РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7082 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Б.с.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.Х. в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.405, ал.1, КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника З. Б., ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищеца сумата от 3600.00лв, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт на МПС“ от
20.09.2016 г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. *****за
настъпило на 03.07.2017 г. в гр. Плевен застрахователно събитие, при което МПС
е било наводнено, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с
рег. № ***, двигател № ***и рама №***, цвят – „светло сив металик“. Сочи, че за описания
автомобил е сключил договор с ответното дружество за застраховка „Каско
Стандарт на МПС“ със застрахователна
полица № ***, със срок на действие от 20.09.2016 г -20.09.2017 г. Твърди се, че по време на действието на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие на 03.07.2017 г.,
в резултат, на което на автомобила са причинени щети. Описва се, че на
03.07.2017 г. управителят на ответното дружество е паркирал описания по – горе
автомобил зад УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД и извършвал монтаж в новата
сграда на „Фешън мания“ когато започнало да вали проливен дъжд, който се
превърнал в природно бедствие. Сочи се, че автомобилът бил наводнен до
седалките и обездвижен, вследствие на което настъпило повреждане на двигателя и
вътрешните части и детайли на превозното средство, за което непосредствено след
това било уведомено ответното дружество. Твърди се, че на другия ден била
образувана щета № 470416171732707 / или референтен № 50-06000-0852/17 по описа
на ответното дружество. Излага се, че по указания на служител на ответното
дружество автомобилът бил транспортиран до техен сервиз, находящ се в ***-
„Италбулком“ ООД. Твърди се, че още същият ден бил уведомен от служителите на
сервиза, че не могат да ремонтират автомобила, поради което от ответното дружество му казали да избере сервиз
за ремонта и да ги уведоми, за да изпратят експерт за оглед. Излага се, че
автомобилът бил транспортиран до сервиза на ЕТ „***“ и след като бил направен
оглед от експерт му е направен ремонт за сметка на застрахованото дружество на
стойност 3500 лева, за което е издадена и фактура. Сочи се, че във връзка с
транспортирането на автомобила от мястото на произшествието до гаража на
уредения автомобил и впоследствие и до двата автосервиза са извършени разходи на стойност 100 лева.
Твърди се, че на 18.07.2017 г. ответното дружество е изпратило писмо до ищеца,
с което отказва да изплати обезщетението, тъй като било налице „хидравличен
удар“, който риск е изключен от ОУ. Излага се, че действително за изключени
повреди по двигателя от засмукване на вода и/или кал, но само като следствие от
грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за
експлоатация и ремонт. Счита, че в случая се касае за природно бедствие, което
той не би могъл да предвиди и предотврати, поради което и приема, че отказът на
застрахователя за изплащане на обезщетението е неоснователен. С оглед на
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените по
делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, като
вземе предвид заключението на вещото лице в неговата т.4 и да му присъди
разноски. В нарочни писмени бележки моли съда да уважи предявения иск. Твърди,
че съобразно трайната практика на ВКС застрахователят не дължи обезщетение при
хридличен удар, но само ако той е в следствие на грубо нарушение на
установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС,
което е задължение на водача, съгласно т.1 от гл. ІХ. Сочи, че в настоящия
случай ответникът не е доказал водачът на процесния автомобил да е имал такова
поведение. Излага, че от заключението на вещото лице се установява, че са
спазени технически и технологични правила за експлоатация на автомобила. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Счита, че представените в
исковата молба писмени доказателства не могат да установят механизма на
произшествието, в какво се изразява то и къде е настъпило. Счита, че
уврежданията по автомобила са настъпили по друг начин, а не по начина, описан в
исковата молба, което се установявало от представеното от управителя на
ищцовото дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, в
което се посочвало друг различен механизъм на настъпване на увреждането. Счита
и, че е налице изключен застрахователен риск по застраховка „Каско стандрат“,
тъй като в ОУ с които се е съгласил и управителят на ищцовото дружество е
прието, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в следствие на
засмукване на вода и/или кал /хидравличен удар/; замръзване на течност в
охладителната система на МПС. Излага, че дори да се приеме, че увреждането е
настъпило в следствие на засмукване на кал и/или вода в двигателя на МПС следва
да се приеме, че е налице изключен застрахователен риск. Оспорва твърдението на
ищеца, че е налице покрит застрахователен риск. Сочи, че в подкрепа на своята
теза ищецът не е представил никакви доказателства. Твърди, че по
застрахователната полица не е налице допълнително покритие „ механична
повреда“, поради което не е налице и
допълнително застрахователно покритие спрямо МПС. Оспорва както датата, на
която е настъпило увреждането, така и стойността на причинените вреди, които
счита за силно завишени. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения
иск..
В проведеното по делото о.с.з. ответникът
не изпраща представител. В нарочна писмена молба процесуалния представител на
ищеца моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представеното по
делото Свидетелство за регистрация, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с
рег. № ***, двигател № ***и рама №***.
От представената по делото
застрахователна полица № ***/20.09.2016
г. се установява, че лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. № ***,
двигател № ***и рама №***, е застрахован и срокът на действие на
застраховката е за периода от 20.09.2016 г. до 20.09.2017 г.
Видно е от застрахователната
полица, че застраховката обхваща пълно „Каско“, както и допълнителните покрития
–„помощ на пътя“ и“доверен сервиз“.
Установява се от приложения по
делото Първоначален протокол от 02.08.2017 г., с доставчик ЕТ „***“ и получател
ищцовото дружество, че е определена
първоначална цена за ремонта на застрахования автомобил в размер на
3500,00 лева.
От приложения по делото разходен
касов ордер №0015/07.07.2017 г. се установява, че ищцовото дружество е
заплатило на Е.К.К. сума в размер на 100 лева за теглене на автомобила на
03.07.2017 г., 04.07.2017г и на 05.07.2017 г.
Видно е от приложената по делото
фактура №357/07.09.2017 г. се установява, че ищецът е заплатил на ЕТ „***“ сума
в размер на 3500 лева за основен ремонт на застрахования автомобил.
Установява се от приложеното по
делото писмо изпратено от ответното дружество с изх. №Л№4653/18.07.2017 г., че
същият е уведомил ищеца, че тъй като увреждането на ППС е в следствие на
засмукване на вода и/или кал /хидравличен удар/, то застрахователя не дължи
обезщетение по заведената претенция.
Установява се от приложените по делото
Общи условия към договора за застраховка е, че в гл. ІХ „Предохранителни мерки“
е предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение, ако загубите и повредите
по МПС са вследствие на: 1.1.5 повреди на двигателя, вследствие на засмукване
на вода и/или кал /хидравличен удар/.
Видно е от приложените по делото Общи
условия към договора за застраховка е, че в раздел „Каско“, глава ІІ е, че е покрит
и риска „наводнение“, като е посочено, че за наводнение се счита –„ заливане с
вода на голямо пространство, причинено от интензивни валежи /проливен дъжд/.
От приобщеното по делото
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и
„ГО“ под №50-06000-0852/17 се установява, че на 04.07.2017 г. ищецът е подал
заявление пред ищеца за настъпило на 03.07.2017 г. застрахователно събитие,
изразяващо се в „ по време на дъждовна буря минал през голямо водно препятствие
и колата е угаснала и при проверка на въздушния филтър се установило, че там
има голямо количество вода.
Установява се от приобщената по
делото Опис на претенция №50-06000-0852/17/04.07.2017 г. се установява, че
ищцовото дружество е завело претенция за заплащане на „биела ІІІ и ІV цилиндър
– 2 броя; гарнитура, глава технологично и всмуквателен клапан ІІІ –ти
цилиндър“.
По делото са депозирани и
направените от ответника снимки по депозираната от ищеца щета.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Й.П.Й. и Е.К.К..
Свидетелят Й.П.Й. сочи, че познава
управителя на ищцовото дружество във връзка с ремонта на колата, която му се е
наводнила. Твърди, че ремонта бил през юли 2017 г. и се наложил, поради факта,
че била влязла вода
в двигателя и при
разглобяването му се установило,
че има и две криви биели. Свидетелят подробно обяснява и как
се извършва ремонта на двигателя. Разказва и, че бил свидетел на наводнението.
Сочи, че колата на ищеца, заедно с още др. коли били в ниска част около
болницата и
започнало да вали и изведнъж придошла
много вода. Твърди, че преди да махнат колата са я почистили, тъй
като имало много вода. Излага, че по време на ремонта са идвали и представители
на ответното дружество. Твърди, че за ремонта е издал фактура. Сочи, че технически
не е възможно
да се окривят клапаните на 3 и 4 цилиндър, от едно наводнение без да се
пусне двигателят във вход. Уточнява, че ако двигателят е бил на скорост и при тръгването може отново
да се изкривят. Сочи, че не си спомня дали са правени опити колата да бъде
запалена.
Свидетелят Е.К.К. свидетелства,
че през 2017 г. когато е валял голям порой в гр. Плевен бил повикан от
управителя на дружеството ищец и когато отишъл видял, че колата е пълна с вода
и кал. Твърди, че не са палили колата, а са я дърпали с неговата кола.
Разказва, че първият ден е помогнал да издърпат колата до къщата на Р., след
това до оторизирания сервиз на Булстрад и след като му отказали ремонта
закарали колата до трудовото поделение, за да може да се намери сервиз, който
да я ремонтира. Твърди, че за транспортирането на колата е заплатил 100 лева.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. В първоначалното си заключение вещото лице установява, че:
стойността на необходимия ремонт на процесния автомобил, съобразно описа към
щетата е в размер на 611,99 лева; че стойността на необходимия ремонт на
процесния автомобил при реализирано запалване на двигателя на МПС с предхождащо
наличие на вода и замърсяване на въздуховодите и въздушния филтър /без те да
бъдат отстранени/ е на стойност 2096,14 лева; че стойността за необходимия
ремонт е отстраняване на последиците от наводнения двигателен сектор без
реализиране на запалване на двигателя е на стойност 464,14 лева; че настъпилите
механични повреди по процесния автомобил са в следствие на реализирано
запалване на двигателя /или движение/ на МПС без да са отстранени наличието на
водни частици и замърсявания от въздуховоди, въздушен филтър и др. от
предхождащо наводняване на двигателния сектор, при което се е получило
хидравличен удар в трети и четвърти цилиндър. В проведеното по делото о.с.з. вещото лице
сочи, че е технически възможно да навлезе вода през въздуховода на въздушния
филтър, но за да се реализира навлизане на водни частици в двигателя е
необходимо запалване на същия, тъй като той е с определено налягане, което е
голямо и, за да се образува горивната смес е необходимо въздух и гориво.
Обяснява, че в следствие на това заедно с въздуха влизат и водни частици в част
от горивните камери и в цилиндрите на двигателя и след това навлизане на
въздух, гориво и водни частици се получава воден удар, т.е. окривяват се
мотовилките, т.н. биели в част от цилиндрите заедно с клапаните към съответната
глава. Твърди, че това не е могло да
бъде реализирано, ако автомобилът е в състояние на покой и пак бъде
наводнен. Сочи, че повредите по
автомобила са вследствие на запалването му, като предхождащо е наводняването.
Сочи, че при оценката, доколкото не е имало снимков материал е ползвал само
наличните материали за щетата и е дал различни варианти на оценка. Подробно
дава обяснение как е направил оценката. Сочи, че не е направил оглед на МПС,
тъй като то е отремонтирано.
В последващото
си заключение, след представяне от ответника на цялата преписка по щетата
вещото лице прави заключение, че стойността на необходимия ремонт на процесния автомобил, съобразно
описа към щетата е в размер на 611,99 лева с овехтяване на приложените части,
без стойността от наличното наводняване; че стойността на необходимия ремонт на
автомобила, съобразно опис към щетата е в размер на 837,68 лева, без овехтяване
на приложените части и без стойността на от наводняването; че стойността на необходимия ремонт само за
отстраняване на последиците от наводнения двигателен сектор е на стойност
632,14 лева с овехтяване на частите; че стойността на необходимия ремонт за
процесното МПС само за отстраняване на последиците от двигателния сектор е на
стойност 837,68 лева, без овехтяване на частите; че стойността на необходимия
ремонт при реализирано запалване на двигателя на МПС с предхождащо наличие на
вода и замърсяване на въздуховодите и въздушния филтър е на стойност 2096,14
лева без овехтяване на вложените части; че стойността на необходимия ремонт при
реализирано запалване на двигателя на МПС с предхождащо наличие на вода и
замърсяване на въздуховодите и въздушния филтър е на стойност 2801,88 лева със
овехтяване на вложените части; че стойността на необходимия ремонт при
реализирано запалване на двигателя на МПС с предхождащо наличие на вода и
замърсяване на въздуховодите и въздушния филтър и съпътстващите неизправности,
съобразно приложения протокол за ремонт е в размер на 3124,69 лева, с
овехтяване на вложените части; че стойността на необходимия ремонт при
реализирано запалване на двигателя на МПС с предхождащо наличие на вода и
замърсяване на въздуховодите и въздушния филтър и съпътстващите неизправности,
съобразно приложения протокол за ремонт е в размер на 3980,38 лева, без
овехтяване на вложените части. В проведеното по делото о.с.з. вещото лице сочи,
че не са нарушени техническите правила при запалване на автомобила.обяснява, че
възстановяването на автомобил особено с технически неизправности се осъществява
само с нови части.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като същия не може да е по-дълъг от срока
по чл.
108, ал. 1 – 3 или 5. С оглед на цитираната разпоредба съдът приема, че за да се ангажира
отговорността на застрахователя следва да са налице следните
предпоставки: сключен договор за застраховка "Каско" със застрахования, както и настъпване на
застрахователно събитие.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищцовото
дружество е имало сключен с ответника валиден договор за застраховка "Пълно Каско" за
периода от 20.09.2016 г. до 20.09.2017 г., като наводнението на автомобила, вследствие на което са
причинени вредите по него е станало в
този период, т.е. налице е облигационна застрахователна връзка между страните. От приложените по делото доказателства се установява и, че на 03.07.2017 г. процесният автомобил е бил увреден, за което
застрахователят е бил своевременно уведомен при спазване на
действащите между страните Общи условия към застрахователния договор. Не се спори и, че ответното дружество е отказало плащането на застрахователно обезщетение, тъй като "увреждането на МПС е в следствие на засмукване на вода и/или кал
/хидравличен удар/.
Спорно между страните по
делото е: дали по отношение на
процесния автомобил е налице покрит застрахователен риск, т.е дали
настъпилото събитие "хидравличен удар" на двигателя на застрахования
автомобил съставлява покрит съобразно договора за застраховка застрахователен
риск или не; какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение, както
и какъв е механизмът на настъпване на вредите. В тежест на ответника е да докаже именно, че е налице основание да откаже
да заплати настъпилото застрахователно събитие.
Според
фактическите твърдения на ищеца на 03.07.2017 г. е паркирал автомобила си до УМБАЛ „д-р Георги Странски“ и
вследствие на проливния дъжд, който е валял автомобилът е наводнен, което е
довело до увреда на двигателя.В приложеното по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение управителя на ищцовото дружество сочи, че е минал
през голямо водно пространство, следствие на което колата е изгаснала.
Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви, че в следствие на дъжда,
изсипал се над гр. Плевен процесния автомобил е бил наводнен. Поради изложеното
съдът приема, че застрахователното събитие е настъпило именно следствие на проливния
дъжд. Фактът дали ищецът е управлявал МПС и по този начин е навлязла вода в
двигателя или е запалил същия и тогава в него е проникнало вода съдът счита за
ирелевантно, доколкото съгласно заключението на вещото лице проникването на
водата в двигателя е станало при стартиране на запалването или движение, т.е. и
в двата случая е щяло да се получи проникване на вода, вследствие на което да
се получи хидравличен удар. Съгласно заключението на вещото лице прието като неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че процесното събитие е свързано именно с хидравличен удар на двигателя на лекия автомобил,
получен при реализирано запалване на
двигателя или движение на МПС без да са отстранени наличието на водни частици и
замърсявания замърсявания от въздуховоди,
въздушен филтър и др. от предхождащо наводняване на двигателния сектор, при
което се е получило хидравличен удар в трети и четвърти цилиндър.
Основният спорен по делото въпрос е дали „хидравличния удар“ е покрит
риск от сключената между страните застраховка и дали застрахователят може да
откаже да плати същата. Разпоредбата чл.
408, ал. 1 от КЗ предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице;3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие;4. в други случаи, предвидени със закон.
Съгласно пар. ІХ, т.1.1.5 от
Общите условия на застрахователя, не се покрива увреждане на двигателя вследствие
на засмукване на вода и кал.
За да бъде освободен
застрахователят от отговорност по тази клауза на Общите си условия обаче е
необходимо кумулативното наличие на всички предпоставки. Не е достатъчно само
да се установи, че увреждането е в следствие на проникване на вода в двигателя.
Необходимо е освен това да бъде установено наличие на несъобразяване от страна
на водача на автомобила с правилата за техническа експлоатация и конкретните
пътни, метеорологични и други условия. Това несъобразяване следва да бъде
конкретно - да бъде установено точно с кои правила и/или условия водачът не се
е съобразил, както и следва да бъде доказано при условията на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който носи тежестта на доказване на тези
твърдени от него факти.
В конкретния случай не се доказа
наличие на несъобразяване с конкретни правилата за техническа експлоатация
и/или конкретни пътни, метеорологични и други условия.
Отделно от това законовите
изисквания на чл.
408, ал. 1 от КЗ поставят допълнителни условия за освобождаване на
застрахователя от отговорност. Следва да е налице неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което задължение е изрично
предвидено в закон или в застрахователния договор, и отделно от това
неизпълнението следва да е довело до възникване на застрахователното събитие,
т.е. да е единствената причина за възникване на следствието - настъпването на
вредите. Няма събрани доказателства за наличие на тези предпоставки. Поради изложеното съдът приема, че ответника
дължи обезщетяване на настъпилите вреди по автомобила, съгласно сключения
договор за застраховка.
Съгласно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290
от ГПК: решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д.№№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о.,
решение № 22 от 26.02.2015 г. по т.д.№ 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141
от 08.10.2045 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема,
че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума.
Ищецът е представил доказателства
за претърпени от него действителни вреди - заплатена от него стойност за ремонт
на автомобила в размер на 3600.00 лв./ разходен касов ордер №0015/07.07.2017 г.
и фактура №357/07.09.2017 г./ която
представлява действителната пазарна стойност на вредата и която следва да бъде
обезщетена.
Заключението на
вещото лице в неговата в т.4.2, която съдът счита, че следва да се приложи, поради
факта, че се дължи пълно обезщетяване на настъпилите вреди по автомобила, сочи, че стойността на ремонта е в размер на
3980,38 лева. Доколкото обаче ищецът е платил за ремонт по – малко, отколкото
изложеното в експертизата, то му се дължи именно сумата, която е заплатил за
ремонт.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена до претендирания размер от 3660 лева. Сумата се дължи ведно със законната лихва
от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл.
80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ
размер на 911, 50лв., от които 144 лева ДТ, 167,50 лева депозит за вещо лице, и 600 лева адв. възнаграждение. Съобразно изхода на спора, сторените разноските следва да бъдат присъдени
на страната, която ги е сторила .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. Б., ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.с.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3600.00лв /три хиляди и шестостотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт на МПС“ от
20.09.2016 г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. *****за
настъпило на 03.07.2017 г. в гр. Плевен застрахователно събитие, при което МПС
е било наводнено, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 от КЗ
и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. Б., ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.с.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 911.50 лв. /деветстотин и единадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: