№ 17376
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110134468 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Б. З. срещу „ФИРМА“ АД, с която са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 1489,47 лева – подлежаща на възстановяване
сума, съобразно наследствения дял на ищцата, за неразрешена транзакция, извършена
на 22.11.2021 г. от кредитната карта на нейния наследодател, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 282,20 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 21.02.2022 г. – 31.10.2023 г., за които суми по ч.гр.д.
№ *****/2023 г. по описа на СРС, 119 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че И. А. З. е бил клиент на „ФИРМА“ АД, тъй като
имал разкрита банкова сметка, към която е имало асоциирана платежна кредитна карта
Mastercard Standard № **********. На 22.11.2021 г. със същата сочи да са извършени
две неразрешени транзакции от неизвестно лице както следва: в 14:05 ч. на стойност
от 29041,80 турски лири (с левова равностойност от 4661,63 лева) при търговец
PARAM. *TRENDYO и в 14:11 ч. на стойност от 16991,04 турски лири (с левова
равностойност от 2727,31 лева) при търговец PARAM. *TRENDYO. Незабавно след
като получава SMS-известяване за неразрешените транзакции, И. З. е потърсил номер
на кол-центъра на "ФИРМА" АД и към 14:17 часа на 22.11.2021 г. се свързва
посредством личния си мобилен телефон с операторите на банката, за да съобщи за
неправомерното използване на картата. Независимо от срочното подаване на
информация към кредитната институция и поради бездействие на последната, на
22.11.2021 г. в 14:27 ч. с издадената на името на И. З. кредитна карта е извършена още
една неразрешена трансакция, а именно: транзакция в размер на 27838,08 турски лири
(с левова равностойност от 4468,42 лева) отново при същия търговец. Поддържа, че за
процесната транзакция И. З. не е използвал картата, не е разрешавал ползването на
картата от трето лице, не е споделял идентификационните или авторизационни данни
за използването , не е получил сумата или услугата/стоката, за която е направено
плащането, като картата е била през цялото време у него и той се е намирал на
1
територията на Република България. Твърди, че транзакцията, която е направена с
картата на името на И. З. след като е известена банката за неразрешеното ползване на
картата, не само не е блокирана на 22.11.2021 г., но е осчетоводена (сумата е
дебитирана от сметката) на следващата дата - 23.11.2021 г., което е в пълно
противоречие със задълженията на банката, предвидени в чл. 79, ал. 1 ЗУПСП и чл.
11.3, изр. 2 и 3 от ОУ. Поддържа се И. З. да е починал на 22.10.2022 г., като ищцата С.
Б. З. е негов наследник по закон, като е наследила 1/3 от имуществото му. Поддържа,
че съгласно чл. 80, ал. 5 ЗПУПС платецът не понася никакви имуществени вреди,
произтичащи от незаконно присвоен платежен инструмент, след като е уведомил
доставчика за наличие на неразрешена употреба на платежен инструмент. Предвид
изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА“ АД е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че ищцата е
наследник на И. З., който е бил клиент на банката и е ползвал процесната кредитна
карта. Излага твърдения, че И. З. е ползва услугата интернет банкиране, чрез която е
достъпвал продуктите и услугите на банката, като картата и ПИН кодът са предадени
лично на него. Навежда съображения, че на 22.11.2021 г. чрез електронното банкиране
е активирана услугата за софтуерен токън „m-token Postbank“ и активационните
кодове би следвало да за известни само на клиента, но не и на трети лица. Поддържа,
че доколкото с токъна се потвърждават операции, то трите платежни операции с
картата на 22.11.2021 г. за сумите от 4661,63 лева, 2727,31 лева и 4468,42 лева са
извършени под контрола на клиента след провеждане на съответните процедури за
проверка на идентичността на платеца. Поради това, счита всички такива за извършени
от наследодателя на ищцата. Навежда доводи, че наследодателят на ищцата не е
уведомил своевременно банката, като освен това обаждането по телефона, свързването
и блокирането на платежния инструмент изисква технологично време. Твърди, че
сумата не следва да се възстановява, тъй като е част от предоставен кредитен лимит от
банката и не представлява лични средства, поради което наследодателят на ищцата не
е загубил съответната сума. Сочи, че помирителното предложение е ирелевантно в
случая. Поддържа, че процесната операция е надлежно осчетоводена, поради което е
неотменима от една страна, тъй като транзакцията е била осъществена с
персонализираните защитни характеристики на И. З., а от друга страна ответникът е
изпълнил задълженията си за осигуряване на сигурност на транзакцията. Аргументира
наличието на груба небрежност от страна на наследодателят на ищеца, като сочи, че
последният е предоставил идентификационните си данни на трето лице. Развива
съображения, че не носи отговорност за действията на картодържателя и ползвател на
платежния инструмент, които аргументира с приложение на разпоредбите на чл. 81,
ал. 1 ЗЗД и чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът намира, че делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно облигационно
отношение по договор за издаване и ползване на кредитна карта, 2) че е уведомил
ответника незабавно след узнаването; 3) че ответникът е изпаднал в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже: 1)
предоставяне на кредитен лимит по револвиращия кредит; 2) използването на
кредитния лимит; 3) че извършената платежна операция е автентична /т. е. че е
изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на
последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент,
включително неговите персонализирани средства за сигурност/; 4) че платежната
операция е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, за
който той отговаря; 5) че при иницииране на платежната операция, извършена чрез
използване на платежен инструмент, платецът умишлено, или при груба небрежност
не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, в това число е предоставил
и данни за банковата си карта, достъп до електронното банкиране и кодовете за
активация на приложение „софтуерен токън“.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорни между страните
са обстоятелствата, 1) че наследодателят на ищцата е бил клиент на ответника, като е
имал разкрита при ответника банкова сметка и ползвал кредитна карта; 2) че на
22.11.2021 г. са били извършени транзакции за сумите 4661,63 лева, за сумата от
2727,31 лева и за сумата от 4468,42 лева; 3) че на 22.11.2021 г. И. З. се е свързал с
банката-ответник; 4) че процесната платежна операция, извършена на 22.11.2021 г. в
14:27 ч. е осчетоводена в счетоводството на ответника; 5) че ищцата е наследник по
закон на И. А. З..
По искането за спиране на производството по делото:
С молба от 17.02.2025 г. ищцата е поискала спиране на производството по
настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид наличието на спор
между ответната банка и друг наследник на И. З. по отношение на същата оспорена
транзакция, по който е образувано гр.д. № ******/2024 г. по описа на СРС, 156 състав,
което е висящо.
Съдът намира искането за спиране за неоснователно.
Основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е наличието на обективна
зависимост на две спорни правоотношения в съответствие на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко
касае допустимостта или основателността на иска по образуваното дело и поради това
не предполага различия в преценката на съда по двете дела.
В настоящия случай, не е налице връзка на обусловеност между спорните
правоотношения в производството по настоящото дело и производството по гр.д. №
******/2024 г. в съотношение на обуславящо и обусловено, поради което искането за
спиране на делото следва да бъде оставено без уважение.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за
3
изясняване на предмета на спора.
Исканията на ответника за допускане на СТЕ и ССчЕ са допустими и относими,
поради което следва да бъдат уважени.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за спиране на производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по
гр.д. № ******/2024 г. по описа на СРС, 156 състав с влязъл в сила съдебен акт.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г.
от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № *****/2023 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушване на компютърно-техническа експертиза със задачи,
посочени от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по компютърно-техническа
експертиза в размер на 600 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Н. Н. Х., *******, със специалност: Компютърни
системи, мобилни комуникации, софтуерен и хардуерен компютърен оценител,
софтуерно пиратство. Достъп до класифицирана информация.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в отговора на
исковата молба.
Определя депозит в размер от 300 лв., вносими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Р. Р.
С., ********, със специалност: Финанси, Оценител на търговски предприятия и
вземания, Счетоводство и контрол-Счетоводство и одит в нефинансовите предприятия,
Финанси-Банков Мениджмънт.
Да се уведомят вещите лица след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5