Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна,
Седемнадесети състав
На двадесет и
четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия административно дело №635 по описа за
2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.,
вр. с чл.144 ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба вх.№3791/2017г. на „Л.-***,
срещу Акт за установяване на задължение по декларация №1607643/04.11.2016г.,
издаден от П П-инспектор по приходите
при ТД на НАП-Варна- офис Русе, с който на дружеството са установени задължения
за довнасяне на корпоративен данък за 2015г. в размер на 19115лв.-главница и
1158,13лв.-лихви, потвърден с Решение №14/17.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП- Варна.
В жалбата се твърди, че издадения АУЗД и
потвърждаващото го решение са неправилни и незаконосъобразни. Излагат се доводи
за фактическа липса на изискуеми и ликвидни задължения на дружеството, които да
подлежат на принудително събиране към 31.12.2015г. Не била връчвана на
дружеството покана за доброволно изпълнение за установеното задължение в размер
на 28,75лв. и лихва 0,02лв.Органите по приходите не доказали, че такова
задължение съществува, към кой момент, респ. ако е съществувало – изпълнени ли
са условията на чл.182 ал.1 от ДОПК, т.е. станало ли е то подлежащо на
принудително изпълнение. За 2015г. не били налице подлежащи на принудително
изпълнение задължения по чл.209 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 от ДОПК, поради което
счита, че са изпълнени изискванията на чл.167 от ЗКПО и са налице основанията
за преотстъпване на корпоративният данък по ЗКПО. Молят за отмяна на АУЗД и
потвърждаващото го решение и за присъждане на разноските сторените в хода на
производството. В съдебно заседание и по съществото на спора процесуалният
представител поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли да бъде
уважена. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представения
списък.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП-Варна
препраща жалбата с административната преписка. Упълномощеният юрисконсулт депозира
писмено становище за отхвърляне на жалбата изцяло като неоснователна. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде потвърден АУЗД №1607643/04.11.2016г.
потвърден с Решение №14/17.01.2017г. по изложените в тях мотиви. Правилно и
законосъобразно в тях било преценено, че дружеството не е изпълнило
изискванията на чл.167 от ЗКПО. Към 31.12.2015г. в данъчно-осигурителната сметка на
дружеството имало непогасена сума за данък в размер на 28.75лв. и 0,02лв. лихва,
която била погасена по правилата на чл.169 от ДОПК - с преводно нареждане от
08.01.2016г. Поради това моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ТД на НАП
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност
оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли да бъде
намалено на законовия размер за административни дела без материален интерес.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С резолюция №1606736/26.08.2016г. е
възложено извършване в срок до 25.11.2016г. на проверка на "Л.-***, за
установяване на факти и обстоятелства относно правомерността на преотстъпването
на корпоративен данък и данък върху доходите по реда на ЗКПО за 2015г. от
регистрирани земеделски стопани.
В съставеният за проверката Протокол
№1606736/14.10.2016г. е отразено установеното, че за 2015г. "Л.-6"ООД
като задължено лице по ЗКПО е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1800И0122487/25.03.2016г., в която деклариран преотстъпен данък в размер на 19115лв. по
ЗКПО. При анализ на данните в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице
е констатирано, че към 31.12.2015г. дружеството има неплатени задължения в общ размер
на 28,77лв., от които 27,75лв.-главница и 0,02лв.-лихва за просрочие за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларация
обр.6 за периода от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. със срок за плащане на
задължението 28.12.2015г. Направен е извода, че в ГДД дружеството невярно е
посочило данни и обстоятелства, довели до неоснователно преотстъпване на
данъка, тъй като не е било изпълнено условието на чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО
– към 31.12.2015г. задълженото лице да няма подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения и лихви, свързани с невнасяне в срок на
задълженията.
На основание чл.103 от ДОПК е издадено
съобщение с №180661606071876/14.10.2016г. за подаване на нова, коректна ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2015г. Съобщението по чл.103 от ДОПК е получено от пълномощник
на жалбоподателя на 17.10.2016г. В отговор от дружеството е депозирано
уведомление вх.№ 30534/31.10.2016г. в което е посочено, че задължението е
неясно и неустановено безспорно, че не е посочен вида му, периода за който се
отнася и датата на възникването му. Посочени са издадени от НАП удостоверителни
документи през периода 2014г.-2016г. – удостоверения за липса на задължения и
актове за прихващане и възстановяване, в които не се съдържат данни към
31.12.2015г. дружеството да има публични задължения. С оглед данните в тези
документи дружеството не е имало как да знае за евентуалното съществуване на
посоченото в съобщението задължение от 28,77лв. и добросъвестно декларирало
преотстъпването на корпоративен данък в декларацията за 2015г. Освен това в
периода на дружеството многократно декларирало ДДС за възстановяване и органите
по приходите имали императивното задължение да прихванат с него данъчни
задължения, които са ликвидни и изискуеми към края на месеца на подаване на
справката –декларация, ако има такива. Неправомерно по отношение на дружеството
било поведението на органите по приходите, които многократно възстановявали ДДС в несъизмеримо
по-големи размери от сумата от 28,77лв., без да извършат законово установеното
прихващане. Не е подадена от дружеството коригираща данъчна декларация.
От Павлина Иванова Петкова - инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна е
издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 1607643/04.11.2016г.,
с който на основание чл.106 ал.1 от ДОПК е коригирана подадена от "Л.-6"
ООД декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№1800И0122487/25.03.2016г. за данъчен
период 2015г., като са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък
за 2015г. в размер на 19115,00 лв. и лихви в размер на 1158,13 лв. В него са
възприети констатациите от проверката на данъчно-осигурителната сметка на
задълженото лице, че към 31.12.2015г. е имало неплатени задължения в общ размер
на 28,77лв., от които 28,75лв.-главница и 0,02лв.-лихва за просрочие за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларация
обр.6 за периода от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. със срок за плащане на
задължението 28.12.2015г. Установено е извършено от дружеството на 08.01.2016г.
плащане на сумата 989,72лв. по §110000 – администрирани от НАП данъци и други
приходи за централния бюджет, с което погасило и това задължение. Направен е
извода, че по ГДД за 2015г. дружеството не може да ползва преотстъпването на
дължимия корпоративен данък в размер на 19115лв., тъй като не е изпълнено условието
на чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО – към 31.12.2015г. задълженото лице да няма
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви, свързани с
невнасяне в срок на задълженията. Този АУЗД е връчен на 14.11.2016г. на
представляващият "Л.-6" ООД
управител с указания за реда и сроковете за обжалването му.
С жалба вх.№33007 на 25.11.2016г.
дружеството оспорило АУЗД пред Директора на ТД на НАП-Варна с доводи за
незаконосъобразност на акта, за неправилност на преценката, на приходната
администрация, че са налице пречки по смисъла на чл.167 от ЗКПО за ползване на
данъчното облекчение - преотстъпване корпоративен данък. Развити са съображения
за допуснато процесуално нарушение поради издаване на акта след законово установения
14-дневен срок по чл.22 ал.1 от ДОПК, поради което считат, че е недействителен.
Поискана е отмяна на АУЗД.
Директорът на ТД на НАП-Варна намерил доводите
в жалбата на дружеството за неоснователни и постановил Решение №14/17.01.2017г.
, с което потвърдил АУЗД като законосъобразен. Той възприел констатацията
основана на данъчно-осигурителната сметка на "Л.-6" ООД, че към
31.12.2015г. е имало неплатени задължения в общ размер на 28,77лв., от които 28,75лв.-главница
и 0,02лв.-лихва за просрочие за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения по декларация обр.6 за периода от 01.11.2015г. до
30.11.2015г. със срок за доброволно плащане на задължението 28.12.2015г. Тъй
като от следващият ден то подлежало на принудително изпълнение, правилно било
заключено, че за дружеството не е изпълнено изискването по чл.167 ал.1 т.1 и
т.3 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративният данък за 2015г. и потвърдил
посочения в АУЗД като дължим за довнасяне корпоративен данък за 2015г. в размер
на 19115лв. главница и 1158,13лв. за лихви. Тъй като задължението от 28.77лв.
по декларация обр.6 за м.11.2015г. подлежало на принудително изпълнение от
29.12.2015г., съгласно чл.92 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, то можело да бъде
прихванато при наличие на ДДС за възстановяване за данъчен период м.12.2015г.
Резултатът по ЗДДС за м.12.2015г. бил налице най-рано на 01.01.2016г., а
правото на възстановяване възниквало след процедурата за приспадане и
деклариране със СД по ЗДДС за м.12.2015г. в срок от 01 до 14-то число на
следващият период – м.януари 2016г. СД по ЗДДС за м.12.2015г. дружеството
подало на 13.01.2016г., поради което решаващият орган посочил 13.01.2016г. като
момента, в който най-рано е могло да се претендира от дружеството възстановяване на сума за ДДС и съответно да
се извърши прихващане на насрещните задължения. С тази доводи отхвърлил като
неоснователно оплакването в жалбата, че незаконосъобразно приходните органи не
изпълнили още през 2015г. задължението си за служебно прихващане на сумата от
28,77лв. с ДДС за възстановяване.
Решението е съобщено на пълномощник на дружеството
на 24.01.2017г. (л.32 от преписката) и на 08.02.2017г. по пощата е подадена
жалба срещу АУЗД, по която е образувано съдебното производство.
По делото са приети допълнително
представените от ответника Заповед №110.33/01.08.2012г. за преназначаване на
Павлина Иванова Петкова на длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна,
офис Русе и длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност.
Представени са и документите посочени във възражението на дружеството както
следва: удостоверение издадено на 10.03.2015г., че към тази дата по актуални
данни на ТД на НАП-Варна, офис Русе, дружеството няма задължения; удостоверение
издадено на 05.10.2015г., че към тази дата по актуални данни на ТД на
НАП-Варна, офис Русе, дружеството няма задължения; удостоверение издадено на
19.01.2016г., че към тази дата по актуални данни на ТД на НАП-Варна, офис Русе,
дружеството няма задължения; удостоверение издадено на 23.06.2016г., че към
тази дата по актуални данни на ТД на НАП-Варна, офис Русе, дружеството няма
задължения и десет броя издадени на "Л.-6" ООД акта за прихващане и
възстановяване, съответно от 08.02.2016г., от 03.05.2016г., от 08.08.2016г., от
05.09.2014г., от 05.12.2014г., от 06.01.2015г., от 09.02.2015г., от 05.05.2015г.,
от 03.08.2015г. и от 10.11.2015г., ведно с доказателства за връчването им.
С Акт за прихващане и възстановяване
издаден на 10.11.2015г. при проверка за периода 01.07.2015г.-30.09.2015г. е
установено, че сумата за ефективно възстановяване на дружеството е в размер на
42930,62лв., а възникналите и непогасени задължения към бюджета посочени в
таблицата са в общ размер 7667,46лв. С този АПВ сумата на задълженията е прихваната
и на дружеството са възстановени 35263,16лв. -ДДС за периода.
С АПВ от 08.02.2016г. е извършена проверка
на периода 01.10.2015г.-31.12.2015г. и е установено, че сумата за ефективно
възстановяване на дружеството е в размер на 163508,30лв., а възникналите и
непогасени задължения към бюджета посочени в таблицата са в общ размер 33,26лв.
за данък и лихви във вр. с декларация-обр.6 подадена на 18.01.2016г. за
м.12.2015г. Тази сума е прихваната с акта и на дружеството са възстановени 163475,04лв.
- ДДС за проверявания период.
По искане на жалбоподателя е извършена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните
и е прието по делото. Установяванията и изводите на вещото лице кореспондират с
писмените доказателства по делото и са основани на специалните му знания в
областта на счетоводството. Поради това съдът кредитира заключението като
съобрази поясненията и уточненията направени от вещото лице в съдебно
заседание. Вещото лице констатира, че в Декларация обр.6 за данъчен период м.11.2015г.
дружеството е декларирало сумата от 1031,55лв. представляваща общия размер на удържания
данък от доходите по трудови правоотношения, начислени в разчетно–платежната
ведомост за м.10.2015г. Този данък в целия размер от 1031,55лв. е платен от
дружеството по банков път на 09.11.2015г., въпреки че срокът за погасяването му
е 28.12.2015г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от представените
разчетно-платежни ведомости за м.11.2015г. и банкови извлечения е видно, че на
07.12.2015г. дружеството е извършило плащане по банков път и на сумата
представляваща общия размер на удържания данък от доходите по трудови
правоотношения начислени в разчетно–платежната ведомост за м.11.2015г., която е
посочило в декларацията обр.6. От документите по делото и справка в
счетоводството на жалбоподателя вещото лице заключава, че платените суми от
дружеството покриват размера на задълженията по декларациите обр.6. Тъй като всички
задължения се заплащат с един и същ код – 110000, всяка постъпила сума по този
код покрива първото по ред възникнало задължение, а не посоченото от платеца, ако
той има предходни задължения преди датата на плащането. От документите по
делото експерта заявява, че не е установил имало ли е дружеството към датата на
заплащане на сумите други задължения и какви. Позовава се на издадения на 10.11.2015г.
Акт за прихващане и възстановяване, с който след прихващане на сумата от
7667,46лв. останали за възстановяване на дружеството 35263,16лв., въз основа на
който приело, че към 10.11.2015г. дружеството няма други задължения. От
представените от ответника доказателства експерта заявява, че не може да се
установи какви точно задължения са покрити с внесената от дружеството сума от
1031,55лв. по Декларация обр.6 за м.11.2015г.
По делото са приети представените от
жалбоподателя декларация обр.6 за данъчен период м.11.2015г., банкови
извлечения от 09.11.2015г. и от 07.12.2015г. и разчетно-платежни ведомости за
м.10.2015г. и за м.11.2015г. От тези писмени доказателства се установява, че по
разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2015г. „Л. 6“ООД е начислило общо
данък по ЗДДФЛ в размер 1031,55лв., който заявило в декларация обр.6 за м.11.2015г.,
а сума от 1031,55лв. превело по банков път на 09.11.2015г. на ТД на НАП-Варна,
офис Русе. По разчетно-платежна ведомост за м.11.2015г. „Л. 6“ООД е начислило
общо данък по ЗДДФЛ в размер 994,02лв., която сума от 994,02лв. задълженото
лице е превело по банков път на 07.12.2015г. на ТД на НАП-Варна, офис Русе.
При така установената фактическа
обстановка, съдът извърши служебна проверка на валидността и законосъобразността
на оспорвания АУЗД, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, като съобрази разпределението на доказателствената тежест между страните
и приложимите правни разпоредби и достигна до следните изводи:
Жалбата на "Л.-6" ООД е подадена
от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването на АУЗД.
Депозирана е в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното
административно обжалване пред решаващият орган, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оглед чл.160 ал.2 от ДОПК се установява,
че проверката на дружеството е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Актът за установяване на задължение по декларация №1607643/04.11.2016г.
е издаден от компетентен орган. Постановен е в изискуемата писмена форма и с
необходимото съдържание – с обстоятелствена част в която са изложени фактическите
и правните основания за издаването му.
При извършването на проверката формално е
спазена процедурата в ДОПК, но възприетите в АУАН и в Решението факти и
направените въз основа на тях изводи не се подкрепят еднозначно и безсъмнено от
документите приложени в преписката. Фактическите установявания в АУЗД и в
потвърждаващото го решение са основани само на обобщени данни в справките за
данъчно-задълженото лице, записванията в които не могат да бъдат хронологично
проследени, тъй като не са цялостни и пълни. Неправилно в хода на проверката не
са събрани документите – декларации, платежни и др. и не са проверени данните в
тях за съответствие със записванията в обобщените справки, което препятства
проверката на верността на данните в справките и в съдебната фаза.
Доказано е твърдението на жалбоподателя,
че след с издаденият му Акт за прихващане и възстановяване на 10.11.2015г. за
периода 01.07.2015г. -30.09.2015г. е извършено прихващане на задълженията му
към бюджета в общ размер 7667,46лв. с установения 42930,62лв. ДДС за
възстановяване и са му възстановени 35263,16лв.-ДДС за проверения период. удостоверение
издадено на 05.10.2015г., че към тази дата по актуални данни на ТД на
НАП-Варна, офис Русе, дружеството няма задължения. Т.е. към 01.10.2015г.
дружеството няма стари и непогасени задължения. Това е посочено и в издаденото
от ТД на НАП-Варна, офис Русе удостоверение на жалбоподателя, в което е отразено,
че по актуалните данни към 05.10.2015г. "Л.-6" ООД няма задължения.
Приетите писмени доказателства
кореспондират със заявеното от жалбоподателят и представителя му, че е внесъл
своевременно целия размер на сумите по ЗДДФЛ, посочени като дължими в
декларациите обр.6. Начисления по разчетно-платежна
ведомост за м.10.2015г. общо данък по ЗДДФЛ в размер 1031,55лв. е преведен от
дружеството по банков път на 09.11.2015г. на ТД на НАП-Варна, офис Русе, както
и начисления по разчетно-платежна ведомост за м.11.2015г. общо данък по ЗДДФЛ в
размер 994,02лв., която сума е преведена по банков път на 07.12.2015г. на ТД на
НАП-Варна, офис Русе. С оглед на това оборен от ангажираните от жалбоподателя писмени
доказателства и заключението на вещото лице е извода в АУЗД, че към
31.12.2015г. дружеството е имало неплатени задължения в общ размер на 28,77лв.,
от които 28,75лв.-главница и 0,02лв.-лихва за просрочие за данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларация обр.6 за периода от
01.11.2015г. до 30.11.2015г. със срок за доброволно плащане на задължението
28.12.2015г. За неправилността на тези установявания в АУЗД сочи обяснението в последното становище на пълномощника на
ответника, че наредените суми с платежното нареждане от 07.12.2015г. с
основание декларация обр.6 за м.11.2015г. не били достатъчни, тъй като покрили
стари главници за данък с код 110000 и след това погасили частично
декларираното задължение за м.11.2015г. След като към 01.10.2015г. дружеството
няма стари задължения по ЗДДФЛ, а посочените в декларациите обр.6 суми за
начисления през 10.2015г. и 11.2015г. данък по ЗДДФЛ са внесени и няма
ангажирани от ответника доказателства за наличие, за размера и за основанието
на тези „стари главници за данък“, фактическите установявания и изводи в АУЗД
се явяват неправилни, недоказани и незаконосъобразни.
Съгласно чл.209 ал.1 от ДОПК, принудително
изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в
съответния закон акт за установяване на вземането. В ал.2 на същата норма са
изрично изброени в т.1-7 изпълнителните основания, въз основа на които може да
бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които:
т.1 - Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т.2 - Декларация, подадена от
задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски, т.3 - актовете по чл.106 и чл.107, независимо дали са
обжалвани. В настоящия случай, размерът на дължимите задължения е установен от служебна
справка в информационния масив на НАП. Наличието на задължения е обосновано с прилагането
на чл.169 от ДОПК, а то от своя страна със справка от данъчно-осигурителната
сметка на задълженото лице. В своята практика Върховният административен съд приема,
че справката за задължения по данъчно-осигурителната справка не съставлява акт,
който да установява задължения по основание и размер. Изпълнителните основания
са посочени в цитирания чл.209 ал.2 от ДОПК и данъчно-осигурителната сметка не
фигурира между тях. Изводът на административния орган за наличие на публични
задължения по чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО на дружеството в размер на 28,77лв.
към 31.12.2015г. е незаконосъобразен и оборен от приетите доказателства. Те
еднозначно и безсъмнено доказват, че задълженото лице е погасило чрез плащане
задълженията, които като и вид и размер е декларирало. Липсва акт, който да
установява задължения за забавени плащания на други публични задължения, който
да дава основание да се приеме, че с оглед нормата на чл.169 ал.1 от ДОПК
извършеното плащане е погасило частично други задължения за данъци, и са останали
непогасени задълженията по декларация обр.6, които съставляват публично вземане
по смисъла на чл.167 ал.1 т.1 от ЗКПО, вр. чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.166 от ЗКПО,
чието систематично място е в общите условия за ползване на данъчно облекчение
по този закон, преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно
задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на
ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото
лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за
преотстъпване или намаляване на корпоративен данък регламентирано в чл.167 ал.1
от ЗКПО е към 31 декември на съответната година данъчно –задълженото лице да
няма: т.1 - подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; т.2-задължения
за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на
нормативните актове относно публичните задължения и т.3 - лихви, свързани с
невнасянето в срок на задълженията по т.1 и т.2. Данъчните задължения възникват
по силата на закона, като съгласно чл.108 ал.1 от ДОПК, същите се установяват с
ревизионен акт. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението
или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо. Принципът за
законоустановеност на данъчните задължения, въвежда и предварителна изискуемост
на тези задължения, вкл. и в производството по обжалване на актовете, с което
те са установени (чл.127 от ДОПК), независимо от тяхната ликвидност или
безспорност. Различно от едно ликвидно и изискуемо публично задължение обаче е
това, което подлежи на принудително изпълнение по определения в ДОПК ред. В преписката
и в съдебната фаза не се твърди и не се представят доказателства, които да
свидетелстват за принудително събиране на посоченото в АУЗД като налично към
31.12.2015г. задължение от 28,77лв. на дружеството по ЗДДФЛ.
В чл.167 от ЗКПО е разписано отклонение от
общия режим на облагането с корпоративен данък, като преотстъпването на данъка
се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, спазващи законовите
разпоредби. Доказателствата събрани по делото не водят до извода, че „Л.-6“ ООД
е некоректен данъкоплатец. Въпреки дадените на ответника указания, на основание
чл.171 ал.4 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, че следва да установи правилно
приложение на материалния закон при определяне задълженията на жалбоподателя с
процесния АУЗД, такива безспорни доказателства по делото не са представени. Още повече, че и вещото лице по проведената ССЕ е изложило становище, че
дължимите суми по декларация обр.6 за м.11.2015г. са платени от жалбоподателя
преди датата, на която данъкът става изискуем. В тази връзка съдът взе предвид,
че независимо от несъгласието на дружеството с констатацията в процесния АУЗД,
че има незаплатено задължение в размер на 28,77лв. по ЗДДФЛ за м. ноември, за
което в хода по същество се твърди, че е задължение за друг данък и оспорването на тези установявания, сумата от 28,75лв.
е преведена, а задълженията по декларация – обр.6 от 18.01.2016г. са прихванати
с АПВ от 08.02.2016г. за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения и лихвите върху тях по процесната Декларация–обр.6 вх.№
180001531543224 от дата 11.12.2015г. са погасени с вальор от 08.01.2016г.
Предвид гореизложеното органите по
приходите са издали АУЗД, в който неправилно и незаконосъобразно въз основа на данните
в данъчно-осигурителната сметка на "Л.-6"ООД са приели, че към
31.12.2015г. има неплатени задължения в общ размер на 28,77лв., от които
27,75лв.-главница и 0,02лв.-лихва за просрочие за данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения по декларация обр.6 за м.11.2015г. Това
е обусловило неправилният и незаконосъобразен извод, че за това дружество не са
изпълнени изисквания по чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО за преотстъпване на
декларирания от него корпоративен данък за 2015г. и неправилно и
незаконосъобразно с АУЗД са му определили задължения за довнасяне на корпоративен
данък за 2015г. в размер на 19115лв. главница и 1158,13лв. лихва. Оспорването с
жалбата на дружеството се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена
и АУЗД да бъде отменен.
При този изход на спора, своевременно
направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя следва да бъде
уважено. На основание чл.161 ал.1 от ДОПК, ТД на НАП-Варна следва да заплати на
„Л.-***, сумата от 1390лв. за заплатени разноски както следва: 50лв.-държавна
такса за образуване на делото, 150лв. депозит за вещо лице и 1190лв. за
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника е неоснователно, тъй като делото е
с материален интерес при който 1138,19лв. е минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендираният за присъждане и заплатен в брой по
договор №0146579/07.02.2017г. адвокатски хонорар от 1190лв. е близък до
минималния по цитираната разпоредба и следва да бъде присъден.
Водим от горното и на основание чл.160
ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение
по декларация №1607643/04.11.2016г.
издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна- офис Русе, потвърден с Решение
№14/17.01.2017г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с който на „Л.-*** с ЕИК
********* са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2015г.
в размер на 19115лв.-главница и 1158,13лв.-лихви.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „Л.-***
с ЕИК ********* сумата от 1390(хиляда триста и деветдесет)лева, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБългария.
СЪДИЯ: