Р Е Ш
Е Н И Е
№
27.11.2019г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 714/2018г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по Искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: …., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, ет.Мецанин,
представлявано от Р.Г.А. и Т. Я. К., чрез проц.представител
юрисконсулт Н.С. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** против Е.И.С. с ЕГН **********
***, с която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.240, ал.1 и 2, чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В
Исковата молба се твърди, че съгласно сключен Договор за паричен заем № 2603033
от 21.07.2016г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като заемател и ответника по делото,
като заемател, заемодателят се е задължил да отпусне
на заемополучателя паричен заем в общ размер на
500лв, който от своя страна се е задължил да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на договора , като заплати сума в размер на 548,34лв, ведно
с договорната лихва на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
42,18лв.
Твърди се, че по договора С. е извършила
плащания в общ размер на 139,56лв, като към датата на подаване на ИМ дължимата
главница е в размер на 713,75лв, начислената договорна лихва за периода от
04.08.2016г. /дата на първата вноска/ до 19.01.2017г. /дата на настъпване на
падежа на договора/ е в размер на 35,36лв, а неустойката в размер на 191,18лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 19.01.2017г. – последната
падежна дата, като от тогава до подаване на Заявлението по чл.410 ГПК дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на
34,03лв.
В ИМ се твърди, че между ищеца „АКПЗ“ ООД
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017г. на осн. чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 01.07.2017г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
ищеца по делото изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищеца има следните вземания по отношение на ответницата, а
именно : главница – 713,75лв /седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/, договорна лихва в размер на 35,36лв /тридесет и пет лева и тридесет
и шест стотинки/ за периода от 04.08.2016г. до 19.01.2017г., неустойка –
191,18лв /сто деветдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, разходи и такси
за извънсъдебно събиране –18лв /осемнадесет лева/, лихва – 34,03лв /тридесет и
четири лева и три стотинки/ от 19.01.2017г. до 29.08.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил.
В
с.з. ищцовото дружество не се представлява. Постъпила
е Молба от процесуалният представител на дружеството адв.А.
Б.-Д. с искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, като съдът
постанови неприсъствено решение на осн. чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Ответницата редовно призована не се
явява, не се представлява.
В постъпилата писмена молба преди
насроченото с.з. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото /респ. не изпрати
свой представител/, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска.
В нормата на чл.239, ал.1 от ГПК законодателят е регламентирал, че съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно,
че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ответницата
по делото е редовно призована, изпратеното съобщение с препис от Исковата молба
и Разпореждането на съда от 23.04.2018г. до нея по месторабота след направена
справка в НАП е връчено на управителя на дружеството в което последната работи
„Ес Ейч Ритейл“ ЕООД
гр.Варна – Б. В., която е поела задължения да я предаде. В законноустановеният
едномесечен срок не е се е възползвала от правото си на отговор на ИМ по чл.131
от ГПК.
Ответницата е редовно призован за насроченото
открито с.з. като видно от отметката на длъжностното лице по призоваването при
РС гр.Перник П. Е. на попълнената разписка от 18.08.2019г. последната заедно с
препис от Определението на съда от 07.03.2019г.
с което е изготвен Проекто-доклад по делото са
връчени на трето лице – Зорка Иванова – свекърва, която е поела задължение да
ги предаде.
Съдът намира, че наред с това е налице и
втората предпоставка на чл.239, ал.1,
т.2 от ГПК–вероятна основателност на исковете, тъй като твърденията на ищеца се
подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства : Копие от Договор за паричен заем с № 2603033 от
21.07.2016г. ведно с Тарифа на «Изи Асет Мениджмънт» АД и
Предложение за сключване на Договор за паричен заем, Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на осн. чл.99 от ЗЗД между «Изи Асет Мениджмънт» АД и «АКПЗ» ООД и Приложение към него,
Уведомление за цесията, Пълномощно за процесуално представителство, Пълномощно
за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на
вземанията.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
условията на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски по делото, в размер на 610лв /шестстотин и десет лева/, от които 25лв
/двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса в исковото производство, 360лв
/триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение в исковото производство,
25лв /двадесет и пет лева/ - държавна такса в заповедното производство, 200лв
/двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
На осн.
чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата
по делото Е.И.С. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ……., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, ул.”Панайот Волов”
№ 29, ет. 3, представлявано заедно и поотделно от управителите Н. Й. С. и И. Ц.
к., с пълномощник адв. А. Б.-Д., съдебен адрес:***,
както следва: главница – 713,75лв
/седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, договорна лихва в
размер на 35,36лв /тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ за периода
от 04.08.2016г. до 19.01.2017г., неустойка – 191,18лв /сто деветдесет и един
лева и осемнадесет стотинки/, разходи и такси за извънсъдебно събиране –18лв
/осемнадесет лева/, лихва – 34,03лв /тридесет и четири лева и три стотинки/ от
19.01.2017г. до 29.08.2017г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано
от 07.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата по делото Е.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: …., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, ул.”Панайот Волов”
№ 29, ет. 3, представлявано заедно и поотделно от управителите Н. Й. С. и И. Ц.
к., с пълномощник адв. А. Б.-Д., съдебен адрес:***, направените
разноски по делото, в размер на 610лв /шестстотин и десет лева/, от които 25лв
/двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса в исковото производство, 360лв
/триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение в исковото производство,
25лв /двадесет и пет лева/ - държавна такса в заповедното производство, 200лв
/двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК
настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: