№ 459
гр. Сливен, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на единадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500312 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г., пълномощник на
„ИНМАТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „А.С.“ № 56
против определение № 324/16.06.2022г. по гр. д. № 728/2022г. на Н. районен
съд, с което е допуснато обезпечение – спиране на изпълнението по изп.дело
№ ********** по описа на НЗРС ДСИ К. по иск депозиран от „Мини Марица
Изток“ ЕАД.
В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно.
На първо място жалбоподателят посочва, че искът по който е допуснато
обезпечението е предявен пред местно некомпетентен съд, той не бил
неоценяем иск, поради което следвало да се приложи общата местна
подсъдност по чл.105 от ГПК и същият да бъде предявен пред СРС.
На второ място жалбоподателят твърди, че предявеният иск е
недопустим, поради което по него не може да бъде допуснато обезпечение.
Било недопустимо предявяване на иск за установяване на факт /липса на
обективна възможност да е изпълнил задълженията си по изпълнителния лист
в срока за доброволно изпълнение/, за който законодателят не предвижда
установяването му по съдебен ред. Освен това не можело по съдебен ред да се
иска определяне на срок за изпълнение на решението. Това можело да се
1
направи по време на самото съдебно производство и при постановяване на
решението си съдът да допусне отложеното му изпълнение.
На следващо място страната изтъква, че предпоставките за допускане на
обезпечение са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е
налице обезпечителна нужда, като трите предпоставки следва да са
едновременно налице. В случая предявеният иск бил недопустим, поради
което не следвало да бъде допуснато обезпечение.
Страната излага оплаквания за това, че обжалваното определение по
същество е без мотиви, а се състои почти изцяло от преписване на исковата
молба и искането за налагане на обезпечение. Посочва се, че ако
действително ищецът не може поради обективна невъзможност да изпълни
влязлото в сила решение на Апелативен съд – Пловдив може да се приложи
разпоредбата на чл.526 от ГПК, при която взискателят ще извърши
изпълнение на съдебното решение за сметка на длъжника. Страната е
цитирала редица съдебни актове в подкрепа на своето становище.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и издадената
обезпечителна заповед да бъде обезсилена /в допълнителна частна жалба/.
Страната не е направила искане за представяне на доказателства и за
присъждане на разноски.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от юриск.К.,
пълномощник на „Мини Марица - Изток“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Р., обл. С.З., ул.„Георги Димитров“ № 13, с който жалбата е
оспорена като неоснователна.
Ответникът счита, че тъй като към настоящия момент делото е висящо
пред РС Н.З. компетентен да се произнесе по искането за допускане на
обезпечение е НЗРС. Освен това той посочва, че преценката за допустимостта
на иска зависи от съда, пред който той е предявен, а очевидно към настоящия
момент РС – Н.З.не намира предявения иск за недопустим. Ако е бил счел
иска за допустим, то съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК съдът е щял да
върне исковата молба на ищеца. След като не е върнал исковата молба
очевидно е, че съдът е преценил иска за допустим. Освен това страната счита,
че при проверка от въззивната инстанция контролиращият съд следва да
провери дали има висящо производство, а не да проверява дали предявения
иск е допустим, тъй като за тази процесуална предпоставка следи служебно
2
съдът пред, който исковото производство е висящо.
Ответната страна намира, че предявеният иск е вероятно основателен и
че това нейно твърдение е подкрепено от представените с исковата молба
доказателства. От тях било видно, че за 14 дни ищецът следва да отстрани
750 000 куб.м. земни маси, което било невъзможно предвид работата на
дружеството, която е свързана с осигуряване на топлоелектрическите
централи в комплекса, както и с осигуряване на нужното количество ел.
енергия за България. Освен това частният жалбоподател вече не бил
собственик на имот № 2148, който е собственост на „Гравис ЕС“ ЕООД.
Моли се частната жалба да не бъде уважавана. По отношение на
допълнителната частна жалба страната посочва, че същата не следва да се
разглежда. Алтернативно се посочва, че отмяната на обезпечението не следва
да бъде направено от въззивния съд, а от съда пред който се разглежда делото.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Пред РС – Н.З.е била депозирана искова молба от „Мини Марица –
Изток“ ЕАД против „ИНМАТ“ ООД. В петитума на исковата молба се
посочва, че ищецът иска съдът да постанови решение, с което „да установи
липсата на обективна възможност „ММИ“ ЕАД да изпълни своето
задължение по изп. лист № 260008/19.04.2022г. по силата на който е
образувано изп.дело № ********** по описа на ДСИ К. в 14-дневния срок за
доброволно изпълнение“. Във връзка с депозираната искова молба е било
направено и искане за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез
спиране на изп.дело № ********** по описа на ДСИ К..
От приложените към исковата молба доказателства е видно, че „ММИ“
ЕАД е бил осъден с Решение № 94/11.11.2020г. на Апелативен съд – Пловдив
по в.гр.д. № 20205000500442 по описа за 2020г. да премахне всички
натрупвания от мини отпадъци от глина от собствената му дейност и
пепелина от дейността на ТЕЦ „Марица Изток“ и да възстанови в състоянието
им преди нарушението два недвижими имота, а именно имот от 18.475 дка
начин на трайно ползване нива и имот с площ от 376.033 дка с начин на
трайно ползване кариер-чакъл. Във връзка с посоченото по-горе влязло в сила
съдебно решение е бил издаден изп.лист № 260008 от 19.04.2022г. на
основание на който е било образувано изп.дело № ********** по описа на
3
ДСИ - Н.З. Поканата за доброволно изпълнение е била получена от ищеца на
13.05.2022г. Към исковата молба било приложено становище от ръководител
отдел „Производствен“ при „ММИ“ ЕАД, според който за реализиране на
общия обем изкопни работи от 750 000 куб.м. ще е необходим период от
около година и половина - за изготвяне на маршрути, подготовка на депа,
провеждане на процедури по обществени поръчки за наемане на
допълнителни ресурси, с които да бъде осъществено преместването на
изкопните маси. От представената с отговора на частната жалба справка от
Агенция по вписванията е видно, че ПИ с идентификатор 57323.2.148 от
07.01.2022г. е собственост на „Гравис ЕС“ ЕООД.
По делото липсват данни за това на коя дата жалбоподателят е бил
уведомен за издадената обезпечителна заповед, но тъй като жалбоподателят е
бил уведомен за образуваното гр.дело на 24.06.2022г., а частната жалба е
депозирана на 29.06.2022г. /п.к./, съдът приема, че същата е депозирана в
законоопределения едноседмичен срок от узнаване за допуснатото
обезпечение.
Частната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в
законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Според разпоредбата на чл.391 ал.1 т.1 и 2 от ГПК обезпечение на иск
се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в
определен от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. При анализа на
текста следва извода, че ще е възможно да бъде затруднено осъществяването
на права по решение, ако предявеният иск е изначално допустим. Ако той е
недопустим не би се постановило решение, с което да бъдат признати някакви
права. Предвид на това следва да се изследва въпроса за допустимостта на
предявения иск.
В исковата си молба ищецът е посочил, че моли съда да установи
липсата на обективна възможност да изпълни задължението си по изп.лист №
260008 от 19.04.2020г. въз основа на който е образувано изп.дело №
********** по описа на ДСИ при РС – Н.З.и да се постанови срок за
изпълнение на действията по изп.лист № 260008/2022г. По същество ищецът е
4
направил две искания. Първото е, съдът да установи наличието на някакъв
факт – обективна невъзможност да изпълни задължението си по изп.лист в
срока за доброволно изпълнение. Второто искане е, съдът да определи друг
срок в който ищецът да изпълни задължението си по издадения изп.лист.
Видно от диспозитива по определение № 324/16.06.2022г.
първоинстанционният съд е приел, че е бил сезиран с иск по чл.124 ал.1 по
ГПК, във връзка с което допуска обезпечение на основание чл.389 от ГПК.
Разпоредбата на чл.124 ал.4 изр.2 от ГПК предвижда, че искове за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно
значение /освен истинността или неистинността на един документ/ могат да
бъдат предявявани само в случаите предвидени в закон. В настоящия случай
няма законова разпоредба, която да допуска установяване на липса на
обективна невъзможност даден длъжник да изпълни задължението си в срока
за доброволно изпълнение. Така оформеният петитум е недопустим за
разглеждане като иск по чл.124 от ГПК. Не може да се приеме и че е налице и
хипотезата на чл.439 ал.1 от ГПК, тъй като законодателят изисква
възможността на длъжника да оспори чрез иск изпълнението да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание. В случая
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, е издаден въз основа на решение на Апелативен съд – Пловдив.
В исковата молба са изложени множество аргументи, за това какво би
затруднило ищеца да изпълни задължението си в срока за доброволно
изпълнение, но липсват каквито и да е твърдения за настъпване на факти след
приключване на съдебното дирене, които да водят до изменение на
постановеното и влязло в сила решение. Така предявеният иск е недопустим и
на основание чл.439 ал.1 от ГПК.
В гражданското производство е допустимо съдът да отложи за
определен срок изпълнението на своето решение, но това е възможно само
ако искането е било направено пред съда, който е постановил осъдителното
решение и не може да бъде осъществено по съдебен ред след постановяване
на решението.
Съобразно изложеното по-горе съдът намира, че предявеният от
„ММИ“ ЕАД иск е недопустим. Тъй като не е налице иск, по който да е
5
възможно да се постанови решение правата, по което да бъдат засегнати от
неизпълнение, то е налице липса на една от процесуалните предпоставки за
допускане на обезпечение, а именно тази, посочена в чл.391 ал.1 от ГПК,
поради което е недопустимо налагането на обезпечителна мярка по
предявения иск.
Като взе предвид казаното по-горе съдът намира, че частната жалба се
явява основателна и същата следва да бъде уважена. Обжалваното
определение № 324/16.06.2022г. постановено по гр.д. № 728/2022г. по описа
на НЗРС следва да бъде отменено, а издадената въз основа на него
обезпечителна заповед № 4/16.06.2022г. следва да бъде обезсилена. Самото
искане, изложено в частната жалба за отмяна на обжалваното определение
имплицира в себе си и искане за обезсилване на издадената въз основа на
незаконосъобразното определение обезпечителна заповед. Всъщност това е
естествената последица от отмяната на определението, с което се допуска
издаване на обезпечителна заповед.
Тъй като страните не са направили искане за присъждане на деловодни
разноски такива не следва да бъдат присъдени.
На основание чл.252 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 324/16.06.2022г. по гр. д. № 728/2022г. на Н.
районен съд, с което е допуснато обезпечение – спиране на изпълнението по
изп.дело № ********** по описа на ДСИ при НЗРС.
ОБЕЗСИЛВА Обезпечителна Заповед № 4/16.06.2022г., издадена по
гр.д. № 728/2022г. по описа на РС – Н.З.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7