№ 778 / 20.10.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа административно дело № 59 по описа на
съда за 2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е
по жалба от И.Т. *** против Ревизионен
акт № Р-16001321001584-091-001/29.09.2021 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
и изменен с Решение № 640/13.12.2021 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП в частите му, които са
изменени и потвърдени с Решение № 640/13.12.2021 г. на директора на Дирекция
“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за
допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г.
в общ размер на 10 289,27 лв. (и лихви 3 673,51 лв.), и за 2018 и 2019 г. в общ
размер на 5 253.99 лв. (и лихви 1 248,53 лв.).
С жалбата се претендира отмяна на
ревизионния акт в обжалваната част. Сочат се доводи за неговата
незаконосъобразност. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведените
открити съдебни заседания от процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът - директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител в проведените
съдебни заседания и представени писмени молби и писмена защита. Излага доводи
за законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Претендира разноски и
възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321001584-020-001/16.03.2021
г., изменена със Заповед № Р-16001321001584-020-002/21.06.2021 г. с обхват на
ревизията от 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО - за самоосигуряващи се, Универсален пенсионен фонд -
за самоосигуряващи се и Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се. От
ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001321001584-092-001/03.09.2021
г., срещу който жалбоподателят е подал възражение и ревизията, което не е
уважено и ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното
лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 640/13.12.2021 г. директорът
на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е потвърдил ревизионния акт досежно
допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 и 2019 г. в общ размер на 5 253.99 лв. (и лихви 1 248,53
лв.) и е изменил допълнително установените задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за ДЗПО
– УПФ за 2017 г., като ги е намалил на общ размер 10 289,27 лв. (и лихви 3 673,51
лв.).
В хода на съдебното дирене от ответника
е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима
за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по
силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1
от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната
редакция на закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на
саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен
подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено
от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката
между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП
доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното
прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги,
според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги;
2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3.
списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне
на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая
от направената служебна справка в публичния регистър на електронните
подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи
към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са
подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и
обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите
за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения,
засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното приложение
на материалноправните норми съдът намира следното:
Ревизиращите органи са извършили
съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за
ревизираните данъчни периоди, при която на жалбоподателя е установено
несъответствие (превишение на разходите над приходите) за 2017
г. в размер на 34
803,12
лв., за 2018
г. – 8
285,77
лв. и за 2019 г. – 7 818,18 лв. Несъответствията се дължат преди всичко на неприети
от органите по приходите за налични парични средства, предоставени като заеми
на жалбоподателя от физическото лице С. Д. А., както и като приета като разход
сума за закупуване на недвижим имот, много по - голяма от отразената в
нотариалния акт.
Ревизиращите органи не са кредитирали
събраните писмени доказателства, установяващи дадени от С. А. заеми на
жалбоподателя, както следва: през 2016 г. – 2 000 лв., през 2017 г. –
5 000 лв., през 2018 г. – 4 000 лв. и през 2 019 г. 4 400
лв., тъй като същите са представени в късен момент – на 16.06.2021 г., след
проверката и ревизията. Счели са също, че представената нотариално заверена
декларация е едва от 19.04.2021 г., а не към датата на предоставяне на сумите,
поради което е съставена непосредствено преди отговора на жалбоподателя и само
за целите на ревизионното производство.
Тези изводи са необосновани: По делото
беше разпитана като свидетел С. А., която установи, че действително е дала
посочените заеми на жалбоподателя. Жалбоподателят признава, че разписката за
връщането на сумите е съставена във връзка с ревизията. Но не съществува
изискване да съществуват документи за предоставяне на заема и за връщането му.
Независимо от това, около половината от заемите (8 000 лв.) са върнати от
жалбоподателя по банков път, което се установява с преводно нареждане. Освен
това С. А. е представила доказателства, от които е видно, че е имала
съответните доходи и съответно е имала възможността да предостави заемите.
Сумите не са значителни и е нормално между близки приятели, каквито са
жалбоподателя и свидетелката А. да се предоставят заеми. Единствено по-късното
им деклариране пред органите по приходите от страна на жалбоподателя не е
достатъчен аргумент, за да не бъдат признати тези суми, като негови налични
средства през съответните периоди, доколкото са налице множеството посочени
по-горе доказателства, които в своята съвкупност установяват предоставянето на
заемите, а именно: свидетелските показания на С. А., близките приятелски
отношения между нея и жалбоподателя, не големия размер суми, предоставени в
рамките на няколко години, материалните възможности на свидетелката А. да ги
предостави и преводното нареждане за връщане на сумата от 8 000 лв. от
жалбоподателя на А..
Следователно, неправилно ревизиращите не
са признали към наличните парични средства на жалбоподателя в съответните
години дадените му в заем суми от свидетелката С. А..
Органите по приходите са отказали да
признаят за реална сумата от 4 000 лв., посочена в Нотариален акт №
148/28.11.2017 г., с който жалбоподателят е закупил поземлен имот в гр.
Пазарджик. В рамките на ревизионното производство е изготвена експертиза за
пазарната стойност на имота, като експертът е оценил закупения имот на 35
258,68 лв. с ДДС, която именно сума е включена в разходите на жалбоподателя за
2017 г., вместо сумата от 4 000 лв., посочена в нотариалния акт. Експертизата,
приложена към ревизията е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени,
чиято същност се изразява в сравнение на оценявания имот с подобни на него, предлагани
за продажба в близко време. Тоест направената оценка се базира на оферти за
продажба на сравними имоти (от интернет страницата на община Пазарджик), а не
на реално сключени сделки. Изготвената и приета по делото съдебно-оценителска
експертиза се е основава както на метода на сравнимите неконтролирани цени,
(като му е определила 40 % тежест), така и метода на пазарния аналог (с 60 %
тежест). Настоящият състав счита, че използването и то с определен приоритет на
метода на пазарния аналог води до справедливо определяне на пазарната цена на
имота. Затова съдът кредитира като компетентно изготвено и законосъобразно
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което оценява
процесния имот на сумата от 10 130,80 лв., която (за разлика от
експертната оценка, приета от ревизиращите) е много по-близка до посочената в
нотариалния акт цена от 4 000 лв. (и реалността, на която е декларирана
под страх от наказателна отговорност от контрагентите по сделката).
Следователно, законосъобразно и
справедливо е да бъде приета като разход на жалбоподателя за закупуване на
недвижимия имот през 2017 г. сумата от 10 130,80 лв., вместо приетата от
ревизиращите сума 35 258,68 лв.
С оглед на горното и като се вземе
предвид втория вариант от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, (която също е компетентно и обективно изготвена
и не е оспорена от страните), (отчитащо сумата от 10 130,80 лв., като пазарна
цена на процесния имот) и при „начално салдо за 2017 г. от 6 500 лв., формирано
като сбор от 4 500 лв., приети от органа по приходите в ревизионното
производство плюс 2 000 лв. от предоставен заем от С. Д. А. през 2016 г.,
който не е отчетен при предходната проверка“, се получава превишение на
доходите и наличните парични средства над плащанията, както следва: за 2017 г.
– 9 009,76 лв., за 2018 г. – 4 723,99 лв. и за 2019 г. –
1 305,81 лв.
Поради това и тъй като не са налице
констатираните от ревизиращите превишения на разходите над приходите за трите
години предмет на ревизията, то са незаконосъобразни направените от тях
констатации за дължими от жалбоподателя данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за ДЗПО – УПФ.
Тъй като жалбоподателят не се осигурявал
здравно през 2017 г., той единствено дължи вноски за ЗО, като безработно лице в
общ размер на 220,80 лв. и 92,91 лв. законна лихва до 29.09.2021 г., които
размери са посочени в съдебно-счетоводната експертиза. Затова ревизионният акт
(в изменената му с Решение № 493/15.09.2021 г. част) следва да бъде изменен
само в частта за вноски за ЗО за 2017 г. от 2 496 лв. – на 220,80 лв. и
лихва от 868,12 лв. – на 92,91 лв. В
останалата му част ревизионният акт следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото е основателна в
по-голямата си част претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. От
претендираната от него сума от 610 лв., включваща възнаграждения на вещите лица
и държавна такса, следва да му бъде присъдена по съразмерност и след прихващане
сумата от 583,69 лв. разноски по делото.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Изменя
Ревизионен акт № Р-16001321001584-091-001/29.09.2021 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
и изменен с Решение № 640/13.12.2021 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в изменената му с Решение
№ 640/13.12.2021 г. част досежно дължимите от И.Т.Т. вноски
за здравно осигуряване за 2017 г., като намалява същите от 2 496 лв. – на
220,80 лв. и намалява лихвата от 868,12
лв. – на 92,91 лв.
Отменя
Ревизионен акт № Р-16001321001584-091-001/29.09.2021 г., издаден от възложилия
ревизията началник сектор в ТД на НАП
Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден и изменен с Решение № 640/13.12.2021 г. на директора на Дирекция
“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП във всичките
му останали части с изключение на изменената му с настоящото решение част досежно
дължимите от И. Т.Т. вноски
за здравно осигуряване за 2017 г.
Осъжда Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на И. Т. *** разноски по делото в размер на 583,69 лв. /петстотин
осемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/