Р Е Ш Е Н И Е
№ 353 30.10.2023г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
административен съд седми състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 315 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е административно и намира правното си
основание в чл. 166, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП.
Административното дело е образувано по жалба на И.Й.Ц. против Акт за
установяване публично държавно вземане № 02-200-6500/4425#25 от 01.08.2023 г., издаден
от Заместник – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на
И.Й.Ц. е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена
субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за
кампании 2013, 2014, 2015 във връзка с подадените от оспорващия общи заявления
за плащане на площ с УИН: **********в размер на 37674,12 лева, на основание чл.
18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 буква „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
Иска се
от съда да обяви оспорения АУПДВ за нищожен или евентуално да отмени същия като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят И.Й.Ц., редовно и своевременно уведомен, не се явява, а се
представлява от адв. С.Г., която поддържа жалбата на
нейния доверител, като основателна и доказана по подробно изложените в нея
съображения. Моли за присъждане на направените по делото разноски, като
представя списък на същите, заедно с доказателства за действителното им
изплащане.
Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, редовно
и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не взема отношение
по същество и не претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Оспорващият
И.Й.Ц. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) *****в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1/2)" през 2013 г. въз основа на подадено заявление
за подпомагане с УИН *****. (л. 73 – 108 от адм. д. №
348/2020 г. на АдмССл) Одобрената за подпомагане площ
е 108.77 ха. от заявена за подпомагане
108.89 ха. Видно от подадено заявление за подпомагане са заявени четири
БЗС в с.Воденичане, както следва БЗС 11661-62-2 с площ 45.79 ха, БЗС 11661-483-1 с площ 34.69 ха, БЗС
11661-571-1 с площ 7.44 ха и БЗС 11661-574-1 с площ 20.97 ха или обща площ
108.89 ха. Като основание за ползването е посочен договор за аренда.
По заявленията на И.Й.Ц. са били
изплатени следните суми по мярка 214 „Агроекологични
плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)": през първата година от
ангажимента за заявление с УИН: ***** за кампания 2013: АП 13 -31653.02 лв.;
през втората година от ангажимента за заявление с УИН: *****за кампания 2014:
АП 13-31254.33 лв.; през третата година от ангажимента за заявление с УИН: *****за
кампания 2015: АП 13-31277.96 лв.
Общата изплатена сума по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1/2)", представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 94185.31 лв. (справка л. 68 – 69 от адм. д. № 348/2020 г. на АдмССл).
С Договор за аренда, per. № Ю0-06-797/01.04.2013 г., сключен между оспорващия, в
качеството на арендатор и Директора на Областна дирекция „Земеделие"
гр.Ямбол, в качеството на арендодател, на И.Й.Ц. са
предоставени за временно и възмездно ползване земеделска земя от държавния
поземлен фонд (ДПФ) в размер на 1221.563 дка в землището на с. Воденичане,
община Стралджа, област Ямбол и представляващи: имот № 000010 с площ от 395.620
дка, начин на трайно ползване пасище, мера, X категория; имот № 000038 с площ
от 469.596 дка, начин на трайно ползване
пасище, мера, X категория и имот № 000183 с площ от 356.3447 дка, начин
на трайно ползване пасище, мера, трета категория (л.6 – 8 от адм. д. № 348/2020 г. на АдмССл).
На 18.03.2016 г., поради
настъпила промяна на условията, по смисъла на чл. 37 и ал. 4 от ЗСПЗЗ,
оспорващия подал до арендодателя - ОД „Земеделие“,
Ямбол, Заявление вх.№ РД-16-1099/18.03.2016 г., с което уведомил същия, че
поради недостатъчен брой животински единици е принуден да поиска предсрочно
прекратяване на договора за аренда (л. 9 от адм. д. №
348/2020 г. на АдмССл).
На 18.04.2016 г., на основание § 15 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.)
между Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Ямбол и оспорващия е
подписано Споразумение за прекратяване на Договор за аренда, peг.№ Ю0-06-797/01.04.2013 г. (л. 10 от адм.
д. № 348/2020 г. на АдмССл). Същото е вписано с вх.№
3012 от 26.04.2016 г. на СВ при РС Ямбол (л. 59 от адм.
д. № 348/2020 г. на АдмССл).
В писмо изх. № 01-6500/9251 от
28.10.2016 г оспорващия е уведомен за възможността да предостави доказателства
за прекратени договори за наем за земи от общинския и държавния поземлен фонд
(ОПФ и ДПФ) във връзка с приети изменения на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи. (л. 12 - 13 от адм. д. №
348/2020 г. на АдмССл).
С писмо с вх. № 02-200-6500/4425
от 11.11.2016 г., същият предоставил копие на договор
с № Ю0-06-797 от 01.04.2013 г. и Копие на допълнително споразумение от
18.04.2016 г. за прекратяване на договор с № Ю0-06-797 от 01.04.2013 г. (л.14 от
адм. д. № 348/2020 г. на АдмССл).
След разглеждане на документите,
ДФЗ е приел, че от цитираните кадастрални имоти в предоставения договор
единствено кадастрален имот с идентификатор 11661-000-010 (който се пресича с
референтен парцел с № 11661-483-1-2 ) е част от ангажимента на И.Й.Ц. и същия е
изключен от ангажимента. Площта която оставала като ангажимент на кандидата
след адаптирането е в размер на 74.08 ха, като одобрената площ преди прилагане
процедурата но адаптиране е в размер на 108.77 ха, а адаптираната площ е 34.69
ха т.е. бенефициентът не е доказал невъзможност да продължи изпълнението на
поетия ангажимент за площ с размер от 74.08 ха и същата не е заявена за
подпомагане през кампания 2016 г.
С Уведомително писмо изх.№
02-200-6500/425 от 07.08.2019 г. е
прекратен Агроекологичен ангажимент по мярка
214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., като е прието, че
земеделският производител не е доказал невъзможност да продължи изпълнението на
поетия ангажимент на площ в размер на 74.08 ха и същата не е заявена за
подпомагане за 2016 г. Посочено е, че ангажимента не е изпълнен относно
референтни парцели: 11661-571-1-5 с площ 7.43 ха, референтен парцел
11661-574-1-2 с площ 20.92 ха и референтен парцел 11661-62-4 с площ 45.72 ха.
(л. 15 – 16 от адм. д. № 348/2020 г. на АдмССл).
Против уведомителното писмо е
подадено възражение от И.Й.Ц., постъпило в МЗХГ с рег. индекс № 94-1805 от
03.09.2019 г. Във връзка с него е издадена Заповед № РД 20-291 от 03.12.2019 г.
на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е оставено без уважение
(л. 45 - 47 от адм. д. № 348/2020 г. на АдмССл).
С писмо с изх. № 02-200-6500/4425
от 14.04.2020 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са
изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице
основания за издаване на АУПДВ за 40% от получените суми по мярка 214 „Агроекологични плащания", направление
"Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2)" . Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация,
в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за
която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите
констатации за основателни (л. 36 – 37 от адм. д. №
348/2020 г. на АдмССл). Писмото е връчено на
оспорващия на 04.06.2020 г. с известие за доставяне (л. 38 от адм. д. № 348/2020 г. на АдмССл).
По отношения на И.Й.Ц. с Акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № 02-200-6500/4425 от 13.08.2020
г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, е установено
публично държавно вземане в размер на 37674,12 лева на основание чл. 18, ал. 3,
т. 1 и ал. 4, б. ”б” от Наредба № 11/06.04.2009 г., представляващи 40% от
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от Програмата за развитие на селските
райони ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“ за кампании 2013, 2014 и 2015 г..
В акта е посочено, че съгласно
чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., земеделски стопани, които не
подадат „Заявление за плащане" по време на агроекологичния
си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4
от същата наредба и се изключват от подпомагане по мярка „Агроекологични
плащания".
Общата изплатена сума по
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1/2)", представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, била в размер на 94185.31 лв. В съответствие с чл.
18, ал. 4, буква „б" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., И.Й.Ц. следвало да
възстанови 40 % от 94185,31 лв., което се равнявало на 37 674,12 лв.
Недоволен от това И.Ц. подал до
Административен съд – Сливен жалба, чрез административния орган, с вх. № СД-01-01-3280/23.09.2020
г. (л. 2 от а.д. № от адм. д. № 348/2020 г. на АдмССл).
С решение № 297/30.12.2020 г.
постановено по адм. д. № 348/2020 г. на АдмС - Сливен е ОТМЕНЕН Акт за установяване на публично държавно вземане №
02-200-6500/4425 от 13.08.2020 г., издаден от Заместник изпълнителен директор
на ДФ ”Земеделие”, с който по отношение на И.Й.Ц. е установено публично
държавно вземане в размер на 37674,12 лева, ведно със законната лихва за
периода, изминал от срока за възстановяване (50 дневен от уведомяването) и
датата или на плащане от страна от страна на бенефициента или на прихващане от страна на
Разплащателната агенция.
Решението е обжалвано с касационна жалба и е
ОСТАВЕНО В СИЛА с решение № 9971/04.10.2021 г. на ВАС на РБ – Осмо отделение,
постановено по адм. д. № 1935/2021 г. по описа на
съда.
С писмо изх.№ 02-200-6500/4425 от 15.05.2023
г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ (л. 89 от делото), жалбоподателят И.Й.Ц.
бил уведомен, че следва да възстанови сумата от 37 674, 12 лв.,
представляваща 40% от размера на изплатеното му финансово подпомагане, на
основание чл. 18, ал. 4, бук. „б“ от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка „АЕП“ от ПРСР 2007 – 2013.
Административният орган се е
позовал на влязло в сила решение № 297/30.12.2020 г. постановено по адм. д. № 348/2020 г. на АдмС –
Сливен, потвърдено с решение №
9971/04.10.2021 г. на ВАС на РБ, постановено по адм.
д. № 1935/2021 г. по описа на съда, като се е мотивирал с това, че според него
съдът е върнал преписката за ново произнасяне от страна на административния
орган, при съобразяване с указанията на съда и разпоредбите на Глава пета,
Раздел І от АПК.
С възражение вх.№
02-200-6500/4425#23/09.06.2023 г. до зам.
изпълнителния директор на ДФЗ (л. 88 от делото) И.Й.Ц. оспорил извода на
административния орган, че съдът е върнал преписката за ново разглеждане от
административния орган и че ако същият извърши такива действия те ще бъдат
нищожни.
Административния орган, в лицето
на Заместник – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, не се съобразил с възражението и
е издал оспорения Акт за установяване публично държавно вземане №
02-200-6500/4425#25 от 01.08.2023 г., с който по отношение на И.Й.Ц. е
установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампании 2013,
2014, 2015 във връзка с подадените от оспорващия общи заявления за плащане на
площ с УИН: **********в размер на 37674,12 лева, на основание чл. 18, ал. 3, т.
1 и ал. 4 буква „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. (л. 85 - 86 от делото).
Актът бил връчен на Ц. с известие
за доставяне по пощата на 22.08.2023 г. (л. 87 от делото), който го оспорил
пред Административен съд – Сливен, директно, с жалба вх. № СД-01-01-3080/31.08.2023
г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Акт за установяване публично
държавно вземане № 02-200-6500/4425#25 от 01.08.2023 г., издаден от Заместник –
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на И.Й.Ц. е
установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампании 2013,
2014, 2015 във връзка с подадените от оспорващия общи заявления за плащане на
площ с УИН: **********в размер на 37674,12 лева, на основание чл. 18, ал. 3, т.
1 и ал. 4 буква „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
Съгласно чл. 20а от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният
директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я
представлява. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните
държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността
правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 90 - 91 от делото), с
която (т. 20) на основание чл. 20а, ал.2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията за
издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания
по мярка 214 „Агроекологични плащания", са
делегирани на П. С., заместник изпълнителен директор на
ДФ"Земеделие". Оспорвания акт е подписани именно от П. С., заместник
изпълнителен директор на ДФ"Земеделие". Въз основа на това се приема,
че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Мотивиран
е. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и
органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират
основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.
При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да
се отмени. Административният орган се е позовал на резултати от административна
проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Налице са и доказателства за извършени
компенсаторни плащания по мярката за кампания 2013, 2014 и 2015 г.. Уведомен е
адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на
административно производство по установяване на публично държавно вземане, като
по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в
производството.Оспореното
уведомително писмо е издадено при спазване на общите изисквания за писмена
форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя,
наименованието на акта, неговия адресат, фактически и правни основания за
намаленията на исканото подпомагане.
Същевременно съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушението на
императивни материални разпоредби на закона, обосноваващи неговата
незаконосъобразност до степен на нищожност. Съображенията за това са следните.
Оспореният в
настоящото производство Акт за установяване публично
държавно вземане № 02-200-6500/4425#25 от 01.08.2023 г., издаден от Заместник –
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ и Акт за установяване на публично
държавно вземане № 02-200-6500/4425 от 13.08.2020 г., издаден от Заместник
изпълнителен директор на ДФ ”Земеделие”, предмет на разглеждане по адм. д. № 348/2020 г. на АдмС – Сливен, са
с едно и също съдържание и разпоредителна част. Издадени са от един и същ
административен орган по отношение на един и същи адресат. Първият Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-200-6500/4425 от
13.08.2020 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ ”Земеделие”, е
отменен с влязло в сила решение № 297/30.12.2020 г. постановено по адм. д. № 348/2020 г.
на АдмС – Сливен. В диспозитива
на решението липсва разпореждане за връщане на преписката на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел
І от АПК, както неоснователно е приел административния орган.
Съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото,
а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по
отношение на всички. Съгласно втората алинея на същия член актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я обяви.
С оглед изложеното
съдът намира, че оспореният акт е издаден в противоречие с цитираната
разпоредба, което обосновава неговата нищожност и жалбата срещу него се явява
основателна.
При този изход
на делото искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от АПК и следва да бъде уважено. По делото не е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на
жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК. Делото е с определен материален интерес в размер на 37 674,12 лв..
Минималния хонорар съгласно чл. 8, ал. 1, вр. с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 3663,93 лв., колкото заплатеният адвокатски
хонорар без ДДС. Предвид изложеното ДФЗ следва да заплати на оспорващия
разноски възлизащи общо на 4 406,72 лв., представляващи 10 лева заплатена
държавна такса за разглеждане на жалбата и 4 396,72 лв. заплатен
адвокатски хонорар с вкл. ДДС.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми
състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване публично
държавно вземане № 02-200-6500/4425#25 от 01.08.2023 г., издаден от Заместник –
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на И.Й.Ц. е
установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампании 2013,
2014, 2015 във връзка с подадените от оспорващия общи заявления за плащане на
площ с УИН: **********в размер на 37674,12 лева, на основание чл. 18, ал. 3, т.
1 и ал. 4 буква „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие"
-Разплащателна агенция, гр.София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да
заплати на И.Й.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, направените разноски по делото
в размер на 4 406,72
лв. (четири хиляди четиристотин и шест лева и 72 ст.).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: