№ 260078 / 18.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
18.03.2021 г.
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1748 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.3 от СК, обективно съединен с иск с правно основание чл.53 от СК.
Ищцата А.А.А. xxx твърди в исковата си молба, че с ответника е сключила граждански брак на 1. г., от който брак нямат родени деца. Поддържа, че живяли заедно около три години, когато разбрали, че са хора с различни характери. Заявява също така, че по какъвто и да било въпрос били на различни мнения. Това ги принудило да се разделят през 1990 г.. Твърди, че от тогава до днес живеят разделено. Поддържа, че това е един дълъг период от около 30 години, през който се отчуждили един от друг и от тогава не са се виждали. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и допусне развод по вина на двамата, както и да постанови да носи предбрачното си фамилно име – В. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Заявено е и искане за допускане до разпит като свидетели на две лица.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.Н.А. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 1. г., от който брак нямат родени деца. Съпрузите живяли заедно около три години, когато разбрали, че са хора с различни характери, което ги принудило да се разделят през 1990 г.. От тогава до днес живеят разделено, като през този дълъг период от време окончателно се отчуждили един от друг. По делото е разпитан свидетелят Б. Д. П.. От показанията на посочения свидетел се установява, че страните живеят отдавна разделени, повече от 27-28 години, през който период от време не са правили опити за заздравяване на отношенията помежду си.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От събраните по делото доказателства, в частност от показанията на разпитания по делото свидетел, се установява по един категоричен начин, че съпрузите са във фактическа раздяла от 27-28 години. Установено е по безспорен начин, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните. В конкретния случай вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е и на двамата съпрузи, тъй като от както са разделени те не са правили опити за подобряване на своите взаимоотношения.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи.
След развода ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – В.
Съобразно този изход на делото страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавни такси, както следва: ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- Монтана сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА развод между А.А.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Д.Н.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 1. г. с акт № 131/1. г. на О. Л., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат А.А.А. и Д.Н.А..
След допускане на развода и прекратяване на брака съпругата А.А.А. да носи фамилното име В.
ОСЪЖДА Д.Н.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :