№ 12551
гр. София , 24.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20211110134982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК.
Образувано е по заявление на „(фирма)“ ООД срещу Л. Т. В. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК –
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №138, т. III, рег. №11750, дело
№503/2019 г. на Нотариус с рег. № 030 на НК, и изпълнителен лист за сумата 10005,06 лева,
представляваща мораторна неустойка за периода 20.01.2020-23.11.2020 г. по т. 2-ра от
ипотечния акт, в който са обективирани текстове на договор за заем № 516-СФ-20.08.2019
г.; сумата 16500,00 лева за неустойка, представляваща 60% от заемната сума по договор за
заем № 516-СФ-20.08.2019 г.; сумата 1003,20 лева, представляваща мораторна неустойка по
т. 1-ва от ипотечния акт, в който са обективирани текстове на договор за заем № 514-СФ-
19.08.2019 г. за периода 20.01.2020-23.11.2020 г., сумата 1500,00 лева за неустойка,
представляваща 60 % от предоставената заемна сума по договор за заем № 514-СФ-
19.08.2019 г.
Твърди се, че между страните е сключен договор за ипотека, установяващ подлежащо
на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника по горепосочените заемни
правоотношения. Поради неточно изпълнение на заемополучателя съглашенията са
прекратени.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените фактически твърдения, писмените
доказателства и закона, приема следното:
Документът, въз основа на който се претендира издаване на заповед за изпълнение не
е представен в оригинал, но това не е пречка за преценката на съда относно основателността
на заявлението.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договори
за кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим
имот.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, по
смисъла на този закон кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или
друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или
запазване на вещно право върху недвижим имот. Този закон, аналогично на ЗПК,
предоставя защита на заемополучателя, в качеството му на потребител, като поставя редица
императивни изисквания, които ограничават свободата на договаряне с цел обезпечаване
1
защитата на потребителя и баланс в интересите на двете страни по заемното
правоотношение, в т.ч. кога уговорките помежду им ще се считат за нищожни, респ.
неравноправни на общо основание по Закон за защита на потребителите. Потребителят е в
положение на по-слабата икономически страна спрямо търговеца от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Заповедният съд, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, е властен да следи
служебно дали заявеното парично вземане се основава на уговорки между страните, които
противоречат на закона и добрите нрави или на неравноправни клаузи, вкл. е налице
обоснована вероятност за това.
Съдът, като взе предвид изложените фактически твърдения, представените
доказателства и закона, счита, че съществува обоснована вероятност уговорките между
страните да не отговарят на изискването за добросъвестност, което накърнява значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, в т.ч. задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, на основание чл. 143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП. Съдът намира, че
в конкретния случай се касае неизпълнение, което вероятно не е достатъчно тежко с оглед
срока и размера на кредита и се поставя под съмнение прекратяването на договора, респ.
основанието за начисляване на неустоечни вземания.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката е
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Заявените неустоечни вземания се
изчисляват върху целия размер на главниците по кредита, независимо каква част от нея е
погасена, а тази за забава -противоречи на чл. 43 от Закон за кредитите за недвижими имоти
на потребителите, защото при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение
за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата ( а не върху
остатъка от заемната сума), и когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо
съществува обоснована вероятност заявените парични вземания да не са в претендирания
размер (с оглед твърдението за направени частични плащания) или въобще правото на
парично вземане не е възникнало в резултат приложението на неравнооправни и
противоречащи на закона и добрите нрави клаузи. При съобразяване характера на
правоотношението, от което произтичат удостоверените в ипотечния акт парични вземания,
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес по чл. 7, ал.3 от ГПК за заявените вземания заповед за изпълнение не
следва да се издава.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист на „(фирма)“ ООД, по което е образувано ч.гр.дело № 34982/2021
г. по описа на СРС.
2
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3