. преценила, че
така иска да го направи, като искала да се докладва на изпълнителния директор
за евентуално в бъдеще да намали щетите, в смисъл да има по-леко наказание.
Такава заплаха, че ако не възстанови парите, ще бъде сигнализирана
Прокуратурата и ще се води наказателно преследване, не е имало, тъй като има
ред, когато приключи проверката и ако има установена липса, са задължени да
уведомят органите. В директен текст не са го казали. Предложението да си намали
щетата излязло от С.. За самия кредит от кой е излезнало
предложението това вече не знае. На 2-ри
август С. написала само едно обяснение пред него и пред Г.Ц., защото принципът
бил винаги по-двама служители да присъстват. Не може да знае преди втори август
С. дали е писала други обяснения. След това имало две или три срещи, на които излязли още няколко случаи, съответно е писала и други
обяснения. Присъствал на срещата с брат й, принципът е, че по двама служители
да присъстват. Той е извикан на база разговори между С., Г. и може би висшето
ръководство, при което тогава е взето това решение да се погасят евентуално
липсите с кредит, но свидетелят изтъква, че той не е присъствал. Това
предложение е излязло от С., Г. и може би изпълнителния директор. Не може да
каже кога е приключила проверката. Трябвало да се види вътрешният одит.
Последното оплакване било от клиент мъж, но мисли, че това било някъде ноември
месец, когато са викали С. да я питат. Това е три месеца след първоначалния.
Той дотогава вътрешният одит работел. Клиентът е пуснал молба до банката.
Вътрешният одит каквото направил, той имал задължение. Тези, които са в
„съмнителни операции“, така да се каже, да се уведомят клиентите и да си
разпознаят, да няма подписи на платежни.
Принципно не може друг служител да извърши тези операции, тъй като тази
парола е индивидуална и тя лично си я въвежда и тя лично отговаря за нея. Всяка
вечер се прави дневник на операциите, в които касиерът или всеки един от
служителите се разписва и се прави насрещна проверка. Ако е имало хакер, който е разбрал някаква
парола, в края на деня няма да й се равни каса и няма да се отчете като
операция. В дневника излизат операции. Няма да й се равни касата. Тя си
разписва вечерния отчет. Тя е вършила тези операции. Има подаден сигнал към
МВР, Главна дирекция „Икономическа полиция“, който доколкото знае, към момента
е в Софийско градско, на досъдебно производство. Не може да каже кога е подаден
сигналът. Подали са сигнал с данните, които са установили и всички документи,
които имали и които сочат към нея.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК - за съществуване на вземането, е процесуално допустим. Разгледан по
същество се явява основателен и съдът следва да го уважи. Съображенията за това
са следните:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Предявеният установителен иск е обусловен от подаденото възражение от
ответника срещу издадените заповед за незабавно изпълнение от 20.04.2018 г. и изпълнителен лист от 20.04.2018 г. по ч. гр. д. 23888/2018 г. по описа на
СРС, 62-и състав.
Неоснователно е
възражението на ответницата, че не дължи посочените суми в заповед за незабавно
изпълнение от 20.04.2018 г. и изпълнителен
лист от 20.04.2018 г. по ч. гр. д. 23888/2018 г. по описа на
СРС , 62-и състав.
Не се
оспорва от страните, а и това е видно от прадставините
писмени доказателства, че между тях е сключен договор за банков ипотечен кредит № ПД -56346/23.08.2016 г., както и че плащането на
дължимите месечни вноски е извършвано нередовно и е преустановено през декември 2016 г.
Ищецът доказа всички елементи на
фактическия състав на чл.422, ал.1 ГПК, доказа факта, от който произтича
вземането му, което е признато в заповедното производство. По делото са събрани доказателства за размера на
дължимата главница по договора за кредит. Правени са вноски само в периода м.
октомври - м. декември 2016 г. като са платени дължимите погасителни вноски за
първите три месеца. Платени са общо 2706.28 лв., поради е установен и доказан
дължим размер на просрочена главница по кредита в размер на 262 293.72 лв. Не са
оспорени действията на банката във връзка с обявяване на кредита за предсрочно
изискуем - връчена лично на Ц. 26.11.2017 г. нотариална покана per. № 3636/23.11.2017 г., том 3, акт № 105 на нотариус А.Т.с
per. № 031 в НТС с район на действие СРС. Безспорно
доказано е, че няма плащания за погасяване на кредита от декември 2016 г.
Вещото лице сочи, че размерът на платена главница е 2 706.28 лв., а дължимият
остатък е 262 293.72 лв., който е размерът на предявения установителен
иск относно дължимата по кредита главница.
Съгласно чл. 3.1 от
договора за кредит за отпуснатата като кредит с банката начислява възнаградителна лихва, определена чрез подробно опис
методика. Към момента на сключването е договорено, че тя е в размер на 5%. За
срока от отпускане на кредит на 13.09.2016 г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед 13.04.2018 г. дължимата възнаградителна
лихва за този период е общо 19 303.45 лв. Доказано е по делото плащане от
страна на ответницата на сумата от 2 5225.12 лв. и останала дължима такава е в
размер на 16 778.33 лв., каквото е и заключението на приетата по делото
счетоводна експертиза, поради което искът е доказан и в тази си част.
Съгласно чл. 3.9 от
договора за кредит при забава и просрочие плащанията
по главницата се начислява наказателна лихва от още 10%, като в подписания
погасителен план е посочено, че тя е в размер на 15%. Установено е, че от м.
декември 2016 г. плащанията на вноски за погасяване на главницата са преустановени, поради което се дължи наказателна лихва. От заключението
на ССЕ е видно, че за периода 13.09.2016 г. до 13.04.2018 г. тя е в размер на 3
382.11 лв. В заключението е посочено, ча са платени
общо 20.09 лв. наказателна лихва до
14.12.2016 г. Дължимият остатък е 3 362.02 лв., какъвто е и размерът на
предявения установителен иск, поради което съдът
счита същият за основателен и доказан и в тази си част.
При просрочие и неплащане в
срок на дължимата възнаградителна лихва в чл. 3.10 от
договора е уговорено, че ответницата Ц. дължи неустойка в размер на 10 %
годишно. С исковата молба се твърди, че на това основание ответницата дължи
плащане на 1163.72 лв. съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги.
При извършената от вещото лице проверка е установено, че дължимата и начислена
от банката неустойка за периода от 13.09.2016 г. до 13.042018 г. е общо 1
171.48 лв. и тя отговаря на уговореното в договора. От тази сума Ц. първите три
месеца е изплатила 7.76 лв. и са останали неплатени 1163.72 лв. Това е и размерът
на исковата претенция, поради което и в
тази част искът е доказан. С оглед събраните доказателства и липса на данни за
други плащания по кредита извън посочените в исковата молба и установените в
депозираното заключение и представените писмени доказателства, съдът счита, че искът следва да се уважи
изцяло така, както е предявен.
Въведените от ответницата
възражения са
всъщност и основните спорни въпроси, върху които беше съсредоточено съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция, а именно:1/ че кредитът не е предоставен, тъй като веднага след
постъпване на сумата по сметката й на 13.09.2018 г. цялата сума е дръпната
служебно по сметка на банката - т.е. без нейно съгласие; 2/ че договорът за кредит е унищожаем на основание чл.27 от ЗЗД, тъй като
е сключен след заплашване на Ц. от служители на
банката.
При цялостния анализ на събраните доказателства съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че кредитът не е предоставен, тъй като
веднага след постъпване на сумата по сметката й на 13.09.2018 г. цялата сума е
дръпната служебно по сметка на банката. От представеното по делото и неоспорено
подписано от Ц. платежно нареждане за превод на постъпилата сума на
банката с посочено основание „възстановяване на средства", се установява,
че ответницата със сумата, която й е отпусната от банката, със свое действие(
платежно нареждане) е възстановила констатирана липса от сметката на клиенти на
банката. От неоспорените частни документи, написани и подписани от ответницата
в периода 01.08.2016 г.- 08.11.2016 г.
се установява, че на 01.08.2016 г. след констатирана липса от
сметката на клиентка на банката - Д. С., ответницата Ц. е признала, че тя е
отговорна за липса от 20 000 евро и 70 000 лв. от сметки на С., че е теглила
неправомерно суми и от сметки на друго лице - Л.Н., като е посочила, че сумите са използвани от нея за
лични нужди. В тези неоспорени
частни документи ответницата признава, че е злоупотребила със средства на
клиенти в размер на 79 000 евро и 112 500 лв., което в лева е 267 010 лв.
- сума превишаваща размера на отпуснатия кредит.
Недоказано остана и възражението на ответницата за унищожаемост
на догодора за кредит на основание чл. 27 във вр. с чл. 30 от ЗЗД, поради наличие на заплаха спрямо
ответницата от служители на банката при сключването му.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства не установиха наличие
на заплаха спрямо Ц., за да бъда принудена тя да вземе кредит от 265 000 лв. От
неоспорените писмените частни документи, изхождащи от нея, се установя, че тя
предлага да й се даде възможност да възстанови липсващите суми с лихвите още в
началото на м. август 2016 г., без да показва и сочи наличие на сериозни нейни
средства за това /преведените 12 000 лв. на 29.08. и 5000 лв. на 30.08,2016 г.
са недостатъчни/. Ответницата не доказа, че е имала възможност със свои
средства да покрие липсите по сметки на клиенти, поради което съдът приема, че
единствената й възможност за това е била да сключи договор за кредит в
значителен размер. От събраните гласни доказателства ( св. Ц.) се установява, че още в първите дни след разкриване на
липсата Ц. е предложила да й бъде отпуснат ипотечен кредит, за да възстанови с
него част от липсващите пари. Процедурата се е развивала във времето и е
обсъждана в банката, защото е следвало кредитът да има обезпечение и в
зависимост от оценката и стойността на същото да се договори и размерът на
кредита. Предложен е имот в гр. Банкя, който е бил съсобствен
с брат й — св. И.Ц.. От свидетелските показания на брата на ответницата (св. Ц.)
е видно, че при сключването на договора Ц. е поставил условие да не е
кредитополучател и първоначално взетото решение за отпускане на кредит на
двамата е изменено, като той е само ипотекарен
длъжник, но не и длъжник по кредита. Това обстоятелство е индиция,
че са имали свобода при договарянето. Твърденията му, че св. Ц. и св. И. са му
заявили, че ако не се вземе кредит, сестра му ще влезе в затвора, не се
потвърдиха от тези двама свидетели. И св. Ц., и св. И. заявяват в показанията
си, че са изяснявали причината за липсите и са събирали данни за ощетени
клиенти, за да докладват на изпълнителните директори, които е следвало да
вземат решение какво ще се прави, но не и да са заплашвали Ц.. Ответницата не представи убедителни доказателства, установяващи наличие на заплаха
за сключване на процесния кредит.
Съдът приема, че
същите възражения са защитна позиция, която остана недоказана. Заплахата, че, ако не сключи
договор за ипотечен кредит, ще бъде дадена на прокурор, се опровергава и от наличието
на отправен сигнал
на банката до полицията за липсата на
средства, в който е посочено предположението, че това се дължи на действия
от страна С.Ц.. Неприключване на наказателното
разследване към настоящия момент е ирелевантно към
предмета на спора.
С оглед и гореизложения анализ на доказателствата
неоснователно е и възражението на
ответницата за прихващане, сочещо, че ищецът неоснователно е получил суми от
банковата сметка на ответницата *******в „А.Б.Б."
АД, а именно:12 000,00 лв. - получени от ищеца на 29.08.2016г.; 5 000,00 лв. -
получени от ищеца на на 30.08.2016г.; 265000,00 лв. -
получени от ищеца на 13.09.2016г.; 520,00 лв. - получени от ищеца на на 05.12.2016г.; 1182,29 лв. - получени от ищеца на на 05.12.2016г.; 10439,00 лв. - получени от ищеца на
15.12.2016г.
Видно от заключението на
ССЕ и допълнителна такава не са налице основания за прихващане. В заключението на ССЕ подробно са описани
документите, датите и посочените основания, отнасящи се до
горепосочените суми.
От ответникът не се ангажира
доказателства за пълно или частично погасяване към настоящия момент на
остатъчното задължение.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че е
налице фактическият състав на чл.422,
ал.1 от ГПК, поради което исковата претенция трябва да се уважи като
основателна и доказана.
Предвид това, че съдът уважава
претенцията на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 465.96 лв., представляваща
направените по настоящото дело разноски по представения списък, намиращ се на
л.393 от делото.
Ответникът дължи на ищеца и сторените разноски в заповедното
производство, както следва: 5 671.96 лева държавна такса в заповедното
производство; 260 лв
адвокатски хонорар за заповедното производство.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, предявен от „А.Б.Б.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от всеки двама от
изпълнителните директори С.В.Г.,
Г.К.З.и Р.С.С., чрез адвокат Д.М., със съдебен адрес:***, срещу С.И.Ц., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. К.В.К.,***, че С.И.Ц., ЕГН **********, дължи на А.Б.Б.“ АД с ЕИК *******, сумите, присъдени в заповед за изпълнение от 20.04.2018 г. и изпълнителен лист от 20.04.2018 г. по ч. гр. д. 23888/2018 г. по описа на
СРС, 62-и състав, а именно:
262 293.72 лв., просрочена главница по договор
за банков ипотечен кредит № ПД
-56346/23.08.2016 г., ведно с приложенията
към него, сключен между „А.б.Б.“ АД като кредитодател и С.И.Ц. с ЕГН ********** като
кредитополучател, просрочени
лихви за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г. в размер на 16 778.33
лв.,
наказателни лихви за просрочена главница
от 23.12.2016 г. до
12.04.2018 г. в размер на 3362.02 лв. и
неустойка за периода от 23.12.2016 г. до 12.04.2018 г. в размер на 1163.72 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 13.04.2018 г. до окончателното изплащате.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК С.И.Ц., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. К.В.К.,***, да заплати на „А.Б.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от всеки двама от
изпълнителните директори С.В.Г.,
Г.К.З.и Р.С.С., чрез адвокат Д.М., със съдебен адрес:***, 7, сумата в размер на 13 465.96 лв., представляваща направените разноски по настоящото дело , както и и
сторените разноски
в заповедното производство, както следва: 5 671.96
лева държавна такса в заповедното производство; 260 лв.
адвокатски хонорар за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|