Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от адв. М.Шабан от АК-Кърджали, представител по пълномощие на Емине Йоздурган, РТурция срещу разпореждане № 486/17.03.2010 година, с което е прекратено производството по гр.дело № 1504/2009 година по описа на Районен съд-Кърджали. Разпореждането се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Същото не попадало в предметния обхват на ТР № 1 по гр. д. 11/1997г. на ОСГК. С ТР № 1 по гр. д. 11/1997г. на ОСГК на ГК се е произнесло по прилагането на чл. 14, ал. 4 от ЗСГТЗЗ. Неправилен бил изводът на съда, че в случая е приложим специалния ред за обжалване на решението на ОСЗГ по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, който специален ред изключвал общия исков ред и правел недопустим установителния иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. Обжалването от страна на ищеца на постановеното в нейна полза решение № 4598/21.05.2007г. било недопустимо, т.к. решението било позитивно. Община Кърджали не издала скици и удостоверения, поради това, че за същите места издала скица и удостоверения на други лица/несобственици съгл. картата на Водния синдикат и последващите регулационни планове за тези земи/терени/, който факт бил установен с решение № 101/2008г. по адм. дело № 49/2008г. на Адм. съд - Кърджали, приложено като доказателство по делото. Не било в интерес на ищеца да обжалва Решението на ОСЗГ, с което му се признавали и се възстановявали земеделските земи. След допускане на процеса, правният интерес на ищеца щял да се докаже, след допускане на направените доказателствени искания относно искането за съдебно- техническа експертиза относно заявени и възстановени земи на първите ответници. Констатацията на съда за прекратяване на производството за непосочени адреси на първите четирима ответници в чужбина, била неоснователна. Първите четирима ответници, никога сами, лично не се явили в Р. България и не заявили лично възстановяване на собствеността върху наследствените земеделските земи. Същите винаги били представлявани от пълномощник. Адресите, които посочили в исковата молба, били тези, които нотариусът признал за такива и посочил в нотариалния акт за покупко- продажба на недвижим имот № 25, том IX, рег. № 14022, дело № 1565, от 05.12.2006г. на Нотариус Калин Димитров, където при разпоредителната сделка за процесния имот по исковата молба същите са представлявани от пълномощник и посочени адреси в НА. Като адреси в исковата молба посочили тези адреси на първите четирима ответници, включително и адреса на Пълномощника им, което съгласно разпоредбите на ГПК, вр. с нормите на КМЧП, призоваването чрез тези посочени адреси е допустимо. По изложените съображения жалбодателят моли обжалваното разпореждане за прекратяване на производството по делото да бъде отменено и делото върнато за даване по-нататъшен ход. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид: С разпореждане № 486/17.03.2010 година е прекратено производството по гр.дело № 1504/2009 година по описа на Районен съд-Кърджали. Същото е образувано по подадена от Емине Йоздуран, гражданка на Република Турция искова молба срещу Ганиме Алтънкум, Хафизе Йълмаз, Зейнеп Ердин, Ремзие Саглък /граждани на РТурция/, Фердане Дуран Али, Бехчет Мурад Али и Ахмед Нуридин Шевкед, с която срещу всеки един от първите посочени шест ответника е предявен установителен иск за собственост на нива от 2. 900 дка, находяща се в строителните граници на с.Прилепци, общ.Кърджали, местност „Алмалък”, от който имот е образуван поземлен имот с идентификатор N 40909.111.420 по кадастралната карта на гр.Кърджали, одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изп.директор на АГКК, с площ 927 кв.м., находящ се в гр.Кърджали, кв. Възрожденци и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за същия имот срещу последния посочен ответник. Предявени са и искания по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариални актове за продажба на посочения имот. Първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е даден срок на ищеца, в който да отстрани нередовностите в същата, като посочи адреси за призоваване на първите четирима ответника Ганиме Алтънкум, Хафизе Йълмаз, Зейнеп Ердин, Ремзие Саглък съгласно чл.127, ал.1 т.2 от ГПК, както и да посочи дали същите са български граждани и имат ЕГН. Представени в тази връзка са удостоверение рег. № 3320/09.03.2010г. на ОД на МВР-Кърджали, че след направена проверка в масивите на АИС „БДС” за същите по посочените им български имена няма данни.В исковата молба е посочено, че тези ответници имат представител-пълномощник в Република България-Бекир Юсеин Юмер с ЕГН **********, с.Прилепци, обл.Кърджали, упълномощен с пълномощно N 33362 от 06.12.2004г. на 24-ти Нотариус гр.Измир, Република Турция. В изпълнение на дадените указания на съда, е представено пълномощно N 33362 от 06.12.2004г. на; 24-ти Нотариус гр.Измир, Република Турция, с което Ганиме Алтънкум е упълномощила Бекир Юмер, роден през 1953г., да извършва от нейно име действия в пределите на Република България, в т.ч. да води дела във връзка с недвижимия й имот по наследство, да присъства на започнати дела, да я представлява пред съдебните власти, да води свидетели на делата, да защитава правата й от начало до край, да получава писмени съобщения, да изпраща писма за несъгласие, да упълномощава заинтересовано лице за изпълнението на дадените права и др. Представено е и пълномощно N 32449 от 25.11.2004г. на 24-ти Нотариус гр.Измир, Република Турция, с което Хафизе Йълмаз, Зейнеп Ердин и Ремзие Саглък са упълномощили Бекир Юмер, роден през 1953г., да извършва от тяхно име действия в пределите на Република България, в т.ч. да води дела във връзка с недвижимия им имот по наследство, да присъства на започнати дела, да ги представлява пред съдебните власти, да води свидетели, да защитава правата им от начало до край, да получава писмени съобщения, да изпраща писма за несъгласие, да упълномощава заинтересовано лице за изпълнението на дадените права и др. С декларация от 27.02.2010г. ищецът декларирал, че не са му известни адресите в чужбина на първите четирима ответника. При тези данни по делото се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.127, ал.1 т.2 от ГПК исковата молба съдържа името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива. В тази връзка, принципът за връчване на призовки и съобщения, съдържащ се в чл. 38 ГПК е, че първо се връчва на посочения по делото адрес /в т.ч. и на ответника/, ако адресатът не бъде намерен там- на настоящия, а при липса на такъв – на постоянния адрес. Горното означава, че при всички случаи исковата молба следва да съдържа адреса на ответника, на който да бъде призоваван, каквото всъщност е изискването на чл. 127, ал.1, т.2 ГПК. В настоящия случай, в определения от първоинстанционния съд срок за посочване адрес на първите четирима ответника, на който да бъдат призовани, ищецът не е посочил такъв, нещо повече - установява се, че ответниците нямат регистриран постоянен и настоящ адрес в РБългария, тъй като са турски граждани, а адресът им в РТурция е неизвестен на ищеца, което е декларирал. Посочването в случая на адрес на пълномощник на ответниците, не може да санира липсата на адреси на ответниците в исковата молба, тъй като същият не е съдебен адресат по смисъла на чл. 39 ГПК – т.е. не е посочен от ответниците като лице, на което да се връчват призовките, /а е посочен от ищеца като такъв/, и от друга страна- не е представител на ответниците по пълномощие по смисъла на чл. 32 ГПК. В този смисъл, извършените нотариални действия и др. действия по извършената земеделска реституция с участие на лицето Бекир Юсеин като пълномощник на първите четирима ответника, представлява представителство в гражданското право, за разлика от което процесуалното представителство може да бъде само пряко и може да бъде възложено само на лицата по чл. 32 ГПК. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че тези ответници не могат да бъдат призовани по реда на чл.48, ал.1 от ГПК – чрез публикация в „Държавен вестник”, за каквото е необходимо ответникът да няма регистриран постоянен и настоящ адрес. Категориите „постоянен и настоящ адрес” са уредени с разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, като съгласно чл.3, ал.2 от същия, в регистрите на населението се вписват: всички български граждани; чужденците, които са: получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България; без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България и получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Безспорно първите четирима ответника по иска не попадат сред нито една от тези категории лица и като се има предвид, че съгласно чл. 91 от посочения закон, адресна регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия им адрес в регистрите на населението, като постоянният адрес е винаги на територията на Република България, то очевидно същите не могат да имат регистриран постоянен и настоящ адрес, поради което не могат да бъдат призовани чрез публично обявление по реда на чл. 48 ГПК. Ответниците, с неизвестен адрес в чужбина не могат да бъдат призовани включително по реда на чл. 140, глава 17 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища- чрез съдебна поръчка, както не могат да бъдат призовани и по реда на чл.34 от Кодекса за международно частно право, съгласно която, когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призове чрез неин представител в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка, с която е образувано производството именно поради липсата на известен адрес в чужбина. Поради това е неприложимо е и призоваване чрез публикация по чл.35, ал.1 от КМЧП. По изложените съображения, въззивният съд счита, че исковата молба е нередовна поради неотсраняване на посочените от първоинстанционния съд нередовности, а именно – не са посочени адресите на ответниците Ганиме Алтънкум, Хафизе Йълмаз, Зейнеп Ердин и Ремзие Саглък. Правилни и се подкрепят от настоящата инстанция изводите на първоинстанционния съд във връзка с допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на всички ответници, с изключение на последния ответник Ахмед Нуридин Шевкед, срещу който е предявен иск по чл. 108 ЗС. Така, ищецът Емине Йоздурган претендира, че като наследник на Тахир Нуриев Исмаилов е собственик на възстановения на наследниците на Тахир Нуриев Исмаилов имот с т.1 от Решение N 4598/21.05.2007г. на ОСЗГ-Кърджали за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи, който по кадастралния план на гр.Кърджали, одобрен със Заповед N 304-4-46/26.09.2003г. на Агенция по кадастъра бил отразен като имот с пл.сн. N 6423, като така възстановеният имот частично бил възстановен и на първите четирима ответника с Решение N 4469/17.11,2006г. на ОСЗГ-гр.Кърджали, които впоследствие го продали на ответника Фердане Дуран Али, която, заедно със съпруга си - ответника Бехчет Мурад Али го продала на ответника Ахмед Нуридин Шевкед.Твърди се и, че по действащата кадастрална карта на гр.Кърджали имотът е с идентификатор 40909.111.420. Т.е., твърденията в исковата молба очертават възникване на спор между ищеца и първите четирима ответници при провеждане на процедура по определяне на реалните граници на подлежащите на възстановяване земеделски земи, т.е. при идентификацията на земеделските земи към настоящия момент, тяхното ситуиране върху земната повърхност. Следователно, предмет на спора е правилната териториална идентификация на земеделските земи, признати за възстановяване на страните, който спор следва да бъде решен по административен ред - чл. 18д ППЗСПЗЗ. При това положение, специалният административен ред изключва общият исков ред и прави недопустим установителния иск по чл. 124 ГПК. Този извод на съда се подкрепя включително от данните по делото, че производстÔото по възстановяване правото на собственост е оставено без движение до представяне на удостоверение и скица по чл. 13, ал.3, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСЗЗ, тъй като заявеният за възстановяване имот попада в регулация. Т.е. , към настоящият момент с решението на ОСЗГ няма реално възстановена земеделска земя и същото не е породило конститутивното си действие. С оглед на това предявените установителни искове за собственост са недопустими поради липса на годен обект на собственост и правен интерес за неговата защита. Така, исковете за собственост се явяват преждевременно предявени като липсата на интерес по предявения установителен иск срещу всеки един от първите шест ответника предопределя и липсата на интерес по предявения ревандикационен иск срещу седмия ответник, като обусловен от уважаването на установителните искове. По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Разпореждането на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото като правилно, следва да бъде потвърдено. Ето защо, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адв. М.Шабан от АК-Кърджали, представител по пълномощие на Емине Йоздурган, РТурция срещу разпореждане № 486/17.03.2010 година, с което е прекратено производството по гр.дело № 1504/2009 година по описа на Районен съд-Кърджали. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове:1. 2.
|