Р E Ш Е Н И Е
№
18.06.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седемнадесети април две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от
съдия АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
гражданско дело № 5970 по
описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 342, ал.1 ТЗ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Делото
е образувано по искова молба от „Теленор България”ЕАД - София против Х.Р.Р. с
правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на
длъжника вземането на кредитора, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4477/2017г. на Старозагорския районен съд. В срока по
чл.131 от ГПК ответникът представил писмен отговор, в който твърдял, че искал
да изпълни задълженията си, но ищецът не му съдействали и моли исковете за
неплатени лизингови вноски и неустойки да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Заявявал, че заплатил част от сумите, но не съхранявал платежни. Делото било образувано по искова
молба от ищеца „Теленор България” ЕАД в която твърдели, че на 24.12.2011г.
между Х.Р.Р. и „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование
„Теленор България" ЕАД) с ЕИК ********* бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма Globul Мах срещу заплащане на стандартен
месечен абонамент 9,90лв. На 21.12.2013г. страните подписали Допълнително
споразумение към договора по програма Globul Web&Talk срещу стандартен месечен абонамент
13,99лв., с което срокът за ползване на услугите за предпочетения номер се
продължавал с нови 24 месеца. На 30.03.2015г. Х.Р. и „Теленор България"
ЕАД сключили ново допълнително споразумение по програма Резерв стандарт срещу
промоционален месечен абонамент 14,99лв., с което срокът за ползването на
услугите за предпочетен номер ++359********* се удължавал до 30.03.2017г. Х.Р.
не заплащал задълженията си по споразумението на обща стойност 26,52лв.,
представляващи неплатени месечни абонаменти за отчетен период
20.03.2015г.-19.06.2015г., фактурирани във фактура № **********/20.04.2015г., №**********/20.05.2015г.
и № **********/20.06.2015г.Сумите по горепосочените фактури не претендирали от
длъжника с настоящата искова молба. По повод на Допълнително споразумение от
21.12.2013г., на същата дата „Космо България Мобайл" ЕАД, като
лизингодател, сключил с Х.Р.Р. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставял за временно и възмездно ползване устройство ALCATEL
ОТ IDOL
MINI Silver на
лизингополучателя, срещу заплащане на обща лизингова цена от 267,72лв., чрез
извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 11,64лв. По
договора за лизинг Р. дължал заплащане на сума в общ размер на 58,20лв.,
дължима за отчетен период 20.07.2015г. - 19.08.2015г., представляваща сбор от 5
лизингови вноски, начислени накуп съгласно чл.12 от Общите условия към договора
за лизинг - поради незаплащане на предходните лизингови вноски и прекратяване
на Допълнителното споразумение с предпочетен номер ++359*********. На
31.07.2013г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма Globul
Web&Talk срещу
стандартен месечен абонамент 13,99лв. На 30.03.2015г. страните подписват
Допълнително споразумение към договора по програма Резерв стандарт срещу
промоционален месечен абонамент 14,99лв., с което срокът за ползването на
услугите за предпочетен номер ++359********* се удължава до 30.03.2017г. Х.Р. не
заплаща задълженията си по споразумението на обща стойност 26,31лв.,
представляващи неплатени месечни абонаменти за отчетен период
20.03.2015г.-19.06.2015г., фактурирани във фактури №**********/20.04.2015г.,
№**********/20.05.2015г. и фактура №**********/20.06.2015г. Сумите по
горепосочените фактури не претендираме от длъжника с настоящата искова молба.
На 20.06.2015г. мобилният оператор отправя писмена покана за доброволно плащане
до Х.Р., с която го уведомява за общата стойност на задълженията му, както и,
че при неплащане в посочения 10 - дневен срок, ще настъпят следните
последствия: Допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги с предпочетени
номера+359********* и ++359********* ще бъдат прекратени, след което
използването на мобилните номера няма да бъде възможно; в случай, че е закупено
устройство на лизинг, всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг; към общия размер на дълга
за предпочетени номера ++359********* и ++359********* ще бъдат начислени
неустойки. След поканата и в посочения 10-дневен
срок неизпълнението продължава, поради
което мобилният оператор прекратява допълнителните споразумения и начислява
неустойки, както следва: 732,93лв., начислена съгласно Раздел III, чл.4 от споразумението; 732,93лв.,
намислена съгласно Раздел III, чл.4 от
споразумението, но претенднрана в размер на
316,35лв., вследствие на извършено частично плащане; Горепосочените задължения
са индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/20.08.2015г., за
отчетен период 20.07.2015г,- 19.08.2015г., срок за плащане 04.09.2015г.,
издадена за сумата от 791,13лв,, от които: 58,20лв. за 5 бр.лизингови вноски и
732,93лв. за неустойка за номер ++359*********. Посочената фактура претендираме
до размер на 374,55лв. вследствие на извършено частично плащане. фактура №
**********/20.09.2015г., за отчетен период 20.08.2015г- 19.09.2015г., срок за плащане
05.10.2015г., издадена за сумата от 732,93лв. за неустойка за номер
++359*********. С оглед на гореизложеното на 11.08.2017г. „Теленор
България" ЕАД подали Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до Районен съд - гр.Стара Загора срещу Х.Р.Р., в което се
претендирали: главница в размер 1107,48лв. и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. №4477/2017г. по
описа на Районен съд - гр.Стара Загора. В предоставения от съда двуседмичен
срок от страна на г-н Р. е подадено възражение, в резултат на което за „Теленор
България" ЕАД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу нея.Молят да бъде постановено решение, с което
да се признае за установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********
имали следните вземания срещу Х.Р.Р. с адрес:г*** Петков 47, а именно: суми в
общ размер на 1107,48лв., представляващи неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.12.201Зг. и неустойки във връзка с
неизпълнение на задълженията по Допълнителни споразумения към договори за
мобилни услуги с предпочетени номера+359********* и ++359*********, законна
лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането; направените съдебни разноски и претендираните адвокатските хонорари
в производството по ч.гр.д.№ 4477/2017г. и по настоящото съдебно производство.
На основание чл.131 от ГПК
ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че бил ходил многократно
до офисите на Теленор с желанието да заплатял дължимите от тях използвани
такси, но срещнал само отговора, че не можел да заплати нищо, защото бил даден
на съд, но се чудел как така някой ще иска да плати, а ти няма да му дадеш
възможност да заплатял, вероятно някой печелел от това, но не и хората. Всички
от офисите в, които ходел твърдели, че нищо не можело да се направи и трябвало
да платели голямата сума за неща и услуги, които не са били използвани, та кой
плащал за нещо, което не бил използвал. Попитали и за вариант да прекратели
договорите заради това, че не можели да плащат, обаче се оказало, че и това
било невъзможно, можели само да преподпишели и то за по-висок ценови план,
забележете по-висок не по-нисък, но защо, кой знаел, какво ще му се случи в
даден момент и дали ще бъде платено, защо да не можело да се прекрати нещо,
което не можеш да обслужваш и няма да получаваш. Разбирал неустойките да са в
някаква прилична сума, не такива граничещи с обирджийство. След всичкото ходене
и питане нищо, ходили с парите в ръце с желанието да заплатели използваното от
тях, но не, те искали всичко да се платяло за две години напред, но как да
заплатиш нещо което не ползваш и то за такъв дълъг период, а трябва да храниш семейство,
как да плащаш за нещо, което всъщност го няма, да седели гладни ли? И така
момента стигнал до съда. Кой давал права на тези фирми да обричали хората на
глад и да плащали такси, и услуги, които не се ползвали, нима ако напуснели
работа, някой ще им дължал ли заплати за две години напред. В момента той бил
безработен и бил глава на четиричленно семейство.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което доразвива изложените в
исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца като неоснователна и
недоказана.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д.№ 2990/2017г по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу Х.Р.Р. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумата общо в размер на 1107,48лева, представляваща неустойки и лизингови
вноски по Допълнителни споразумения към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* по Договор за лизинг и по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва от 11.08.2017г.
до окончателното й заплащане, както и
за разноските по заповедното производство – 385лева. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК „Теленор България” ЕАД е предявило
против „Теленор България” ЕАД установителен
иск вземането по издадената заповед за изпълнение, като е конкретизирало, че в
общата сума от 1107,48лева се включват сумите:732,93лева - неустойка съгласно Раздел ІІІ, чл.4 и 732,93лева неустойка съгласно
Раздел ІІІ, чл.4, но претендирана в размер на 316,35лева, поради извършено
частично плащане.
Ищецът следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелства, от които
произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това
означава, че по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с по чл. 342, ал.1 ТЗ
лизингодателят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг, съдържанието на това
правоотношение и че е предоставил на
лизингополучателя телефонния апарат съобразно уговореното. А по иска с правно
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка в посоченото в
исковата молба допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, че
ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, т.е., че e
изправна страна, както и размера на претендираната неустойка.
В тежест на ответника
е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията. В конкретиката на
настоящият случай, с оглед
твърденията му в отговора, следва да докаже, че клаузата, с която е уговорена
неустойката е нищожна, респ. че неустойката е прекомерна, както и че е заплатил дължимите лизингови вноски.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е
назначил съдебно – икономическа експертиза, като поради непредставяне на вносна
бележка за сумата от 160лева, определена за депозит за заключението на вещото
лице, съдът е отменил определението си за назначаване на експертиза, като по
делото не е ангажирано заключение на вещо лице.
При така установеното от фактическа
страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за
мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл.
258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Договорът за лизинг пък намира
своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ.
Всъщност страните не спорят относно сключените помежду им
договори. Следователно същите установяват възникналите облигационни
правоотношения между тях. Ответникът не оспорва прекратяването на тези договори
(видно от съдържанието на отговора му самият той излага такива твърдения за
прекратяване). Съдът не приема за дължима неустойката, поради следните съображения:
Раздел IІІ, т.4 от
допълнителното споразумение, на която клауза ищецът обосновава искането си за
неустойка, гласи, че в случай на
прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя,
през срока на договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Съдът приема, че тази клауза е
неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във
връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството,
че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно
известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр.
дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на
неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни
услуги, гласящ „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната
по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и
бъдещи договори на оператора с потребителите. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в
полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. В
този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
и др.
Предвид гореизложеното следва, че начислените в процесните две данъчни фактури неустойка се явява недължима, поради това, че
клаузата, с която е уговорена е нищожна. Следователно предявените в настоящото
производство искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца суми,
представляващи общ сбор на дължимите суми
съгласно фактура от 20.08.2015г. и от 20.09.2015г., които сума
представляват сбор от претендираното задължение за неустойка – се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6¸ против Х.Р.Р., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването
на вземането на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД за сумата в общ размер от 1107,48
лева неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.12.2013г. и
неустойки, включващи начислените по данъчна фактура № 7229
342407/20.08.2015г. – до размер на 374,55лева остатък след плащане от сбор на
неплатени лизингови вноски и неустойка, и по фактура № **********/20.09.2015г.
- неустойка от 732,93лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 11.08.2017г.
до окончателното плащане на сумата, за
която сума е издадена заповед № 2990/11.08.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4477 /2017 г. по описа на PC – Стара Загора.
Решението
подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: