Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари 2021
година, в състав:
Председател:
Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно
дело №2621 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена
стойност.
Образувано
е по заведена с вх. №14951/27.11.2020г. жалба от „А.-2014“ЕООД-гр.Варна срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №346-ФК/10.11.2020г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186
ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – бутик №49 в
гр.Варна, пазар „Чаталджа“ , представляващ щанд за плодове и зеленчуци с площ
4,5кв.м стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
В жалбата
се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана,
издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
целта на закона. Оспорва се , че е извършено нарушението, описано в Заповедта.
Органите по приходите не изяснили обстоятелствата, не установили
елементите на евентуалната продажба. Липсвало пълно описание на нарушението и
не бил осъществен нито един от съставите на чл.186 от ЗДДС, които да
обосновават налагане на ПАМ за конкретната продажба. На админисстративният орган
била тежестта да докаже по безспорен начин извършено нарушение и изводите му не
следвало да почиват на предположение за такова. Не били изложени конкретни мотиви
относно определената продължителност за налагане на ПАМ от 14 дни. Бланкетни, без
индивидуални съображения свързани с конкретното нарушение и дружеството бил
извода, че е необходимо налагане на мярката за този срок. Преписаните
констатации на проверяващите от констативния протокол оборвали изводите в
заповедта и доказвали спазване на данъчното законодателство при осъществяване
на дейността в обекта. Липсата на извършена индивидуална преценка било видно от
противоречащото на доказателствата изложение в акта: „…търговецът има
поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва
органвизация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство“. Липсвали доказателства в подкрепа на изводите в заповедта
за необходимост от определянето на 14-дневен срок за
мярката при положение, че се касае за първо нарушение, че
други нарушения не са констатирани при проверката и продажбата е на
незначителна стойност. Неправилно и
необосновано издателят на заповедта намерил, че ако не бъде наложена ПАМ
търговецът може да извърши ново нарушение, от което да настъпят значителни и трудно поправими вреди за фиска. В случая срещу търговеца нямало
издадено НП и не били налице извънредни обстоятелства, с оглед на които и по
аргумент от чл.22 от ЗАНН да е необходимо прилагането на извънредни средства,
каквото е налагането на ПАМ. Поради това в чл.186, ал.3 от ЗДДС било разписано изискването налагането
на мярката да става с мотивирана заповед и то с конкретни и подробни
съображения, а не с бланкетни мотиви, което се равнява на липса на такива. Органът
не отчел установените конкретни смекчаващи отговорността факти и обстоятелства при
определяне на срока на ПАМ, което довело до несъразмерното запечатване и
забрана достъпа до обекта за 14-дни. Така ПАМ наложена със заповедта се явявала
прекомерна спрямо тежестта на нарушението и несъразмерна по
смисъла на чл.6 ал.2 от АПК. Изтъква се, че изпълнението й ще
засегнат правата и законните интереси на дружеството в по-голяма степен от
необходимото за целта, защото запечатването на обекта за 14 дни
щяло да причини значителни и трудно поправими вреди на дружеството. Твърди се, че запечатването на обекта за 14 дни ще засегне търговската
му репутация, ще доведе до отлив на клиенти и преките
вреди от ПАМ за него ще надхвърлят най-високия размер на
наказанието предвидено в закона за този вид нарушение. Същевременно се изтъква, че до подаване на жалбата за нарушението не било
издадено НП, с което дружеството се поставяло в невъзможност да упражни
правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС и да заплати санкцията за нарушението и съобразно закона да се преустанови действието на
заповедта и обекта да не бъде запечатван. С тези доводи се претендира
уважаване на жалбата и отмяна на заповедта.
Ответникът
- Началник отдел “Оперативни дейности” Варна чрез упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Излага съображенията поради които счита, че Заповедта е правилна и
законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона. Намира за безспорно
установени и доказани обстоятелствата свързани с основанието за издаването й.
Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност, тъй като по
закон бил длъжен при констатиране на административно нарушение да бъде издадена
заповед за налагане на ПАМ. Фискалната касова бележка съобразно чл.25 от
Наредба №Н-8/2006г. следвало да бъде издадена от работещото в
обекта фискално устройство в момента на плащането на стоката, а това в
случая не било направено във връзка с продажбата в обекта извършена на 09.11.2020г.
14-дневния срок, за който е наложена ПАМ
бил определен при спазване на АПК и правилна преценка на случая, както и при
съобразяване на вида и разположението на обекта, стойността на неотчетената
продажба, установената при проверката разлика от 20лв. между
разчетената и фактическата парична наличност поради неиздаване на касови
бонове, наличието
на непогасени публични задължения от 200лв., за събиране
на които било образувано изп. дело №*********/2018г. Така определения срок
на ПАМ бил към средния размер, предвиден в закона и се явявал
съответен на нарушението и съобразен с превантивните и
преустановителни функции, за постигане на които се налага. Неиздаването на
фискален бон за извършена продажба водело до невъзможност за проследяване на
реализираните обороти и влияело на размера на публичните задължения на
дружеството, което водело до ощетяване на фиска. Поради това Заповедта била
правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Наличието на положителна разлика между фактическата и касова наличност в обекта се явявало друго нарушение и свидителствало за системност на неиздаването
на касова бележка за извършваните продажби в обекта и кореспондирало с изводите
за създадена в обекта такава организация на работата, която препятства
установяването на действителните приходи на търговеца. Извършеното нарушение
било сериозно, тъй като водело до недостоверно отчитане на счетоводни приходи,
които са от значение за данъчното обрагане. Поради това неоснователни били
доводите в жалбата за незаконосъобразно и несъразмерно определен срок на ПАМ
само с оглед на стойността от 2,66лв. на нерегистрираната търговска продажба.
Правилно издателят на заповедта при определяне на срока на мярката отчел всички
факти и обстоятелства от значение в случая, вкл. че обекта представлява
търговски щанд за плодове и зеленчуци на пазар „Чаталджа“, който е в централната
част на града с голям човекопоток, което е предпоставка за реализиране на големи
обороти. Цитира постановени съдебни актове, с които са потвърдени като правилни
и законосъобразни заповеди за налагане на ПАМ за срок от 10 дни и от 14 дни за неиздаване
на касови бележеки за продажби на стоки на стойност 2лв. Законодателят
предвидил независимо от производството по налагане на административно наказание
при този вид нарушение и налагането на ПАМ, отчитайки неблагоприятното й
отражение върху търговеца. Чрез ограничаването на търговската дейност на даден
субект в конкретния обект за определен период от време чрез този вид ПАМ се упражнява
административната държавна принуда с цел осигуряване на павомерно поведение на
правните субекти. Наложената със
заповедта ПАМ за срок от 14 дни била съобразена с тази цел и съразмерна.
Неблагоприятното засягане с нея на жалбоподателя се явявало правилно, обосновано,
законосъобразно. Поради това неоснователно с жалбата се твърдяло неспазване на принципа
в чл.6, ал.2 от АПК и се претендирала отмяна на Заповедта. Моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за присъждане на
ответната страна на юрисконсултско възнаграждение по Закона за правната помощ.
Като взе
предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност
доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на
приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и
правни изводи:
Административното
производство започнало по повод извършена проверка на 09.11.2020г. в търговски обект – бутик №49, находящ се в
гр.Варна, пазар „Чаталджа“. Обектът представлявал
щанд за плодове и зеленчуци с площ 4,5кв.м, стопанисван от „А.-2014“ЕООД-гр.Варна с ЕИК *********. Проверяващите
констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, тъй като след покупка на 740гр. киви и заплащане на цена
от 2,66лв. в брой на И.Б.Ф.-представляващ дружеството, която работела като продавач, в 12,10часа
не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното при
проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на
НАП-ГД»Фискален контрол» е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №0430990/09.11.2020г. В него посочили, че
обекта бутик №49 представлява щанд за плодове и зеленчуци с площ 4,5кв.м на пазара,
нает с договор от „Пазари“ЕАД-Варна срещу месечен наем от 225лв. без ДДС. Проверяващите отразили, че в обекта е наличен
и функционира фискален касов апарат. По него разчетената
касова наличност била 75лв., служебно въведените пари в касата били 20лв. Фактически в касата били установени 115,29лв., за които ф. съставила опис. Така проверяващите констатирали разлика от
20лв., с която сума наличните в брой средства в касата били в повече от тези, които по ФУ са
регистрирани като постъпили в касата от продажбите този ден до часа на
проверката. Към протокола е приложена направена от проверяващите разпечатка от
КЛЕН на ФУ, на който не била отчетена продажбата на стойност 2,66лв. За
установените в касата 20лв. повече от разчетната наличност по ФУ в описа Ф.
посочила, че са от неиздаване на касови бележки. Обектът бил с работно време от
09.30часа до 18.00часа и в него работел само самоосигуряващия се представител
на дружеството Ф..
Въз основа
на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените КЛЕН, междинни
отчети, опис на наличните парични средства и т.н.,
началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ
на НАП намерил, че „А.-2014“ЕООД-гр.Варна не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186
ал.1 т.1 б.а от ЗДДС и на основание чл.186 ал.1 и чл.186 ал.3 от ЗДДС
издал Заповед №346-ФК/10.11.2020г., с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“
и чл.186 ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския
обект – бутик №49 в гр.Варна, пазар „Чаталджа“, стопанисван
от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
С преписката ответникът представя АУАН №F580191/18.11.2020г. съставен срещу „А.-2014“ЕООД-гр.Варна за това, че на 09.11.2020г. в 12,10часа при извършена
в стопанисвания от него обект - бутик №49 в гр.Варна на пазар
„Чаталджа“ покупка на 740гр. киви и заплащане на цена от 2,66лв. в брой от
проверяващия М. Х. на И.Ф., не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ, което е
квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС. В този съставен АУАН от инспектора
по приходите М. В. Х. е посочено, че сред
документите свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка №0430990/09.11.2020г. и приложените към него писмени доказателства –
разпечатка от КЛЕН от ФУ от дата 09.11.2020г., междинен отчет от
ФУ, опис на парични средства.
За
нарушението с неиздаването на фискален бон и нерегистрирането на ФУ на
извършената на 09.11.2020г. продажба, по повод на което
е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ №346-ФК/10.11.2020г. няма издадено НП, както заявява представителя на
ответника в съдебно заседание.
Във връзка
с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от ответника с
преписката е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изм. със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г.
на Изп. директор
на НАП, с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да
издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС. Представена е Заповед №ЗЦУ-928/05.07.2018г.
на Гл. секретар на НАП, с която при отсъствие на държавния
служител, заемащ дзлъжността „началник на отдел “Оперативни дейности” – Варна в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП оправомощил длъжност да се
изпълнява от началника на сектор „Мобилна група“-Варна, отдел „ОД“ –Варна,
дирекция „ОД“ в ГД“ФК“ в ЦУ на НАП, а при отсъствие и на него – от др.
длъжностно лице в дирекцията.
В съдебно заседание пълномощника на ответника
представя справка за задълженията на „А.-2014“ЕООД-гр.Варна, от която е видно, че
към 10.11.2020г.
дружеството има 200лв. задължения– главница за наложена имуществена санкция с НП №03-1250/11.04.2016г. от Дъжавна
агенция по метрологичен и технически надзор.
Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №346-ФК/10.11.2020г.
/л.12 от преписката/, тя е връчена на 18.11.2020г. на управителя и представляващ „А.-2014“ЕООД-гр.Варна - И.Б.Ф. срещу
подпис. В заповедта
е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана на 27.11.2020г. чрез ТД на НАП-Варна до Административен съд-Варна.
С оглед
изложеното и доказателствата оспорването с жалбата е упражнено в законово
установения 14-дневен срок от връчването й, от активно легитимирано лице – „А.-2014“ЕООД-гр.Варна,
което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито прана се засягат
неблагоприятно от този административен акт. Това обосновава извода, че за
дружеството е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на
Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел
“Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото
със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изменена със
Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп. директор на НАП са предоставени
правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по
чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна. Заповедта е издадена и
подписана от Красимир Ангелов Ангелов, в качеството му изпълняващ функциите на началник отдел “Оперативни дейности” - Варна
в ГД «ФК» при ЦУ на НАП при осъствие на Бойка Славчева Генова, съгласно Заповед
№ЗЦУ-928/05.07.2018г. на Гл. секретар на НАП.
Заповедта
е издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени
фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена със
съответната разпоредителна част, поради което са неоснователни оплакванията в
жалбата в тази насока. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването
на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се
извърши проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по
чл.146 от АПК.
Основателно
ответната страна изтъква, че при издаването
на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния орган действа
при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 09.11.2020г. двамата проверяващи са извършили проверка на бутик
№49, стопанисван от „А.-2014“ЕООД-гр.Варна, представляващ щанд за
плодове и зеленчуци на пазар „Чаталджа“ в гр.Варна, в който при извършена
контролна покупка от инспектор М. В. Х. на 740гр. киви и заплатени в брой 20лв. на
работещият като продавач И.Б.Ф., след получаване на сумата и връщане на рестото не е бил издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация и функциониращо фискално устройство в обекта.
Законодателят е предвидил при констатирано такова нарушение да се налага ПАМ,
без възможност за преценка от административния орган дали да постанови такава. При тази уредба и съобразно установените факти за случая правилно
административния орган намерил, че е задължен да приложи чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка «запечатване на
обект» за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или
удостоверителен знак за продажба), издаден по установения ред за
доставка/продажба».
Издаването
на заповед за налагане на ПАМ е самостоятелен
процес по издаване на индивидуален административен акт, различен от процеса по
реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните
административни мерки се различават от административните наказания. ПАМ се
налагат за предотвратяване или прекратяване на административни нарушения, а не
за да бъде санкциониран нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради
това не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за
налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за нарушението, респ. след като е съставен такъв и преди да е издадено за него НП.
По аргумент от тази правна уредба в производството по
налагане на ПАМ
не се дължи преценка налице ли са предпоставките за
издаване на НП за него. Поради това неиздаването на НП преди постановяване на
акта за налагане на принудителната мярка не е основание за отмяна на Заповедта
за налагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразна.
От
приетите по делото доказателства се установява, че Заповедта е издадена след
като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в
съответствие с общото изискване на чл.35 от АПК, при правилно приложение на
процесуалните и материалните норми. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС фискалната
касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство, от одобрен тип, в случая - фискално устройство с конкретизиран в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект, по аргумент от чл.25, ал.1 т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. С представените с преписката и приети по делото
писмени доказателства: Протокола за извършена проверка №0350101/09.11.2020г. ,
отчет от КЛЕН от ФУ от дата 09.11.2020г., междинен отчет от ФУ, опис на парични
средства описаните в заповедта факти и обстоятелства са доказани. Жалбоподателят общо оспорва установеното в Заповедта, без да твърди нещо
конкретно и различно за проверката и за случилото се на посочения ден и час във
връзка с продажбата на стоката, засичането на касата и др. подробно описано в
протокола. Представителят на дружеството И.Ф. е именно продавачът, който е продал
стоката и получил сумата за нея. Тя е присъствала през цялото време на проверката,
съдействала е на проверяващите, изготвила е описа на наличните парични средства
в брой в касата и е посочила причината и произхода на установените в повече
налични пари в касата, присъствала е на разпечатването на КЛЕН от ФУ, отчетите
и т.н. Ф. не е вписала възражения в протокола за проверката, в който се е
подписала след като е бил изготвен, екземпляр от който й е бил връчен и не е
подала от името на дружеството възражения срещу констатациите в него с
твърдения за други факти, нито е представила доказателства за други, различни
от установените от проверяващите факти и обстоятелства. Административният орган
е представил преписката с протокола и др. писмени доказателства, които доказват
описаните в Заповедта факти и обстоятелства. Поради това неоснователно в жалбата
се твърди, че не са били изяснени конкретните факти и обстоятелства свързани с
нарушението, както и че не е доказано изложеното в обстоятелствената част на
Заповедта.
Всички факти и
обстоятелства свързани с нерегистрирането на получените средства за извършената
в обекта продажба, за проверката и
усстановеното при нея са описани в Протокола сер. АА №0430990/09.11.2020г.,
екземпляр от който е връчен на продавача и представляващ „А.-2014“ЕООД-гр.Варна. и правилно са отразени в обстоятелствената
част на Заповедта за налагане на ПАМ, поради което съдът формира въз основа на тях изводите си за правилността на приложението
на закона и съответствието му с целта, за постигане на която се издава, както и
с общте принципи в АПК. За заплатена цената за закупената стока, която в случая е 740гр. киви с пари в брой на
купувача е следвало да бъде издаден и предоставен документ
за продажбата от наличното в обекта на дружеството,
регистрирано и функциониращо фискално устройство, което не е направено.
Правилно
при издаване на Заповедта за налагане на ПАМ със срок от 14
дни е
взета предвид не само стойността от
2,66лв., които не са регистрирани на ФУ, а и констатираното при проверката
обстоятелство за разликата от 20лв. между регистрирания
на ФУ оборот за деня до часа на
проверката в размер на 75лв. и наличните в повече 20лв. от нерегистриран оборот
в касата. Правилно е отчетено и обстоятелството, че обекта е разположен на
центарелн пазар в град Варна, където има голям поток от хора, което способства
за реализиране на значителен оборот, че единственото работещо в обекта лице е представителят
на дружеството.
Неизпълнението
на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез ФУ
безспорно засяга държавните интереси, свързани с отчитането на приходите от
задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните
обороти. На административният орган налагащ ПАМ е предоставена преценката за
какъв срок да запечата конкретния търговски обект, който не може да е по-дълъг
от месец. С процесната Заповед е определен срок от 14
дни, който се явява в средния размер, спрямо максималния
предвидения в закона срок. Той е съобразен с
конкретния случай, с изложените по-горе обстоятелства, които правилно са
отчетени от издателя на заповедта.
С
обжалваната Заповед е наложена ПАМ на дружеството във
връзка с извършваната от него търговска дейност, във връзка с констатирано
неизпълнение на законово възведеното задължение за регистриране на всяка
продажба на ФУ. Създадената организация в обекта, разположението му в централен пазар на Варна, със значителен поток от хора и не на последно място обстоятелството, че 20% от оборота в обекта до момента
на проверката не е бил регистриран на ФУ, правилно и
законосъобразно са отчетени от административния орган при индивидуализиране на срока, за който се налага мярката. Поради
това неоснователни са оплакванията, че
запечатването на обекта и забрана достъпа до него за 14 дни за нерегистрираната
продажба на ФУ в размер на 2,66лв. нарушава принципа за
съразмерност. При налични в касата 95лв. оборот в обекта от продажби до
обяд – за половин работен ден, от които 75лв. са регистрирани на ФУ, а 20лв. не
са регистрирани на ФУ, нерегистрирани поради неизпълнение на задължението за
издаване на касова бележка се явяват 20% от постъпленията от продажби в обекта
на дружеството. Нерегистрирането на 1/5 от оборота в обекта основателно се сочи
и от представителя на ответника, че променя данните за резултатите от дейността
на това юридическо лице, които са от значение за фиска. Поради това
неоснователни са оплакванията за неравилно и незаконосъобразно определен в
средния размер срока на наложената ПАМ.
Тази мярка се налага независимо от предвидените глоби или санкции, няма характер
на допълнителна санкция, а има превантивно действие. Неоснователни са доводите в жалбата за несъответствие на Заповедта с целта на
закона, която в случая е упражняване на нормативно предвидена
принуда върху субекта извършващ дейност в обекта, която да го насочи към
спазване на чл.118 от ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006г. за реда
за отчитане на продажбите. Крайната цел на заповедта е
да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения,
свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез ФУ. Непосредствената
му цел е да предизвика по-добра организация за
регистриране на всяка продажба на ФУ в него и предотвратяване на продажби,
които не се регистрират и отчитат по законовия ред и
начин. Срокът определен в Заповедта е съответен на конкретните факти
и обстоятелства и достатъчен за постигане на целите за които ПАМ се налага. Той
е определен в размер съобразен с обществените интереси и достатъчен за да
приведе поведението търговеца към спазване на установения правов ред. Заповедта
е издадена в съответствие с целта посочена в
чл.22 ЗАНН.
Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за
налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на
изискването по чл.59, ал.2 т.4 от АПК, в каквато насока е установената съдебна
практика в Решение №12854/17.10.2012г. по адм.д.№402/2012г., Решение №
11926/27.09.2011г. по адм.д.№2177/2011г. и Решение № 2371/24.02.2017г. по
адм.д.№ 13978/2015г. на ВАС.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че не са настъпили вреди за бюджета, а вредите,
които ще претърпи дружеството от наложената ПАМ за срок от 14 дни ще бъдат
значителни. Невъзможността обекта да реализира евентуални обороти през срока на
ПАМ не представлява вреда в размер на евентуалните приходи. В Заповедта е указан срока и началния час и ден на запечатването, с оглед
на което представителят на дружеството може да прецени кога да преустанови
временно зареждането му със стока, особено малотрайна, която няма да може да
съхрани в периода на запечатването му. С
оглед цитираните от ответника съдебни актове, с които са оставени в сила
заповеди за наложени ПАМ от същия вид и за същия срок, във връзка със
нерегистрирани продажби на по-ниска стойност, неоснователни са доводите в
жалбата за нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК при индивидуализиране на срока на ПАМ в конкретната заповед.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за
отмяна на обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да
се отхвърли като неоснователно.
С оглед
изхода на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответната
страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде уважено.
На основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП „А.-2014“ЕООД - гр.Варна следва да заплати на НАП
сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, който е минимума в чл.24 от НЗПП за процесуално
представителство по административни дела и е съобразен с фактическата
и правната сложност на делото.
Водим от
това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалба вх. №14951/27.11.2020г. на „А.-2014“ЕООД-гр.Варна на
Заповед за налагане на ПАМ №346-ФК/10.11.2020г. издадена от Началник отдел “Оперативни
дейности” -Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „А.-2014“ЕООД-гр.Варна
с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: