№ 11299
гр. ****, 11.06***4 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело №***31110109556 по описа за***3 година
Производството е образувано по иск** молба на Л. С. К. срещу Б. Л. З., К. М. Н. и Е. П. Н.,
с която е предявен конститутивен иск с правно осн**ние чл. 33, ал. 2 ЗС с искане да бъде
допуснато в нейна полза изкупуване за сумата от 9 950 лв. на 21.88 % ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор **** от действащите КККР по договора за покупко-продажба,
сключен между ответника Б. Л. З. и ответниците К. М. Н. и Е. П. Н. и обективиран в
Нотариален акт ***, рег. № ****, дело № **** от 29.***022 г. на нотариус А. Ш., с рег. №
**** в НК, с район на действие СРС. Претендира разноските по делото.
Ищцата твърди, че с ответника З. са съсобственици на поземления имот, който
съгласно действащия регулационен план на **** е регулиран като *** от кв. ****, с площ от
495 кв. м., при съседи: ****, ****, ****. Излага, че имотът е реституиран по ЗВСОНИ на
наследниците на ***** и на Л. З. В., като тя е наследник на първия, а ответникът З. – на
втория. Посочва, че заедно с поземления имот на наследниците на посочените лица са
реституирани и две сгради в него – сгради с идентификатори ****.3 и ****.4, както и два
магазина, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ****.** и
****.***. Твърди, че апартаментите на първия жилищен етаж на жилищната сграда,
представляващи самостоятелни обекти с идентификатори ******* и *******., също са
собственост на наследниците на ***** и на Л. З. В., защото са били освободени от
национализиране. Излага, че в периода, в който сградата е била държавна собственост, тя е
била надстроена с втори и трети жилищен етажи, с по четири самостоятелни обекта на
всеки, които обекти ведно с правото на строеж върху мястото са собственост на физически
лица, които не притежават право на собственост върху поземления имот. Посочва, че с
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.***022 г. ответникът З. е прехвърлил
1
на трето за съсобствеността лице – ответника Н., своите 21.88 % ид. ч. от съсобствения
поземлен имот, без да предложи на ищцата да изкупи тази част при условията, при които се
е разпоредил, а именно за цена в размер на 9 950 лв. Заявява, че към датата на сделката
ответникът Н. е бил в брак с ответницата Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. М. Н. и Е. П. Н. са подали отговор на
иск**та молба, с който оспорват предявения иск като неосн**телен. Твърдят, че по
отношение на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.2., находяща се в ****,
е налице етажна собственост, като част от собствениците на обектите в сградата притежават
дворното място. Навеждат възражение, че дворното място представлява обща част по
смисъла на чл. 38 ЗС към тази сграда, поради което по отношение на процесните идеални
части от него разпоредбите на чл. 33 ЗС са неприложими. Посочват, че с Нотариален ***,
том ІІ, рег. № ****/23.08***2 г. на нотариус с рег. № **** на НК, са купили от ответника З.
7/12 ид. ч. от магазин, находящ се на първи етаж в тази сграда, с площ от 100.50 кв. м., но
прехвърляне на съответните идеални части от дворното място не е извършено поради
необходимост от експертиза, като такава е извършена впоследствие и с нея е установено, че
прилежащите идеални части от процесния поземлен имот възлизат на 21.88 %, след което с
Нотариален акт ***, дело № *******2 г. на нотариус с рег. № **** на НК, е извършено
отделно прехвърляне на идеалните части. Евентуално възразяват, че ищцата не може
самостоятелно да претендира изкупуване на цялата част на ответника З., а би имала право на
изкупуване само за процент, съответстващ на нейните идеални части от земята. Молят за
отхвърляне на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на иск**та молба от ответника Б. Л.
З., с който оспорва предявения иск като неосн**телен. Излага, че в процесното дворно място
са построени няколко сгради. Твърди, че е бил съсобственик заедно със сестра си И. З.а – М.
по наследство и реституция на магазин с площ от 100.50 кв. м. на първи етаж в
многофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.2., находяща се в ****. Сочи, че
сградата е в режим на етажна собственост, като дворното място е обща част по смисъла на
чл. 38 ЗС, поради което за него не се прилагат разпоредбите на чл. 33 ЗС. Излага, че с
Нотариален ***, том ІІ, рег. № **** от 23.08***2 г. на нотариус с рег. № **** на НК, е
прехвърлил на ответника Н. при условията на СИО собствените си 7/12 ид. ч. от магазина,
като уговорката е била да му прехвърли и идеалните части от прилежащата към него земя,
но т** не се случило при сключване на същата сделка, защото нотариусът отказал поради
необходимост от експертиза. Твърди, че е извършена експертиза, според която припадащите
се на прехвърлените 7/12 ид. ч. от магазина идеални части от процесния поземлен имот
възлизат на 21.88 %, след което с Нотариален акт ***, дело № *******2 г. на нотариус с рег.
№ **** на НК, е прехвърлил на Н. тези идеални части от дворното място. Счита, че ищцата
не може самостоятелно да претендира изкупуване на цялата нег** част, а само за процент,
съответстващ на нейните идеални части от земята. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Договор от 18.09.1939 г. /л. 18 – 19/ Л. З. В. и ***** са учредили занаятчийско
събирателно дружество под наимен**ние ****. С Нотариален акт за продажба на недвижим
имот **** г. на I-и нотариус при Софийски областен съд /л. 16 – 17/, на 23.03.1946 г. Л. З. В.
е закупил следните недвижими имоти: масивна къща и други постройки с двор, с обща площ
497.50 кв.м., находящ се в **** и 44 и съставляващ парцел ****, кв. ****, ****. Видно е от
таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, че дворното място –
предмет на тази сделка, е идентично с поземлен имот с идентификатор ****, заснет в
действащите КККР. Страните не спорят, а освен т** от Насрещно писмо от м. 03.1946 г.,
адресирано до ***** /л. 20/, и от Опис на недвижимо и движимо имущество на Л. З. В. /л.
28/ следва, че имотите са станали собственост на дружеството, защото са закупени с общи
средства на печатница „****“ и за сметка на двамата съдружници по равно, като при
изповядването на продажбата В. е действал като скрит пълномощник на ****, а
впоследствие имотите са апортирани в дружеството.
Не съществува спор по делото, а и от писменото доказателство на л. 21 – 23 се
изяснява, че Печатница „****“ е национализирана през 1947 г. и е станала собственост на
държавата по силата на Закона за национализация на частни индустриални и минни
предприятия /обн. в ДВ, бр. 3***7.***947 г./. От Опис на недвижимите имоти на Печатница
„****“, съставен на 24.***947 г. /л. 24 – 27/, е видно, че съществуващите сгради на **** към
този момент са били масивна бетонна двуетажна сграда, паянт** едноетажна сграда и
полумасивна едноетажна сграда с таванско.
След национализирането имотите са вписани в собственост на **** /Записка за
вписване собственост на недвижим имот на л. 30 – 31/. На 26.11.1952 г. е съставен Акт за
завземане на недвижим имот за държавен № *** /л. 32/ за целия недвижим имот заедно с
двуетажна масивна постройка с площ от 100.50 кв.м., паянт** едноетажна постройка с площ
от 78.40 кв.м. и едноетажна паянт** постройка с площ от 34.90 кв.м., а на 25.07.1953 г. е
съставен Акт за държавна собственост на недвижим имот № *** /л. 33/, върху който е
отбелязано, че е извършена надстройка – втори и трети надпартерни етажи /с по 4
апартамента или общо 8 едностайни апартаменти/, че на 04.***952 г. имотите са предадени
за управление и ползване на С.С.П. ****, както и че на В. и **** са освободени по един
апартамент през 1956 г.
Видно е от Удостоверение за наследници от 25.01***3 г. /л. 37/, че след смъртта си на
25.10.1973 г. Л. З. В. е оставил следните наследници по закон: Л. Г.а В.а – съпруга, починала
на 08.07.1982 г.; Д. Л. З. – син, починал на 11.03***2 г. и оставил като свои наследници по
закон съпругата си Й.Х. З.а и дъщерите си Л. Д.** А и И. Д.** А; Б. Л. З. – син; И. Л.а З.а –
М. – дъщеря.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ХLIII, дело № ***/1975 г.
на нотариус при СРС /л. 80 – 81/, на 05.06.1975 г. **** е придобила собствеността върху
апартамента на трети етаж, застроен на 54.94 кв. м., заедно с мазе, таван и 5.80 % ид. ч. от
общите части на сградата и право на строеж върху мястото на ****. От таблица № 1 към
3
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че се касае за
самостоятелен обект с идентификатор ****.2.6.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ***,
том V, дело № ****/1984 г. на IV нотариус при СРС /л. 38/, на ***0.1984 г. на ***** е
признато право на собственост по давностно владение на следния недвижим имот:
апартамент в гр. ****, находящ се на първия етаж над магазините в сградата на ****,
застроен на площ от 105.50 кв.м., заедно с таванско помещение и избено помещение, ведно с
припадащите се 12.50/100 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с
площ от 497.50 кв.м., съставляващо парцел VI-17 от кв. **** по плана на гр. ****, ****.
Видно е от таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, че т** е
самостоятелен обект с идентификатор *******.
Съгласно Удостоверение за наследници от 23.04***9 г. /л. 35 – 36/ след смъртта си на
31.10.1984 г. ***** е оставил следните законни наследници: ***** ****а – съпруга,
починала на 25.06.1996 г.; Л. С. К. – дъщеря; **** **** – син, починал на 14.07.2002 г. и
оставил като свой наследник по закон сина си **** ****.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане *** на нотариус при СРС /л. 78 – 79/, на 16.07.1986 г. **** и ***** са придобили
апартамент, находящ се в гр. ****, ****, вх. 1, ет. 4, разположен вдясно, със застроена площ
от 44.72 кв. м., заедно с мазе и таван и заедно с 4.20 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото. От таблица № 1 към заключението на съдебно-
техническата експертиза се изяснява, че се касае за самостоятелен обект с идентификатор
****.2.8.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане ****, том ХХХХХХV, дело № ***/1991 г. на I нотариус към II РС /л. 76 – 77/, на
10.10.1991 г. И. И. **** е придобила апартамент, находящ се вляво на четвърти етаж в
жилищна сграда – блок на ****, със застроена площ от 46.52 кв. м., с избено и таванско
помещения и с 4.30 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото. Видно е от таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, че
става въпрос за самостоятелен обект с идентификатор *******1.
Със Заповед РД-57-439/12.***993 г. на кмета на *** /л. 34/ на осн**ние чл. 2
ЗВСОНИ е наредено отписването от актовите книги за държавни и общински имоти на Акт
№ ***/26.09.1949 г. и предаване на наследниците на ***** и Л. З. В. на владението върху
следните имоти на ****: първия етаж /към онзи момент представляващ два магазина/ от
къща от масивна железобетонна конструкция с площ 100.50 кв.м.; паянт** къща с площ от
33.50 кв.м.; паянт** къща с площ 78.40 кв.м.; мястото, цялото с площ от 497.50 кв.м. Видно
е от представеното на л. 130 Удостоверение № ****/17.05.1995 г., издадено от ТОА „***“, че
първият етаж от сградата на **** ** е продаден на Л. З. В. на 04.***952 г. по решение на
СГНС, а двата магазина и двете паянтови къщи заедно с припадащите се идеални части от
сградата и мястото с площ от 497.50 кв. м. са деактувани и отписани от актовите книги за
4
държавна и общинска собственост.
С протоколно определение от 27.01.1995 г. по гр. д. № 46****** г. на СРС /л. 41 – 42/
е одобрена съдебна спогодба за съдебна делба по отношение на апартамента на първи етаж
вдясно, находящ се в масивната сграда на ****, по силата на която в дял и изключителна
собственост на Д. Л. З. и Б. Л. З. е поставен двустаен апартамент в източната част на първия
етаж вдясно, със застроена площ от 71 кв.м., заедно с 2/3 ид. ч. от мазето, а в дял и
изключителна собственост на И. Л.а З.а – М. – едностаен апартамент в западната част на
първия етаж вдясно, със застроена площ от 34 кв. м., заедно с 1/3 ид. ч. от мазето. От
таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
предмет на делбата е бил апартамент, заснет в действащите КККР като самостоятелен обект
с идентификатор *******.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване вещно право на
ползване ***, рег. № ****, дело *** г. по описа на нотариус *** /л. 47 – 48/, Д. Л. З. и Б. Л. З.
са дарили на И. Д.** З.а апартамент, находящ се в жилищната сграда на ****, на първия
етаж вдясно, със застроена площ от 71 кв.м., заедно с 2/3 ид. ч. от мазето и съответните ид.
ч. от общите части на сградата, построена в място с пространство от 497 кв. м.,
съставляващо урегулиран парцел **** от кв. **** по плана на ****. Видно е от таблица № 1
към заключението на съдебно-техническата експертиза, че се касае за източната част на
самостоятелен обект с идентификатор *******.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** г. /л. 39 – 40/, се установява,
че на 31.05.2000 г. **** **** е продал на Л. С. К. собствената си 1/2 ид. ч. от апартамент с
площ от 105.50 кв.м., находящ се на първия етаж над магазините в сградата на ****, заедно с
таванско помещение, ведно с припадащите се 12.50/100 ид. ч. от общите части на сградата и
на дворното място, цялото с площ от 497.50 кв.м., съставляващо парцел **** от кв. **** по
плана на ****. От таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза се
изяснява, че се касае за самостоятелен обект с идентификатор *******.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г. по описа на нотариус В. Г.а
/л. 49/, на 05.06.2000 г. **** **** е продал на Л. С. К. собствената си 1/4 ид. ч. от
едноетажна жилищна сграда, с площ от 78.40 кв.м., и от второстепенна сграда, с площ от
33.50 кв.м., находящи се в ****, построени в дворно място, цялото с площ от 497.50 кв.м.,
съставляващо парцел **** от кв. **** по плана на ****. От таблица № 1 към заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че се касае за 1/4 ид. ч. от сгради с
идентификатори ****.3 и ****.4.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** г. по описа на нотариус В. Г.а
/л. 52/, на 05.06.2000 г. **** **** е продал на Л. С. К. собствената си 1/4 ид. ч. от два
магазина, находящи се в **** **, на първи етаж на жилищна сграда, със застроена площ от
100.50 кв.м., заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място,
в което е построена сградата, цялото с площ от 497.50 кв. м., съставляващ парцел **** от кв.
**** по плана на ****. Видно е от таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, че се касае за самостоятелни обекти с идентификатор ****.**и ****.***.
5
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г. по описа на нотариус **** /л.
69 – 70/, на 14.07.2000 г. **** е закупил апартамент, находящ се в гр. ****, ****, ет. 3, с
площ от 46.20 кв. м., заедно с мазе и таван, ведно с 4.60 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж. От таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза се изяснява, че става въпрос за самостоятелен обект с идентификатор ****.2.7.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. по описа на нотариус В. Г.а
/л. 50 – 51/, на 19.09.2003 г. Д. Л. З. е дарил на своя брат Б. Л. З. собствената си 1/6 ид. ч. от
два магазина, находящи се в **** **, на първи етаж на жилищна сграда, със застроена площ
от 100.50 кв.м., заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и УПИ, в който е
построена сградата, целият с площ от 495 кв. м., съставляващ парцел **** от кв. **** по
плана на ****. Видно е от таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, че се касае за самостоятелни обекти с идентификатор ****.**и ****.***.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. по описа на нотариус В. Г.а
/л. 53 – 54/, на 29.06.2005 г. Л. С. К. е дарила на синовете си **** и ***в собствената си 1/2
ид. ч. от два магазина, находящи се в **** **, на първи етаж на жилищна сграда, със
застроена площ от 100.50 кв.м. или общо застроена площ от 210 кв. м., заедно със
съответните ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена
сградата, цялото с площ от 497.50 кв. м., съставляващо УПИ **** от кв. **** по плана на гр.
****, м****
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, дело № 0***008 г. по описа на
нотариус ****** /л. 67 – 68/, на 26.03.2008 г. **** ** е дарила на племенника си ** **ов А.
1/2 ид. ч. от апартамент № 4, десен, находящ се в гр. ****, ****, на трети етаж, със застроена
площ от 42.56 кв. м., ведно с мазе и таван, заедно с 4.50 % ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото. От таблица № 1 към заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че се касае за 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект с
идентификатор ****.2.4.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ****/**г. на нотариус А.
Н.** /л. 74 – 75/, на 18.05.**г. Н.В. Г. е придобил апартамент, десен, на четвърти етаж от
жилищната сграда, находяща се в гр. ****, ****, застроен на 54.89 кв. м., заедно с мазе,
заедно с 5.40 % ид. ч. от общите части на сградата и заедно с идеални части от отстъпеното
право на строеж върху мястото. Видно е от таблица № 1 към заключението на съдебно-
техническата експертиза, че се касае за самостоятелен обект с идентификатор ****.2.9.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******5 г. по описа на
нотариус ***** /л. 71 – 73/, на 09.04***5 г. **** *** е закупила апартамент, намиращ се в гр.
****, ****, ет. 3 /втори надпартерен/, застроен на 54.96 кв. м., заедно с мазе и таван, заедно с
5.80 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което
същата е построена, представляващо УПИ **** от кв. **** по плана на ****.
С Решение № 215/2****5 г. по гр. д. 6209***4 г. на ВКС, ГК, I отделение /л. 55 – 64/,
е потвърдено въззивно решение по ревандикационен иск на И. Л.а З.а – М. и Б. Л. З. срещу
6
**** и ***в за 1/2 ид. ч. от магазин, със застроена площ от 100.50 кв. м., находящ се вляво на
първи етаж от жилищната сграда на **** **, преустроен в кафе – аперитив, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което
сградата е построена, с площ от 497.50 кв. м., съставляващо УПИ **** от кв. **** по плана
на гр. ****, м**** а искът срещу тях за разликата над 1/2 ид. ч. до 5/6 ид. ч. е отхвърлен,
както и е изцяло отхвърлен искът срещу Л. С. К. за същия имот.
С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти ****, дело № 49***9 г. по описа на
нотариус **** /л. 65 – 66/, на 03.05***9 г. И. Л.а З.а – М. и Б. Л. З. са прехвърлили на ***в и
**** собствената си 1/2 ид. ч. от магазин, преустроен в кафе-аперитив, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ****.** с адрес: гр. ****, район „***“, ****, ет. 1, с
предназначение: за търговска дейност, брой нИ.: 1, с площ от 100.50 кв. м., намиращ се в
сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ****, съставляващ УПИ **** от кв. **** по
плана на гр. ****, м**** целият с площ от 497.50 кв. м., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от дворното
място, в което е построена сградата, в замяна на което ***в и **** са прехвърлили на И. Л.а
З.а – М. и Б. Л. З. собствената си 1/2 ид. ч. от магазин, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ****.***, с адрес: гр. ****, район „***“, ****, ет. 1, с предназначение: за
търговска дейност, брой нИ.: 1, с площ от 100.50 кв. м., намиращ се в сграда № 2 в поземлен
имот с идентификатор ****, съставляващ УПИ **** от кв. **** по плана на гр. ****, м****
целият с площ от 497.50 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и заедно със съответните идеални части от дворното място, в което е построена
сградата. Видно е от таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, че
се касае за самостоятелни обекти с идентификатори ****.**и ****.***.
Видно е от Констативен протокол от 20.07***2 г., че след получаване на нотариална
покана И. Л.а З.а – М. се е явила пред нотариус и е заявила, че не желае да закупи идеалните
части на Б. Л. З. от съсобствения им магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.***, находящ се в ****, ет. 1, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата, при каквито и да е условия и цена, както и че не се
противопоставя трето лице да придобие 1/2 ид. ч. от имота, но желае да закупи собствените
на Б. Л. З. 2/6 ид. ч. от правото на собственост на дворното място, съставляващо УПИ ****
от кв. **** по плана на гр. ****, м**** с площ от 497.50 кв. м., равняващи се
пропорционално аритметично на 165.83 кв. м., за покупна цена от 30 000 лв.
С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот ****, дело №
149***2 г. по описа на нотариус **** /л. 13 – 15/, на 10.08***2 г. Б. Л. З. е дарил на К. М. Н.
1/12 ид. ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****.*** по КККР, с адрес: гр. ****, район „***“, ****, ет. 1, с предназначение: за търговска
дейност, брой нИ.: 1, площ от 100.50 кв. м., стар идентификатор: няма, намиращ се в
многофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. От таблица № 1 към
7
заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че се касае за 1/12 ид. ч. от
самостоятелен обект с идентификатор ****.***.
С Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот ****,
рег. № ****, дело № 1***022 г. по описа на нотариус **** /л. 10 – 12/, на 23.08***2 г. Б. Л.
З. е продал на К. М. Н. 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****.*** по КККР, с адрес: гр. ****, район „***“, ****, ет. 1, с
предназначение: за търговска дейност, брой нИ.: 1, площ от 100.50 кв. м., стар
идентификатор: няма, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор
****.2, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото. Видно е от таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, че става въпрос за 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ****.***.
С Определение № 35847/10.10***3 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване сключването между ответниците на договор за покупко-продажба на 21.88 % ид.
ч. от процесния поземлен имот, обективиран в Нотариален акт ***, рег. № ****, дело №
**** от 29.***022 г. на нотариус А. Ш., като е видно, че продажбата е извършена за сумата
от 9 950 лв., която продавачът е получил в деня на подписване на нотариалния акт.
Безспорно е по делото, че към датата на сключване на договора ответниците К. М. Н. и Е. П.
Н. са били в граждански брак.
Не е спорно по делото, а и е видно от Скица на поземлен имот № *****1 г. /л. 82 –
83/, че поземленият имот, част от който са процесните 21.88 % ид. ч., е нанесен в КККР,
одобрени със Заповед № РД****/01.04***6 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот, от 03.08***1 г., като поземлен имот с идентификатор ****, с
адрес: гр. ****, район „***“, **** **, с площ от 496 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер
по предходен план: 17, кв. ****, парцел VІ, със съседи: поземлени имоти с идентификатори
**** Идентичност между поземлен имот с идентификатор **** по действащите КККР и
УПИ **** от кв. **** по плана за регулация на гр. ****, м. ***“, одобрен със Заповед № РД-
***24.10.1994 г. на главния архитект на ****, както и от плана за регулация на м**** кв.
****, одобрен със Заповед № РД-****/29.09.1999 г. на главния архитект на ****, следва и от
Удостоверение с изх. № ***/07.09***2 г. /л. 173/.
Недопустима като източник на данни за правно релевантните факти е Техническата
експертиза на л. 106 – 107 по делото, тъй като чрез нея се заобикаля предвиденият в ГПК
ред за събиране на доказателства чрез експертиза.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза /л. **** – 216/, което съдът кредитира изцяло като пълно,
обективно и компетентно изготвено, се установява следното: След одържавяването на
дворно място с площ от 497.50 кв.м., заедно с масивна двуетажна сграда /железобетонна
конструкция/ и две паянтови постройки са надстроени трети и четвърти етажи на
жилищната сграда. Кадастралната карта за района е одобрена със Заповед №
8
РД****/01.04***6 г., като в първоначалния й вариант сградите, нанесени в имота, са били с
конфигурация и площ, идентични с тези на архивния кадастрален план. Със Заповед № 18-
****1/14.04***1 г. за изменение на КККР сградите са заснети и нанесени в КККР съгласно
тяхната действителна форма и размери към момента. В поземлен имот с идентификатор
**** понастоящем са налични три сгради, както следва: сграда с идентификатор ****.2, със
застроена площ от 238 кв. м., предназначение: жилищна – многофамилна, брой етажи: 4,
брой самостоятелни обекти в сградата: 12; сграда с идентификатор ****.3, със застроена
площ от 10 кв. м., предназначение: друг вид производствена, склад**, ифраструктурна
сграда, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0; сграда с идентификатор
****.4, със застроена площ от 34 кв. м., предназначение: друг вид производствена, склад**,
инфраструктурна сграда, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти: 0. При огледа на място
е установено, че нанесените в КККР сгради и тяхната конфигурация съответстват на
състоянието на обектите на място, но в сграда с идентификатор ****.2 на място са налични
14 самостоятелни обекта, а в КККР са нанесени само 12 от тях. Не са нанесени
съществуващите на място в тази сграда: самостоятелен обект на втори етаж /първи
надпартерен/ – част от самостоятелен обект с идентификатор ****.4.2, доколкото обектът е
бил предмет на съдебна делба и е бил разделен на два самостоятелни апартамента;
самостоятелен обект на първи етаж /партерен/ – част от самостоятелен обект с
идентификатор ****.4.13. Прилежащите към самостоятелните обекти идеални части от
общите части на сградата и мястото, в което е изградена тя, се определят към момента на
одобряване на проектите на сградата, изчисляват се въз осн** на стойността на обектите,
като при наличие на повече от една сграда в един имот обичайно прилежащите идеални
части се изчисляват към всяка една от сградите, и се описват за всеки един обект поотделно.
В случая няма данни за първоначално разпределяне на прилежащи идеални части към
обектите в построената в имота сграда преди одържавяването й. Няма вписвания за
собственост върху идеални части от дворното място в актовете за собственост на
самостоятелните обекти на надстроените етажи. В случая запис за прилежащи идеални
части има само в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
***, том V, дело № ****/1984 г., като те са преповторени в Нотариален акт **** г., а
приложената по делото експертиза от инж. Й. Н. е извършила изчисление за прилежащите
към самостоятелен обект ****.*** ид. ч. само въз осн** на данните в този нотариален акт,
без да вземе предвид съществуващите в имота вътрешни сгради и без да съобрази
различната действителна площ на обектите на партерния етаж, която се различава от
отразената в КККР. В КККР няма пълни данни за собствеността на самостоятелните обекти
в дворното място – липсват нанесени данни за собственост за сграда с идентификатор ****.3
и за самостоятелни обекти с идентификатори *******1 и ****.2.7. В КККР за сграда с
идентификатор ****.4 като собственици са нанесени Л. С. К. – за 1/4 ид. ч., и наследници на
***** – без посочени идеални части от сградата. За самостоятелен обект с идентификатор
****.2.5 в КККР е нанесен като собственик **** *** с Нотариален акт № ****/09.04***5 г.
Към самостоятелни обекти с идентификатори ****.*** и ******* не са нанесени прилежащи
идеални части от дворното място въпреки наличието на нотариален акт за такИ.. За двата
9
надстроени етажа в първоначалните документи е описано само отстъпено право на строеж,
но не и на собственост върху земята. От приложените към заключението таблици се
установява съответствието на имотите – предмет на гореописаните сделки, с обекти от
КККР.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
В чл. 33, ал. 2 ЗС е уредено потестативното право на изкупуване на дял от съсобствен
имот, което се упражнява с конститутивен иск. Тази норма дава право на заинтерес**ния
съсобственик в случаите, когато не е бил поканен да изкупи идеалната част на друг
съсобственик, както и когато декларацията по чл. 33, ал. 1 ЗС е невярна или продажбата е
извършена при привидно по-тежки условия, да изкупи тази част при действително
уговорените условия.
В случая е предявен иск с правно осн**ние чл. 33, ал. 2 ЗС с искане да бъде допуснато
изкупуване в полза на ищцата Л. С. К. за сумата от 9 950 лв. на 21.88 % ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор **** по договора за покупко-продажба от 29.***022 г., сключен
между ответниците Б. Л. З. и К. М. Н., при твърдения, че ищцата изобщо не е била поканена
да изкупи идеалната част на ответника З..
Осн**телността на предявения иск предпоставя установяването от ищцата при
условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличие на
съсобственост върху процесния поземлен имот, в която ищцата има дял към момента на
сключване на договора между ответниците, както и към момента на предявяване на иска и
на постановяване на съдебното решение; сключване на действителен договор за покупко-
продажба между ответниците, с който Б. Л. З. е продал своите 21.88 % ид. ч. от процесния
имот на трети за съсобствеността лица – ответниците Н.и; предявяване на иска за
изкупуване в 2-месечен срок от узнаването от ищцата за продажбата. В доказателствена
тежест на ответниците е да докажат, че преди сключването на договора за покупко-продажба
между тях на ищцата е било предложено изкупуване на процесната част от поземления имот
при същите условия, както и възраженията си, от които черпят изгодни за себе си правни
последици – че поземленият имот представлява обща част на сграда с идентификатор
****.2, по отношение на която намира приложение режимът на етажната собственост.
На първо място, при предявен иск с правно осн**ние чл. 33, ал. 2 ЗС на изследване
подлежи дали върху процесния имот – в случая поземлен имот с идентификатор **** от
действащите КККР, съществува съсобственост, и ако да – между кои лица, при какви квоти
и на какво осн**ние е възникнала тази съсобственост, защото от т** зависи приложимостта
на разпоредбите на чл. 33 ЗС и материалноправната легитимация на ищцата. Отговорът на
тези въпроси в случая е неизменно свързан и предполага паралелно обсъждане и на
възражението на ответниците, че поземленият имот представлява обща част на намиращата
се в режим на етажна собственост сграда с идентификатор ****.2. Осн**нията, на
които съдът приема за установено по делото наличието на съсобственост върху поземления
имот, са реституция по закон и наследствено правоприемство, както и покупко-продажба,
10
обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** г. по описа на нотариус
В. Г.а /л. 52/. Доказа се, че дворното място е било национализирано по силата на ЗНЧИМП, а
на 25.****** г. с влизането в сила на ЗВСОНИ е било възстановено на наследниците на
бившите съдружници в Печатница „****“ по силата на закона /чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ /ред.
ДВ, бр. 15/1*** г./, като законните наследници към този момент са били следните: на Л. З. В.
– неговите деца Д. Л. З., Б. Л. З. и И. Л.а З.а – М.; на ***** – нег**та съпруга ***** ****а и
неговите деца Л. С. К. и **** ****. След смъртта на Д. Л. З. съсобственици в дворното
място са станали също нег**та съпруга Й.Х. З.а и децата му Л. Д.** А и И. Д.** А, а след
смъртта на ***** ****а са уголемени дяловете в съсобствеността на нейните деца Л. С. К. и
**** ****, след което последният е продал с горепосочения нотариален акт своите идеални
части от поземления имот на своята сестра – ищцата.
Не води до различен извод относно осн**нието за възникване на съсобствеността и
притежаваните от лицата идеални части от дворното място представеният по делото
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ***, том V,
дело № ****/1984 г. на IV нотариус при СРС, с който на ***** е признато право на
собственост по давностно владение върху апартамент, за който от заключението на съдебно-
техническата експертиза се изяснява, че представлява самостоятелен обект с идентификатор
******* по действащите КККР. По делото е установено /а и изрично се признава от ищцата
в иск**та молба/, че всъщност се касае за апартамент, останал извън обхвата на действие на
национализацията, а доколкото апартаментът се намира в сграда, построена върху
национализираното дворно място, т.е. върху имот – държавна собственост, съдът счита, че
идеални части от дворното място не е могло да бъдат придобити по давност в
предшестващия съставянето на нотариалния акт период. Ето защо съдът не приема за
осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на вписаните в този
нотариален акт 12.50/100 ид. ч. от дворното място, поради което счита, че наследниците на
***** не са станали съсобственици на дворното място и по силата на придобивна давност.
При т** положение Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** г., обективиращ
сключен между **** **** и Л. С. К. договор, няма вещнотранслативен ефект за описаните в
него 12.5/100 ид. ч. от дворното място.
На следващо място, по делото е доказано извършването на поредица от
разпоредителни сделки с недвижими имоти и идеални части от недвижими имоти,
намиращи се в процесното дворно място, като в някои от нотариалните актове за магазините
в жилищната сграда е вписано, че заедно с идеални части от магазините се прехвърлят и
съответни идеални части от дворното място. За да прецени дали тези нотариални актове
имат вещнотранслативен ефект по отношение на притежавани от съответния прехвърлител
идеални части от дворното място, съдът, на първо място, извърши по правилата на чл. 20
ЗЗД тълкуване на клаузите, обективирани в съответните нотариални актове, при което
достигна до извод, че при сключване на договорите страните са третирали дворното място
като обща част на жилищната сграда, т.е. като принадлежност, която следва главната вещ. В
случая обаче осн**ние за так** третиране на дворното място не е имало – към момента на
11
извършване на съответните сделки жилищната сграда вече е била надстроена, като страните
не спорят, а и от писмените доказателства се установява, че собствениците на
самостоятелните обекти, намиращи се на надстроените етажи, никога не са притежавали
право на собственост върху земята. При т** положение дворното място, в което е построена
жилищната сграда, не е имало статут на нейна обща част по време на извършване на
съответните сделки. След**телно прехвърлянето на идеални части от магазините не води до
автоматично прехвърляне на каквито и да е идеални части от терена, в който сградата е
построена. За прехвърляне на притежавани идеални части от дворното място са необходими
изрични и съгласувани волеизявления на страните по договора, от които да е ясно колко
точно идеални части от него се прехвърлят. ТакИ. волеизявления съдът приема, че са налице
само в Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** г. по описа на нотариус В. Г.а /л.
52/, с който **** **** е продал на Л. С. К. собствената си 1/4 ид. ч. от двата магазина на
първи етаж на жилищната сграда, доколкото т** е последната от поредица сделки, чрез
които той се е разпоредил в полза на сестра си с всички свои идеални части от недвижими
имоти на адреса, поради което в случая посочването „заедно със съответните идеални части
от дворното място“ е достатъчно за формиране на категоричен извод, че страните са
изразили воля за прехвърляне в цялост на ищцата и на неговите идеалните части от
дворното място. Такъв еднозначен извод обаче не може да се направи за другите сделки,
обективирани в: Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. по описа на нотариус
В. Г.а /л. 50 – 51/, с който Д. Л. З. е дарил на своя брат Б. Л. З. собствената си 1/6 ид. ч. от
двата магазина; Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. по описа на нотариус
В. Г.а /л. 53 – 54/, с който Л. С. К. е дарила на синовете си **** и ***в 1/2 ид. ч. от двата
магазина; Нотариален акт за замяна на недвижими имоти ****, дело № 49***9 г. по описа на
нотариус **** /л. 65 – 66/, с който е извършена замяна между И. Л.а З.а – М. и Б. Л. З. – от
една страна, и ***в и **** – от друга страна, на идеални части от двата магазина. Така е, на
първо място, защото прехвърлителите Д. Л. З., Л. С. К., И. Л.а З.а – М. и Б. Л. З. по времето
на сключването на тези договори са притежавали идеални части и от други /освен
магазините/ самостоятелни обекти на собственост, намиращи се в същото дворно място
/самостоятелни обекти в жилищната сграда и/или други самостоятелни сгради/, поради
което не може да се приеме, че прехвърляйки идеалните си части само от магазините, те са
прехвърлили и всички свои идеални части от дворното място, а на следващо място,
прехвърлителите ***в и **** никога не са притежавали идеални части от дворното място,
които да прехвърлят при замяната на идеални части от магазините. Ето защо в тези случаи
посочването „съответни идеални части от дворното място“ не е достатъчно, защото не внася
никаква яснота относно техния размер – каква част от всички притежавани от съответния
прехвърлител идеални части от земята се прехвърлят с конкретния договор. Тази неяснота,
от своя страна, изключва възможността съдът изобщо да приеме наличието на изразено
съгласие на страните по посочените договори наред с идеални части от магазините да се
прехвърлят каквито и да е притежавани от съответния прехвърлител идеални части от
дворното място. Ето защо съдът намира, че включването в тези нотариални актове на
дворното място в действителност няма вещнотранслативен ефект по отношение на идеални
12
части от него.
В контекста на всичко изложено дотук съдът приема, че към датата на сключване
между ответниците З. и Н. /по време на брака му с ответницата Н./ на процесната покупко-
продажба на идеални части от дворното място – 29.***022 г., то е представлявало
самостоятелен обект на право на собственост, като неговите съсобственици и техните квоти
в съсобствеността са следните: Л. С. К. – 18/36 ид. ч.; Б. Л. З. – 6/36 ид. ч.; Й.Х. З.а, Л. Д.**
А и И. Д.** А в качеството им на наследници на Д. Л. З. – всяка по 2/36 ид. ч., а общо – 6/36
ид. ч.; И. Л.а З.а – М. – 6/36 ид. ч. По делото не се установи последваща промяна в
съсобствеността, поради което съдът намира за установено, че към 29.***022 г. между
ищцата Л. С. К. и ответника Б. Л. З. е била налице съсобственост върху поземлен имот с
идентификатор ****, както и че към момента на предявяване на иска и в хода на процеса
ищцата продължава да е съсобственик на дворното място.
По възражението на ответниците, че чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложим, тъй като дворното
място представлява обща част на намиращата се в режим на етажна собственост жилищна
сграда с идентификатор ****.2, съдът намира следното:
Действително практиката приема, че ограниченията на чл. 33 ЗС не следва да се
прилагат за хипотези, при които в съсобствен поземлен имот е построена сграда в режим на
етажна собственост, в която съсобствениците на имота притежават отделни самостоятелни
обекти, тъй като в тези случаи земята съставлява обща част, обслужваща обектите в
сградата. В такъв случай всеки от собствениците на самостоятелни обекти може
самостоятелно и независимо да се разпореди с правото на собственост върху своето
жилище, без да иска съгласие за т** от останалите собственици. А тъй като при етажна
собственост общите части не могат да се делят, нито прехвърлят отделно от обектите, към
които принадлежат /аргумент от чл. 38, ал. 3 ЗС/, то след**телно идеалните части от
дворното място, което по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС е обща част на етажната собственост,
се прехвърлят заедно със собствеността върху тези самостоятелни обекти. Транслацията на
собствеността за тези части настъпва по разпореждане на закона заедно с прехвърлянето на
самостоятелния обект, към който те принадлежат, поради което за тях съгласие на
останалите съсобственици не е необходимо. Т** виждане е послед**телно и неотклонно
застъпвано в практиката на ВКС, но то е приложимо, само когато е налице идентитет между
съсобствениците на земята и собствениците на самостоятелни обекти в сградата, построена
върху нея. Когато има пълно съвпадение между етажните собственици и съсобствениците на
дворното място, дворът е обща част. Когато обаче дворното място, в което е построена
сградата в режим на етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, то
няма да бъде обща част на сградата и на самостоятелните обекти в нея. Изведеното
разбиране произтича от възможността, предвидена в чл. 63 ЗС, сграда или самостоятелен
обект в сграда да се притежава от едно лице, без то да притежава правото на собственост
върху самия терен. Възможно е част от съсобствениците на терена да не притежават обекти
в сградата в режим на етажна собственост, защото са учредили само право на строеж върху
терена. Възможно е собственици на самостоятелни обекти в сградата, построена върху
13
терена, да притежават идеални части от правото на строеж, без да притежават идеални части
от правото на собственост върху терена. По тази причина земята не във всички случаи е
обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена
и без земята, а само с право на строеж /чл. 63, ал. 2 ЗС/. Т** следва и от константната
практика на ВКС /в този смисъл – Решение № 481/25.05***1 г. по гр. д. № 979/2009 г. на
ВКС, I ГО; Решение № 28/01.02.**г. по гр. д. ****1***1 г. на ВКС, II ГО; Решение №
124/20.10***4 г. по гр. д. № 2054***4 г. на ВКС, II ГО/. След**телно определящо е дали е
налице етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и
собственици на земята. Само в такъв случай мястото, върху което е построена сградата,
както и незастроената част от мястото, представляват съгласно чл. 38 ЗС общи части на
сградата, защото теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част,
обслужваща обособените обекти.
В случая по делото се установи, че в жилищната сграда на място съществуват 14
самостоятелни обекта на собственост, като единият магазин е съсобствен между ***в и
****, другият магазин е съсобствен между К. М. Н., Е. П. Н. и И. Л.а З.а – М., единият
апартамент на първия етаж е собственост на Л. С. К., другият – на И. Д.** А, третият – на И.
Л.а З.а – М., всички други апартаменти са собственост на други различни лица, а другите две
сгради в дворното място са съсобствени между Л. С. К., Б. Л. З., И. Л.а З.а – М., Й.Х. З.а, Л.
Д.** А и И. Д.** А. След**телно в случая изградените в дворното място самостоятелни
обекти на собственост са в режим на вертикална /по отношение на сграда с идентификатор
****.2, в която има множество самостоятелни обекти – собственост на различни лица/ и
хоризонтална етажна собственост /доколкото в дворното място освен жилищната сграда са
изградени още две други сгради, представляващи самостоятелни обекти на собственост,
притежавани в съсобственост от лица, имащи право на собственост върху дворното място,
от които само една част /Л. С. К., И. Д.** А и И. Л.а З.а – М./ имат право на собственост и
върху самостоятелен обект в жилищната сграда, а другата част /Б. Л. З., Й.Х. З.а и Л. Д.** А/
– не/.
Извършвайки съпоставка между субектите на правото на собственост върху дворното
място и субектите на правото на собственост върху съществуващи в него сгради и
самостоятелни обекти в жилищната сграда, съдът установи, че част от собствениците на
самостоятелни обекти в жилищната сграда – ***в и **** /съсобственици на магазин с
идентификатор ****.**, К. М. Н. и Е. П. Н. /съсобственици на магазин с идентификатор
****.***/, **** /за апартамент с идентификатор ****.2.6/, **** и ***** /за апартамент с
идентификатор ****.2.8/, И. И. **** /за апартамент с идентификатор *******1/, **** /за
апартамент с идентификатор ****.2.7/, ** **ов А. /за апартамент с идентификатор ****.2.4/,
Н.В. Г.а /за апартамент с идентификатор ****.2.9/, **** *** /за апартамент на ет. 3 – втори
надпартерен/, към датата на сключване на процесната покупко-продажба не са участвали в
съсобствеността върху дворното място, а са имали само идеални части от учреденото право
на строеж върху него. Същевременно се изясни, че ответникът З. към тази дата вече не е
притежавал право на собственост върху самостоятелен обект в сградата с идентификатор
14
****.2, доколкото той е прехвърлил правата си върху получения при съдебната делба
апартамент на своята племенница, правата си върху единия магазин – върху децата на
ищцата, а правата си върху другия магазин – на ответниците Н.и, а е бил съсобственик
заедно с другите съсобственици на дворното място само на другите две самостоятелни
сгради в него. На следващо място, Й.Х. З.а и Л. Д.** А също са били съсобственици на
другите две сгради, но не са имали право на собственост върху самостоятелен обект в
жилищната сграда. След**телно липсва идентитет между субектите, притежаващи право на
собственост върху дворното място и право на собственост върху сгради и самостоятелни
обекти в жилищната сграда, поради което в случая дворното място няма характер на обща
част по отношение на самостоятелните обекти на собственост, а то е запазило
самостоятелния си характер, респ. по отношение на него ограничителната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗС намира приложение.
Предпоставка за упражняването на субективното право по чл. 33, ал. 2 ЗС е покупко-
продажбата да е действителна. Съдът намира, че договорът, обективиран в Нотариален акт
***, рег. № ****, дело № **** от 29.***022 г. на нотариус А. Ш., е действителен, доколкото
доводи за недействителност на същия не са навеждани от страните по делото, а и от
съвкупната преценка на всички събрани доказателства съдът не установи наличието на
такава. Този извод не се променя от приетото за установено от съда, че продавачът Б. Л. З. е
бил собственик на по-малко идеални части от продадените /6/36 ид. ч., а не 21.88 % ид. ч./,
защото продажбата на чужда вещ /в случая – на чужди идеални части/ не е недействителна.
Т** обстоятелство обаче следва да бъде съобразено от съда, като при установено право на
изкупуване на ищцата искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен само до размера на
притежаваните от продавача идеални части от съсобствения поземлен имот.
Правото на изкупуване е потестативно по своя характер и се упражнява с
конститутивен иск, който на осн**ние чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде предявен в двумесечен
срок от продажбата. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява материалното
право, поради което въпросът за неговото спазване е относим към осн**телността на иска, а
не към процесуалната допустимост. Доколкото в случая покупко-продажбата, в която
ищцата иска да замести купувачите, е извършена на 29.***022 г., а иск**та молба е
подадена на 23.***023 г., е очевидно, че срокът е спазен.
При така установените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
съсобственикът Б. Л. З. в качеството си на продавач е предложил на ищцата да закупи
притежаваната от него идеална част от дворното място преди да я прехвърли на третите за
съсобствеността лица – ответниците Н.и. В случая ответникът З. не твърди да е канил
ищцата да изкупи нег**та идеална част от земята, а единствено твърди, че е отправил такава
покана до друг съсобственик на дворното място – нег**та сестра И. Л.а З.а – М.. Съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето
лице, само след като предложи на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия, от което следва, че законът изисква предложението да бъде отправено до всички
съсобственици, а не само до един от тях, както е направено в случая. При липсата на
15
съответни твърдения от ответника З. и ангажирани доказателства от него съдът приема за
установено, че на ищцата изобщо не е било предложено изкупуване от съсобственика З. на
нег**та идеална част от поземления имот.
Ответниците възразяват, че ищцата не може самостоятелно да претендира изкупуване
на цялата идеална част на ответника З., а би имала право на изкупуване само за процент,
съответстващ на нейните идеални части от земята. Упражняването на потестативното право
на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС зависи изцяло и единствено от волята на съсобственика –
носител на т** право. Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки
от тях преценява дали да предяви иск по чл. 33, ал. 2 ЗС или не, двумесечният срок по чл.
33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може да тече от различен момент, наличието на
материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки
съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не е необходимо да
бъдат еднакви, те не разпростират силата си на присъдено нещо по отношение на
непредявилите искове по чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят,
доколкото няма пречка при конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се признае на
всички предявили искове съсобственици право на изкупуване в съотношение според
дяловете им /в този смисъл – Решение № 48/10.06***1 г. по гр. д. № 3001***0 г., II ГО/.
Доколкото в случая по делото не се твърди от ответниците и не се доказва друг
съсобственик да е упражнил потестативното си право по чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът намира
обсъжданото възражение за неосн**телно.
По изложените съображения съдът счита, че ищцата има право на изкупуване на
притежаваните от ответника З. към момента на сключването на процесния договор за
покупко-продажба идеални части от дворното място, но само до техния действителен
размер от 6/36 ид. ч., като за разликата до посочените в нотариалния акт 21.88 % ид. ч. искът
подлежи на отхвърляне, защото продавачът не е бил техен собственик и по отношение на
тях договорът не би могъл да има вещнотранслативен ефект.
За ищцата възниква задължение съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС да заплати цената на
купувачите, доколкото в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, рег.
№ ****, дело № *******2 г. на нотариус А. Ш., обективиращ сделката, в която ищцата
следва да замести купувачите, е посочено, че уговорената цена е получена от продавача в
деня на подписване на нотариалния акт, което обстоятелство не е и спорно между страните.
По разноските:
При този изход на спора на осн**ние чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат следните
разноски, определени съразмерно на уважената част от иска и възлизащи общо на сумата от
1 832.75 лв., а именно: 39.72 лв. – държавна такса; 45.03 лв. – такса за вписване на иск**та
молба; 608 лв. – възнаграждение за вещо лице; 1 140 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Разноски за преводни такси не й се дължат, защото те нямат характера на
съдебни разноски.
На осн**ние чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника З. се дължат разноски в размер на 438 лв. –
16
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищцата за нег**та прекомерност е
неосн**телно, защото то е под нормативно установения минимум.
На ответниците Н.и не се дължат разноски, защото не са представени доказателства за
извършването на такИ. – липсват доказателства за реално извършване на уговореното
плащане по банков път на посочения в договора за правна защита и съдействие адвокатски
хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на осн**ние чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на Л. С. К., ЕГН **********, с
адрес: ****, по предявения от нея иск срещу Б. Л. З., ЕГН **********, с адрес: ****, К. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ***, и Е. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
***, на 6/36 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** от КККР, одобрени със Заповед
№ РД****/01.04***6 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот, от 03.08***1 г., с адрес: гр. ****, район „***“, **** **, с площ от 496 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 17, кв. ****, парцел VІ, със съседи:
поземлени имоти с идентификатори **** по договора за покупко-продажба, сключен между
Б. Л. З. и К. М. Н. и обективиран в Нотариален акт ***, рег. № ****, дело № **** от
29.***022 г. на нотариус А. Ш., с рег. № **** в НК, с район на действие СРС, срещу сумата
от 9 950 лева, платима на купувачите К. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ***, и Е.
П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ***, в едномесечен срок от влизане в сила на
решението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6/36 ид. ч. до 21.88 % ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор ****
УКАЗВА на ищцата, че ако в едномесечен срок от влизане в сила на решението не
представи доказателства за заплащане на купувачите К. М. Н., ЕГН **********, и Е. П. Н.,
ЕГН **********, на сумата от 9 950 лв., решението ще се счита за обезсилено по право на
осн**ние чл. 33, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Б. Л. З., ЕГН **********, с адрес: ****, К. М. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. ****, ***, и Е. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ***, да заплатят на Л. С. К., ЕГН
**********, с адрес: ****, на осн**ние чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 832.75 лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на Б. Л. З., ЕГН
**********, с адрес: ****, на осн**ние чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 438 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
17
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18