О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 21.04.2021г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година като изслуша докладваното
от съдия Мирослава Кацарска т.д.№ 2149 по описа за 2020г., и за да се произнесе намира следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът „В.П.“ ЕООД, ЕИК *******твърди, че е собственик на сто дяла от капитала
на дружество „К.“ ООД с ЕИК *******, всеки от които с номинална стойност 50,00
лева, които са придобити по силата на договор за покупка на дялове от
05.02.2014г., което е заявено за вписване в ТР със заявление с входящ номер
20140213102258 и е вписано на 19.02.2014г. Твърди, че впоследствие със
заявление за вписване на обстоятелства относно запор на дружествен дял (Б5) с
входящ номер 20170808140525 в търговския регистър е вписано несъществуващо
обстоятелство, а именно вписан е запор върху дяловете на дружеството „Р.П.“
ЕООД, ЕИК *******в капитала на „К.“ ООД. Твърди, че към момента на запора,
обаче, както и никога преди и след това посоченото дружество не е имало и не е
притежавало собственост в капитала на другото дружество. В същото време,
въпреки че в запорното съобщение с изх.№
115065/04.08.2017г., издадено въз основа на постановление по изпълнително дело
№20128380409252, на ЧСИ М.Б., peг. № 838, което е обявено в
ТРРЮЛНЦ, е вписано като запор върху дялове притежавани от него, а именно „В.П.“
ЕООД с ЕИК *******. Поддържа, че дялове, собственост на „Р.П.“ ЕООД с ЕИК *******не
съществуват, това дружество никога не е имало собственост в капитала на „К.“
ЕООД или ООД с ЕИК ******* и следователно няма как да бъдат запорирани,
още по-малко този запор да бъде вписан. Твърди, че е налице вписване на
несъществуващо обстоятелство, а именно наложен запор върху дялове в капитала на
„К.“ ООД с ЕИК *******, собственост на „Р.П.“ ЕООД с ЕИК *******, тъй като няма
как да е валидно възникнало и да е наложен запор върху дялове на дружество „Р.П.“
ЕООД с ЕИК *******, притежавани от него в капитала на дружество „К.“ ООД с ЕИК *******,
тъй като такива дялове не съществуват. Счита, че макар да се касае за
техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по
вписванията, нищожността на това удостоверяване следва да бъде установена по
исков ред, тъй като по съществото си се свежда до установяване неистинността на
съдържанието на официален документ. Твърди, че съгласно разпоредбите на
ЗТРРЮЛНЦ за трети добросъвестни лица вписването на запор върху притежавани от „Р.П.“
ЕООД с ЕИК *******дялове в капитала на дружество „К.“ ООД с ЕИК ******* към
настоящия момент е действително и съществува на основание чл.10 ал.1 от
ЗТРЮЛНЦ. Предвид горното претендира да се признае за установено, че е налице
вписано несъществуващо обстоятелство или налице е несъществуване на вписано
обстоятелство, а именно запор върху дялове притежавани от „Р.П.“ ЕООД с ЕИК *******в
капитала на дружество „К.“ ООД с ЕИК *******.
Първоначално посоченият ответник е „Ю.Б.“
АД, но след молба с вх.№ 302679/15.12.2020г. ищецът чрез процесуалния си
представител – адв. Пантелеева във връзка с дадените
му указания по разпореждане от 10.11.2020г. е заявил, че действително
легитимиран ответник по иска е дружеството, по чиято партида е вписването – „К.“
ООД и е поискал конституирането му като ответник, заявено като уточнение, като
същевременно е поискал алтернативно, да се замени първоначалния ответник – „Ю.Б.“
АД с новопосочения, заявявайки и че се отказва от
иска спрямо първоначалния ответник. С допълнителна молба с
вх.№268189/22.01.2021г. е представено изрично пълномощно за адв.
С. Пантелеева за отказ от иска, а с определение от 25.01.2021г. производството
по делото в частта спрямо ответника „Ю.Б.“ АД е прекратено, като същото е
надлежно съобщено на ищеца и влязло в сила на 04.02.2021г.
Ответникът „К.“ ЕООД, конституиран като
такъв по молба с вх.№ 302679/15.12.2020г., е
получил препис от исковата молба и приложенията на 16.02.2021г., но не е подал
писмен отговор в дадения му срок.
С протоколно определение от
16.04.2021г. съдът по искане на ищеца е дал ход по същество на делото за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
За да бъде постановено
неприсъствено решение следва да са налице кумулативните предпоставки по чл.
239, ал.1 от ГПК, а именно: по т. 1. на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; и по т.2 искът вероятно е основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. Съдът констатира, че макар
формално да са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, а именно ответникът не
е подал отговор, не се е явил в заседание и не е поискал разглеждане на делото
в негово отсъствие, макар да се установява, че ответникът „К.“ ООД е свързано
лице с ищеца, то не са налице кумулативно предвидените в чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК предпоставки, а именно искът да е вероятно основателен и допустим. Това е
така, защото на първо място от справка по публичния ТР се установява, че вписването
по партидата на „К.“ ООД е за наложен запор върху дялове на „В.п.“ ООД, т.е.
вписването не е за запор върху дялове на „Р.П.“ както се твърди от ищеца. Съдът
прилага справка от която е видно, че запор № 001, е именно на дялове на „В.п.“
ООД. По делото не се установява твърдението, че със
заявление за вписване на обстоятелства относно запор на дружествен дял (Б5) с
входящ номер 20170808140525 в ТР е вписано несъществуващо обстоятелство, а
именно вписан е запор върху дяловете на дружеството „Р.П.“ ЕООД, ЕИК *******в
капитала на „К.“ ООД и поради това не може да се приеме, че искът е вероятно
основателен, тъй като твърденията на ищеца, че бил вписан запор на дялове на трето лице, са
несъстоятелни.
Независимо от горното от
изложените в исковата молба доводи е видно, че се касае според ищеца за
допусната техническа грешка при вписването, доколкото запорното
съобщение от ЧСИ Б.не е за запор на дялове на „В.п.“ ООД, а на „Р.П.“, макар
безспорно дружествата да са свързани, тъй като ищецът е правоприемник чрез
отделяне от първото дружество. Следователно е налице според твърденията по исковатамолба грешка във вписването, която се изразява в
несъответствие между вписаните обстоятелства, а именно запор върху дялове на „В.п.“
ООД и приложените към заявлението документи – запорното
съобщение, което касае дялове на друго лице – „Р.П.“ ЕООД. Всички тези лица съдът установява чрез
служебна справка, че са били ответници по иск по чл.
422 от ГПК за установяване на вземане на „Банка Пиреос
България“ АД по т.д.№2424/2013г. на СГС, 6-2 състав, което е приключило с
влязъл в сила акт. Следователно е напълно възможно да е допусната техническа
грешка. Законодателят, обаче, е предвидил специален ред за поправяне на
допуснати при вписването грешки, който ред изключва правния интерес от
установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство по исков ред, особено
предвид заявения алтернативно от ищеца петитум. Съгласно чл.
400, ал. 1 вр. с вр. с чл. 517 ГПК запорът върху дружествени
дялове подлежи на вписване в търговския
регистър, а самото вписване по силата
на чл. 46, чл. 47 и чл. 66, ал. 3, т. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване
и достъп до търговския регистър дава възможност на третите лица
да се осведомят
за лицето, в чиято полза е наложен
запорът, както и данните за съда
и номера на делото, по което
е наложен запорът. Съгласно чл. 27 от ЗТРРЮЛНЦ грешки и непълноти, допуснати при вписване на
обстоятелства, заличаване на вписвания или
обявяване на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се
отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване. Съобразно разпоредбата на чл. 96б от
Наредба № 1 от 14.02.2007
г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ, искане за отстраняване на грешки и непълноти,
допуснати от длъжностни лица по регистрацията при вписване на
обстоятелства, заличаване на вписвания или
обявяване на актове, може да
се подаде от заявителя или
от заинтересовано лице по образец,
утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията, в което се посочва номерът
на вписването по чл. 72, ал.
1 и грешката, съответно пропускът. В случая се касае за
такова заинтересовано лице – ищеца, който има процесуална възможност да коригира твърдяното погрешно
вписване чрез специалното производство пред Търговския регистър по реда на
чл.27 и поради това съдът приема, че за него липсва правен интерес от настоящия
установителен иск по чл. 29 от закона, доколкото има
друга процедура. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на иска.
Наред с горното недопустимост на
иска е налице и на още едно основание. За да има желаните правни последици, а
именно решаване на правния спор, искът следва да бъде предявен срещу всички страните
по твърдяния правен спор, които се се явяват пасивно процесуално легитимирани съобразно
твърденията по исковата молба. Липсва правен интерес у ищеца да установява
порок на процесното вписване само по отношение на единствения
ответник, срещу който той след отказа от иска е насочил иска си, тъй като се
касае видно от изложените доводи в исковата молба за спор с други лица, които
същият не е конституирал надлежно като ответници по
делото, въпреки дадените му възможност и указания по същото с разпореждане от
10.11.2020г., което му е надлежно съобщено на 08.12.2020г. чрез процесуалния му
представител. Спорът относно собствеността на запорираните
дружествени дялове, а именно ищецът твърди, че неправилно са запорирани такива на трето лице „Р.П.“ ЕООД, каквито то не
притежава, не може да бъде решен без участието на засегнатото от спора трето
лице. Наред с горното предвид спецификата на оспорваното вписване – запор,
следва да участва и кредитора, по чието искане е вписан запора. Ищецът е
конституирал първоначално същия, но е поискал замяната му и съответно е заявил
отказ от иска спрямо него, а същият има качеството на необходим другар и следва
доколкото евентуалната порочност на вписването засяга по твърдения и негови
права да вземе участие в спора. След като с оглед твърденията си по иска ищецът
не е конституирал надлежно страните по спора, за да може решението да произведе
целения правен ефект, то се явява липса на правен интерес, обуславящ
прекратяване на делото поради недопустимост на иска.
Воден от горното съдът намира, че
следва да отмени определението от съдебно заседание на 16.04.2021г. за даване
ход по същество на делото и да прекрати производството по гореизложените
мотиви, а именно липса на правен интерес, който обуславя недопустимост на иска.
Воден от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определението от съдебно заседание на 16.04.2021г. за даване ход по същество на
делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в частта за прекратяване подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: