РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500250 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 250/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
Застраховане“ АД, подадена чрез адв. С., против решение № 260071 от 24.03.2021 г.,
поправено с решение № 260455/23.04.2021 г., постановено по т.д. № 214/2020 г. по описа на
Окръжен съд –Варна в осъдителната му част, с която ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
осъдено да заплати:
- на М. ИВ. Б. на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД:- сумата
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди,
състоящи се в отворено счупване на дясната подбедрица на границата на горна-средна трета
и на границата на средна-долна трета, многофрагментно, вътреставно, многофрагментно
счупване в горна трета на лявата подбедрица, разкъсно контузна рана на границата на горна-
средна трета в областта на дясната подбедрица, вследствие на ПТП, случило се на
08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий",
виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491
СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
1
08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; - мораторна лихва в размер на
15 222,24 лева за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата
молба) върху главницата от 50 000 лева; - сумата от 6109,39 лв., представляваща стойността
на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства, медицински
материали и такси;
- на АНГ. П. СТ. на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД:-
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди,
състоящи в контузия и рана в областта на средна долна трета на дясната подбедрица, като
последната в резултат на възпаление довежда до извършване на пластични операции,
вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул.
Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като
водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491 СТ, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението;- мораторна лихва в размер на 4 566,68 лева за периода от
08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 15
000 лева; - сумата от 511,57 лв., представляваща стойността на претърпени имуществени
вреди, състоящи се в заплащане на лекарства, медицински материали и такси;
- по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт разноски в
размер на 4 232.78 лева, от които за държавна такса и за СМЕ и САТЕ.
- на адвокат Р.Д. Д. с ЕГН *** с адрес гр.Варна, ул.Кръстю Мирски 11А
възнаграждение, съответно на уважената част от исковата претенция в общ размер на
3662.03 лева.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е недопустимо,
предвид липсата на изпълнена процедура по чл. 498 от КЗ пред застрахователя, като е молил
за обезсилването му, за прекратяване на производството и за присъждане на сторените по
делото разноски. Евентуално е сочил, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за
отмяната му, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските. Настоявал е, че
окръжният съд в противоречие със събраните доказателства за постъпване на претенцията в
родово компетентния съд на 10.02.2020 г., приел липсата на погасяване на исковете с
изтичане на петгодишния давностен срок. При липсата на категорични данни, изведени от
доказателствата, включително и от заключението по съдебно-автотехническата експертиза,
неправилно приел за установени елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – деяние, съставляващо противоправно поведение на водача на застрахования
при ответника автомобил и причинно – следствената връзка с настъпилите имуществени и
2
неимуществени вреди за ищците. Съдът направил необосновани изводи за характера,
интензитета и времетраенето на понесените от ищците неимуществени вреди и в
противоречие с чл. 52 ЗЗД определил прекомерен размер на обезщетенията за тях без да
изложи мотиви. При липсата на доказателства за конкретните медицински интервенции и
връзката на сторените разходи с лечението на травмите, съдът необосновано уважил
исковете за обезщетение за имуществени вреди. Неправилно, при липсата на забава от
застрахователя до 08.02.2020 г., уважил и исковете за мораторни лихви от 08.11.2016 г., като
най-рано лихвите се дължали от 08.02.2020 г. – след изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по застрахователната претенция.
М.Б. и А.С., чрез адв. Д., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната
жалба и по съображения за неоснователността й и такива по правилността на обжалваната
осъдителна част на решението на окръжния съд, са молили за потвърждаване на последното.
Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемите чрез адв. Д. са
поддържали отговора на въззивната жалба и са претендирали разпоски по приложен спиксък
по чл. 80 ГПК. Въззивникът е депозирал защита по същество, с която е поддържал жалбата
си и е молил за присъждане на разноски по списък по чл. 80 ГПК, като е заявил и
възражение за прекомерност на исканото от насрещната страна такова.
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от М. ИВ. Б. и
от АНГ. П. СТ. срещу ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.)
във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както следва:
От М. ИВ. Б. за осъждане на ответното дружество да й заплати:- сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи се в
отворено счупване на дясната подбедрица на границата; на горна-средна трета и на
границата на средна-долна трета, многофрагментно, вътреставно, многофрагментно
счупване в горна трета на лявата подбедрица, разкъсно -контузна рана на границата на
горна-средна трета в областта на дясната подбедрица, вследствие на ПТП, случило се на
08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий",
виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491
СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; - мораторна лихва в размер на 25 387,42 лева за
периода от 08.11.2014 г. (датата на увреждането) до 08.11.2019 г. (датата на подаване на
исковата молба) върху главницата от 50 000 лева; - сумата от 6 109,39 лв., представляваща
стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства и
медицински материали.
От АНГ. П. СТ. за осъждане на ответното дружество да й заплати: - сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи в контузия
и рана в областта на средна долна трета на дясната подбедрица, като последната в резултат
на възпаление довежда до извършване на пластични операции, вследствие на ПТП, случило
се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец
3
Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг.
№ В 8491 СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;- мораторна лихва в
размер на 7 616,24 лева за периода от 08.11.2014 г. (датата на увреждането) до 08.11.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 50 000 лева;- сумата от 594,52
лв., представляваща стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се в
заплащане на лекарства и медицински материали.
Ответникът е оспорвал исковете, като относими към настоящото производство са
наведените с въззивната жалба възражения.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно
изцяло и допустимо в обжалваната му част.
Възражението за недопустимост на исковете, поради непроведено рекламационно
производство е неоснователно, предвид че застрахователният договор е сключен при
действието на отменения КЗ (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.), исковете са по чл. чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и съгласно § 22 от ПЗР на новия КЗ /2016г./ за заварените към датата на
влизане на новия кодекс застрахователни договори се прилагат разпоредбите на част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, с който не е предвидено изискване с
рекламационен характер, каквото фигурира в новия КЗ съгл.чл. 432, ал. 1, чл. 493, вр. чл.
380. Независимо от това, видно от приложеното заявление от 08.11.2019 г., ищците са
предявили претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя и по същата е било
образувано производство по щета, приключило с протокол за отказ от 10.02.2020 г.
По правилността на обжалваното решение, настоящата инстанция намира следното:
Механизмът на процесното ПТП е установен със заключението на вещото лице по
САТЕ, изготвено при съобразяване и на писмените доказателства за произшествието
(протокола за ПТП и протокола за оглед), което като пълно, компетентно и обосновано
съдът напълно кредитира. Механизмът е следния: на 08.11.2014г., около 12.50 часа в центъра на град
Варна, на кръстовището на бул. "Вл.Варненчик" с ул.„Отец Паисий" л.а.„Ситроен Ксара" с рег.№ В 8491 СТ и
водач М.К.К. ЕГН***, изпълняващ обратен завой на булеварда в посока от булеварда/ул.„Отец Паисий" към
центъра на града по булеварда, отнел предимството за движение в права посока л.а.„Ауди" с рег.№ В 7463 РН и
водач Д.Ж.С., движещ се в права посока по булеварда в посока центъра на града, в резултат на което той бил
блъснат в странична дясна част, отклонил се в дясно, преминал спрямо десния тротоар и ударил намиращите се
там строителни заграждения - метални пана, а те - намиращите се в тази зона пешеходки – двете ищци М. ИВ. Б.
и АНГ. П. СТ.. Установено също така с експретизата е, че водачът М.К.К. е разполагал с техническа
възможност да преустанови движението на автомобила в рамките на видимостта му и да
прекрати маневрата си след достигане на изнесена позиция в кръстовището. С поведението
си, той е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 38, ал.2 от ЗДвП, съгласно който
при завиване в обратна посока водачът е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС.
С това деяние и посредством ударения автомобил и последващото му движение, М.К.К. е
причинил телесни увреждания на двете жени – ищци по делото. Т.е. доказано е
противоправното деяние на последния и вината му, която се предполага, предвид липсата на
4
доказано оспорване в обратна насока. Не е било спорно, а и установено с писмените
доказателства по делото е наличието към датата на деликта на застрахователно
правоотношение по сключен за автомобила (МПС с ДК номер В 8491 СТ) договор по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество (застрахователна полица №
23113003093734 със срок на валидност от 28.12.2013г. до 27.12.2014г.).
По вредите и размера на обезщетенията:
Установени с медицинската документация, заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза и свидетелските показания са конкретните телесни увреждания на
двете жени, както и връзката им с произшествието, характера и подължителността на
лечението и търпяните болки, страдания и негативни преживявания, а те са следните:
Според вещото лице по СМЕ, в резултат на произшествието на 12.06.2018г. М.Б. е
получила: счупване на десен подколенник – открито; счупване на ляв подколенник –
закрито; разкъсно-контузна рана на десен подколенник, съотв. голям видим белег на десен
подколенник, обуславящ загрозяване. След произшествието на 08.11.2014 г., жената (на 47
години към датата на деликта) е приета в болница, лекувана е там до 28.11.2014 г. и е
направена операция с открито наместване с вътрешна фиксация и поставен външен
фиксатор вдясно. Счупените подбедрици са лекувани оперативно, като костните краища на
лява тибия са съединени с метал оперативно на 12.11.2014г. (Епикриза от МБАЛ „Св.Анна“
гр.Варна). На 12.01.2015 г. жената е постъпила в болница (МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна) за
оперативно лечение на голям кожен дефект на дясната подбедрица и некроза с размер 10/12
см. Направена й е операция с кожна пластика и е лекувана до 18.01.2015г. Имплантите на
левия крак са отстранени поетапно на 30.09.2015г. и на 05.02.2016 г., а поставеният на
дясната подбедрица външен фиксатор - на 19.02.2015г. при тридневни престои в същата
болница. Според вещото лице, раната на десния крак е била голяма и с размачкване на
тъкани, което е предизвикало усложнения, зараствала е трудно и продължително и е
останал голям белег. Откритите фрактури също са зараснали бавно. Обичайната
продължителност на лечението с настъпилите увреждания е около 7-10 месеца. Според
експерта, при счупени две подбедрици е невъзможно ходене и самообслужване до костното
срастване на едната, настъпило около 4-5-тия месец, поради което в конкретния случай
ищцата М.Б. е имала нужда от помощта на трети лица. В периода от 16.04.2015г. до
24.04.2015г., жената е провела и курс по рехабилитация в МБАЛ „Варна“ ЕООД. Към
настоящия момент оздравителният процес при М.Б. е приключил, костите са зараснали,
кожната покривка е възстановена. Ищцата ходи с леко накуцване с десния крак. Налице е
белег на десен подколенник в горна трета и друг белег по предното лице на подколенника.
Движенията в колянната става са нормални за възрастта. На лява подбедрица има S- образен
белег в горна трета от външната страна на подколенника и коляното и друг по вътрешната
страна в горна трета.
В резултат на произшествието, втората ищца А.С., която е била на 67 години към
5
датата на деликта) е получила голяма разкъсно-контузна рана на десен подколенник с
размачкване на кожата, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съответно голям белег с неравна повърхност, обуславящ загрозяване. След произшествието,
жената е била прегледана и раната й - обработена в спешния център, след което е била
изпратена за домашно лечение. Въпреки лечението, раната се инфектирала и това наложило
извършване на операцията за почистване и отстраняване на нежизненоспособните тъкани на
12.01.2015г. в МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна, както и операция за кожна пластика на
18.02.2015г. в същата болница. Според вещото лице, пластиката е била наложителна
(предвид наличието на голяма рана, придружена с размачкване на тъкани с некротирала
кожа и участък без кожна покривка). Според експерта поради големината на раната и
трудното лечение е имало известно затруднение на функцията на десния крак, но тъй като
раната ангажира само кожата не се налага ползването на чужда помощ. Понастоящем
ищцата А.С. ходи с леко накуцване с десния крак. Налице е белег по предно-страничната
част на дясна подбедрица. Движенията в колянната става са нормални за възрастта.
Съгласно заключението на вещото лице по проведената и приета съдебно-
психиатрична експертиза, към момента двете жени са психично здрави. След
произшествието са страдали от повишена тревожност, като към момента при Б. е налице
ситуитивна тревожност, появяваща се при ситуации, свързани с инцидента или напомнящи
за него - така отказа да шофира, а при С. е налице остътъчна ситуитивна тревожност,
особено когато се налага да се придвижва самостоятелно в града или да пресича улица.
В насока на търпяните физически болки и неудобства, както и за променения в
негативен аспект начин на живот на двете жени са свидетелствали С.Й.В. и Е.Х.А.. Те са
съседки, приятелки на Б., помагали са при обгрижването на жените, имат преки и
непосредствени впечатления за изнесените факти, поради което и като кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, съдът кредитира изцяло показанията им. Според
свидетелките, след инцидента Б. била обездвижена, не можела да ходи, да сяда и да се
обслужва сама в продължение на около три месеца, след което започнала да сяда в леглото,
но без да се изправя и да стъпва на крака. Не можела да се обслужва самостоятелно за
хранене, обличане, хигиена. Грижи за нея полагали майка й (също в лошо състояние),
дъщеря й и св. В. Нуждаела се от помощ за ежеседмичните посещения при лекар за
контролни прегледи и превръзки. По същото време А.С. стъпвала по-стабилно на десния си
крак, но със затруднения поради отворената рана на крака, като се налагало да посещавала
лекар за смяна на превръзките през ден. Впоследствие близките на двете жени под контрол
на лекар, започнали да се грижат за раните на пострадалите у дома им. Б. претърпяла
няколко операции през зимата и пролетта на 2015г., като започнала да се придвижва с
проходилка от м.март 2015г. до м.май същата година, а след това – с патерици. Б. правила
физиотерапия за раздвижване на краката - първо у дома до състояние, в което да може да
посещава рехабилитация в лечебно заведение, а след това и в болницата. Рехабилитацията
подобрила състоянието й, но след отстраняване на имплантите се подновили раните й и
необходимостта от грижи. И понастоящем жената се оплаквала от болка на мястото на
6
счупванията, операциите и пластиките. Преди произшествието жената работела като
счетоводител и обичала да бъде навън, била активна, докато сега поради дисконфорта и
страха излизала по-рядко и винаги искала да бъде придружавана. Била в отпуск поради
болест повече от година и се върнала на работа едва през 2016г. На моменти изпадала в
отчаяние, тъй като не можела да се грижи за семейството си. Преди инцидента Б. била
активен човек - обичала да пътува, но след ПТП се откъснала от социалния живот.
Страхувала се да пресича сама през улицата, отказвала да шофира и не желаела да се вози в
автомобил. Периода на лечение за А.С. приключил през пролетта на 2016г., но тя
продължавала да чувства болка. Раната й първоначално била заздравяла, но после се
влошила и това наложило опепрацията за кожни присадки. Тя също не желаела да излиза
сама, тъй като постоянно си спомняла събитията. И двете ищци имали проблеми и болки и
към настоящия момент на местата, където били счупванията и операциите.
Предявеният иск е по чл. чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД. Искът е пряк и
е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. В случая са доказани както застрахователното правоотношение
на застрахования, виновен за произшествието водач с ответника, причиненото от
застрахования ПТП и получените, вследствие на същото и стоящи в причинна връзка
травми от ищците. Търпените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото
от застрахованото лице виновно противоправно деяние, за които вреди двете ищци имат
право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също от обичайните размери на обезщетенията, платими в
подобни случаи и от икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
което се влияе от минималната работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на
цените и др.
При определяне размера на обезщетението на М.Б. съдът взема предвид, че
получените травми от процесното ПТП са тежки - счупвания на двата крака и открита рана,
които са наложили пролежаване в болница с операции за наместване на костите и поставяне
на импланти и такива за премахването им, както и пластична операция заради раната с
некротирала тъкан. Съдът взема предвид физическите болки и страданията от
продължителното лечение - около 10 месеца за заздравяване на костите, болките и
7
неудобствата в периодите за рехабилитация през пролетта на 2015 г., както и тези около
пластичната операция през м.2.2015 г. и операциите за премахване на имплантите от краката
по-късно (последната е от м.2.2016 г.), както и продължителността на целия период до
пълно възстановяване. Съдът съобразява, че ищцата е търпяла значителни неудобства и от
пълното обездвижване за около 5 месеца, от невъзможноста да се обслужва самостоятелно,
необходимостта от помощта на други хора и зависимостта в ежедневието от тях, както и от
затрудненията в последващите периоди на придвиждване с проходилка и патерици. Съдът
отчита също така, че макар и костите да са били напълно възстановени, остатъчни
последици от травмите са накуцващата й походка и видимите загрозяващи белези по
краката. Към датата на произшествието жената е била в активна възраст (на 47 години),
работила е, пътувала е и е имала социален живот, докато след това е прекарала
продължително време в отпуск по болест (завърнала се на работа през 2016 г.), социалният й
живот е бил значително ограничен, не е можела да излиза, пътува, общува и да живее по
обичайния си начин. Следва да се отчетат и негативните последици в психологически и
емоционален план – стреса, страха и тревогите от произшествието, лечението и
ограниченията, както и съществуващата понастоящем ситуитивна тревожност. Поради това
и с оглед обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП и съдебната практика в подобни случаи, съдът намира, че
обезщетение в размер на 50 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
пострадалата неимуществени вреди и в този размер искът за неимуществени вреди е
основателен.
При определяне размера на обезщетението на ищцата А.С., съдът взема предвид от
една страна, че травмата й след произшествието не е била тежка, няма счупване и се е
състояла в разкъсно-контузна рана на крака. От друга страна обаче съдът отчита, че жената
е в зряла възраст (на 67 години към инцидента) и последвалото усложнение –възпаление на
раната, наложилите се две операции, вкллючително и за кожна пластика (м.2.2015 г.) и
търпяните физически болки и негативни преживявания от лечението, от ограниченията в
придвижването и необходимостта от помощ в ежедневието. Съдът отчита също така, че
раната е заздравяла (лечението е било около 4 месеца), но е останал видим загрозяващ белег,
както и че заради травмата тя има леко накуцваща походка. Съдът съобразява и влошеното
качество на живот на ищцата предвид стреса и страха от преживяното и състоянието й в
психологически план – остътъчна ситуитивна тревожност към момента, особено когато се
налага да се придвижва самостоятелно в града или да пресича улица. Поради това и с оглед
обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение
към датата на ПТП и съдебната практика в подобни случаи, съдът намира, че обезщетение в
размер на 15 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди. В този размер искът за неимуществени вреди е основателен.
Възражението за погасяване на исковете за обезщетенията с изтичане на петгодишна
давност е неоснователно предвид, че исковата молба е подадена пред Районния съд в срока -
8
на 08.11.2019 г. при настъпило застрахователно събитие на 08.11.2014 г.
Поради уважаване на исковете за неимуществени вреди в предявения размер, се
дължат и мораторни лихви от датата на деликта – 08.11.2014г. до окончателното изплащане
на задълженията съгл. чл.84, ал.3 ЗЗД, вр.чл.223 КЗ предвид, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител и
отговорността на застрахователя е за всички причинени от застрахования вреди при същите
условия, при които той отговаря. В случая, обаче предвид направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на лихвите върху обезщетенията, на осн.чл.111 б.в от
ЗЗД са погасени лихвите преди 08.11.2016г., т.е. следва да се присъдят законните лихви от
08.11.2016 г. Изчислени до исковата молба 08.11.2019 г., същите се равняват на сумите
съответно от 15 222.24 лева върху главницата от 50 000 лева и от 4 566.68 лева върху
главницата от 15 000 лева. В тези размери исковете за мораторни лихви са основателни и
следва да бъдат уважени.
По имуществените вреди:
Ищците са представили по делото разходни документи за платени разноски по
лечението (фактури, квитанции и касови бонове) които за ищцата М.Б. са в размер на
6211,29 лева, а за ищцата А.С. - 511,57 лева. Относимостта и необходимостта на тези
разходи за лечението на травмите от процесното произшествие за всяка ищца (изключен е
разход за флуцинар по фактура от 31.08.2015 г.за Ангелина) е установено по делото със
заключението на вещото лице д-р М., което съдът като компетентно и безпристрастно
изготвено напълно кредитира. Затова неоснователни са оплакванията на въззивника за
недоказаност на връзката между разходите и лечението. Така основателни са исковете за
обезщетения за имуществени вреди от разходи за лечение – за М.Б. до размер на
претендираната сума от 6 109,39 лева, а за А.С. в доказания размер до 511,57 лева. В тези
размери исковете следва да бъдат уважени.
Предвид изложеното, решението на окръжния съд като постановяващо идентичен
резултат в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на 78, ал.1, ал.3, ал.8 ГПК не се налага промяна на
разноските за първата инстанция. За въззивното производство, с оглед неоснователността на
въззивната жалба и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК дружеството – въззивник следва да заплати на
адвокат Р.Д. Д. сумата от 3662.03 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
изчислено в минимален размер за оказаната на ищците безплатна правна защита.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260071 от 24.03.2021 г. по т.д. № 214/2020 г. по описа
9
на Окръжен съд –Варна, поправено с решение № 260455/23.04.2021 г. в ЧАСТТА, с която
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати:
- на М. ИВ. Б. на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД:- сумата
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди,
състоящи се в отворено счупване на дясната подбедрица на границата на горна-средна трета
и на границата на средна-долна трета, многофрагментно, вътреставно, многофрагментно
счупване в горна трета на лявата подбедрица, разкъсно контузна рана на границата на горна-
средна трета в областта на дясната подбедрица, вследствие на ПТП, случило се на
08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий",
виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491
СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; - мораторна лихва в размер на
15 222,24 лева за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата
молба) върху главницата от 50 000 лева; - сумата от 6109,39 лв., представляваща стойността
на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства, медицински
материали и такси;
- на АНГ. П. СТ. на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД:-
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди,
състоящи в контузия и рана в областта на средна долна трета на дясната подбедрица, като
последната в резултат на възпаление довежда до извършване на пластични операции,
вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул.
Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като
водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491 СТ, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението;- мораторна лихва в размер на 4 566,68 лева за периода от
08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 15
000 лева; - сумата от 511.57 лв., представляваща стойността на претърпени имуществени
вреди, състоящи се в заплащане на лекарства, медицински материали и такси;
- по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт разноски в
размер на 4 232,78 лева, от които за държавна такса и за СМЕ и САТЕ.
- на адвокат Р.Д. Д. с ЕГН *** с адрес гр.Варна, ул.Кръстю Мирски 11А
възнаграждение, съответно на уважената част от исковата претенция в общ размер на
3662,03 лева.
10
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, да заплати на адвокат Р.Д.
Д. с ЕГН *** с адрес гр.Варна, ул.Кръстю Мирски 11А сумата от 3662,03 лева -
възнаграждение за процесуално представителство на ищците за въззивното производство на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11