№ 93
гр. Ихтиман, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Административно
наказателно дело № 20231840200402 по описа за 2023 година
Производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
„*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № 1 е обжалвало НП
№ 694979-F683656/13.03.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалния и процесуалния
закон.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, в писмени
бележки изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 19.10.2022 г. служители на ТД на НАП извършили проверка в търговски обект,
представляващ бензиностанция, находяща се в с. *, обл. Софийска, стопанисван от „*“ ООД.
При проверката било констатирано, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация
свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство модел ЕФСП „*“, вер. 3,5
KL, с ИН на ФУ № DL002344 и ИН на ФП № 59002344. Проверяващите констатирали, че
има разлика между количеството гориво в нивомерната система и доставените количества
по документи, а именно: за 07.10.2022 г. по АДД № 01000000000007242824/07.10.2022 г. е в
размер на 1385,32 л., а по нивомер е в размер на 677,00 л.; за 08.10.2022 г. по АДД №
01000000000007246553/08.10.2022 г. е в размер на 13 015 л., по нивомер е в размер на
12 710, 70 л., които обстоятелства са отразени в съставения протокол за извършена проверка
в обект от 19.10.2022 г..
На 04.11.2022 г. в присъствието на упълномощен представител на „*“ ООД е
съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е прието, че
дружеството е нарушило чл. 118, ал. 6 ЗДДС, съгласно който всяко лице, извършващо
1
доставки /продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е
длъжно да предава по дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя П. Д., според
която проверяващите са установили, че е имало разминавания,между декларираното
количество гориво пред НАП и фактическо установеното в бензиностанцията.
От заключението на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че извършените доставки на
гориво от 07.10.2022 г. и 08.10.2022 г., за които са издадени акцизни данъчни документи №
01000000000007242824/07.10.2022 г. и 01000000000007246553/08.10.2022 г. са били
надлежно осчетоводени от „*“ ООД и са били регистрирани и отразени в Националната
агенция за приходите.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на „*“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи в
рамките на законоустановените им правомощия.
Съдът приема, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изобщо отсъства надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В случая актосъставителят и наказващият
орган са се ограничили да посочат законовия текст на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, без да
конкретизират какво нарушение е допуснато от жалбоподателя.
Цитираният текст на ЗДДС предвижда, че всяко лице, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива.
Нито в АУАН, нито в НП има фактически твърдения за това, че „*“ ООД не е
предавало данни до НАП за наличното количество горива в резервоарите на
бензиностанцията в с. *. Нещо повече – от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
действителност монтираното в обекта и въведено в експлоатация свързано дистанционно с
НАП фискално устройство е работело и чрез нивомерната система автоматично е предавало
данни на НАП, но е установена разлика между количествата доставено гориво и данните за
това гориво, изпратени от нивомерната система. В АУАН и НП няма фактически твърдения
r за това, че подаваните от жалбоподателя данни не са дали възможност на органа по
приходите точно да определи наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта.
В случая липсата на надлежно описание на нарушението е продиктувано от факта, че
разминаването между подадените данни за полученото гориво и фактическите наличности в
резервоарите в обекта не представлява самостоятелно административно нарушение по
2
ЗДДС, още повече когато не се дължи на неправомерно действие от страна на търговеца,
какъвто е настоящия случай.
В този смисъл след като отсъства описание на извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение, което да покрива признаците на състава на чл. 118, ал. 6 ЗДДС,
незаконосъобразно е била ангажирана неговата отговорност, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят има право на разноски. В случая съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие /л. 8/ е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. От
страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което според съда е основателно. В случая делото не се отличава с
фактическа и/или правна сложност, като по него са проведени три съдебни заседания, едно
от които е отложено по молба на процесуалния представител на жалбоподателя. За
определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът съобрази и
размера на наложената имуществена санкция, както и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства настоящият състав приема, че справедлив размер
на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено, е на стойност от 500 лева.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски
следва да се поемат от държавата в лицето на НАП, тъй като бюджетът на съда, от който са
били изплатени разноските за вещо лице в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от
08.04.1985 г. на ОСНК на ВС, съгласно което по делата от административнонаказателен
характер за призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително
разноски, не е тъждествен с бюджета на органа, издал обжалваното наказателно
постановление. Следва да се отбележи, че съгласно общите правила на АПК и в частност чл.
143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт разноските по
производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Това означава,
че органът, издал отмененото НП следва да възстанови по сметка на РС-Ихтиман
направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 542,00 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 694979-F683656/13.03.2023 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на *“ ООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № 1 сумата от 500,00 лв. (петстотин лева)
разноски в производството.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд-
Ихтиман сумата от 542,00 лв. (петстотин четиридесет и два лева), представляваща
изплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3