Р Е Ш
Е Н И Е
Номер V-134 Година
2018, 22 ноември гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на
осми ноември година
две хиляди и осемнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар
Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1611 описа за 2018 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба, подадена от адв. Тодор Досев от БАК -
процесуален представител на Ц.Д.Ч. ***, против решение № 182
от 22.08.2018 г. по гр.д.815/2018 г. по описа на Карнобатски районен съд, с
което е наложена
мярка за защита на Г.Б.Ч. срещу домашно насилие, осъществено на 20.06.2018 г. и
21.06.2018 г. от въззивницата Ч., като: въззивницата е задължена да се въздържа
от извършване на домашно насилие срещу Г.Б.Ч. и на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН е осъдена да заплати
по сметка на Районен съд Карнобат глоба в размер на 200 лв. Твърди се, че
обжалваното решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилна
преценка на събраните по делото доказателствата и при процесуални нарушения,
при което съдът е преекспонирал значението на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и безкритично е приел за доказано извършването от въззивницата на акт на
домашно насилие, без да съобрази, че декларацията не кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението на КРС и
постановяване на решение, с което молбата се отхвърля. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивницата като
се въвеждат допълнителни твърдения, че: въззиваемият е инициирал и друго
производство по ЗЗДН против въззивницата (по което е било образувано
гр.д.751/2018 г. на КРС), молбата по което е оттеглил в същия ден, в който е
заведено от въззиваемия процесното производство по ЗЗДН и делото за развод на
страните; в молбата за защита от домашно насилие по настоящото дело, както и в
приложената към нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, липсва подробно описание
на акта на домашно насилие. При така въведените от въззивната страна твърдения по
фактите, се прави извод за злоупотреба с право от страна на въззивника с
подаването на молба за защита от домашно насилие. Не се сочат нови
доказателства.
Въззиваемият Г.Б.Ч. не е представил в
законовия срок по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание оспорва въззивната жалба. Твърди, че страните са били в изключително
обтегнати отношения през последните месеци, при което той е ставал обект на
агресия – физическа и словесна, от страна на въззивницата на няколко пъти.
Признава, че е оттеглил предната си молба за защита от домашно насилие, като
обяснява, че е сторил това по съвет на приятел, за да се опита да постигне
разбирателство със съпругата си и влошените им отношения да не стават достояние
на широк кръг хора. След като това не само не се е случило, а напротив –
въззивницата е извършила поредния акт на домашно насилие – на 21.06.2018 г.,
въззиваемият е инициирал настоящото производство. Също не се сочат нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради
което е допустима.
С оглед твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема са установено от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по молбата на въззиваемия Г.Б.Ч. против
въззивницата Ц.Д.Ч., за защита от домашно насилие, извършено, по твърдение на
молителя, от ответницата по молбата – негова съпруга, на 20.06.2018 г. и на 21.06.2018
г. Твърди се, че страните са съпрузи от 1995 г., чиито отношения от началото на
2017 г. изключително са се влошили поради проявите на неоснователна ревност от
страна на ответницата. Молителят твърди, че конфликтите и скандалите между тях
са били почти ежедневни, което довело до фактическата им раздяла (съпругата
напуснала семейното жилище) от лятото на 2017 г. и завеждането на иск от
молителя за прекратяване на брака; след което по молба на съпругата си, молителят
оттеглил иска за развод и съпрузите отново са заживели заедно, но съвсем скоро
отношенията им отново се влошили. Поредният скандал между страните се случил на
20.06.2018 г. около 21 ч., когато въззивницата отново започнала да обижда
молителя, наричайки го „курвар“, „боклук“ и „мръсник“, и да го блъска, поради
което той се принудил да излезе от дома си, за да се успокои. На следващия ден
- 21.06.2018 г. вечерта, по повод опита на молителя да обясни на съпругата си,
че няма връзки с други жени, около 22 ч. отново се стигнало до скандал, при
който въззивницата започнала отново да блъска с юмруци в гърдите молителя, и да
го обижда с думите „курвар“ и „боклук“. Молителят твърди, че поведението на
съпругата му спрямо него на посочените дати представлява акт на домашно насилие,
поради което е сезирал съда с искане за издаване на заповед за защита. Към
молбата е приложена декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН.
Ответницата е оспорила молбата
като недоказана. Не се оспорват твърденията на молителя за влошени отношения
между съпрузите, но се оспорва, че поведението на ответницата представлява по
характера си акт на домашно насилие спрямо молителя. Твърди се, че описаните в
молбата и в декларацията действия на ответницата не представляват заплаха,
респ.насилие срещу молителя, тъй като не са го мотивирали към промяна на
поведението му. На следващо място се сочи, че твърденията на молителя в молбата
му и в приложената с нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не са подкрепени от
събраните по делото доказателства.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че от приложените доказателства - декларация
по чл.9 от ЗЗДН, безспорно е установено, че на посочените в молбата дати спрямо
молителя е осъществен акт на домашно насилие от неговата съпруга, която е оправяла
обиди спрямо него, представляващо упражнено психическо насилие, поради което е
уважено искането за издаване на заповед за защита в полза на молителя и са
наложени
мерки за защита на Г.Ч. срещу домашно насилие, осъществено на 20.06.2018 г. и
21.06.2018 г. от Ц.Ч., като ответницата е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу молителя и е осъдена на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН да заплати по сметка на Районен съд Карнобат глоба в размер на 200 лв.
Съдът е изложил съображения в мотивите си защо счита за подходящи само двете
наложени мерки.
Решението на КРС е обжалвано само
от молителката.
При извършената проверка по реда
на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По наведените във въззивната
жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът приема следното:
Както се посочи по-горе,
единственото оплакване във въззивната жалба, е, че решението е
неправилно, необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по
делото доказателствата и при процесуални нарушения, тъй като съдът е
преекспонирал значението на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и безкритично е
приел за доказано извършването от въззивницата на акт на домашно насилие, без
да съобрази, че декларацията не кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства.
Така заявено оплакване от въззивницата е
неоснователно.
Първоинстанционният съд е изложил
в мотивите на решението си, че с оглед представената по делото декларация по
чл. 9,,ал.3 от ЗЗДН, приема за установено по делото, че на посочените от
молителя дати - 20.06.2018 г. около 21 ч. и 21.06.2018 г. около 22 ч., ответницата
е извършила описаните от молителя действия – блъскала е молителя и го наричала
„курвар“, „боклук“ и „мръсник“, които действия представляват акт на психическо
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Съдът е обсъдил в мотивите си, че събраните
по делото гласни доказателства са косвени, доколкото нито един от разпитаните
свидетели не е пряк очевидец на събитията, случили се тези два дни, а
изисканите преписки от РУП Карнобат не допринасят за изясняване на събитията от
двете посочени в молбата и в декларацията дати.
В същото време с приложената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, безспорно се установява, че спрямо молителя
на посочените от него две дати е осъществен акт на домашно насилие от неговата
съпруга, като случилото се е описано в декларацията по същия начин, както в
молбата.
Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН,
съгласно чл.13,
ал.2, т.3
и ал.3
от ЗЗДН,
е доказателство, когато не е оборена от останалите събрани по делото
доказателства. Тежестта да опровергае подадената от молителя декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН,
лежи върху ответника по молбата – в случая – върху въззивницата.
В настоящия случай, както е приел
и първоинстанционният съд, свидетели-очевидци на случилото се между страните на
двете дати няма. Никое от посочените от ответницата по молбата обстоятелство
или доказателство, не опровергава изложеното в представената от молителя
декларация.
Изложените от ответницата в
първоинстанционното производство твърдения, повторени в съдебното заседание
пред въззивната инстанция, установяват влошените отношения между страните,
обстоятелство, което твърди и самият молител, но не касаят случилото се
конкретно на 20.06.2018 г. около 21 ч. и 21.06.2018 г. около 22 ч. На последно
място съдът приема, че в молбата за образуване на настоящото производство,
както и в приложената към нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поведението на
въззивницата е достатъчно подробно описано, за да може да се квалифицира като
акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Ето защо настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че при липсата на други
доказателства, които да установят случилото се, респ.да опровергаят изложените
в декларацията твърдения, съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, молбата следва да бъде
уважена като се приеме, че същата е доказана от представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН.
Поради съвпадането на изводите на
двете инстанции и при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182 от 22.08.2018 г. по гр.д.815/2018 г. по описа на Карнобатски
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.