Р Е Ш
Е Н И
Е № 252
гр.
Пловдив, 20.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в закрито
заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията Костадинова т.дело № 414/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 84 от 30.04.2020 година, постановено по т.
дело № 25/2020 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е оставена без
уважение жалбата на „К.М.’’ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор
Д.Р.М., против отказ № ***********/26.02.2020г. на длъжностното лице при
Агенция по вписванията, постановен по Заявление Б7 с вх.№ ***********/29.01.2020
г. за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по партидата
на дружеството.
Срещу така постановеното решение
е подадена жалба от адвокат В.Р. от САК като процесуален представител на „К.М.“
АД. В жалбата се поддържа, че решението на Кърджалийския окръжен съд е незаконосъобразно.
Твърди се, че отказът на длъжностното лице по регистрацията е мотивиран само с
липсата на заявено за вписване физическо лице – действителен собственик, а Окръжен
съд – Кърджали, потвърдил отказа, но с други мотиви, различни от тези на
длъжностното лице, което според жалбоподателя не било допустимо. Жалбоподателят счита, че след като съдът приеме незаконосъобразност на изводите, с които длъжностното лице е
отказало вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството, той разполага
само с възможността да отмени отказа, но не и да го потвърди с други мотиви,
различни от тези на длъжностното лице.Твърди се също, че изводите на съда, с
които е потвърден отказа, са неправилни. Оспорен е изводът, че удостоверението
от 20.11.2019 година не може да бъде
прието за актуално, като се твърди, че доколкото става дума за чуждестранно
юридическо лице, обективно невъзможно е удостоверението за актуално състояние
да бъде издадено непосредствено преди подаване на заявлението. Жалбоподателят
се е позовал на Методически указания на Агенцията по вписванията, според които
срокът на валидност на удостоверения, издадени от чужди регистри, е една година
от издаването им. Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд, че в поле ***.1. не са заявени за вписване
всички представляващи чуждестранното юридическо лице, а само единия от тях Д.Р.М., което било пречка да се допусне поисканото вписване. Жалбоподателят
твърди, че именно Д.Р.М. представлява акционера В.М. Лтд и че търговският
регистър изрично приемал неговата представителна власт, което било видно от
редица вписвания по партидата на дружеството. Посочено е, че целите на ЗМИП и
на Директива /ЕС/ 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015
година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари и финансирането на тероризма, чийто разпоредби са
транспонирани със закона, е вписването на данни относно действителния
собственик и не са насочени към установяване на представителството на чуждестранните юридически лица. Според
жалбоподателя чл. 63 ал. 4 от ЗМИП не съдържал изискване за вписване на данни
за всички представляващи юридическите лица, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол върху заявителя, поради което първоинстанционното решение
било постановено в противоречие със ЗМИП и ЗТРРЮЛНЦ. В жалбата има и позоваване
на вече извършено вписване по партидата на друго търговско дружество - „К.М.“ ООД, чийто едноличен собственик на
капитала е „К.М.“ АД.
Искането е за отмяна на решението
на Кърджалийския окръжен съд и на отказа на длъжностното лице от АВ – ТР и за
даване на задължителни указания да се извърши исканото вписване със
заявление Б7 вх. № ***********/29.01.2020
година по партидата на жалбоподателя.
Апелативният съд, като се запозна
с жалбата и доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално
допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, за което законът е предвидил
обжалване пред Апелативния съд, като е спазен седемдневния срок. Съобщението за решението на Кърджалийския окръжен съд е получено от
жалбоподателя на 16.06.2020 година,
а жалбата срещу него е с вх. № 68/19.06.2020
година
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Със заявление Б7 с вх. № ***********/29.01.2020
година е поискано вписване по партидата на „К.М.“ АД на следните обстоятелства: т. 529. Основание за
вписване - чл. 63 ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари; т. 537. Юридическо лице или друго правно образувание,
чрез което пряко се упражнява контрол - В.М.
Лтд., К., В.; т. 537 а. Представители - Д.Р.М. с посочени ЕГН, адрес,гражданство,
държава на пребиваване; т. 550а. Лице за контакти – В.В.Б., за когото са
посочени същите данни.
Сред документите, които са
приложени към заявлението, е представена обяснителна записка относно липсата на заявено
физическо лице действителен собственик, което да бъде вписано в поле 550. В
обяснителната записка е посочено, че дружеството попада в изключенията на § 2
ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за мерките срещу изпирането на пари, тъй като е
контролирано от канадското дружество В.М.
Лтд., с посочени регистрационен номер и адрес на управление, което е
регистрирано и чиито акции се търгуват на регулиран пазар / борса/ Т.В.Е. Инк /
TSX V.E. Inc./ под символа за търговия VLC.
Видно от справката в Търговския
регистър и РЮЛНЦ, както и от приложените доказателства към настоящото дело, със
заявлението са представени доказателства, преведени на български език, ведно с
декларацията относно истинността по чл.
13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, за установяване на посочените в обяснителната записка
обстоятелства. Представена е и
изискващата се от чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
декларация. От представените доказателства е видно, че TSX V.E. Inc. е призната
с определение за признаване от 2012
година BCSECCOM 273 като борса съгласно чл. 24, б. Б от Закона за
ценните книжа, RSBC 1996 година, с. 418 на К..
Досежно обстоятелството, че
акциите на канадското дружество В.М. Лтд. се търгуват на регулиран пазар,
по-конкретно на посочената по-горе борса Т., заявителят е представил писмено потвърждение от 20.11.2019 година,
подписано от представител на Т.Г./ стр. 49 от първоинстанционното дело с превод на стр.
30/.
Актуалното състояние на
дружеството e установено с удостоверение, издадено на 12.11.2019 година
/ стр. 47, превод на стр. 29/. В него е
посочено, че В.М. Лтд. е действително и
съществуващо дружество, което изпълнява задълженията си за подаване на годишни
отчети.
Настоящият съдебен състав не
споделя приетото в мотивите на
обжалваното решение, че с оглед датата,
на която са съставени, цитираните по-горе два документа не установяват по
безспорен начин отразените в тях обстоятелства към датата на подаване на
заявление Б7, а именно към 29.01.2020 година. Вярно е, че от издаването на
обсъдените документи до подаването на заявлението е изминал срок от малко
повече от два месеца. Става дума за документи, съставени в чужбина – К., за които няма законово установено изискване за определен
срок преди подаване на заявлението, в който да са издадени. В жалбата на
„К.М.“ АД са цитирани Методически
указания на Агенцията по вписванията, насочени към длъжностните лица по регистрацията, които макар
и да нямат задължителен характер, сочат, че удостоверението за актуално
състояние на чуждестранно юридическо лице, издадено в чужбина, има едногодишен
срок на валидност / въпрос № 4/. Освен това доказателствата са представени към заявлението ведно с
декларацията за истинност на обстоятелствата по чл. 13 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, което
според настоящия съдебен състав
означава, че те следва да бъдат взети предвид при преценка за наличие на законовите изисквания, свързани с вписване
на поисканите обстоятелства.
Въз основа на обсъдените до
момента доказателства съдът намира за
неправилни мотивите за отказ на длъжностното
лице по регистрацията, а именно непосочването на действителен собственик –
физическо лице по смисъла на § 2 ал. 1 от ДР на ЗМИП. В случая става дума за изключението
по § 2 ал. 1 т. 1 от ДР на ЗМИП, при което не е необходимо да се обявява
действителен собственик – физическо лице, тъй като действителният собственик е дружество, чиито
акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в
съответствие с правото на ЕС или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. С представените към заявлението доказателства, включително
декларацията по чл. 63 ал. 4 заявителят установява обстоятелствата, изложени в
обяснителната записка, даващи основание
да се приложи посоченото изключение.
Въпреки това обаче настоящият
съдебен състав намира, че не са налице законовите изисквания да се извърши
исканото вписване по партидата на „К.М.“ АД.
Регистърното производство по Глава Втора от
ЗТРРЮЛНЦ е охранително производство. За
да се извърши поисканото вписване на обстоятелства по партидата на търговско
дружество, е необходимо да са спазени всички законови изисквания. Съдът не споделя доводите в жалбата, че при преценка
за законосъобразността на отказа на длъжностното лице съдът дължи произнасяне
само по въпроса доколко мотивите, въз основа на които е постановен отказа от
длъжностното лице, са законосъобразни или не. Действайки като съд в охранително
производство, който съгласно чл. 25 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ след отмяна на отказа
дава задължителни указания да се извърши
исканото вписване, съдът следва да провери наличието на всички законови
изисквания и не е ограничен само от извършената от длъжностното лице проверка.
С подаденото заявление е поискано
вписване в графа 537.1. /Представители на юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол/ само на
Д.Р.М.. Видно от актуалния устав / стр. 27 от първоинстанционното дело/ на
юридическото лице, упражняващо контрол, посочено в графа 537 - В.М. Лтд., то има четирима директори – Д.М., Г.Д.,
М.К. и К.Х.. В чл. 63 ал. 4 т. 2 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари изрично е въведено изискване
за вписване в регистъра на данните за юридическите лица, чрез които пряко или
непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61 ал. 1 и чл. 62 ал. 1, както
и на идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица.
Идентификационните данни по т.1 на чл. 63 ал. 4 са: а. имената, б. гражданството,
в. единния граждански номер за лицата по чл. 3 ал. 2 от ЗГР, г. датата на
раждане за лицата, различни от тези по буква в., д. държавата на пребиваване,
ако е различна от Р.Б.или от държавата по буква б.
Безспорно е, че това законово
изискване в случая не е изпълнено, тъй като не са заявени за вписване имената и
идентификационните данни на трима от четиримата директори на канадското
дружество, чрез което пряко се упражнява контрол.Обявяването на представителите
на юридическото лице с посочените идентификационни данни наред с останалите обстоятелства, които следва
да бъдат обявени съгласно чл. 63 от ЗМИП е въведено като императивно законово
изискване, необходимо за постигане на
целите, установени в чл. 1 от ЗМИП. Посочването само на един от четиримата
представляващи, при изрично изискване по чл. 63 ал. 4 т. 2 за посочване на
всички представляващи дружеството с идентификационните им данни би
противоречало на закона, поради което отказът да се извърши исканото вписване
следва да бъде потвърден, макар и не с мотивите на длъжностното лице по
регистрацията, а по изложените по-горе съображения.
Неоснователно е позоваването в
частната жалба на вписване по партидата на друго дружество – „К.М.“ ЕООД,
извършено след отмяна на отказа на длъжностното лице със съдебно решение /
решение № ** от 19.05.2020 година на ОС – Кърджали по т. дело № 34/2020
година/. Извършената преценка за наличие на законовите
предпоставки за вписване на определени обстоятелства по партидата на друго
дружество и изводите на съда по друго дело по никакъв начин не обвързват
настоящия съдебен състав и не го задължават да се съобрази с тях.
Що се отнася до твърденията, че в
Търговският регистър и РЮЛНЦ е приемана представителната власт на Д.Р.М. по отношение на В.М. Лтд., мотивирани
с извършени вписвания, те не са основание съдът да прави каквито и да е изводи
въз основа на тях, доколкото преценката за наличие на законовите предпоставки
да се извърши определено вписване по партидата на търговско дружество се
извършва конкретно по всяко заявление и с оглед на представените доказателства
към него. Отделен е въпросът, че цитираните в жалбата заявления са образец А5, Г1 и Г2, касаят вписване на обстоятелства и обявяване на
актове в ТРРЮЛНЦ по партидата на „К.М.“ АД, въз основа на заявления, подадени от Д.Р.М. в качеството му на представляващ
това дружество, а не на един от
директорите на В.М. Лтд. Цитираните
заявления нямат отношение към задължението
за вписване на обстоятелства съгласно чл. 63 от ЗМИП, в частност чл. 63 ал. 4,
т. 2.
Имайки предвид всичко
гореизложено, Апелативният съд намира, че
решението на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърден отказа на
длъжностното лице от АВ, следва да бъде потвърдено. Не са налице законовите предпоставки за извършване на
исканото вписване в търговския регистър по партидата на
дружеството-жалбоподател.
Ето защо и на основание чл. 25
ал. 4 от ЗТР Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 30.04.2020 година,
постановено по т. дело № 25/2020 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, с
което е оставена без уважение жалбата
на „К.М.’’ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Р.М., против отказ № ***********/26.02.2020г.
на длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление Б7 с
вх.№ ***********/29.01.2020 г., за вписване на обстоятелства относно
действителните собственици по партидата на дружеството
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.