№ 29
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600335 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 48 вр. чл.44 ал.12 ЗЕЕЗА.
С решение № 260064/09.06.2021 г. по НЧД № 117/2021 г. Хасковският
окръжен съд е ДОПУСНАЛ изпълнение на Европейска заповед за арест
№88/20 от 14.12.2020 г., издадена от Апелативната прокуратура – *,
Република *, Република *, въз основа на Заповед за арест №42/2019 г. на
следовател при първоинстанционния съд – *, , както и Европейска заповед за
арест № 10/21 от 14.12.2020 г. на Апелативната прокуратура – *, Република *,
Република *, въз основа на заповед за арест №42/2019 г. на следовател при РС
– *, против лицето П. Й. Г., роден на 25.10.1963 г., български гражданин, с
цел провеждане на наказателно разследване против същото лице за
престъпления по чл. 13,26,27,47,51,52,57,94.1 НК и чл. 30 т.1 б. а,б,в от Закон
№4251/2014 г. на Република * – съучастие в приемане от вътрешните граници
на отделни граждани на трети страни, които нямат право на влизане на *
територия с цел придвижването им във вътрешността на страната с цел
1
печалба – и по двете ЕЗА, както първото деяние е извършено на 21.10.2018 г.,
а второто е извършено на 04.10.2019 г. и ПРЕДАВА лицето П. Й. Г. на
съдебните власти в Република * с цел провеждане на наказателно преследване
против същото лице за две престъпления по чл. 13,26,27,47,51,52,57,94.1 НК и
чл. 30 т.1 б. а,б,в от Закон №4251/2014 г. на Република *.
Със същото решение е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА“ спрямо П. Й. Г. до окончателно му фактическо предаване на
съдебните власти в Република *.
Недоволен от така постановеното решение е останало исканото лице П.
Й. Г., който чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде отменено и
се откаже изпълнението на европейските заповеди за арест.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е основателна. Решението на
Хасковския окръжен съд следва да бъде отменено и да се откаже изпълнение
на двете европейски заповеди за арест.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Хасковският окръжен съд е приел,
че двете процесни ЕЗА към него отговарят на всички формални изисквания
по чл.37 от ЗЕЕЗА, поради което подлежат на изпълнение.
Първоинстанционният съд е преценил, че е налице пълно описание на
фактите и обстоятелствата, касаещи престъплението, неговата правна
квалификация и досъдебното производство, по което се иска предаването на
българския гражданин. П. Й. Г. е обвинен в извършване на престъпление –
подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната, осъществени на
две отделни дати – 21. 10. 2018 г. и 04. 10. 2019 г. В мотивите към
атакуваното решение е прието, че е дадено подробно и достатъчно ясно
описание на факти, от които става ясно, че на посочените дати исканото лице,
чрез предоставяне на собствения си лек автомобил *с ДК № * на неизвестен
извършител е подпомогнал същият да превози девет граждани на *, влезли в *
територия, без да преминат през граничен контрол на граничен пункт и без да
2
са подложени на полицейска проверка, с цел да последва придвижването им
през територия във вътрешността на страна срещу парично възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд счита, че този извод не може да бъде
споделен.
Формално, и според настоящата инстанция, двете европейски
заповеди за арест отговарят на условията, регламентирани в чл. 36 ал. 1 и чл.
37 ал. 1 т. 1 - 4 от ЗЕЕЗА. В хода на първоинстанционното производство е
поискана и съответно получена гаранция по смисъла на чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА,
отразено е, че престъпленията, за които се предприема наказателното
преследване са от изрично изброените в чл. 36 ал. 3 т. 1 до 32 респ. не се
изисква преценка за наличие на двойна наказуемост. Касае се за тежки
умишлени престъпления, които се наказват с лишаване от свобода от 2 до 10
години за всяко превозвано лице, поради което е изпълнено изискването на
чл. 36 ал. 1 от ЗЕЕЗА.
Пловдивският апелативен съд счита, че обсъждайки тези въпроси не
може да не бъде подложено на преценка обстоятелството по смисъла на чл. 37
ал. 1 т. 5 от ЗЕЕЗА, а именно дали е дадено пълно описание на
обстоятелствата, при които са били извършени престъпленията като време и
място, а така също и степента на участие на поисканото за предаване лице.
В този смисъл е бил и доводът на представителя на Окръжна
прокуратура Хасково, който е изразил становище, че европейските заповеди
не следва да бъдат изпълнявани. Възражението му обаче не е било обсъдено
от решаващия съд.
Първоначално Хасковският окръжен съд е бил сезиран с ЕЗА №
88/2020, в която е посочено, че се иска П. Й. Г. да бъде предаден за
извършеното на описаното по-горе деяние на 21. 10. 2018 г. в район *, *, като
собственик на лек автомобил № * марка *. По тази ЕЗА е започнало да се
развива производство, по което е образувано ЧНД 117/2021 г.
Междувременно е получена втора ЕЗА № 10/2021 г., в която е
посочена същата заповед за арестуване № 42/2019 г. В нея е отразено, че
деянието е извършено в района на *, * на 04. 10. 2019 г. от П.Г., като
собственик на автомобил с рег. № *. по тази ЕЗА е образувано ЧНД 164/2021
3
г. по описа на Хасковския окръжен съд.
С определение от 26. 03. 2021 г. Хасковският окръжен е обединил
разглеждането на ЧНД № 164/2021 г. и ЧНД № 117/2021 г. в едно общо
производство, което да продължи да се разглежда под номера на първото
образувано от тях, а именно № 117/2021 г.
В хода на първоинстанционното производство са положени всички
усилия, за да се съберат доказателства, относно това – притежавало ли е
исканото лице автомобил, каква марка и за какъв период.
Видно от получената справка и писмото от началник сектор „Пътна
полиция“ № 8067/20. 05. 2021 г., съгласно договор № * г. на нотариус *1,
собственик на това моторно превозно средство е П. Й. Г..
Според приложената справка тази промяна е направена служебно с
регистриране на договор за продажба на 02. 10. 2019 г. в 16:55 часа. Два
месеца по-късно, на 03. 12. 2019 г., регистрацията на МПС е прекратена
служебно, поради неявяване на новия собственик да му се издаде съответното
регистрационно свидетелство на негово име.
Следователно към 21. 10. 2018 г., посочена в ЕЗА № 88/2020, като
дата на извършване на деянието, П.Г. не е бил собственик на въпросния
автомобил. В европейската заповед липсва описание защо се приема, че към
21. 10. 2018 г. той е бил такъв, за да може, както е посочено в нея, в района на
*, *, преднамерено да предаде автомобила на друг неизвестен извършител.
По отношение на европейската заповед, която е втора по ред под №
10/2021 г. деянието е описано по абсолютно идентичен начин, като
единствено е коригирана датата, а именно, че деянието е извършено в района
на *, *, на 04. 10. 2019 г. Видно обаче от справката на Пътна полиция два дена
преди това автомобилът е прехвърлен на исканото лице нотариално и
договорът служебно е регистриран в системата на Пътна полиция.
До 03. 12. 2019 г. регистрационният талон на името на новия
собственик така и не е издаден. В ЕЗА № 10/2021 липсва описание на
обстоятелството по какъв начин е предоставен автомобилът в района на *, * и
как исканото лице е пътувало до там, при положение, че не е притежавал
4
регистрационен талон на негово име, за да може преднамерено да предостави
помощ на неизвестен извършител, като му го предаде.
И в двете европейски заповеди е посочено, че е последвало
предвижването на 9 граждани от *от района на * – * граница до вътрешността
на * територия. Видно обаче от справката на Пътна полиция, въпросният
автомобил – *, е лек и има брой на седящи места 4 плюс 1.
От предоставената справка от Областна дирекция на МВР * за
задграничните пътувания на П.Г. се установява, че за времето от 09. 05. 2018
г., 12:54 ч. до 12. 11. 2018 г., 10:39 ч. и от 08. 03. 2019 г., 16:26 ч. до 06. 11.
2019 г., 11:44 ч. той няма регистрирани излизания от територията на
Република България.
Следователно ако се приемат обстоятелствата, посочени в ЕЗА, че
исканото лице е предоставило автомобила на неизвестен извършител, то това
би следвало да се отрази като време, място и обстоятелства в нея.
Вярно е, че видно от забележката към справката, право на гражданите
на ЕС е да се движат и пребивават свободно на териториите на държавите –
членки и български граждани се проверяват на граничните пунктове по
метода на „преценка на риска“, поради което и данните в тази справка могат
да бъдат непълни. С оглед обаче на отразените обстоятелства, като време,
място, степен на участие на исканото лице и липсата на по-подробното им
описание води до извода, че така както са изложени в ЕЗА, предмет на
настоящото производство, следва да се постави на преценка въпросът дали
престъпленията, за които се иска предаването на П.Г., не са извършени
изцяло или частично на територията на Република България.
Действително в настоящото производство съдът следи само за
наличието на формалните изисквания, относно реквизитите на ЕЗА и
абсолютните респ. факултативни основания за отказ на нейното изпълнение,
но така, както са описани обстоятелствата в европейските заповеди за арест,
то настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 40 ал. 1 т. 5 ЗЕЕЗА,
следва да се откаже изпълнението и на двете европейски заповеди за арест.
Тук трябва да се посочи, че въпросната клауза за териториално
приложение в първата си хипотеза, която Пловдивският апелативен съд
5
приема, че е налице, не е необходимо в изпълняващата държава да са
предприети някакви конкретни действия за реализиране на своята
компетентност. Достатъчно е тя да е потенциално възможна /Павлина Панова,
Европейската заповед за арест, издателство СИЕЛА 2009 г., стр. 167/.
Ето защо съдът счита, че атакуваното решение следва да бъде
отменено и се откаже изпълнение на европейските заповеди и предаване на
искането лице, поради което и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260064/09. 06. 2021 г. по ЧНД № 117/2021 г., по
описа на Хасковския окръжен съд.
ОТКАЗВА изпълнение на ЕЗА № 88/20 от 14.12.2020 г., издадена от
Апелативната прокуратура – *, Република *, Република *, въз основа на
Заповед за арест № 42/2019 г. на следовател при първоинстанционния съд – *,
както и Европейска заповед за арест № 10/21 от 14.12.2020 г. на Апелативна
прокуратура – *, Република *, Република *, въз основа на заповед за арест №
42/2019 г. на следовател при РС – *, против лицето П. Й. Г., роден на
25.10.1963 г., български гражданин, с цел провеждане на наказателно
разследване против същото лице за престъпления по чл. 13, 26, 27, 47, 51, 52,
57, 94.1 НК и чл. 30 т.1 б. а, б, в от Закон № 4251/2014 г. на Република * –
съучастие в приемане от вътрешните граници на отделни граждани на трети
страни, които нямат право на влизане на * територия с цел придвижването им
във вътрешността на страната с цел печалба – и по двете ЕЗА, като първото
деяние е извършено на 21.10.2018 г., а второто е извършено на 04.10.2019 г. и
ОТКАЗВА ПРЕДАВАНЕТО на лицето П. Й. Г. на съдебните власти в
Република * с цел провеждане на наказателно преследване против същото за
две престъпления по чл. 13, 26, 27, 47, 51, 52, 57, 94.1 НК и чл. 30 т.1 б. а,б,в
от Закон № 4251/2014 г. на Република *.
ОТМЕНЯ взетата спрямо П. Й. Г., ЕГН **********, мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
ПРЕПИС – извлечение от настоящото решение да се изпрати на ОЗ
6
СЪДЕБНА ОХРАНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7