Р Е Ш Е
Н И Е
172/27.2.2020г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№1319 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът Енерго- Про
Продажби” АД, с адрес: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „***, Варна
Тауърс – Г, ЕИК ***, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., излага, че по ч.гр.д.№96/2019
г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за неплатени
задължения на ответника за ползвана от него, през периода от 27.07.2018 г. до
24.08.2018 г., електрическа енергия, равняващи се на сума от 256.93 лв., за
която е издадена и посочена в исковата молба фактура. Заповед за изпълнение е
издадена и за сума от 6.00 лв., представляваща обезщетение за забава /сборът от
мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по фактурата до 06.12.2018
г./. Длъжникът бил подал възражение, поради което и ищецът предявява настоящите
искове. В молбата се твърди, че по силата на сключен, при общи условия, договор
за продажба на ел. енергия, ответникът дължи така присъдените суми, тъй като
същият е клиент на ищцовото дружество, като процесните вземания се отнасят за
клиентски № ***, касателно обект с абонатен номер **********, за обект на
потребление, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ №21. Поради обстоятелството, че
ищецът не е изпълнил в срок задълженията си за заплащане на консумираната от
него ел. енергия, същият му дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи следните суми: 256, 93 лева, представляваща
главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактура, издадена на
28.08.2018 г., за обект на потребление с аб.номер **********, находящ се в гр. Шумен,
ул. „***“ №21; 6, 00 лева, представляваща мораторната лихва по фактурата,
считано от нейния падеж до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на извършените
в настоящото производство разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
действащ чрез назначения му особен представител представя писмен отговор, в
който заявява, че счита исковете за допустими. В съдебно заседание, особеният
представител изразява становище за основателност на исковете.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: По ч.гр.д. №96/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, за сумата от 256.93 лв. - главница за консумирана
ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени през
периода от 28.08.2018 г. – 28.08.2018 г., касателно обект с абонатен номер **********,
находящ се в гр.Шумен, ул. „***“ №21, по клиентски № ***; 6.00 лв. -
обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на
задължението по всяка фактура до 06.12.2018 г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.01.2019 г. до окончателното заплащане, като са
присъдени и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Няма спор, а се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, че между страните е сключен, при общи условия,
договор за доставка /продажба/ на ел. енергия, касателно посочения по- горе
обект на потребление. Видно от представения от ищеца частно заверен препис от ф-ра
№********** от 28.08.2018 г., се установи, че от ищцовото дружество е съставен
платежен документ за консумирана и незаплатена ел. енергия, считано за периода
от 27.07.2018 г. до 24.08.2018 г., равняваща се на стойност от 256.93 лв.
Фактурата е за доставена ел. енергия касателно абонатен номер: **********, за
обект на потребление, находящ се в гр.Шумен, ул. „***“ №21, по клиентски № ***.
Във фактурата е предоставен срок за плащане на задължението – 13.09.2018 г. Фактурата
не е оспорена от насрещната страна.
От така
изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно § 1, т.2а от ЗЕ „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Подобен е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД. Съобразно разпределението
на доказателствената тежест в процеса /чл.154 от ГПК/, надлежно указана на
страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и
характера на предявения главен иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че
между него и ответника са налице валидни облигационни отношения в посочения от
него смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на
електрическа енергия за процесните период и имот. В тежест на ищеца е и да
установи, че ответникът, като титуляр на посочения клиентски номер е ползвал
през процесния период в конкретния имот електроенергия, която следва да бъде
заплатена по смисъла на договорната връзка между страните. В случая, предвид
събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество, като е заведен в регистрите на дружеството под
клиентски № ***, касателно недвижим имот с административен адрес: гр. Шумен,
ул. „***“ №21. Ето защо и по силата на облигационната връзка между страните,
счита, че следва да се ангажира и отговорността на ответната страна да заплати
стойността на подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се
установи, че такава е подавана и остойностена, съобразно общите условия на договорите.
Доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и съобразно
общите правила за забава изпълнение на парични задължения, ответникът носи
отговорност и за забавено изпълнение, като дължи съответното мораторно
обезщетение. Ето защо така предявените искове са основателни и доказани, и
следва да се уважат.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните
разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се общо на
сума от 680.00 лв. /75.00 лв. -
разноски, извършени в заповедното производство и 605. 00 лв. – в
исковото производство/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на Енерго - Про Продажби” АД, с адрес: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”,
бул. „***, Варна Тауърс – Г, ЕИК ***, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., сума
в общ размер на 262.93 лв. /двеста шестдесет
и два лева и деветдесет и три стотинки/, от която 256.93 лв. /двеста петдесет
и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща стойността на
потребена и незаплатена от ответника ел. енергия през периода от от 27.07.2018
г. до 24.08.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Шумен, ул. „***”
№21, заведен под абонатен номер **********, и с клиентски № ***, за което
вземане е съставена ф-ра №********** от 28.08.2018 г.; 6.00 лв. /шест лева/,
представляваща мораторната лихва върху главницата от 14.09.208 г. /след падежа
на фактурата/ до 06.12.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 16.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №96/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА М.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Таурс - Г, бул. “*** №258,
представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 680.00
лв. /шестстотин и осемдесет лева/ - 75.00 лв. - разноски, извършени в заповедното
производство и 605.00 лв. – в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: