Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260695                          07.03.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Десислава Кръстева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13994 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1  ГПК.

Ищецът И.Я.К. твърди, че спрямо него е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист за сумата 25 000 лева главница по договор за кредит, предоставен чрез кредитна карта, както и за сумата 1 672,24 лева деловодни разноски. Поддържа, че в период по-дълъг от две години считано от образуване на изпълнителното дело, не са предприемани изпълнителни действия и правено искане за такива, поради което производството е било прекратено по силата на закона. С оглед това, последващите изпълнителни действия не били годни да прекъснат давността за вземането и тя била изтекла. Иска се  съда да признае за установено, че сумата по изпълнението не се дължи.

Ответникът „Айкарт“ АД с предишно наименование „Интеркарт файнанс“ АД оспорва твърденията за липса на изпълнителни действия годни да прекъснат давността. Поддържа, че давността не е изтекла, поради което и предявеният иск е неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

С решение от 13.06.2013г., постановено по гр.д. 30363/2011г. по описана Софийския районен съд, било признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата 25000 лева, дължима по договор за издаване на международна кредитна карта от 30.12.2008г., законната лихва върху нея считано от 05.05.2011г. и разноски от 680 лв. относно които суми била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 8253/2011г. на ПРС / лист 158 от приложеното гр.д. 30363/2011г./. Със същото решение в полза на ответника били присъдени и деловодни разноски за исковото производство в размер на 1672,24 лв. Решението е влязло в сила на 15.07.2013г. За вземанията относно главница и разноски са били издадени изпълнителен лист от 11.10.2013г. – за вземането по заповедта за изпълнение и изп. лист от 09.09.2013г. за разноските пред СРС /лист 84 и 84/. По молба на взискателя от 02.06.2014г. било образувано изпълнително дело №1535/14г. по описа на ЧСИ ********* /лист 82/. С молбата взискателят възложил на съдебния изпълнител, на осн. чл.18, ал.1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение, като същевременно и посочил два конкретни изпълнителни способа – запор върху трудово възнаграждение и запор на банковите сметки на длъжника /лист 83/. След извършване на справки от страна на съдебния изпълнител, на 06.06.2016г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, която останала невръчена /лист 116/. На 02.06.2016г. ЧСИ ***** с разпореждане насрочил опис на движими вещи на длъжника / лист 133/. Опис на движими вещи бил насрочен и с разпореждане от 03.02.2017г. /лист 134/. По приложеното изпълнително дело липсват доказателства длъжникът да е бил уведомяван за тези изпълнителни действия или такива да са били осъществявани.  На 16.01.2019г. съдебният изпълнител наложил запори върху банкови сметки на ответника /лист 141- 148/. На 07.03.2019г. взискателят поискал да му бъде върнат изпълнителния лист, като се позовал на настъпило прекратяване на изп. дело по право / лист 153/. С постановление от 11.03.2019г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1 т.2 ГПК / лист 156/. Впоследствие по молба на взискателя от 11.03.2019г. подадена пред същия ЧСИ било образувано ново изп. д. № 654/2109г. за същите вземания /лист 175/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Вземанията предмет на изпълнителното дело са установени влязло в сила съдебно решение, поради което за тях, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД, е приложим петгодишен давностен срок. Решението въз основа на което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила на 15.07.2013г. като от този момент е започнала да тече новата петгодишна давност за вземането. От това следва, че ако не е била прекъсвана тя е следвало да изтече на 15.07.2018г. Доколкото ищецът се позовава на изтекла давност в хпотезата на прекратено по право изпълнително дело, следва на първо място да бъде изследвано установяват ли се предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Според тази норма изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на производството настъпва по право, без да е необходим за това акт на съдебния изпълнител. В случая изпълнителни действия са поискани с молбата за образуване на делото, подадена на 02.06.2014г. Двугодишният срок по чл.433, ал.1 т. 8 ГПК, следователно е следвало да изтече на 02.06.2016г. В този срок взискателят не е поискал извършване на изпълнителни, но е налице акт на съдебния изпълнител от 02.06.2016г., с който възоснова на упълномощаването му по чл.18 ЗЧСИ е насрочено извършването на изпълнително действие – опис на движими вещи на длъжника. Това е действие за предприемане на конкретен изпълнителен способ, което от една страна, препятствува прекратяването на делото по право, а от друга – прекъсва давността. Това е така защото, съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва с поискването от взискателя или предприемането от съдебния изпълнител на което да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Следователно след 02.06.2016г. е започнал да тече нов давностен срок от пет години, който не е изтекъл към момента на образуване на новото изпълнително дело – 11.03.2019г., както и към момента на образуване на настоящото исково производство -12.08.2019г. Поради изложеното следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като по делото не се представиха доказателства, удостоверяващи извършването им.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Я.К. ЕГН ********** с адрес *** против „Айкарт“ АД ЕИК175325806 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №76 А, ет.8 относно признаване на установено, на осн. чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи сумите: 25000 лв. представляваща сума дължима по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Ай Карт Мастеркарт Голд“ от 30.12.2008г., ведно със законната лихва от 05.05.2011г. до окончателното изплащане както и сумата 1672,24 лв. деловодни разноски по гр.д. 30363/2011г. по описа на СРС които са издадени изпълнителен лист от 11.10.2013г. по ч.гр. д. №8253/2011г. по описа на Пловдивския районен съд и изп. лист от 09.09.2013г. по гр.д. №30363/2011г. по описа на СРС, поради погасяване на вземанията по давност.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД