Решение по дело №168/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20227250700168
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                   

                           147                   16.11.2022 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                             пети състав            

На осми ноември                                                                          година 2022

В публично заседание в следния състав:

                                                               Председател: И.ка И.ова

 

Секретар: Гергана Бачева

Като разгледа докладваното от председателя И.ка И.ова

АД № 168 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 9 и сл. от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Делото е образувано по жалбата на Б.В.Ч. ЕГН ********** *** И В.Й.Ч. ЕГН ********** ***  И двамата чрез а.. А. Н. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес:*** против писмо рег. № РД-02-5791/ 05.09.2022 г. на кмета на община Търговище, с което е постановен изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници на Е. Й.. Ч. ЕГН **********,***, с акт за смърт № 0373/ 20.05.2022 г. на община Търговище.

Жалбоподателите считат издадения адм. акт за постановен в противоречие със закона, за което излагат подробни съображения.

В съдебно заседание по делото от жалбоподателите редовно призовани, се явява лично В.Ч. с а.. Н. ***, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по делото – кметът на община Търговище, редовно призован  се представлява от юрк. В.К., редовно упълномощена, която счита подадената жалба за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

На 19.03.1977 г. в Р. Полша във воеводство Кошалин, гр. Шанув жалбоподателят В. Ч. е сключил граждански брак с полската гражданка Е. Л. според представения препис от свидетелство за граждански брак № 92/ 78 от 30.03.1978 г. (стр. 41 от делото).

На 19.05.2022 г. в 22,03 ч. в гр. Търговище е починала Е. Й. – Ч., гражданка на Р. Полша, родена на *** г. в Р.Полша, омъжена, според представения Препис-извлечение на акт за смърт № 0373/ 20.05.2022 г., (стр. 22 от делото), съставен в гр. Търговище, общ. Търговище.

Според представеното Удостоверение за родствени връзки на жалбоподателя Б.Ч. от 23.05.2022 г. (стр. 23 от делото), същият има следните роднини: съпруга – Р. Ч.; баща - В.Ч.; майка - Е. Й. – Ч. ЕГН **********, починала на 19.05.2022 г., и синове - И. Ч. и Б. Ч..

Видно от представената лична карта на Е. Й.-Ч. същата е със статут на чужденец постоянно пребиваващ в Р. България, с адрес в гр. Търговище, ул. „П.Р.Славейков“ № 35, вх. Б, ет. 1.

На 23.08.2022 г. жалбоподателят Б. Ч. е депозирал молба до кмета на община Търговище за издаване на удостоверение за наследници на майка му Е. Й.-Ч. (стр. 25 от делото).

На 05.09.2022 г. кметът на община Търговище е издал процесния адм. акт – писмо рег.№ РД-02-5791 (стр. 26 от делото), с което е отказал издаването на удостоверение за наследници на полската гражданка Е. Й.-Ч. , в което посочил, че тъй като В. Ч. и Е. Й. – Ч. са жители на Търговище от 10.06.2020 г. и за тях няма съставени ЛРК в община Търговище са били изискани такива от община Кърджали и община Пловдив, за да бъде определен кръгът от наследници. Изпратени са били и писма до с. Богданица и община Садово, откъдето се чакал отговор. На основание чл. 10, ал. 2, изр. 2 от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012 г., когато в Регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, като след представяне на изискуемите документи Удостоверението за наследници ще бъде издадено.

Според представеното извлечение от „Банка ДСК“ АД жалбоподателят В.Ч. на 03.11.2022 г. е получил 1 993, 25 € от полската осигурителна система, като част от пенсията на починалата си съпруга, според процесуалния му представител (стр. 40 от делото).

 По делото е разпитана в качеството и на свидетел С. М. Г. (служител в община Търговище).

Според показанията на св. Г.: Когато госпожа Е. е починала, в Национална база данни не е бил съставен акт и за граждански брак, който е сключен в Полша. Не е бил  пресъставен в България. При отказа да издадат удостоверение за наследници едната от причините е била  това, тъй като те с господина са нямали граждански брак за органите в България. Отделно искали и документ от държавата, на която тя е гражданин за нейните родствени връзки, тъй като не са били сигурни, че тя там не е имала предишен брак или деца. Междувременно, след като направили отказа за издаването на удостоверението, те донесли документа за брак от Полша, преведен, легализиран и го съставили. Така в момента те са семейство, съпруг и съпруга, след нейната смърт вече. За тях все още  е неясно дали тя там не е имала деца, когато е била в Полша, за това поискали и този документ за родствени връзки и семейно положение за жената до първа степен поне-братя, сестри и деца, за да установят, че тя там няма евентуално деца и да издадат удостоверението само със съпруг и Б., мисли, че е единият син, който е тук. За това им е бил отказът отначало за брака, защото той самият брак не е бил съставен.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от лица които имат правен интерес от оспорването против акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР "гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ", като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. При това получаването на информация за едно физическо лице, включително и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях /чл. 100 ЗГР/. Функциите на ЕСГРАОН са: 1. създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние; 2. създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние; 3. създаване и поддържане на регистър на населението в електронен вид и който формира Национална база данни "Население" /чл. 22, ал. 1 ЗГР/; 4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица - ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните граждански номера; 5. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България; 6. осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт /чл. 101 ЗГР/.

По смисъла на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. "за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава "Удостоверение за наследници по образец", което се осъществява от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или района. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. В този смисъл заявлението за издаване на удостоверение за наследници е входирано от наследниците на починалата полска гражданка, което не се оспорва от страните.

Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/.

Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. /. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: а)получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; б) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България /чл. 3, ал. 1-2 ЗГР/.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., "удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт". За да бъде издадено удостоверение за наследници в конкретния случай, следва да се установи, че лицето е подлежало на вписване в регистъра на населението и за същото има съставен акт за смърт. Безспорни са обстоятелствата, че за същото това лице е налице акт за смърт, видно от представения препис-извлечение от 20.05.2022 г. /стр. 22 от делото/, издаден от служба по гражданско състояние на община Търговище, т. е. тази предпоставка е налице и по отношение на нея няма основание за отказ. В случая административният орган е отказал издаване на удостоверение за наследници, тъй същия не бил български гражданин.

Последният извод на органа не съответства на действителното положение. Както бе посочено по-горе, в регистъра на населението се вписват чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България /чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗГР/, което се установява безспорно за лицето, за което е поискано удостоверението. Същата е полски гражданин, т. е. на държава-член на ЕС и е със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България. Съобразно чл. 59, ал. 4, т. 2 от ЗБЛД, на гражданите на ЕС, се издава удостоверение за постоянно пребиваване - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност 10 години / в случая до 08.07.2030 г., т. е. действащ към момента на смъртта, а така и на подаването на заявлението. Установява се също, че лицето е имало и настоящ, и постоянен адрес ***, т. е. територията на община Търговище, която администрация е териториално компетентна.

Следва да се уточни още, че вписването на физическо лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗГР в регистъра на населението се изразява в създаване на електронен личен регистрационен картон /чл. 23 във връзка с чл. 26, ал. 3 ЗГР/ въз основа на един от следните документи: 1. разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес ***; 2. решение за предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес ***; 3. указ на президента на Република България за предоставено убежище; 4. акт за раждане на дете, родено на територията на страната, от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут.

В конкретния случай е представена лична карта за постоянно пребиваване с период на валидност до 08.07.2030 г. (стр. 39 от делото). От същата е виден постоянният адрес на лицето, достатъчно да формира извод за задължение за администрацията за вписването на Е. Й.-Ч. в регистъра на населението.

На изследване подлежи и разпоредбата на чл. 627е, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 64 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година, съгласно която "когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната - пред Софийския районен съд".

Административният орган е приел, че конкретният случай обхваща издаването на европейско удостоверение за наследство, каквото всъщност не е искането на заявителите. Мотиви в тази посока не са изложени. Следва да се посочи въпреки това, че с въвеждането на Регламент (ЕС) № 650/2012, в сила от 17 август 2015 г., се създава европейско удостоверение за наследство, което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество /чл. 63, § 1 Регламент (ЕС) № 650/2012/. В случая се цели доказване правата на наследници на територията на Република България, а в този смисъл не е необходимо и издаването на европейско удостоверение за наследници.

Съгласно чл. 62, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012, използването на удостоверението не е задължително, поради което то не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Европейският законодател е бил изричен при това в чл. 62, § 3 Регламент (ЕС) № 650/2012 – "същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, изброени в член 69, и в държавата членка, чиито органи са го издали в съответствие с настоящата глава". Обуславя се извод, че европейското удостоверение за наследници не подлежи на задължително издаване в съответната държава-членка, когато целените с него последици, ще настъпят на нейната територия.

Неправилно и в противоречие с материалния закон, при липсата на корелация между регламент, закон и подзаконов нормативен акт, административният орган е отказал издаването на удостоверение за наследници, като не е изследвал дали в регистрите на населението и на актовете за гражданско състояние се съдържат всички необходими данни за издаването му по смисъла на чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че постановеният отказ е издаден при съществено нарушение изискванията на чл. 35 от АПК, подходено е формално и АО е издал своя акт, както в противоречие с материалния закон, така и при допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед на това отказът следва да бъде отменен и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Органът следва да се произнесе, като приеме, че въвеждането на европейско удостоверение за наследство по смисъла на Регламент ЕС/650/2012 и удостоверение за наследници по смисъла на ЗГР, респ. Наредбата, не са взаимозаменяеми, още по-малко наличието на право да се снабдиш с европейско такова да дерогира упражняването на правото на територията на Република България при действащи в тази насока норми, разписани в Закона и Наредбата.

С оглед на изхода от спора, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски в размер на 620 лв., представляващи заплатен по един адвокатски хонорар, договорен към минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и заплатените държавни такси от по 10 лв. за всеки жалбоподател.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, чл. 173, ал. 1 и чл. 143 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Б.В.Ч. ЕГН ********** *** И В.Й.Ч. ЕГН ********** ***  И двамата чрез а.. А. Н. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес:***, Писмо рег. № РД-02-5791/ 05.09.2022 г. на кмета на община Търговище, с което е постановен изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници на Е. Й.. Ч. ЕГН **********,***, с акт за смърт № 0373/ 20.05.2022 г. на община Търговище.

ВРЪЩА преписката на органа – кмета на община Търговище за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение и издаване на исканото удостоверение в 14-дневен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА община Търговище да възстанови на Б.В.Ч. ЕГН ********** *** И В.Й.Ч. ЕГН ********** *** солидарно сумата от 620 лв., съставляващи разноски по делото за а.. възнаграждение и внесена ДТ.

Решението подлежи на оспорване пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: