№ 19577
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110171293 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************* против Г. Ч.
С., ЕГН **********, с адрес ************, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
143 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 83,76 лв., представляваща главница по
договор за поръчителство от 07.11.2014, сключен между ********** и *********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 26,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
31.01.2020 г. до 01.06.2023 г.
Ищецът *********, ЕИК ********* твърди, че на 23.03.2018 г. между *********** и
ответника бил сключен договор за продажба на изплащане № ********. На основание т. 1 и
т. 2 от договора, с неговото подписване купувачът Г. С., закупил и станал собственик на
устройство „Handset LG u4 2017 black”, със сериен номер: *************. Съгласно т. 10.2.1
от договора купувачът се задължил да заплати на *********** продажната цена за вещта,
съобразно погасителен план към договора. Поради неплащане в срок на месечните вноски,
договорът между *********** и ответника бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3
от договор за продажба на изплащане № ********/23.03.2018 г., вследствие на което
непогасените вноски до края на срока на договора за продажба на изплащане в размер на
83,76 лева станали предсрочно изискуеми. На 07.11.2014 г. между *********** и
************** (понастоящем *********) бил сключен договор за поръчителство, по
силата на който ************** се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с *********** договори за продажба на изплащане.
Поради неплащане на дължимите вноски от страна на длъжника Г. С. по договор за
продажба на изплащане, **************, в качеството си на поръчител, уведомил
длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към ***********, но поради липса
на доброволно плащане от страна на длъжника, след като е бил поканен за това и на
основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство, ************** заплатил на ***********
на 31.01.2020 г. сумата от 83,76 лева, представляваща дължимите и изискуеми вноски от
ответника Г. С. по договор за продажба на изплащане от 23.03.2018 г. Вследствие
извършеното плащане ищцовото дружество, в качеството си на поръчител, имало изискуемо
1
и ликвидно вземане към ответника в размер на платената сума от 83,76 лева,
представляваща незаплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
23.03.2018г. На 05.06.2023 г. ищцовото дружество депозирало пред PC - Силистра заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума от 83,76 лева, както
и за сумата от 26,90 лева – мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
01.06.2023 г., по което било образувано ч. гр. д. № 866/2023 г. по описа на РС - Силистра. В
рамките на развилото се производство съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът, подал възражение,
което обусловил правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен
установителен иск. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 83,76 лева, представляваща незаплатена от последния сума по
договор за продажба на изплащане № ********/23.03.2018. г., сключен между *********** и
Г. С., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва за забава в размер на 26,90 лева, начислена за периода от 31.01.2020 г. до
01.06.2023 г. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор
от ответника. Прилага касов бон за извършено плащане в размер на 193, 46 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между ответника и
********** е възникнало валидно облигационно отношение, породено от договор за
продажба на изплащане от 11.04.2019 г., по което правоотношение ответникът е неизправна
страна, сключен договор за поръчителство между ищеца и **********, по силата на който
ищецът е поел задължение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, че е
уведомил ответника за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото
плащане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между ********** и ответника Г. Ч. С. е сключен договор за продажба на
изплащане № ********0 от 23.03.2018 г. Поради което съдът приема, че между ********** и
ответника е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което първият е
прехвърлил собствеността върху апарат „LG K4 2017 Black MAT 23“ срещу задължението на
ответника да заплати цената разсрочено на 23 броя месечни вноски всяка в размер, посочен
в погасителния план към чл.5 от сключения договор, както и възнаградителна лихва, при
общ размер на всяка вноска от 6,98 лв. на месец. Видно от приетия по делото приемо-
предавателен протокол на 23.03.2018 г. мобилният апарат е предаден на ответника от
служител на **********.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото договор от 07.11.2014 г.,
сключен между ********** (с ново наименование **********) и ************** (с ново
наименование *********) и анексите към него, се установява, че между посочените страни е
възникнало облигационно отношение. В чл. 1 от съглашението е посочен предмет на
договора: извършване на кредитен скоринг на потребител с цел сключване на договор за
продажба на изплащане и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на ********** от
абонати по договори за продажба на изплащане. Съгласно чл. 2.2.3. от договора след
изтичане на 20 дни от издаването на фактура на некоректен платец ********** изпраща на
ищеца справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на изплащане.
Изпратената справка представлява покана към ************** в качеството му на
поръчител да погаси в 1-месечен срок от получаването й задължението на абоната.
Съгласно чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане, сключен между ответника и
********** при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски
дължимите до края на срока на договора суми стават изискуеми от датата на издаване на
фактура за тях и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок.
Установява се, че на 03.12.2019 г. ищецът е подписал приемо-предавателен протокол,
посредством който му се предявяват за плащане задължения на 323 абоната на **********,
сред които и задължението на ответника по настоящото дело, описано по основание и
2
размер. Липсват данни ********** да е изпратил до ответника уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице
валидно уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост. Въпреки това обаче липсата
на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
ответника и ********** за погасяване на задължението, следва да бъде съобразено в
рамките на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължението.
Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Съдът като съобрази, че
падежът на последната вноска по подписания между страните погасителен план е настъпил
на 23.02.2020 г., т.е. преди иницииране на заповедното производство, счита, че вземането е
станало изискуемо. Следователно към момента на изпълнение от страна на поръчителя не е
било изискуемо цялото вземане, но доколкото изискуемостта е настъпила впоследствие, то
това не следва да се отрази на възникването на правото на поръчителя да търси реално
изпълнение за платеното от него вместо длъжника задължение.
От приетия по делото приемо-предавателен протокол № 270/20.02.2020 г. се
установява, че на 31.01.2020 г. ищецът, в качеството си на поръчител, е заплатил сумата в
размер от 83,76 лв. за погасяване на задълженията на ответника, възникнали от договора за
продажба на изплащане и издадената въз основа на него фактура № *********. Поради
което съдът приема за установено, че поръчителят е изплатил остатъчното задължение
вместо длъжника – ответник по делото.
Съгласно чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата
на кредитора. Това обаче не означава, че поръчителят продължава да събира същото
вземане, което е имал кредиторът, а означава само, че поръчителят придобива правото да
събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора,
като се възползува от обезпеченията, които е имал последният. Вземането на поръчителя се
различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента
на възникването, а в някои случаи и по размера си; то винаги има за свое основание
изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното
от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото
включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по
изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на
длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не съществувала
правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника
някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква
правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника
вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало
задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка. Тъй като по делото
се установи безспорно, че именно поръчителят е заплатил задължението на ответника към
кредитора ********** съдът счита, че в негова полза се е породило правото да търси
изплатената главница, лихви и разноски.
Наведеното от ответницата правопогасяващо възражение за плащане на процесното
вземане съдът намира за неоснователно. Действително, от приетия по делото фискален бон
/л.10 по делото/ се установява, че на 10.08.2023 г. /след иницииране на заповедното
производство/ ответницата е платила на каса на ********** сумата от 193,46 лв. Посочено е
във фискалния бон, че извършеното плащане касае различни фактури, издадени в периода от
07.03.2016 г. до 12.06.2019 г., сред които обаче липсва процесната фактура № *********,
отразена в приетия по делото приемо-предавателен протокол № 270/20.02.2020 г. Предвид
това, съдът намира, че представеният от ответницата фискален бон не касае плащане на
процесното вземане.
Действително, както възразява и ответницата липсват доказателства ищецът да е
изпратил уведомление, с което да изявява намерение за плащане на дълга. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил
задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Цитираната
разпоредба е уредена в защита интересите на длъжника, тъй като същият може да разполага
с възражения срещу кредитора, както и с цел да се избегне двойно плащане. Затова в
процесния случай е без значение дали е отправено уведомление от поръчителя до длъжника
по реда на чл. 143, ал. 1 ЗЗД и дали същото е достигнало до знанието му, тъй като
неуведомяването има за последица липсата на отговорност на длъжника към поръчителя,
само ако длъжникът е изпълнил задължението преди да бъде уведомен, а по делото
3
ответникът не успя да докаже изпълнение на дълга към кредитора, респ. наличие на
правоизключващи или правопогасяващи възражения. Следователно за длъжника не са се
породили неблагоприятни правни последици от факта на изпълнение на задължението за
плащане на продажната цена от страна на поръчителя към кредитора.
По изложените съображения и доколкото не се доказа изпълнение от страна на
ответника, съдът счита, че предявеният иск за сумата от 83,76 лв., представляваща главница
по договор за продажба и изплащане № ********/23.03.2018 г., е основателен и доказан.
Ето защо следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл.143, ал.1, изр. 2 ЗЗД поръчителят има право и на законна лихва върху
заплатените суми от деня на плащането. С факта на самото плащане възниква регресно
вземане в полза на поръчителя за платените суми, ведно със законната лихва върху тях.
Видно от представените доказателства, на 31.01.2020 г. поръчителят е платил дължимите
суми, от която дата се е породило регресното му вземане, ведно със законна лихва.
Същевременно длъжникът дължи заплащане на законна лихва само за онези вземания, по
отношение на които е бил в забава към момента на погасяване на задължението от
поръчителя – т.е. по отношение на дължимите вноски за периода 23.03.2018 г. – 23.01.2020 г.
на обща стойност от 76,78 лв. За поръчителя не може да възникне вземане за законна лихва
по отношение на непадежирали вземания, които е погасил, а както се посочи по-горе по
делото не се проведе пълно и главно доказване уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост да е връчено на ответника. За заявения период 31.01.2020 г. – 01.06.2023 г.
дължимата мораторна лихва върху тази сума, изчислена съобразно чл. 162 ГПК е 26,44 лв.
Искът следва да се уважи до този размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от
26,90 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете в размер общо на 423,23 лв. за държавна такса и уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част от предявените искове и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 423,23 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответникът съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В случая обаче разноски не се претендират, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Г. Ч. С., ЕГН
**********, с адрес ************** дължи на *********, ЕИК *********, представлявано
от И.Л.П. и Б.Я.Я., с адрес: ************** сумата от 83,76 лв., представляваща главница
по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ********** и *********, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 26,44 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
31.01.2020 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 866/2023 г. по описа на Районен съд
– Силистра, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над горницата от 26,44 лв. до пълния
предявен размер от 26,90 лв.
4
ОСЪЖДА Г. Ч. С., ЕГН **********, с адрес ************** да заплати на
*********, ЕИК *********, представлявано от И.Л.П. и Б.Я.Я., с адрес: **************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 423,23 лв., представляваща сторени разноски по
настоящото исково производство, както и сумата от 423,23 лв., представляваща сторени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 866/2023 г. по описа на Районен съд –
Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5