РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500114 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
М. Т. С. от гр. Н. З., ул.“Б. М.“ №* против решение № 25/13.02.2025г,
постановено по гр.д.№276/24г на ОС –Ямбол, с което е отхвърлен искът на
въззивника против ОС – Сливен за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 140 000лв, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС, допуснато в производството по
НОХД № 243/2018г по описа на ОС –Сливен. В нея се съдържат доводи за
неправилност на атакуваното съдебно решение – съдът е коментирал само
приложения от ответника препис от искане вх.№ 571/16 от 17.03.2016г на ОП
–Сливен с правно основание чл.161, ал.1 НПК, като е счел, че не е
допуснато съществено нарушение на правото на ЕС.Цитирайки
постановените по НОХД № 243/2018г присъди, съдът е пропуснал да вземе
предвид ,че въззивният и касационният съд не се произнасят по нарушения в
досъдебното производство.Оспорен е изводът, че липсват нарушения на
правни норми на ЕС, като се сочи, че има нарушение на правото на
справедлив процес. Процесуално нарушение, допуснато в
първоинстанционното производство е, че съдът е връчил на ищеца-въззивник
препис от ел.документ на хартиен носител- отговор на исковата молба, без да
е заверен от страната. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи
дори частично исковата претенция.
По делото е постъпил отговор от въззиваемата страна : ОС –Сливен, в
който жалбата е оспорена като неоснователна.Поддържа се възражението за
1
недопустимост на исковата претенция.Счита, че в исковата молба следва да се
посочат конкретни актове и действия , с които съществено са нарушени
конкретни норми на правото на ЕС. Посочването на нарушение на норми на
вътрешното право, които подлежат на санкциониране при извършен
инстанционен контрол, крие риск от злоупотреба с процесуални права.
Счита за правилен и законосъобразен извода на съда, че при разглеждането на
наказателното производство на ищеца е осигурен справедлив
процес.Поддържа извода на съда, че правото на защита на ищеца е било
гарантирано в рамките на осъществения инстанционен контрол на присъдата
по НОХД 243/2018г на ОС –Сливен. Моли да се потвърди обжалваното
решение.
Производството е по чл.2в от ЗОДОВ.
Предявен е иск от М. С. против ОС – Сливен за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на ЕС –
нарушено е правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 пар.1 от ЕКПЧ
в производството по НОХД № 243/2018г на същия съд. Претендира се сумата
от 140 000лв.Твърди се, че в производството по цитираното наказателно
дело съдът е изискал и приел като доказателство искането на ОП – Сливен от
17.03.2016г, по което е постановено определение № 112/17.03.2016г.Твърди
се също, че посоченото искане на прокуратурата с правно основание
чл.161,ал.1 НПК не е издадено по установения ред – липсват задължителни
реквизити, посочени в ПАС; то е без изходящ номер от ОП –Сливен и без
входящ номер на ОС –Сливен.Съгласно чл.30 от ПАС всички документи и
дела се вписват във входящ дневник.Независимо от това, съдът е приел
въпросния документ и го е използвал, за да докаже съществуването му и
удостоверените с него обстоятелства. Този документ е използван в
производството по НОХД № 243/2018г, в което ищецът е бил подсъдим.
Съставянето и използването на този документ според ищеца е в нарушение
на правото му на справедлив процес.Твърди се, че това действие на съда му
е причинило душевни болки и страдания и адаптивно разстройство.
В отговора на исковата молба ОС – Сливен оспорва иска като
недопустим, тъй като не се съдържат твърдения за пряко нарушение на норма
на ПЕС, налице е общо и формално позоваване на такова нарушение.Искът е
оспорен и като неоснователен.Счита,че на ищецът са гарантирани правата по
чл.47 от ХОПЕС- неговото дело е гледано справедливо и публично, в разумен
срок и от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със
закон.Оспорени са и твърденията на ищеца във връзка с прилагането на
искането на прокуратурата от 17.03.2016г.Счита,че е недопустимо да се
извършва проверка на действията на съда за извършени процесуални
нарушения.
Представителят на Прокуратурата е оспорил иска за неоснователен.
С атакуваното решение съдът е отхвърлил предявеният иск, като е
изложил мотиви, че ответникът не е накърнил правото на ефективен достъп
до правосъдие и до ефективна съдебна защита, прогласени в чл.6, пар.1 от
ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС, като е приел като доказателство по
2
наказателното дело, водено срещу ищеца искането на ОП –Сливен по
чл.161,ал.1 от НПК в проведеното на 16.04.2019г открито съдено заседание.
При служебната проверка на атакуваното съдебно решение не се
установиха пороци, водещи до нищожност и недопустимост на съдебния
акт.По правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в
жалбата-чл.269 ГПК.
Възраженията за недопустимост на акта, изложени в отговора на
въззивната жалба са неоснователни: разпоредбата на чл.2в, ал.1, ЗОДОВ
изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да
претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато
нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС,
искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито
незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Изведеният
от практиката на СЕС - решение от 19.11.1991г. по съединени дела C-6/90 и C-
9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996г. по съед. дела C-46/93 и
C-48/93 – Brasserie du pecheur и Factortame; решение от 30.09.2003г. по дело C-
224/01–Gerhard Kubler; решение от 11.07.2015г. подело С-98/14 – Berlington
Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на
държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва:
1/ нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни
субекти;
2/ достатъчно съществено нарушение на тази норма и
3/ пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато
нарушението е извършено от национална юрисдикция,практиката на СЕС (вж.
решението от 30.09.2003г. по дело C-224/01 – Gerhard Kubler) въвежда и още
една материално правна предпоставка – вредите да произтичат от решение на
окончателна съдебна инстанция.В случая е налице позоваване от страна на
ищеца на нарушение на нормата на чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧОС и са изложени в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно
деликтно поведение на съда при разглеждане на НОХД № 243/2018г. Дали
това представлява достатъчно сериозно нарушение на посочената норма от
Конвенцията и дали посочените процесуални действия на съда са такива,
чиято правилност подлежи на проверка само в рамките на инстанционния
контрол, но не и на иск с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, е въпрос по
същество на спора.
Във въззивната жалба се сочи, че приетото от окръжния съд искане на
прокуратурата по чл.161,ал.1 НПК е различно от това, което е прието пред
ОС – Сливен по НОХД № 243/2018г.Представеното копие на въпросния
документ от ответника по настоящото дело има поставен входящ номер и
дата, както и печат на съда, а на представения документ от ищеца е посочено,
че същия е копие, като следва да се има предвид, че върху копия не се
3
поставя входящ печат.Освен това от представената и неоспорена разпечатка
от входящ дневник на ОС – Сливен е видно, че на 17.03.2016г в 8,59 ч е
входирано искане по чл.161 НПК от ОП – Сливен по досъд.производство
43/ИП/2016 на ОД на МВР, което означава, че на тази дата такъв документ е
входиран в съда / обратно на твърдението на ищеца в исковата молба/ и е
поставен входящ номер 1813/2016г, който кореспондира с този в
представеното от ответника копие.
Що се отнася до връчването на препис от отговора на исковата молба
по настоящото дело, без да заверен от страната, следва да се има предвид, че
отговорът на исковата молба е изпратен по ел.път. Съобразно разпоредбата на
чл.102з от ГПК към електронни изявления не се представят преписи за
страните.Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в
необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на
съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че
желаят да получават ел.изявления от съда.Това означава, че не е необходима
заверка от страната, която подава отговора на исковата молба – в случая ОС –
Сливен, а заверката на преписа се прави от служител на съда.
Що се отнася до цитираните разпоредби на чл.320,ал.2 НПК, съответно
чл.351, ал.2 НПК, в тях изрично се посочва, в жалбата и протеста не могат
да се правят възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебното производство, с изключение на тези,
свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и
доказателствените средства.Това означава,че при обжалване от страна на
ищеца на постановената по НОХД № 243/2018г присъда ищецът е имал
възможност да наведе възражения във връзка с извършеното процесуално
действие по чл.161 НПК и това подлежи на проверка от въззивната и
касационната инстанция, обратно на посоченото в жалбата.Няма спор, че
присъдата по НОХД № 243/2018г е изменена с решение № 58/07.03.2022г по
ВНОХД № 273/2020г на БАС, последното потвърдено с решение №
96/26.02.2024г по н.д.№319/2022г на ВКС и ищецът е бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.278, ал.6, пред.последно, вр.предл.1 от
НК и по чл.277а, ал.7 НК, т.е. въззивната и касационната инстанция не са
констатирали нарушения във връзка със събирането на доказателствата в
досъдебното производство.
С оглед на горното съдът споделя извода на първоинстанционния съд,
че не са събрани доказателства за нарушаване на правото на ищеца, в
качеството му на обвиняем по НОХД № 243/2018г, на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, регламентирано в
чл.6,пар.1 от ЕКПЧОС/съответно чл.47 от ХОПЕС/.
Мотивиран от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №25/13.02.2025г, постановено по гр.д.№
276/2024г на ОС – Ямбол.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5