Р Е Ш Е Н И Е
№......................./..................................2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2080/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Лазара“ ЕООД, представлявано от
управителя Р.Н.Л. срещу решение № 925/06.07.2022 г. на Районен съд – Варна
(ВРС), постановено по АНД № 20223110201955/2022 г., с което е изменено наказателно
постановление № 03-2200009/02.02.2022 г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Варна, с което за нарушение чл.2 ал.2 т.5 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /ДВ
бр.2 от 2017г./ във връзка с чл.121а ал.1 т.1 б.“а“ и ал.8 от Кодекса на труда
е наложена имуществена санкция от 1600 лева на „Лазара“ ЕООД на основание чл.414
ал.1 от Кодекса на труда, която съдът е намалил на 1500 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, защото са били налице
предпоставките за приемане на случай
като маловажен по чл.28 от ЗАНН. Подчертава,че
при командироване по реда на чл.121 ал.3
и 4 от КТ във връзка с §1 т.16 от ДР на КТ се стига до изменение на трудовите
правоотношения по отношение на работното място. Твърди, че втория трудов
договор е самостоятелен, а не допълнително споразумение към първоначално
подписания такъв, и се явява по-благоприятен за работника, отколкото ако бъде
командирован по реда на Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Отмяна
на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът –
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна чрез старши юрисконсулт Р.Б.
пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението на Районен съд – Варна е постановено
при спазване на процесуалните правила и закона.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството-касатор
е било наказано за това, че в качеството на работодател е изменило съществуващо
трудово правоотношение на командирован в
друга държава-членка свой работник, като
в допълнителното споразумение от 01.02.2021г. не се съдържат данни за дневната,
междудневната и седмична почивка, както и за дните на официалните празници в
приемащата държава.
Няма спор по
факта, че „Лазара“ ЕООД е било работодател
на Б. И. Б., който е командировало по смисъла на чл.121а ал.1 т.1 б.“а“
от КТ във Франция, където да извършва трудова дейност като електромонтьор въз
основа на трудов договор №133/01.02.2021г.
Действително,
по силата на чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване на работници или служители в случаите
по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ и
по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят
и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение
изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването. Такова е било сключено на 01.02.2021г. в двуезичен вариант –
на български език и на френски език. Настоящият съд не приема твърдението на
касатора, че вторият документ, сключен между „Лазара“ ЕООД и Б. И. Б.
представлява нов трудов договор със същия работодател при действащ трудов договор №133/01.02.2021г.
между същите страни. Приема за правилен извода на въззивната инстанция, която е определила двуезичния документ
озаглавен като „безсрочен трудов договор“ за допълнително споразумение
по чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги. И като такова трябва да
отговаря на изискванията за съдържание, посочени в ал.2 на чл.2 от цитираната
наредба. В допълнителното споразумение към трудовия договор между „Лазара“ ЕООД
и работника Б. И. Б. е направено изменение на работното време: от 5 дни
в седмицата и 8 часа на ден е допълнено, че работникът се задължава по искане
на работодателя да полага извънреден труд извън работното време без да е
уточнено с максимално каква продължителност може да бъде извънредния труд и
дали ще се получава допълнително заплащане за него. Правото на платен годишен
отпуск от 20 работни дни за една календарна година по сключения трудов договор е изменено в чл.6 от
допълнителното споразумение, където е посочено, че работникът има право на
платен отпуск от 1.7 работни дни на месец ефективна работа, които се придобиват
през периода от 1 юни до 31 май на
следващата година. Периодите на платен отпуск се определят от работодателя в
зависимост от нуждите на предприятието, след консултация с персонала при
спазване на законовите и договорните разпоредби. Това променено условия не дава
яснота какъв размер ще бъде платения отпуск, кога и как може да се ползва.
Неуточнената продължителност на работното време
и неопределения размер и платения годишен отпуск, включително и уклончивия
начин за ползването му на практика представлява липса в допълнителното
споразумение на данни за дневната, междудневната и седмичната почивки, на които
има право работника, което нарушава изискването по чл.2 ал.2 т.5 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, както правилно е било установено и от административно-наказващия орган.
Предвид
изложените съображения за съдържанието на процесното споразумение, съдът намира
за неоснователен аргумента на касатора, че същото е по-благоприятно за
работника и защитаващо в по-голяма
степен трудовите му права от тези, договорени в трудовия договор с
№133/01.02.2021г.
Налага се
заключението, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон и не страда от
пороците, изтъкнати от касатора, поради което няма основания за неговата
отмяна.
При този изход на делото, ответникът има право да
му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение , което следва да се определи
по реда на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.
По изложените
съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 925/06.07.2022 г., постановено по АНД № 20223110201955/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Лазара“ ЕООД, представлявано от
управителя Р.Н.Л. с БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.