Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, .........................2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 534 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
с правно основание чл.2,ал.1,т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ.
Подадена е искова молба с вх.№ 6148/13.09.2019 г. от З.С.С., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.София, бул.”Витоша” № 2, с искане за
присъждане на сумата от 800 000 евро, поради това, че е осъден на
доживотен затвор за престъпление, което не е извършил и без да са събрани доказателства.
Излага, че присъдата, с която е
осъден по НОХ дело № 351/2014 г. на ОС Плевен не е справедлива, тъй като
твърденията на прокуратурата, че е извършил престъпление в Гърция почиват на
неверни доказателства.Заявява, че не е причинил смъртта на К.С.през м.август
2008 година.
Поради нередовност на исковата
молба, с определение № 748/26.09.2019 г. съдът е оставил същата без движение,
на основание чл.129, ал.1 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и поискал от
Адвокатска колегия –Ловеч определяне на адвокат от Националния регистър за
правна помощ, който да бъде назначен за осъществяване на правна помощ на ищеца
по делото.
С определение № 780/04.10.2019 г.
съдът е назначил за особен представител на З.С.С. адвокат В.Г. ***, която да
осъществи неговата защита по делото.
В подадената молба с вх.№
6861/13.04.2019 г. процесуалният представител на ищеца излага, че с присъда, постановена по НОХ дело №351/2014 година, постановена от Окръжен съд
Плевен, З.С.С. е осъден да изтърпи наказание доживотен затвор. Твърди, че
доверителят ѝ е претърпял неимуществени вреди и загуби, тъй като
Прокуратурата на Р.България не е извършила обективно и всестранно разследване и
не е събрала доказателства за неговата невинност.А по закон прокуратурата е
длъжна да събира доказателства, както за вината, така и за невинността на
подсъдимия.
Сочи, че
съгласно чл.107, ал.3 НК органите на досъдебното производство не са събрали и
не са проверили доказателствата, които го оправдават или смекчават
отговорността му- не е изяснено кой е теглил пари от дебитната карта на
пострадалата К.С..
Поддържа,
че съгласно чл.103, ал.2 и ал.3 НПК обвиняемият не е длъжен да доказва, че е
невинен и не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че
не е доказал възраженията си.А възраженията му са били относно нова ДНК
експертиза, относно неправилната преценка на другите експертизи и относно
неговото алиби- той е бил в Затвора в Гърция на 10.08.2010 година, когато е
било последното теглене от дебитната карта на К., както и за лъжливи показания
на свидетелите.
Поради бездействието на
прокуратурата, се е стигнало до осъждането на С. за престъпление, което не е
извършил.
Моли да бъде постановено решение
с което Прокуратурата на Р.България бъде осъдена да му заплати сумата от
800 000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в причинени душевни болки
и страдания, притеснения и страх, тревоги и загуба на вяра в правосъдието, поради
неправилното му осъждане по НОХ дело № 351/2014 година на ОС Плевен за периода
от първото съдебно заседание на 16.06.2016 година и до датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва върху сумата до окончателното и
изплащане.
С молбата са направени искания за
събиране на гласни доказателства- разпит на свидетели за доказване на
неимуществените вреди, претърпени болки и страдания.
Моли да се изиска за прилагане
НОХ дело № 351/2014 година на Окръжен съд- Плевен.
Призовката,
заедно с исковата молба и приложенията са изпратени на ответника и редовно
връчени на 28.10.2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез Окръжна прокуратура-
Ловеч, с който предявения иск се оспорва по основание и размер.
Ответникът поддържа, че предявената претенция не
намира основанието си в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.2 и
чл.2б от ЗОДОВ, при които може да се ангажира отговорността на държавата за
дейност на Прокуратурата. Счита ,че искът не е доказан, тъй като липсват
каквито и да било доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия
на ответника. Напротив- обвинението е признато за законно от съда по надлежния
ред- с постановяването на осъдителна присъда, която е влязла в
сила.Единственият начин да се докаже незаконност на обвинението е по реда на
възобновяване на наказателното производство, което ищецът не е сторил.
Според ответника, обективният характер на
отговорността на държавата по ЗОДОВ не освобождава ищеца от доказателствената
тежест да докаже твърдението си за претърпени вреди, техния размер и причинната
връзка с повдигнатото му обвинение. Възразява, че в исковата молба не се сочи
за какви обстоятелства са поискани да бъдат изслушани двама свидетели.
Не възразява срещу
искането за прилагане на наказателното дело.
В
съдебно заседание ищецът се
представлява от адвокат В.Г., особен представител, която поддържа иска и моли да
бъде уважен.
Ответникът
се представлява от Окръжен прокурор Светла Иванова, която моли да бъде
отхвърлен предявения иск, тъй като не са налице хипотезите, предвидени в чл.2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Представя писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел,
в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището
на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното към делото съдебни
актове по НОХ дело № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен се
установява, че с присъда № 239/11.07.2017 година, постановена по В.Н.Д. №
371/2016 година Великотърновския апелативен съд е отменил изцяло Присъда №
61/23.10.2014 г. по НОХД № 351/2014 г. на Окръжен съд Плевен и вместо нея
признал подсъдимия З.С.С., роден на *** *** Търново, български гражданин, с
начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за виновен в това,
че на неустановен ден през месец август 2008 година на територията на Република
Гърция, планинска зона “shistolitos
Sidirocastro” в
района на “Livaditsa” умишлено умъртвил К. Г. С., като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116,
ал.1,т.12 във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” във вр. с чл.36 и чл.54 от НК му наложил
наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален специален режим на изтърпяване.
Върховният касационен съд с
решение № 300 от 12.12.2017 година по Н.Д.№ 1112/2017 година е изменил
присъдата на ВТАС само в гражданската част- досежно присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, и я потвърдил в наказателната част. Присъдата е влязла в
сила на 12.12.2017 година.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди, тъй като с присъдата на Плевенския окръжен съд е осъден на доживотен
затвор, поради това че Прокуратурата на Република България не е извършила
обективно и всестранно разследване и не
е събрала доказателства за неговата невинност. В тази връзка назначеният особен
представител на ищеца поддържа ,че не са проверени конкретни доказателства във
връзка с твърдения на ищеца.
В съдебно заседание, проведено на
04.12.2019 г. са разпитани свидетели, чиито показания съдът ценѝ
дотолкова, доколкото имат връзка с предмета на делото.
Свидетелят Х.А.Х. заявява, че
познава ищеца от Затвора Ловеч, откакто са в една група, когато З. е започнал
да изтърпява наказанието си по окончателната присъда. Пред него ищецът е
споделял, че има разминаване във фактите за убийството, за което е осъден и което му се
приписва.Твърдял е, че прокуратурата и разследващите органи в гр.Плевен, където
се е водело разследването, са действали тенденциозно и предубедено спрямо него
и са искали по всевъзможен начин той да получи тежка присъда. Според свидетеля,
негативното отношение на правораздавателните органи спрямо З. му се отразили
зле и той често е посещавал медицинския център и е правил опити за
самоубийство. Има наблюдения, че след влизане в сила на присъдата ищецът е отслабнал видимо, посещавал е и
психиатър, тъй като емоционалното му състояние се променяло.
Свидетелят К.А.В. заявява, че със
З. се познават още от деца, когато са живели в гр.С.и ищецът е бил 5-годишен,
но след това свидетелят се преместил в друг град.Видял ищеца в Ловешкия затвор
през м.декември 2017 година, когато го докарали в същата килия и от тогава са заедно,
в една килия. Твърди, че след като получил присъдата З. плаче, тормози се,
посяга на живота си- и няколко пъти е опитвал да си пререже вените. Тровил се и
с лекарства и е закаран в Окръжна болница, където е останал няколко дни. Пред
него З. е твърдял, че е невинно осъден.Според свидетеля, това твърдение е вярно,
тъй като е сигурен, че К. е жива, но
живее с фалшиви документи някъде, а намереният в Гърция труп не е нейният.
Насърчавал е З. да продължава да подава жалби до прокуратурата с искане за
възобновяване на делото и му е давал кураж, насърчавал го е да си търси
правата.
Тези приети като установени
факти, дават основание на съда да направи следните правни изводи:
Предявеният от З.С.С.,*** срещу Прокуратурата на Република България, е с правно основание
чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините, за сумата 800 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно осъждане по НОХ дело № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2019 година и до
окончателното и изплащане.
Според чл.2,ал.1,т.3 ,предл. първо от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за
вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Прокуратурата е легитимирана да
представлява държавата като процесуален субституент по исковете за вреди от
неоснователно обвинение, както и при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано, според указанията на ВКС, дадени в ТР № 5/2013 г.
При действието на чл. 154 от ГПК ищецът , предявил иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в следствие на неправилното му осъждане за
извършено престъпление, носи доказателствената тежест относно твърдените от
него факти, на които основава претенцията си – повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, по което е оправдан с влязла в сила
присъда, конкретните заявени от него неимуществени увреждания, изразяващи се в
причинени душевни болки и страдания, притеснения и страх, тревоги и загуба на
вяра в правосъдието. Същият носи тежестта да докаже размера на
претендираните неимуществени вреди, както и наличието на причинна
връзка между образуваното срещу него наказателно производство и настъпилите
вреди.
Ответникът
носи тежестта за доказване на факти, които изключват или ограничават отговорността
му по ЗОДОВ. (Отговорността по този закон е безвиновна- обективна, тя би могла
да отпадне или да бъде намалена единствено при условията на чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ).
Съдът съобразява, на основание
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. С оглед на безспорно установеното и прието, че на ищеца З.С.С. е било повдигнато обвинение за убийство и
той е признат за виновен в извършването му и е осъден с влязла в сила присъда ,
следва извод, че не е налице основна предпоставка от фактическия състав на
цитираната норма, за да възникне отговорност за държавата за вреди.
Недопустимо е в настоящето
производство да се разглеждат и обсъждат въпроси относно законосъобразността на
постановената присъда, основани на твърдения за допуснати процесуални нарушения
от разследващите органи, тъй като и съгласно чл.412 НПК и чл.413 НПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд има задължителна сила и подлежи на изпълнение.
Възобновяването на наказателното дело се извършва по друг ред- Глава тридесет и
трета от НПК при наличието на съответните предпоставки и не е предмет на
настоящето производство.
С оглед на това съдът не намира
за необходимо да обсъжда доколко и какви болки и страдания е претърпял ищеца, поради това, че загубил вяра
в правосъдието и поради осъждането му (неправомерно, според него) по НОХ дело №
351/2014 година на ОС-Плевен. Негативните му изживявания и психически
дискомфорт са неминуема последица от привличането му под наказателна
отговорност и последвалото му осъждане за тежко, умишлено престъпление с
влязлата в сила присъда, наказанието по която е определено в съответствие с
целите, посочени в чл.36 НК.
С оглед изложеното,
предявеният иск следва да се отхвърли.
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.София, бул.”Витоша” № 2, на основание чл.2,ал.1,т.3, във вр. с чл.4
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за сумата
800 000 (осемстотин хиляди) лева, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени душевни болки
и страдания, притеснения и страх, тревоги и загуби на вяра в правосъдието,
поради неправилното му осъждане по НОХ дело № 351/2014 година на Окръжен съд
Плевен за периода от 16.06.2016 г. до датата на исковата молба, ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, като неоснователен
и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: