Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….07.2016г.
гр.***
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Х.Х.
,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1653 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от А. А. Р. ***.***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, с която са предявени искове с правно
основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 100000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат
на настъпило ПТП на 06.07.14г., причинено от Ф.Р.Е. , при управление на МПС –
л. а. марка „Опел Корса” с рег.№ В 5247 РС, и сумата
в размер на 1797лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени средства за закупуване на комплект Перкутан
и заключваща планка , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на иска до оконч.изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2014г. около 17.20 часа в
с. ***, общ. *** ***, Ф.Р.Е., при управление на лек автомобил „Опел Корса” с per. № В
5247 PC причинила ПТП , в резултат на което ищцата като
пътник в автомобила получила разкъсно - контузни рани на двете подбедрици,
надкондилно счупване на лява бедрена кост, счупване
на дясна раменна кост в горна трета, счупване на алвеоларния израстък на
горната челюст с пълна луксация III степен на 1-до
5ти горни десни и 1-до 5-ти горни леви зъби,счупване с разместване на гръдната
кост, счупване на 1-до 5-то десни ребра и счупване на 1-до 6-то леви ребра,
клиновидно счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен. Излага, че посочените
увреждания са довели до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник,
десен горен крайник, в движението на снагата, във функцията на дъвченето за
период от около 2-4 месеца. Излага се, че ищцата страда и от хронични
заболявания, благоприятствали един по – дълъг възстановителен период. Сочи, че
освен телесни повреди, тя е преживяла и силен емоционален стрес, като
възстановяването й било бавно, претърпяла допълнителна хирургична интервенция,
не можела да се обслужва сама, била на легло и към момента, и се нуждаела от
непрекъсната помощ и обгрижване. Излага, че поради
влошеното си състояние не можела да се грижи за децата си , а се нуждаела от
помощ затова. Сочи, че към
момента на ПТП л. а. „Опел
Корса” с per. № В 5247 PC е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица №
22114000528652 със срок на действие от 07.02.14г.-06.02.15г. Излага , че ищцата
е претърпяла и имущ.вреди, изразяващи се в закупуване
на комплект Перкутан на стойност 407,04лв и
заключваща планка на стойност 1390лв. С допълн. искова молба
оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между
настъпилото събитие и твърдените увреждания. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на увреденото при ПТП лице, предвид липсата на обезопасителен
колан. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените имуществени вреди. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. С допълнителния отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №1944/06.07.14г. се установява факта на настъпило ПТП на
пътя с.***, кръстовището на ул.Дунав и Марица, между л.а. „Опел Корса”, с ДК № В5247РС , управляван от Ф.Р.Е., и л.а. „Пежо
308” с ДК №В2552НА, управляван от Д.Н.Н.. В същият като причина е отразено, че
л.а. „Опел Корса” навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска насрещно движещия се автомобил. От приложения протокол за ПТП
е видно, че при така настъпилото ПТП контузии са получили А. А. Р., изразяващи
се във фрактура на ляво бедро и дясно рамо и Ф.Р.Е., изразяващи се в контузия
на гръден кош. Приложено е и наказ.постановление
№14-0442-000930 от 08.08.14г., съгласно което на Ф.Р.Е. на осн.
чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100лв.
По делото не е спорен факта, а и съгласно представена
справка от Гаранционен фонд се установява, че л.а. марка „Опел Корса”, с ДК № В5247РС, управляван от Ф.Р.Е., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, за
периода от 07.02.14г.-06.02.15г., по застрахователна полица № 22114000528652.
Приложени са фактура №20355/21.07.14г., изд. от МБАЛ
Св.Анна-*** АД за закупуване на мед.изделие на стойност 1390лв., както и талон
за медиц.изделие – заключваща планка -1390лв, дистален фемур. Представено е и експертно решение от 03.04.14г. на ТЕЛК , с което е
определена 68% степен на инвалидизиране за период от
3 години, с водеща диагноза инсулинозависим захарен
диабет.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Д.Н., св.Иванка Т. и св.Величка
С., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението
по допуснатата комплексна САТМЕ в медицинската й част, кредитирано от съда, се
установява, че в резултат на ПТП А.Р. е
получила счупване на алвеоларния израстък на горната челюст с тежко изкълчване
на 1-5 горни леви и десни зъби, счупване на гръдната кост, счупване на 1-5
десни и 1-6 леви ребра, счупване на тялото на трети гръден прешлен, счупване на
дясна раменна кост, счупване на лява бедрена кост, разкъсно-контузни рани в областта на двете подбедрици,
анемия, двустранна гнойна хипостатична
бронхопневмония. Сочи се, че описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в
областта на лицето, гръдния кош, десния горен и левия долен крайници.
Вещото лице дава заключение, че е налице тежка
комбинирана травма в областта на горната челюст и 1-5 леви и десни зъби, която
е обусловила трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период
не по-малко от 3 месеца, като с оглед наложилото се тяхно отстраняване то това
затруднение е налице до момента на възстановяването им от специалист стоматолог.
Сочи се, че счупването на гръдната кост обуславя трайно затруднение в
движенията на снагата за период не по-малък от 2 месеца, a счупването на 1-5 десни ребра и 1-6 леви ребра
обуславят трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от
2,5-3 месеца. Счупването на 3 гръден прешлен също обуславя трайно затруднение в
движението за период около 3-4 месеца.
Вещото лице излага, че счупването на дясната раменна кост обуславя трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 3
месеца, а счупването на лявата бедрена кост обуславя трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник, което продължава и към момента на проведения
клиничен преглед. В обобщение експертизата сочи , че и към настоящия момент
пострадалата е на легло, оздравителният процес не е приключил, а придвижването
самостоятелно е невъзможно. В с.з. допълва, че получените в резултат на травм.увреждания анемия и гнойна хипостатична
бронхопневмония обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Вещото лице сочи, че с оглед конкретните наранявания на пострадалата същата е
била с поставен предпазен колан.
От заключението по
изслушаната експертиза в техническата й част
се установява, че ПТП е настъпило при отнемане на път с предимство,
осъществено от водача на л.а. Опел Корса при
У-образно кръстовище с ул.Дунав, при отклонението за с.***. Излага, че при
реализираното ПТП е настъпил удар в предната лява част на л.а. Пежо и предната
дясна част на л.а. Опел, в резултат на което са настъпили вредите. Вещото лице
сочи, че по делото няма изходни данни за надлежно определяне на скоростта на
движение на превозните средства преди настъпването на удара и
в момента на ПТП; липсвали данни за конкретните деформации по автомобилите и
наличните към момента на ПТП на трасологични следи от
протриване на автомобилните колела. Вещото лице в с.з. сочи, че към момента на
огледа , излизайки от населеното място има знак за пресичане на път с
предимство, последван от знак „стоп”, като в обратната посока няма знак, който
да предупреди автомобилите, предприемащи навлизане към центъра на населеното
място, че пресичат път с предимство.
Съгласно заключението
по допуснатата комплексна СППЕ, кредитирано от съда, се установява, че в
резултат на ПТП и получените телесни увреждания А.Р. непосредствено
и няколко дни след инцидента е развила Остра реакция на стрес, преминала
по-късно в Разстройство в адаптацията, със смесена тревожно-депресивна
симптоматика отзвучали в рамките на няколко месеца, както и специфична /проста,
изолирана/ фобия. Сочи, че към момента фобийните
симптоми персистират и са водещи в психичното
състояние, като определят до голяма степен нарушеното й самост.функциониране.
Заключава се, че психичното състояние на освидетелстваната е временно дестабилизирано
като водеща е тревожността, която е повишена вследствие на настъпили промени в
телесното й състояние , в невъзможността й да се предвижва сама и да участва
пълноценно в живота на семейството си. Излага се, че липсват данни за влошаване
на съществуващите вече заболявания на ищцата в резултат на психичните промени,
настъпили след ПТП. В с.з. вещото лице уточнява, че състоянието, което отговаря
на диагноза е единствено така развитата проста фобия, изразяваща се в страха
на ищцата от това да предприеме самостоятелна двигателна активност и да се
обслужва самостоятелно,да не би отново да се нарани.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска”
отговорност”, застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай съдът приема за безспорно
установен факта на настъпило ПТП на пътя с.***, кръстовището на ул.Дунав и
Марица, между л.а. „Опел Корса”, с ДК № В5247РС,
управляван от Ф.Р.Е., и л.а. „Пежо 308” с ДК №В2552НА, управляван от Д.Н.Н., като към датата на инцидента -06.07.14г. по отношение
на л.а. „Опел Корса” e имало валидно
сключена застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД. Механизмът на настъпването на ПТП се установява както от
приложеният по делото конст.протокол за ПТП, така и
от показанията на св.Н. / пряк участник в ПТП/ и заключението на САТЕ. По
несъмнен начин от тези доказателства се установи, че причина за настъпването на
ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Корса”
– Ф.Е., който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал насрещно
движещия се автомобил, отнемайки
предимството му. Видно от заключението на вещото лице и показанията на
св.Н. пътя, по който се е движел л.а. „Пежо 308” е бил път с предимство, поради
което и водача на л.а. Опел Корса, излизайки от този
път / доколкото се е бил насочил към селото/ е следвало да пропусне автомобила,
движещ се по пътя с предимство, което не е сторил. С предприетото от него
поведение последният е нарушил правилата на чл.50, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДП,
като е бил длъжен и е могъл да забележи и да съобрази движението си с това на л.а.Пежо,
а неизпълнението на тези задължения е довело до настъпването на удар между
двата автомобила. Безспорно от изслушаната СМЕ се установи, че травматичните
увреждания на ищеца отговарят на това да бъдат получени при така настъпилото
ПТП.
Предвид така изложеното съдът намира, че в случая се
установява и осъществяването на вс.елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО” / деликвента/, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат - увреждане на здравето на ищеца в резултат от
настъпилото на 06.07.2014г. пътнотранспортно произшествие. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. Така установената от закона презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД,
за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента
за причинените от него вреди на ищеца, настъпили от нанесените травматични
увреждания. Предвид така установеното съдът намира, че предявения иск спрямо отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС АД се явява доказан по основание.
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета
на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този
смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от
приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, вследствие на нанесените
травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП – счупване на алвеоларния израстък
на горната челюст с тежко изкълчване на 1-5 горни леви и десни зъби, счупване
на гръдната кост, счупване на 1-5 десни и 1-6 леви ребра, счупване на тялото на
трети гръден прешлен, счупване на дясна раменна кост, счупване на лява бедрена
кост, разкъсно-контузни
рани в областта на двете подбедрици, анемия,
двустранна гнойна хипостатична бронхопневмония /съгласно заключението на медиц.
експертиза/. От заключението на изслушаната експертиза в медиц.й
част се установи, че получените травми са обусловили трайно затруднение
във функциите на отделните органи за период от около 3-4 месеца средно за всяко
едно от тях, а относно отстраняването на
зъбите – до оконч. им възстановяване. Вещото лице
сочи още, че и към момента продължава да е налице затруднение в движението на
левия долен крайник, въпреки извършеното оперативно лечение, както и към
настоящия момент пострадалата е на легло, оздравителният процес не е приключил
и придвижването самостоятелно е невъзможно, като се сочи, че за
това допринася и заболяването й отпреди ПТП ревматоиден
артрит.
От показанията на
разпитаната по делото св.Т. и св.С. се установи, че ищцата след инцидента
повече от месец е била в болница, а след това е останала при майки си, която е
напуснала работа , за да я гледа. Сочат, че ищцата е още на легло , не може да
става и да се движи, да се обслужва сама, като и св.Т. й била от първа помощ,
когато ги нямало родителите й. Свидетелите сочат още, че ищцата не е можела да
се грижи и за детето си, за което тъгувала много. От изслушаната комплексна
СППЕ се установи, че психичното състояние на ищцата
е временно дестабилизирано като водеща е тревожността, която е повишена
вследствие на настъпили промени в телесното й състояние , в невъзможността й да
се предвижва сама и да участва пълноценно в живота на семейството си, като към
момента фобийните симптоми персистират
и са водещи в психичното състояние, като определят до голяма степен нарушеното
й самост.функциониране.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила, характера и броя на телесните увреждания,
продължителността на възстановяването на пострадалата, който процес продължава
вече 2 години и е усложнен от предходни заболявания и развитата в резултат на
ПТП фобия у ищцата, съдът намира, че сумата от 70000лв. в случая е
справедлива за репариране на неимуществените вреди,
претърпени от ищцата, до който размер
иска за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните
100000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В писменият си
отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване
на вредоносният резултат поради липсата на поставен обезопасителен
колан. С оглед събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав
преценява същото за неоснователно. Видно от заключението на комплексната СМАТЕ
от конкретните наранявания на ищцата се извежда извода същата да е била с
поставен предпазен колан. В с.з. вещото лице обосновава този си извод с липсата
на травми по главата на ищцата, каквито тя би има в случай, че е била без
предпазен колан. От друга страна св.Н. / пряк участник в ПТП/ изрично заяви, че
ищцата е имала белези от колан. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51,
ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие
на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението
на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г./. В този смисъл
и като съобрази изложените по-горе данни
съдът намира, че релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата се явява неоснователно.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм/ се явява основателен до размер от 70000лв,
до
който размер следва да бъде уважен, като
за разликата до претендирания размер от 100000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на претърпени
имуществени вреди в размер на 1797лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП
увреждания, както следва – за закупуване на Перкутан
на стойност 407,04лв и заключваща планка на стойност 1390лв., от представената
по делото фактура №20355/21.07.14г. безспорно се установява закупуването на
мед.изделие за сумата от 1390лв. Относно претенцията за реализирани средства за
закупуване на Перкутан ищцовата
страна не е ангажирала годни доказателства в тази насока / приложената с
исковата молба Проформа фактура № OF-000314/17.07.2013 година не е приета по
делото като доказателство/, поради което и същата се явява недоказана. Ето защо
иска за заплащане на претърпени имуществени вреди се явява основателен до
размера от 1390лв и в тази част следва да се уважи, а в останала му част за
разликата до претендирания размер като недоказан следва да се отхвърли.
С оглед уважаването на главните искове, следва да
бъде уважено и искането на ищеца, за заплащане на законната лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата
на завеждане на иска – 19.10.15г. до оконч.изплащане
на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.
Във връзка с отговорността за разноски, макар и от
страна на ищеца да е релевирано такова искане, то
доколкото не са представени доказателства за сторени такива , разноски не
следва да се присъждат.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 2800лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК върху уваженият иск, както и направените по делото разноски в размер на 560лв–
възнаграждение за съдебни експертизи.
Съобразно направеното от ответната страна искане за
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, съдът намира,
че такива се следват съобразно отхвърлената част от исковете като в тежест на
ищеца следва да се възложи сумата от 53,77лв, включваща разноски за
съд.експертиза, на основание чл.78, ал.
3 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец,
бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ
на А. А. Р., ЕГН **********,
с адрес ***.***, СУМАТА от 70000лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат
на настъпило ПТП на 06.07.14г., причинено от Ф.Р.Е. , при управление на МПС –
л. а. марка „Опел Корса” с рег.№ В 5247 РС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска - 19.10.2015г. до оконч.изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 70000лв до пълния му размер от 100000лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец,
бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ
на А. А. Р., ЕГН **********,
с адрес ***.***, СУМАТА от 1390лв. / хиляда триста и деветдесет лева /, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени средства за закупуване
на заключваща планка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на
иска - 19.10.2015г. до оконч.изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди за горницата над 1390лв до пълния му размер от 1797лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 2800лв. / две хиляди и
осемстотин лева /, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от 560лв (петстотин и шестдесет лева) , представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА А. А. Р., ЕГН **********, с адрес ***.***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, СУМАТА от 53,77лв / петдесет и три лева и 77ст/, представляваща
направени по делото разноски , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: