Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
05.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 26-ти състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия гражданско дело №
11572 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Ищците М.Г.С. и Н.И.К. твърдят, че на
30.08.2013г. ответникът А.З.А. е дарил на майка си, ответницата Е.Д. С.,
собствените си ид.ч. от недвижим имот в гр.София. Сочат,
че със сделката ответникът А. е увредил кредитора си „Х.“ АД, тъй като е имал
задължения към кредитора и е намалил
имуществото си. Ищците посочват, че те са заплатили по-голяма част от
припадащата им се част от общия дълг, произтичащ от договора за кредит с „Х.“
АД и са встъпили в правата на удовлетворения кредитор „Х.“ АД, вкл. в правото
му да предяви иск по чл.135 от ЗЗД. Ищците поясняват, че на 22.02.2010г. е
сключен договор за Ф.ова услуга № НСТ-02-0874-0 между
„Х.“ АД от една страна и Н.И.К., М. С.Г.-К., А.З.А., „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, от
друга страна, по силата на който „Х.“ АД е предоставил на солидарните заематели сумата от 34 000 евро. С решение по т.д.№ 6161/15г.
на СГС, влязло в сила на 21.07.2017г., ищците М.С. и Н.К. са осъдени да
заплатят солидарно на „Х.“ АД главницата и лихвите по сключения договор за Ф.ова услуга, а на 28.04.2017г. ищците са заплатили със
средства на семейството си присъдените със съдебното решение на „Х.“ АД суми
общо в размер на 132 748,26лв. На 28.08.2018г. ищците са предявили срещу
ответника А.А. регресен иск
за връщане на заплатената от тях към „Х.“ АД сума , надхвърляща припадащата им
се част от задължението. В хода на настоящото производство, с влязло в сила
решение от 25.07.2021г. по гр.д.№ 67233/19г. на СРС, ответникът А.А. е осъден да заплати на ищците М.С. и Н.К. по
22 124,71лв., представляващи припадащата се част от изплатените от ищците
в качеството им на съдлъжници задължения в полза на „Х.“
АД. Ищците сочат, че ответника А. не разполага с друго имущество, от което те
да могат да се удовлетворят. Посочват, че към момента на сключване на договора
за дарение между ответниците, „Х.“ АД е било кредитор
на А.. С договора за дарение ответникът А. е извършил увреждаща сделка, довела
до намаляването на имуществото му. Ищците посочват, че те встъпват в правата на
„Х.“ АД, който е бил кредитор на ответника А.. Молят съда да обяви по отношение
на тях за относително недействителна увреждащата ги сделка – договор за
дарение, сключен между ответниците. Претендират и
разноските по делото.
Ответниците
Е.Д. С. и А.З.А. са депозирали в срок отговор на исковата молба. В отговора оспорват
предявения срещу тях иск. Оспорват твърдението на ищците, че със сделката –
договор за дарение, са увредили кредитора „Х.“ АД. Оспорват качеството на
ищците на кредитори и съответно активно легитимирани да водят настоящия Павлов
иск, оспорват основанието на ищците да встъпят в правата на удовлетворения
кредитор „Х.“ АД. Твърдят, че ответника А. не се е облагодетелствал от договора за кредит с „Х.“ АД и че единствено
ищците са ползвали средствата по него, което е признато с решение №
218/31.01.2017г. Посочват също, че чл.135 от ЗЗД не намира приложение по
отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, каквото качество на
поръчител има ответника А.. С оглед на това твърдение посочват, че право на иск
по чл.135 от ЗЗД няма кредитора „Х.“ АД, а на още по-малко основание – ищците,
които нямат правно основание да встъпят в правата на удовлетворения кредитор. Отделно,
посочват, че процесния имот е несеквестируем
по см. на чл.444 от ГПК и срещу същия не може да се насочи принудително
изпълнение. Молят съда да отхвърли иска и да им присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
С договор №
НСТ-02-0874-0/22.02.2010г. „Х.“ АД е предоставил на заемателите
„Н.“ ЕООД, представлявано от управителя А.З.А., „Н.“ ЕООД, представлявано от
управителя Н.И.К., Н.И.К., М.Г.С. и А.З.А.
паричен заем в размер на 34 000 евро. В договора е записано, че
средствата по заема се предоставят за окончателното погасяване на задължението
на „Н.“ ЕООД към ЧПБ Т.АД по договор от 15.12.2008г. в размер на 30 700 евро и за заплащане
от заемателите на първоначалната премия от 3 300
евро по договора с „К.“ ООД, с който се гарантират задълженията им към „Х.“ АД.
Посочено е също в чл.2.5, че заемателите се
задължават да изплатят заема солидарно.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 54 т.І рег.№ 4598 дело № 51/2013г. на Нотариус М.Е.,
с район на действие СРС, на 30.08.2013г. ответникът А.З.А. е прехвърлил на
ответницата, своя майка, Е.Д.С. собственият си , придобит с дарение, недвижим
имот, находящ се в гр.София, р-н Слатина, ул.“****“
№8, представляващ 5/6 ид.ч. от самостоятелно жилище
със застроена площ от 58 кв.м., състоящо се от една стая, кухня, антре, баня с
тоалетна и тераса с мазе под тях, находящо се в
дворно място в западната част на старата къща, заедно с 24/100 ид.ч. от дворното място, съставляващо ЕПИ № VІІІ-156 в кв.195
по плана на София местност „Подуяне Редута“ с площ от 315,5 кв.м., при граници
по нот.акт: улица „****“, Т.Ч., Т.М.и Ц.С.и по скица:
улица „****“, УПИ VІІ-157, УПИ ІХ-151, УПИ ХІІ-154 и УПИ ХІІІ-155.
С решение №
218/31.01.2017г. по т.д.№ 6161/2015г. на СГС, влязло в сила на 21.07.2017г. „НС
Ф.“ ЕООД, Н.И.К. и М.Г. С.К.са осъдени солидарно да заплатят на основание
чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „Х.“ АД сумата 57 000 евро, от които
33 900 евро главница, представляваща неплатени суми по договор за заем №
НСТ 02 0874 0/22.02.2010г., 12000 евро непогасена договорна лихва за периода
1.10.12г. до 1.10.15г. , 11 000 евро непогасена наказателна лихва за
забава по заема, дължима за периода 1.10.2012г. – 1.10.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1.10.2015г. до окончателното изплащане и
10 459,30лв. разноски по делото.
С кредитен превод от
28.04.2017г. ищецът Н.К. е заплатил на „Х.“ АД сумите по съдебното решение по
т.д.№ 6161/2015г. на СГС.
Видно от представените
от „Х.“ АД по реда на чл.192 от ГПК платежни нареждания, по договора за заем №
НСТ-02-0874-0 постъпилите от длъжниците плащания са в
общ размер на 146 285,79лв. Плащанията са извършвани в периода м.03.2010г.
– м.04.2017г. от „Н.“ ЕООД и от Н.К..
Настоящото производство
е било спряно до решаване на предявения иск от настоящите ищци Н.И.К. и М.Г. С.К.срещу
А.З.А. регресен иск за връщане на предплатената от
тях част от дълга към „Х.“ АД. С решение № 20162645/25.07.2021г. по гр.д.№
67233/2019г. на СРС, влязло в сила на 30.09.2021г. А.З.А. е осъден да заплати
на Н.И.К. и М.Г. С.К.на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД по 22 124, 71лв.,
представляващи припадащата му се част от изплатените от ищците в качеството на съдлъжници на 28.04.2017г. задължения в полза на „Х.“ АД по
договор № НСТ-02-0874-0 от 22.02.2010г. ведно със законната лихва от
28.08.2018г. до окончателното изплащане. В мотивите си съдът е приел, че „Н.“
ЕООД, „Н.“ ЕООД, Н.И.К., М.Г.С. и А.З.А.
са солидарни съдлъжници по договора за заем с
„Х.“ АД и всеки от тях отговаря за пълния размер на дълга, като кредиторът може
да иска изпълнение на целия дълг от всеки от тях, като пълното и точно
удовлетворение на кредитора от единия от длъжниците
има погасителен ефект на задължението по отношение на всички. Във вътрешните
отношения обаче всеки от съдлъжниците следва да
понесе неговата част от задължението, като в случай, че солидарен длъжник е
изпълнил в повече от своята част, то той има иск срещу останалите длъжници за разликата. Прието е, че солидарните длъжници отговарят поравно. Съдът е приел, че Н.К. и М. К.са
погасили целия размер на задължението по договора с „Х.“ АД, че длъжниците „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД са неплатежоспособни,
поради което задължението към кредитора следва да се разпредели поравно между длъжниците Н.И.К., М.Г.С. и А.З.А.. Платената от ищците за
погасяване на заема сума е в размер на 132 748,26лв. Разделена на три,
припадащата се част на всеки от тримата съдлъжници е
44 249,42лв. Тъй като дългът е
платен само от Н.И.К. и М.Г.С., то съдът е осъдил А.З.А. да им върне по
22 124,71лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
За да бъде уважен искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва
да са осъществени кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1.Ищецът да е кредитор на единия ответник - длъжник;
2.Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка; 3.Да е налице
увреждане на кредитора, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 4.Да е налице знание за увреждането от страна на
длъжника; 5.Ако сделката е възмездна – лицето, с което длъжникът е договарял,
също трябва да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е възходящ на длъжника.
В настоящия случай искът по чл.135 от ЗЗД е предявен
от солидарни длъжници, които са изплатили
задълженията на ответника, също солидарен съдлъжник,
по договор за кредит и които твърдят че правото по чл.135 от ЗЗД е възникнало
за кредитора, „Х.“ АД, а ищците са го придобили на основание чл.74 от ЗЗД – „
Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да
стори това, встъпва в правата на кредитора“.
Възражението на ответниците,
че предявеният иск е недопустим, тъй като ищците нямат качеството на кредитори
по отношение на ответника А. е неоснователно. Качеството им на кредитори по
отношение на ответника е установено с влязло в сила решение по гр.д.№
67233/2019г. на СРС, влязло в сила на 30.09.2021г. Съобразно задължителните
постановки на ППВС № 1 от 29.III.1965 г. по гр. д. № 7/64г. всеки кредитор, включително и този,
който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния
иск по чл. 135 ЗЗД. След като ищците се легитимират като кредитори по отношение
на ответника, то предявеният от тях иск по чл.135 от ЗЗД е допустим и следва да
се разгледа по същество.
Възражението
на ответниците, че ответника А. има качеството на
поръчител и по отношение на неговите разпоредителни действия чл.135 от ЗЗД не
намира приложение, е също неоснователно. Със сила на пресъдено
нещо е признато качеството на ответника А. на съдлъжник
по отношение изпълнение на паричното задължение по договора за кредит. Т.е. той
не е поръчител, но дори и да беше, защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е
приложима и по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия
/така Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГТК, т.1/. Ответникът А. е солидарен съдлъжник
по договора за кредит и искът на останалите съдлъжници
по чл.135 от ЗЗД, които твърдят да са платили и неговата част от задълженията
по този договор и които искат извършена от ответника А. сделка на разпореждане
с негово имущество да се обяви за
относително недействителна, следва да се разгледа по същество.
От
представения договор за кредит се установява, че ищците и ответника
А. са солидарни длъжници по договора за кредит с кредитора
„Х.“ АД. Вземането на кредитора е възникнало
с предоставяне на кредита на 22.02.2010г., от който момент длъжниците,
кредитополучатели, са се задължили да върнат заетата сума. Т.е. задължението на
ответника А. към кредитора е възникнало на 22.02.2010г. Оттогава ответникът А.
е наясно със задължението си да върне взетата в заем сума в условията на
солидарна отговорност. Тъй като сделката е безвъзмездна, но не необходимо да се
изследва въпроса за знанието на приобретателя по
сделката.
Въпреки,
че е имал задължение да върне кредита на „Х.“ АД, ответникът А. се е разпоредил
безвъзмездно със собствените си ид.ч. от имот в гр.София,
като по този начин е намалил имуществото си в ущърб на кредитора. От
представената от ищците справка по персоналната партида на ответника А. при АВп, същият няма друг собствен имот. Т.е. с договора за
дарение от 30.08.2013г. по нот.акт № 54 т.І рег.№
4598 дело № 51/2013г. на Нотариус М.Е. ответникът А. се е разпоредил безвъзмездно
с цялото свое недвижимо имущество въпреки знанието, че има задължение по
договор за кредит към „Х.“ АД, възникнало на 22.02.2010г. Потестативното
право да иска обявяване на дарствената сделка за недействителна
по отношение на него, е възникнало за кредитора, а след плащане задължението на
ответника А., с това право са се суброгирали ищците. Установи
се, че ищците са изпълнили на 28.04.2017г. чуждо задължение, като в изпълнение
на съдебното решение по т.д.№ 6161/2015г. на СГС са изплатили на „Х.“ АД частта
на ответника А. в размер на 44 249,42лв. В практиката си ВКС приема, че
солидарният длъжник, изплащал задълженията по договора за кредит с регресно право срещу друг солидарен длъжник, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор на основание
чл.74 от ЗЗД и е частен правоприемник на правото по чл.135 от ЗЗД /така решение
№ 144/16.08.2019г. по гр.д.№ 4338/18г., ВКС, ІІІ г.о., в което е разгледан
аналогичен на настоящия казус/. Плащането от солидарен длъжник е винаги с
правен интерес по см. на чл.74 от ЗЗД /така и в цитираното решение на ВКС/. С
плащане на целия кредит, ищците са придобили правото на кредитора „Х.“ АД по
чл.135 от ЗЗД срещу ответника А.. Предявеният от тях Павлов иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците
имат право на сторените от тях разноски по делото. Съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК ищците са направили разноски за: 386,88лв. държавна такса,
38,69лв. такса за вписване на исковата молба, 20лв. такса да съдебни
удостоверения и 80лв. такса за издаване на скици. Претендират и 3000лв.
адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА.
Ответниците
оспорват размера на претендираното адвокатско
възнаграждение като прекомерен. Възражението е основателно. При предявен иск с
цена 38 687,96лв. дължимото адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1690,64лв. Делото не е от
фактическа и правна сложност. Проведени са три съдебни заседания и са събирани
само писмени доказателства. Продължило е три години на първа инстанция, но това
е било поради спирането му по искане на ищците. Критериите за „справедливо“
възнаграждение, каквото претендират ищците, които критерии са твърде
субективни, биха били приложими в случай на липса на общоприети критерии за
определяне на адвокатските хонорари. В случая съдът прилага правилата на Наредба
№1, която е приета от самите адвокати чрез Висшия адвокатски съвет. Няма
основание за определяне на по-висок размер хонорар от предвидения в Наредбата. На
ищците се следват разноски в размер на 525,57лв., а на процесуалният им
представител адвокатски хонорар в размер на 1690,64лв. , който с ДДС е в размер
на 2028,77лв.
При този изход на спора , на ответниците разноски не се следват.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на М.Г.С., ЕГН ********** и Н.И.К., ЕГН **********,*** по предявения
от тях иск с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу Е.Д. С., ЕГН ********** и А.З.А.,
ЕГН **********,***, сключения с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54
т.І рег.№ 4598 дело № 51/2013г. на Нотариус М.Е., с район на действие СРС, договор
за дарение от 30.08.2013г., с който А.З.А., ЕГН **********, е дарил на майка си
Е.Д.С., ЕГН **********, собственият си, придобит с дарение недвижим имот, находящ се в гр.София, р-н Слатина, ул.“****“ №8,
представляващ 5/6 ид.ч. от самостоятелно жилище със
застроена площ от 58 кв.м., състоящо се от една стая, кухня, антре, баня с
тоалетна и тераса с мазе под тях, находящо се в
дворно място в западната част на старата къща, заедно с 24/100 ид.ч. от дворното място, съставляващо ЕПИ № VІІІ-156 в
кв.195 по плана на София местност „Подуяне Редута“ с площ от 315,5 кв.м., при
граници по нот.акт: улица „****“, Т.Ч., Т.М.и Ц.С.и
по скица: улица „****“, УПИ VІІ-157, УПИ ІХ-151, УПИ ХІІ-154 и УПИ ХІІІ-155.
ОСЪЖДА Е.Д. С., ЕГН ********** и А.З.А., ЕГН **********,***
да заплатят на основание чл.78 ал.1 от ГПК на М.Г.С., ЕГН ********** и Н.И.К., ЕГН **********,***
сумата 525,57лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Д. С.,
ЕГН ********** и А.З.А., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на АД “В. и Л.“, чрез
адвокат Б.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 2028,77лв. с ДДС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: