Р Е Ш Е Н И
Е
№………./14.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 370по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 56588/28.08.2018г. на Ж.Б.К., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу
решение № 3506 от 25.07.2018г., постановено по гр.дело № 8193/2017г. на
Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му, с която е допуснат до делба апартамент № 31,
находящ се в гр.Варна, ***** с площ от 70,33 кв.м., с идентификатор
№10135.1503.45.2.11 по КККР на гр.Варна, ведно с избено помещение без площ по
нотариален акт, заедно с припадащите се 3,1881% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 10135.1503.45. при квоти от по 1/3 ид.ч. от имота за всеки
от съделителите М.А.М., ЕГН********** ***, Ж.Б.К., ЕГН ********** и И.А.К. ЕГН **********,***,
на осн. чл.34 от ЗС.
В жалбата е изложено становище за
необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати съществени нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Излага, че обжалваното решение не е основано на съвкупната преценка на всички
доказателства по делото и при обсъждане на доводите и възраженията на страните.
Изразява несъгласие с извода на съда за успешно проведено от ищцата оборване на
презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобиване на имущество по
време на брака, довел до извода, че делбеният имот е закупен с лични средства
на наследодателя *****. Счита, че е провела успешно насрещно доказване, с което
са опровергани изцяло фактите, отразени в декларация от 11.04.1994г. Не споделя
и становището на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите Наумов и
Велинова биха довели до опровергаване съдържанието на изходящ от страната
документ. Отправеното искане е за отмяна на решението в частта на квотите на
съделителите.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от М.А.М., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и за
присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от И.А.К., в който е изразено становище за основателност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за неправилно. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част.
Образувано е и по въззивна частна жалба вх. № 55257/21.08.2018г. от Ж.Б.К., ЕГН **********
и И.А.К., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу
решение № 3506 от 25.07.2018г., постановено по гр.дело № 8193/2017г. на
Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му, имаща характер на
определение по чл.344, ал.2 и ал.3 от ГПК, с която е постановено гараж, находящ се в ***** с площ от
23,40 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м., съставляващ обект
с идентификатор № 10135.51.254.5, по КККР, построен в държавно дворно място, с
идентификатор № 10135.51.254, а по документ за собственост съставляващо имот с
пл.№ 14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, цялото с площ от 250 кв.м.
до приключване на производство за делба да се ползва от двете въззивници, за
което ползване са осъдени да заплащат в полза на въззиваемата М.А.М., ЕГН**********
*** месечно по 33,33 лв.
Частните въззивниците излагат, че с
отговора на исковата молба изрично са заявили, че не ползват гаража и нямат
ключ за него, като не желаят да го ползват и в бъдеще, което искане е
поддържано до приключване на производството пред първата инстанция. Намират, че
ползването на този имот следва да се предостави на въззиваемата.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпило възражение от М.А.М., в което е изразено е становище за
неоснователност и необоснованост на частната жалба и искане същата да се остави
без уважение.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството
по гр. дело № 8193/2017г. на ВРС е образувано по предявени от М.А.М. срещу Ж.Б.К.
и И.А.К. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.34 от
ЗС.
Ищцата
излага в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на недвижими имоти,
лична собственост на общият им наследодател *****, поч. на 23.07.3016г., като
ищцата е негова дъщеря от първи брак, ответницата Ж.К. – негова втора съпруга,
а ответницата И.К. – дъщеря от втория брак. Твърди се, че приживе
наследодателят е притежавал следните недвижими имоти в гр.Варна, останали след
смъртта му в неговото наследство: Апартамент № 31, находящ се в ****с площ от
70,33 кв.м., с идентификатор №10135.1503.45.2.11 по КК на гр.Варна, ведно с
избено помещение без площ по нотариален акт, заедно с припадащите се 3,1881%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 110135.1503.45.
Горепосоченият недвижим имот е придобит от наследодателя на ищцата с нотариален
акт за покупко-продажба №125, том XVI, дело №5497/11.04.1994г. на нотариус ******
при ВРС по време на сключения на 25.11.1990г. втори по ред граждански брак на
наследодателя и с ответницата Ж.Б.К.. Ищцата твърди, че жилището е закупено
изцяло с лични средства на *****, без наличие на принос от страна на съпругата
му Ж.К., като с нотариално заверена декларация рег. № 6583/11.04.1994г. на
нотариус при ВРС, Ж.Б.К. е направила признание за неизгодния за нея факт.
Ищцата твърди, че приживе наследодателят е придобил по дарение от родителите си
гараж, находящ се в гр.Варна, ул.“Теодосий Търновски“ № 5, с площ от 23,40
кв.м. по документ за собственост, а по скица -24 кв.м., съставляващ обект с
идентификатор №10135.51.254.5, по КК, построен в държавно дворно място, с
идентификатор №10135.51.254, а по документ за собственост съставляващо имот с
пл.№14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, цялото с площ от 250 кв.м.
Дарението е обективирано в нотариален акт за дарение № 177, том XII, дело
№3969/12.06.1991г. Ищцата твърди, че след смъртта на наследодателя си няма
достъп до наследствените имоти, като същите се ползват от ответниците. Моли да
се извърши съдебна делба на наследствените имоти, съсобствени между страните по
делото, при равни квоти. Предявява искане на основание чл.344 ал.2 от ГПК с
решението си за допускане на делбата да се осъдят ответниците да заплатят на
ищцата сумата от 300лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на
апартамента и сумата от 50лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването
на гаража, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното извършване на делбата.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор срещу
подадената искова молба, като не възразяват против допустимостта на исковете,
но оспорват твърденията на ищцата, че апартамент № 31, находящ се гр.Варна,
ул.“Дрин“ №45 е закупен с лични средства на наследодателя ****, липсата на
съвместен принос при придобиването на апартамента от страна на съпругата, както
и че след смъртта на наследодателят, гаража, находящ се в ***** се ползва
изцяло от ответниците и че те не допускат ищцата в него. Не възразяват гаража
да се допусне до делба при посочените в исковата молба квоти. Възразяват
апартамент №31, находящ се в ***** да е съсобствен между страните при
посочените квоти, като твърдят, че придобиването на собствеността му е в резултат
на съвместен принос на двамата съпрузи и че същият е в режим на СИО към датата
на прекратяване на брака със смъртта на **** и е съсобствен между страните по
делото при квоти: за Ж.Б.К. - 4/6 идеални части, за И.А.К.-1/6 идеални части,
за М.А.М.-1/6 идеални части. Ответниците твърдят, че наследодателят **** не е
имал законен източник за придобиване на парични средства, достатъчни за
закупуването на недвижим имот. Твърдят, че процесният апартамент е закупен в
резултат на съвместен принос от двамата съпрузи и финансова помощ от родителите
на Ж.К.. За закупуването на апартамента са вложени средства, придобити от
продажбата на два леки автомобила, като заплатената действителна цена за апартамента
била в размер на 200000 неденоминирани лева, като родителите на Ж.К. са
предоставили част от тази сума в размер на 120000 неден. лева. Част от тези
пари са платени лично от майката на Ж.К., като капаро в деня на сключване на
предварителния договор за закупуване на имота, а остатъкът е предаден от нея на
***** в деня на сключване на нотариалната сделка. Твърдят, че Ж.К. е допринесла
за закупуване на апартамента с чрез грижа за невръсното им дете и работа в
домакинството. Твърдят, че Ж.К. е подписала декларация рег. № 6583/11.04.1994г.
на нотариус при ВРС под упражнена психическа принуда от страна на *****.
Ответницата И.А.К. оспорва истинността на фактите и обстоятелствата в
декларация рег.№6583/11.04.1994г. на нотариус при ВРС. Ответниците оспорват
автентичността на декларация рег.№ 6583/11.04.1994г. на нотариус при ВРС, като
твърдят че същата представлява препис от несъществуващ документ. По направеното
искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК, ответниците заявяват, че към настоящия
момент живеят и ползват апартамента, като желаят да продължат да го ползват и по
време на делбата, а ищцата М.М. да ползва гаража.
С
обжалваното решение исковете за делба са уважени, като до делба са допуснати
двата недвижими имота, при равни квоти на съделителите. Със същото решение
съдът е постановил ползването на двата недвижими имота да се осъществява от
двете ответници, за което ползване същите да заплащат на ищцата обезщетение от
по 60 лв., на осн. чл.344, ал.2 от ГПК.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
удостоверение за наследници изх. № 160839/16.09.2016г. се установява, че **** е
починал на 23.07.2016г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Ж.Б.К.
и двете си дъщери М.А.М. и И.А.К..
От заверено
за вярност копие от НА №125, т.ХVІ, нот.д.№ 5497/94г. на Варненски нотариус, се
установява, че на 11.04.1994г. **** е продал на **** недвижим имот, находящ се
в ****** и представляващ ап.31, със застроена площ от 70.33кв.м. с прилежащото
му избено помещение, заедно с припадащите се 3.1881% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавното място.
От
заверено за вярност копие от НА №177, т.ХІІ, нот.д. № 3969/91г. се установява,
че на 12.06.1991г. ***** и *****. са дарили на сина си ***** гараж с площ от
23.40кв.м., построен върху държавно дворно място, цялото с площ от 250 кв.м.,
съставляващо имот пл.№14, кв.223 по плана на 12-ти подрайон на *****, заедно с
правото на строеж.
Съгласно
представеното удостоверение от Община **** **** за времето от 29.12.1974г. до 04.11.1981г.
е бил в граждански брак, който е прекратен по съдебен път, след което считано
от 25.11.1990г. е встъпил във втори граждански брак с ответницата Ж.Б.К..
По
делото са използвани специални знания чрез провеждане на съдебно-оценителна
експертиза. Според заключението на вещото лице Стефан Данговски пазарният
месечен наем за апартамента е 260 лв., а за гаража 100 лв.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством водените от страните
свидетели, чиито показания съдът ще обсъди в мотивите си при необходимост.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Правният
режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имотите се
определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост.
Съгласно
разпоредбите на чл. 21,ал.1 СК /в сила от 01.10.2009г./ вещните права придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според чл.21, ал.3
съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени от новия
СК бракове, какъвто е и бракът между страните по делото, се прилага законовия
режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили
отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато
придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства,
придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на
чл.22 СК приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация,
на основание чл.23 СК. Презумпцията по чл. 21, ал.3 СК е оборена, когато е
установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на
придобиването на вещта.
В
конкретния случай се установи, че и двата недвижими имота са придобити по време
на брака на общия наследодател на страните – ***** с ответницата Ж.К.. Между
страните липсва спор, а и от представения нотариален акт се установява, че
гаражът е дарен на ***** от неговите родители, поради което същият представлява
лично имущество, на осн. чл.22, ал. 1 от СК.
Спорния
въпрос между страните е налице ли е СИО по отношение на жилищния имот между
наследодателя и първата ответница. В подкрепа на изложените в исковата молба
твърдения за пълна трансформация на придобития по време на брака апартамент,
като закупен с изцяло лични средства на ****, ищцата е представила нотариално
заверена декларация. В същата е обективирано изявлението на Ж.Б.К., че
закупеният недвижим имот, находящ се в ****** е придобит с лични средства на
съпруга й ****, придобити от него по наследство и негов личен труд преди
сключването на брака им. Положеният подпис на декларацията е заверен на
11.04.1994г. от нотариус ****. Тази декларация съставлява частен документ, с
който издателят удостоверява неизгодни за себе си правни последици. Ето защо
същата има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. В случая
не се касае за съдебно признание на факт, който, по аргумент от чл.175 от ГПК,
не обвързва съда, а се преценява с оглед всички обстоятелства по делото.
Декларацията съставлява нарочно съставен частен документ, за да служи като
доказателство за дадени факти, изходящ от въззивницата Ж.К., която не оспорва
автентичността му, но оспорва верността му, като твърди същият да е подписан
при психическа принуда от страна на съпруга й и не съответства на техните
предварителни уговорки. По делото са допуснати свидетелски показания в полза на
въззивницата Ж. К., с която същата да установява съвместния принос на двамата
съпрузи при придобиването на апартамента. Същите са недопустими по смисъла на чл.
164, ал.1, т.6 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани. Въззивницата не може със
свидетелски показания да опровергава съдържанието на обективираното в
декларацията изявление. Не са налице и изключенията по чл. 164, ал.2 от ГПК
/въззиваемата изрично се е противопоставила на искането за допускане на гласни
доказателства в първото с.з. / и по чл. 165, ал.2 от ГПК /липсва обратно писмо
или писмени доказателства, изходящи от **** и обективиращи негови изявления
пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението, че изявлението в
декларацията е привидно/. По изложените съображения следва да се приеме, че
декларацията установява в условията на пълно доказване твърдението за пълна
трансформация на лично имущество в придобиването на жилищния имот. Единствено
за пълнота на изложеното следва да се посочи, че това твърдение се установява и
със събраните гласни доказателства от водените от въззиваемата свидетели, които
установяват, че **** е разполагал с достатъчно парични средства още към
1988-1989г., които са били предназначени за закупуване на жилище. Посочената
установеност опровергава законовата презумпция за съвместен принос при
придобиването на имота и обосновава извода, че процесният апартамент
представлява лично имущество на наследодателя на страните.
Установената
съсобственост между страните по отношение на делбените имоти, възникнала по
наследяване, и липсата на воля за доброволното й прекратяване, води до извод за
основателност на предявените искове за делба на процесните недвижими имоти, поради
което следва да се допусне делба на същите М.А.М., Ж.Б.К. и И.А.К., при равни квоти,
или по 1/3 ид.ч. за всяка от съделителките, по арг. от чл.9, ал.1 от ЗН.
Като
е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваните му
части.
Като
основателна се преценя и частната въззивна жалба на Ж. Ковачев и И.К. срещу
постановеното от ВРС решение, в частта имащо характер на определение, с което е
уважено искането с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК на въззиваемата срещу
въззивниците за заплащане на сумата 33,33 лв. месечен наем за ползването на гаража,
находящ се в ******* до окончателното извършване на делбата и с което е
постановено ползването на този имот да се упражнява от двете частни въззивници.
Критерии при определяне кои от съделителите от кои имоти да се ползват са
правата им върху поисканите за разпределение имоти и установения начин на
ползване. Целта на тази мярка е да се постигне най-ефективно използване на
спорните съсобствени имоти до приключване на производството за делба.
Същевременно начина на разпределение следва да е такъв, че да не се стигне до
неоснователно разместване на имуществени блага и възникване на нови спорове. По
делото липсват убедителни доказателства досежно фактическото ползване на имота,
респ. възпрепятстване или непредоставяне на същото по отношение на другия
съсобственик. Нещо повече, в отговора на исковата молба и двете частни
въззивници заявяват категорично, че не ползват този имот, нямат ключ от него и
не желаят да им се предоставя ползването на този имот. Ето защо решението в
тази част следва да бъде отменено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивницата Ж.К. следва
да заплати на въззиваемата М.М. сторените разноски пред въззивната инстанция,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски във въззивното
производство се дължат въпреки разпоредбата на чл. 355 ГПК, тъй като същата е
приложима само за първоинстанционното производство в този смисъл Определение №
883 от 24.08.2010г. по гр. д. 429/2010г. на II г.о, ВКС. Срещу претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. процесуалният представител на
въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно
предмета и сложността на делото, преценя за основателно. Заплатеният адвокатски
хонорар следва да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на
Наредба № 1/2004г., а именно 600 лв.
Въззивниците
по частната жалба не са поискали присъждане на разноски, поради което такива не
им се присъждат.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3506 от 25.07.2018г.,
постановено по гр.дело № 8193/2017г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви
състав, в частта му, с която е
допуснат до делба апартамент № 31, находящ се ***** с площ от 70,33
кв.м., с идентификатор №10135.1503.45.2.11 по КККР на ******, ведно с избено
помещение без площ по нотариален акт, заедно с припадащите се 3,1881% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1503.45. при квоти от по 1/3
ид.ч. от имота за всеки от съделителите М.А.М., ЕГН ********** ***, Ж.Б.К., ЕГН
********** и И.А.К., ЕГН **********,***, на осн. чл.34 от ЗС.
ОТМЕНЯ решение № 3506 от
25.07.2018г., постановено по гр.дело № 8193/2017г. на Варненския районен съд,
ХХХІ-ви състав, в частта му, имаща характер на определение по чл.344, ал.2 и
ал.3 от ГПК, с която е постановено гараж,
находящ се в *****, с площ от 23,40 кв.м. по документ за собственост, а по скица
24 кв.м., съставляващ обект с идентификатор № 10135.51.254.5, по КККР, построен
в държавно дворно място, с идентификатор № 10135.51.254, а по документ за
собственост съставляващо имот с пл.№ 14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на
гр.Варна, цялото с площ от 250 кв.м. до приключване на производство за делба да
се ползва от двете въззивници, за което ползване са осъдени да заплащат в полза
на въззиваемата М.А.М., ЕГН********** *** месечно по 33,33 лв.
И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯ:
ОТХВЪРЛЯ искането
на М.А.М.,
ЕГН********** *** за определяне привременни мерки относно ползването на гараж, находящ се в *****, с площ от
23,40 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м., съставляващ обект
с идентификатор № 10135.51.254.5, по КККР, построен в държавно дворно място, с
идентификатор № 10135.51.254, а по документ за собственост съставляващо имот с
пл.№ 14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, цялото с площ от 250
кв.м.от постановяване на решението до приключване на производство за делба от
двете въззивници, както и за осъждането им да заплащат в полза на М.А.М., ЕГН **********
месечно сумата в общ размер от 33,33 лв.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ж.Б.К., ЕГН ********** *** да заплати на М.А.М., ЕГН**********
*** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторени пред възивната инстанция разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението,
в частта по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение, поради което е
окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата си част решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.