Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 18.06.2018 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Велева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 53 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подаден
иск по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу Й.Д.Л., ЕГН ********** с адрес: ***
за установяване на съществуване на вземане в размер на сумата 2 316,05 лв. (две хиляди триста и
шестнадесет лева и пет стотинки )- непогасено задължение по договор за потребителски
кредит № 50112711927/09.11.2012 г., сумата 3 122,31 лв. ( три хиляди сто
двадесет и два лева и тридесет и една стотинки) – договорна неустойка, ведно
със законната лихва върху тези суми
считано от 18.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията. Иска се и осъждането на ответника за
заплащането на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор за револвиращ заем № 50112711927/09.11.2012
г., на ответника била предоставена сумата от 5000 лева, която той е следвало да
върне за 48 месеца при месечна вноска от 232 лева. Освен това по договора
сумата на револвинга е 3925 лева при уговорено договорно възнаграждение в
размер на 4427 лева. Сочи се, че длъжникът е платил 38 месечни вноски и
последното плащане от 04.11.2016 г., като кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем Ответникът дължи и уговорената неустойка, която е в размер на 50 %
върху размера на получената сума.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска като
твърди, че е погасил задължението си. Твърди, че ако има дължими суми, то те са
погасни по давност.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 1282/2017 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 968/08.11.2017 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 2 316,05 лв. - непогасено задължение
по договор за заем, както и 3 122,31 лв. – договорна неустойка, ведно
със законната лихва върху тези суми
считано от 18.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията. Длъжникът е възразил
срещу заповедта за изпълнение.
По
делото е представен договор за револвиращ заем
№ 50027111927, сключен на 09.11.2012 г. г. между „Профи кредит България“
ЕООД и Й.Л., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична
сума от 5000 лева, за срок от 48 месеца при вноска от 232 лева, при годишен
лихвен процент от 46,86 %, като общият на всички плащания е 11148,84 лева. Съгласно
приложените общи условия към договора за заем /чл. 10.3.1/ при просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора, а ако договорът бъде прекратен на това основание ,
съгласно т. 10 4, върху размера на заема се начислява неустойка в размер на 50
%.
От
представеното платежно нареждане, което не е оспорено от ответника, се
установява, че на 13.11.2012 г. Й.Л. е получил сумата от 5000 лева
Съгласно
представеното писмо от 06.01.2014 г. /без данни същото да е получено/ Л. е бил уведомен,
че договорът е едностранно прекратен, като е поканен са изплати задължението
си, което възлиза на 8600,32 лева, както
и неустойка в размер на 50 % върху задължението.
От
представеното извлечение от сметката по договор да потребителски кредит №
********** се установява, че са извършени плащания на 38 месечни вноски от по 232 лева за периода
03.01.2013 г. до 04.11.2016 г.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че
неизпълненото задължение по договора за револвиращ заем възлиза на 2316,08 лева
главница и 425,31 лева договорна лихва. Според вещото лице сумата на
неустойката, изчислена въз основа на представения погасителен план, е в размер
на 4300,16 лева, като първоначална начислената неустойка е била намалена с 1177,85
лева.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Профи Кредит България“ ЕООД и Й.Л.
по договор за предоставяне на предоставяне на паричен заем. В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението си за връщане на получената в
заем сума.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1
вр. чл. 79
ЗЗД съдът приема следното:
Страните са били обвързани от договор за заем
(потребителски кредит) от 09.11.2012г. При сключване на договора ответникът е
действал в качеството на физическо лице, а ищецът - в рамките на своята
търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. По договора
ищеца като кредитор, е бил предоставен на ответника, като потребител, кредит
под формата на заем - 5000 лева, при уговорен годишен процент на разходите от
58,12 %., които са били общите разходи по кредита за потребителя, съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК, изчислени съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Договорът за
кредит е бил с продължителност от 48 месеца. Към момента на сключване на
договора, към него не е била приложима разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК - нова, ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г. - че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България..
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова
финансова институция, е предоставил заемната сума. Същевременно ответникът представя доказателства
за извършени плащания, които съобразно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза са погасили частично задължението, като остатъкът на задължението на
заемателя е в размер на 2316,08 лева главница и 425,31 лева лихва.
След
като не са представени надлежни доказателства за пълно изпълнение на поетото
договорно задължение за връщане на получената в заем сума, ведно с договореното
възнаграждение за заемодателя, настоящият състав приема, че е установено
съществуването на вземане на ищеца по
отношение претендираната главница в
размер на 2316,05 лева.
По отношение на претенцията за установяване на вземане
за неустойка по договора съдът приема, че същата е неоснователна. Съгласно чл.92, ал.1
ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката безспорно изпълнява и наказателна функция,
тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили
или не са настъпили в предвидения размер.
В случая ищецът претендира сумата от 3122,31 лева,
която съгласно т. 10.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем е в
размер на 50 % върху целия размер на заема. В случая договорът е бил прекратен
поради забава на една месечна вноска с повече от 30 дни. Настоящият състав
приема, че тази клауза в общите условия е неравноправна на основание чл. 146, ал.1
ЗЗП, поради което и нищожна.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 12 от
Закона за потребителските кредити, за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за
защита на потребителите. Съгласно чл. 143
ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146
ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Съгласно
Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС, съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор.
В настоящия случай, клаузата за неустойка в следствие прекратяване на договора
поради настъпване на предсрочна изискуемост, не е уговорена индивидуално, тъй
като се съдържа в ОУ към договора за кредит и е приложима за всички
потребители, поради което и ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието и. Освен това, според настоящия състав, тази клауза не отговаря на
изискванията за добросъвестност, тъй като при прекратяване на договора,
кредиторът има право да събере всички дължими нему суми, включително цялата
договорна лихва, представляваща възнаграждение за ползване на кредита; има
право на обезщетение за забава, поради което не би следвало да има право на
допълнително обезщетение. В чл. 143, т. 5 ЗЗП е предвидено, че са неравноправни
клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на задължение да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравновесието между правата на търговеца и тези на
потребителя в случая се изразява в това, че за ползването на една сума,
потребителят трябва да заплати веднъж възнаграждение под формата на договорна
лихва, втори път – обезщетение за забавеното плащане и трети път – неустойка за неизпълнение на задължението за
връщане на получената сума, която в случая е повече от 50 % от получената в
заем сума. Нещо повече – заемателят е изпълнил голяма част от задължението си
за погасяване на кредита, като обезщетението под формата на неустойка за
липсата на пълно изпълнение би било необосновано завишено.
Ето защо, съдът приема че искът за установяване на
вземане за неустойка в размер на 3122,31 лв. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло..
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът съответно на уважения размер на
иска. В случая нему следва да бъдат присъдена сумата от 369,38 лева, включващи
сторените в хода на заповедното и в хода на исковото производство за заплатени
държавни такси, възнаграждение на вещо лице по съдебно счетоводната експертиза
и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Л., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България„
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В сумата от сумата 2 316,05 лв. (две хиляди триста и
шестнадесет лева и пет стотинки ) - непогасено задължение по договор за
потребителски кредит №
**********/09.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.09.2017
г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
иска на ПРОФИ КРЕДИТ
България„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В срещу Й.Д.Л., ЕГН ********** с адрес: *** за установяване
на вземане в размер на сумата 3 122,31 лв. (три хиляди сто
двадесет и два лева и тридесет и една стотинки) – договорна неустойка, ведно
със законната лихва, считано от 18.09.2017
г. до окончателното изплащане на
задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Й.Д.Л., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, сумата
от 369,38 лв. /триста шестдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/
разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/