№ 298/19.06.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при
секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Огнян
Евгениев касационно административно - наказателно дело № 251 по описа на
Административен съд Монтана за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на
разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019г.), във връзка с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
С Решение №130 от 19.03.2019 г. по
АНД № 119/2019г. по описа на Районен съд – Монтана е изменено наказателно
постановление № 013 от 26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция
на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на
министъра на МВР, с което на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на
"Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ”
ЕООД/, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление в град С*** , район С*** ,
пл. „С*** ”№* , вх.* , ет.* , на основание чл.53 от ЗАНН и чл.
82 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, са наложени административни
наказания, както следва: „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение
на чл.52, ал.1,т.5 от Закона
за частната охранителна дейност
/ЗЧОД/ и „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение на чл.37, ал.1 от
Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и
извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за
определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
Касационният
жалбоподател ”А*** ” ЕООД, чрез адвокат П.Д. от
САК, поддържа
касационната жалба,
навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата
инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила свързани с твърдения, че дейността на
допускане и настаняване на зрителите на футболната среща между отборите на ПОФК
„Б*** ” В*** и ПФК ”Л*** ” гр.Р*** проведена на 07.10.2018год. в 15,00часа в
гр.Монтана, на стадион „О*** ” не представлява по смисъла на ЗЧОД дейност по
охрана на спортно мероприятие, поради което и лицето К*** Х*** Ц*** не е имал
качеството на „охранител”, за да му бъдат предоставяне служебна
идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло, както и
необходимото оборудване и помощни средства, като моли за отмяна решението на
въззивния съд и издаденото НП.
Ответника по
касационната жалба Директора на ОД МВР - Монтана, редовно призован не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по
делото, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно
решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са
събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл.
219, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:
касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция
са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да
постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че
на 07.10.2018 г. в 15.00 ч. в гр. Монтана на стадион "О*** " при
охрана на спортно мероприятие – футболна среща между отборите на ПОФК "Б***
" гр. В*** и ПФК "Лудогорец" гр. Р*** , охранявано от търговско
дружество "А***
за К***
С*** И*** и О***"
ЕООД, съгласно План от 07.10.2018г. за охрана, пропускателен режим и
организация на дейността по допускане и настаняване на зрители, извършващо
частна охранителна дейност по чл.
5, ал. 1, т. 7 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), въз основа на лиценз №
1354/22.12.2008г. издаден от МВР, дружеството не е предоставило срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и
униформено облекло на определеният за охранител К*** Х*** Ц*** , с което е
нарушил чл.52, ал.1,т.5 от ЗЧОД и не е
организирал и контролирал осигуряване на необходимото оборудване и помощни
средства на определения за охранител К*** Х*** Ц*** – белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и
електрошокови палки и прибори, с което е нарушил чл.37,
ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и
извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за
определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД
Прието е, че в случая е доказано по
безспорен и категоричен начин извършените нарушения, като правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на И.В.Т. *** в качеството му на
управител на "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана"
ЕООД /”А*** ” ЕООД/, като на осн. чл.82 от ЗЧОД са изменени наложените
административни наказания „глоби” от по 200.00лева за всяко от нарушенията.
Настоящият касационен състав в
мнозинството си намира, че неправилно в издаденото наказателно постановление е
посочен вида на наказанието като "глоба", а не като "имуществена
санкция", което представлява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и практиката на
Административен съд Монтана в Решение по КАНД №123/2013год.
Видно от приложените по делото
писмени доказателствени средства, неоспорени от страните се установява, че „А***
” ЕООД е търговско дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно
издаден му лиценз №1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото
осъществява и дейността по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По
силата на договор за охрана /които не е приложен по делото/, но не се отрича
наличието на такъв, търговско дружество „А*** ” ЕООД е следвало да извърши
охрана на мероприятието – футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** "
гр. В*** и ПФК "Лудогорец" гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на
стадион "О*** ", като в тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год.
уведомително писмо до ОД МВР – Монтана, с което ги уведомяват, че търговското
дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване
на зрителите.
Предвид тези факти юридическото лице
в случая „А*** ” ЕООД е осъществявало и охранителната дейност, за която би
носила съответната отговорност по ЗЧОД и издадената по приложението му Наредба
№8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по
чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
В същото време с административно
наказателната разпоредба на чл.82 от ЗЧОС, законодателя изрично е разграничил
отговорността на физическите лица, които биха понесли наказанието, което е
„глоба” и юридическите лица и еднолични търговци на които следва да им бъде
наложена „имуществена санкция”.
В тази връзка характера на двата
вида отговорност е различен и обусловен от различни материално правни
предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед предоставената
възможност на юридическите лица да се налагат съответно имуществена санкция.
Тази разпоредба в специалния закон за частната охранителна дейност е съобразена
с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН,
където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят
не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за
физическите лица. По своята природа и правна
характеристика „имуществена санкция” представлява
особен вид административна санкция налагана на юридически лица и еднолични
търговци, каквато в случая е следвало да бъде наложена на „А*** ” ЕООД.
Именно констатациите на
наказващия орган за наличието на формирана вина в конкретно физическо лице
подлежат на доказване в хода на съдебния контрол относно законосъобразността на
осъществената правораздавателна дейност, израз на която е постановеният
санкционен акт. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между
глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти
доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни
нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните
наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни
нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само
физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към
глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към
имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената
санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на
юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма
характера на глобата като реализиране на административнонаказателна
отговорност, която по дефиниция е лична, както се посочи по-горе се носи само
от физически лица.
В случая АНО не е отчел качеството на дееца, независимо, че
е могъл и е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията
на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОС.
Действително няма разлика в размера на предвидената имуществена санкция и глоба
за търговското дружество по този текст, но АНО е следвало да положи
необходимата грижа и да установи какъв е субектът на
административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира
диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането
на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция
на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва
да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и
обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В
този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на
наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция, тъй
като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва
със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно
производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за
налична възможността съдебната инстанция да налага различна санкция, от
наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от съдебна инстанция и
то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново
административно наказание за пръв път от съда.
Следователно незаконосъобразно е ангажирането на
административно-наказателната отговорност на юридическо лице, в това му
качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на касатора именно тази
административна санкция АНО е допуснал при издаване на наказателното
постановление съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видът на наложеното наказание представлява
значима съставна част от административното наказване и предвид санкционния
характер на производство, неточното му посочване е съществено нарушение на
чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда
правилността му.
Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая имуществената санкция е
наложена без по безспорен и категоричен начин да са установени извършените
нарушения, като събраните по делото доказателства не дават основание да се
приеме, че нарушенията са безспорно установени.
По изложените съображения на
основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящото
мнозинство на касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №130 от 19.03.2019
г. по АНД № 119/2019г. по описа на Районен съд – Монтана и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 013 от 26.10.2018
г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със
Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което на И.В.Т. *** в
качеството му на управител на "Агенция за корпоративна сигурност
информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, със седалище и адрес на
управление в град С*** , район С*** , пл. „С*** ”№* , вх.* , ет.* , на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.
82 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, са наложени административни
наказания, както следва: „глоба” в размер на 300.00лева /триста/ за нарушение
на чл.52, ал.1,т.5 от Закона
за частната охранителна дейност
/ЗЧОД/ и „глоба” в размер на 300.00лева /триста/ за нарушение на чл.37, ал.1 от
Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и
извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за
определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Бисерка Бойчева по
КАНД№251/2019г по описа на АС-Монтана
Не споделям мнението на мнозинството от
съдебния състав ,че неправилно в Наказателното постановление е ангажирана
административно-наказателна отговорност на физическото лице И.В.Т.,като
управляващ и представляващ „А*** “ЕООД ,гр.С*** ,вместо на юридическото лице „А***
“ЕООД гр.С*** ,представлявано от управителя И.В.Т..В чл.51,ал.1 от ЗЧОД ясно са
разграничени субектите на административно-наказателна отговорност по ЗЧОД-„Физическото
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на
търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да
го управлява и представлява“.Ясно е ,че в конкретния случай субект на
административно-наказателната отговорност е физическото лице И.В.Т. –като
представляващ и управляващ „А*** “ЕООД гр.С*** ,който не е изпълнил
задълженията си по чл.52,ал.1,т.5 от ЗЧОД , именно: при организиране на охранителната
дейност лицето по чл. 51, ал. 1: да предостави
срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено
облекло на охранителния състав,както и да изпълни задължението си по чл.37,ал.1
от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и
извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за
определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД-да организира и контролира осигуряването на необходимото
оборудване и помощни средства на охранителния състав/белезници, каучукови, пластмасови,щурмови
и електрошокови палки и прибори/.Касае се за фактически действия ,които могат
да бъдат извършени само от физическо лице,при което правилно и законосъобразно
като субект на административно-наказателната отговорност в НП е вписан именно И.В.Т.-като
управляващ и представляващ „А*** “ЕООД гр.С*** . В този смисъл е и установената
до този момент постоянна практика на АС-Монтана по тази материя дела/ЗЧОД/,а
именно:КАНД№642/2014г.;КАНД№635/2014г.;КАНД№644/2014г.;КАНД№619/2014г.;657/2014г.
,всички по описа на АС-Монтана.
Съдия:
/Бисерка Бойчева/