Решение по дело №2080/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№......................./..................................2022 г., гр. Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври 2022 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН

2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретар Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 2080/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Лазара“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Н.Л. срещу решение № 925/06.07.2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 20223110201955/2022 г., с което е изменено наказателно постановление № 03-2200009/02.02.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, с което  за нарушение чл.2 ал.2 т.5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги  /ДВ бр.2 от 2017г./ във връзка с чл.121а ал.1 т.1 б.“а“ и ал.8 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция от 1600 лева на „Лазара“ ЕООД на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, която съдът е намалил на 1500 лева.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, защото са били налице предпоставките  за приемане на случай като маловажен  по чл.28 от ЗАНН. Подчертава,че при командироване по реда  на чл.121 ал.3 и 4 от КТ във връзка с §1 т.16 от ДР на КТ се стига до изменение на трудовите правоотношения по отношение на работното място. Твърди, че втория трудов договор е самостоятелен, а не допълнително споразумение към първоначално подписания такъв, и се явява по-благоприятен за работника, отколкото ако бъде командирован по реда на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна чрез старши юрисконсулт Р.Б. пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско  възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че  решението на Районен съд – Варна е постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството-касатор е било наказано за това, че в качеството на работодател е изменило съществуващо трудово правоотношение на  командирован в друга държава-членка  свой работник, като в допълнителното споразумение от 01.02.2021г. не се съдържат данни за дневната, междудневната и седмична почивка, както и за дните на официалните празници в приемащата държава.

Няма спор по факта, че „Лазара“ ЕООД е било работодател  на Б. И. Б., който е командировало по смисъла на чл.121а ал.1 т.1 б.“а“ от КТ във Франция, където да извършва трудова дейност като електромонтьор въз основа на трудов договор №133/01.02.2021г.

Действително, по силата на чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Такова е било сключено на 01.02.2021г. в двуезичен вариант – на български език и на френски език. Настоящият съд не приема твърдението на касатора, че вторият документ, сключен между „Лазара“ ЕООД и Б. И. Б. представлява нов трудов договор със същия работодател при действащ трудов договор №133/01.02.2021г. между същите страни. Приема за правилен извода  на въззивната инстанция, която  е определила двуезичния  документ  озаглавен като „безсрочен трудов договор“ за допълнително споразумение по чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. И като такова трябва да отговаря на изискванията за съдържание, посочени в ал.2 на чл.2 от цитираната наредба. В допълнителното споразумение към трудовия договор между „Лазара“ ЕООД и работника  Б. И. Б. е направено изменение на работното време: от 5 дни в седмицата и 8 часа на ден е допълнено, че работникът се задължава по искане на работодателя да полага извънреден труд извън работното време без да е уточнено с максимално каква продължителност може да бъде извънредния труд и дали ще се получава допълнително заплащане за него. Правото на платен годишен отпуск от 20 работни дни за една календарна година по сключения  трудов договор е изменено в чл.6 от допълнителното споразумение, където е посочено, че работникът има право на платен отпуск от 1.7 работни дни на месец ефективна работа, които се придобиват през периода  от 1 юни до 31 май на следващата година. Периодите на платен отпуск се определят от работодателя в зависимост от нуждите на предприятието, след консултация с персонала при спазване на законовите и договорните разпоредби. Това променено условия не дава яснота какъв размер ще бъде платения отпуск, кога и как може да се ползва.

Неуточнената продължителност на работното време и неопределения размер и платения годишен отпуск, включително и уклончивия начин за ползването му на практика представлява липса в допълнителното споразумение на данни за дневната, междудневната и седмичната почивки, на които има право работника, което нарушава изискването по чл.2 ал.2 т.5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, както правилно е било установено и от административно-наказващия орган.

Предвид изложените съображения за съдържанието на процесното споразумение, съдът намира за неоснователен аргумента на касатора, че същото е по-благоприятно за работника  и защитаващо в по-голяма степен трудовите му права от тези, договорени в трудовия договор с №133/01.02.2021г.

Налага се заключението, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и  не страда от пороците, изтъкнати от касатора, поради което няма основания за неговата отмяна.

При  този изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение , което следва да се определи по реда на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 925/06.07.2022 г.,  постановено по АНД № 20223110201955/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Лазара“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Н.Л. с БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 2.