РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. В., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110104320 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. СТ. АТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „К.“ * срещу МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. В., пл. „С.“ № 1, с която са предявени , обективно кумулативно съединен
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 10898,03 лв. (след допуснато изменение в
размера на иска на основание чл. 214 от ГПК в о.с.з. на 16.08.2021 г.), представляваща
незаплатено нетно трудово възнаграждение по трудов договор от 05.10.2010 г., дължимо за
периода от 01.03.2020 г. до 08.02.2021 г., както и сумата от 456,03 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от
01.04.2020 г. до 08.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба чрез адв. П.П. на * г. между страните бил сключен трудов договор,
по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ с място на работа
„МБАЛ В.“ ЕООД. Излага, че няма копие от трудовия договор. Сочи, че трудовия договор е
прекратен на основание чл. 327, ал.1,т.2 от КТ и Заповед № * г. Излага, че договореното
нетно основно месечно трудово възнаграждение от 711,00 лв. или 790,00 лв. брутно и
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 30 г. стаж от 1 %
годишно на основание чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, платими на 26-27-мо число на следващия месец, не са изплащани за периода от
01.02.2020 г. до 08.02.2021 г. Сочи, че нетния размер на неплатеното основно
възнаграждение възлиза на 8746,00 лв., а допълнителното - на 2620,00 лв. Предвид забавата
на ответника, същият дължи и мораторна лихва върху основното възнаграждение, която за
периода от 01.04.2020 г. до 08.02.2021 г. била в общ размер на 456,03 лв. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът МБАЛ В.“ ЕООД, редовно уведомен, не
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата поддържа изразената позиция по спора чрез
процесуалния си представител. Сочи, че след завеждане на делото е заплатено трудово
възнаграждение за месец февруари 2020 г. в от 924,00 лв.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. М. П.
поддържа, че е в затруднено финансово положение и че в момента са наложени запори на
банковите сметки на болницата.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ ищцата следва да
установи в условията на пълно и главно доказване наличие на ТПО с ответника в периода,
за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което
ответникът се е задължил да заплаща на ищцата трудово възнаграждение в претендирания
размер; че в процесния период ищцата реално е положила твърдения обем от труд при
ответника; падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и
размер на претенцията.
В случая по делото страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор № * г. и допълнително споразумение от 02.01.2020 г. към
него, трудова книжка на ищцата и Заповед № * г. на управителя на „МБАЛ В.“ ЕООД за
прекратяване на ТПО се установява, че в процесния период от * г. ищцата Д. СТ. АТ. реално
е полагала труд като медицинска сестра при ответното дружество като неин работодател,
както и че считано от 08.02.2021 г. процесното ТПО е прекратено без предизвестие поради
забавяне на заплащане на трудовото ѝ възнаграждение.
Респективно по делото се установява по безспорен начин, че за периода от 01.03.2020
г. до 08.02.2021 г. за ответника е възникнало насрещно парично задължение по чл. 128, т. 2
от КТ за заплащане на уговореното трудово възнаграждение на ищцата, включващо основно
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, на
посочения в договора падеж до края на следващия месец. Следователно искът по чл.128,
ал.2 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
Досежно размера на претенцията в хода на делото е изслушано заключението на
назначената по делото ССчЕ, изгответна от вещото лице Е.Т.. Заключението не е оспорено
от страните и съдът кредитира същото като пълно, обективно и компетентно дадено.
Същото установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение на ищцата за периода
01.03.2020 г. – 08.02.2021 г., включващо клас за трудов стаж и професионален опит, възлиза
на 7554,07 лв., поради което съдът приема, че искът следва да се уважи именно до този
размер, а за разликата до пълната претендирана сума от 10898,03 лв. да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху първончалната претенция за
главница за неплатено труодово възнаграждение за периода 01.02.2021 г. – 08.02.2021 г.,
2
съдът намира, че съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
нито трудовия договор, нито допълнителното споразумение съдържат уговорка за
падежната дата на трудовото възнаграждение, а единствено в трудовия договор е посочено,
че то се заплаща месечно. Поради липсата на подобна договорка следва да се приложат
императивните правила на чл. 270, ал. 2 от КТ сочещ , че трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти. Това правило, разгледано в
хипотезата на чл. 86 от ЗЗД, поставя в забава кредитора с изтичане на месеца, за който се
дължи възнаграждението, като падежа кани длъжника (по аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Така началото на просрочие за дължимите възнаграждения за периода 01.02.2020 г. –
08.02.2021 г. е на 01.03.2020 г. и от тогава е възникнало акцесорното задължение по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед
диспозитивното начало обаче за начална дата следва да се вземе посочената от ищеца
01.04.2020 г. В тази връзка според експертното заключение за периода от забавата
01.04.2020 г. за до заявения краен момент на начисляване на лихвата върху неизплатените за
периода 01.03.2020 г. – 08.02.2021 г. нетни основни трудови възнаграждения – 08.02.2021 г.,
същата възлиза в общ размер 290,05 лв. Отделно съдът посредством публично достъпен
онлайн лихвен калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp) изчисли, че
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху забавеното възнаграждение за
месец 02.2020 г. от 790,79 лв. (платено доброволно от ответника в хода на процеса видно от
представените в първо о.с.з. неоспорени от ищеца доказателства) възлиза на 68,98 лв. Или
акцесорният иск за обезщетение за забава за периода 01.04.2020 г. – 08.02.2021 г. върху
дължимото за периода 01.02.2020 г. – 08.02.2021 г. трудово възнаграждение следва да се
уважи до размер от 359,03 лв., съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 456,03 лв.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но доколкото не са
представили доказателства за действително сторени разноски съдът не следва да се
произнася по отговорността по чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК. До извод за обратното не води и
представения от ответника договор за правна защита и съдействие от 12.08.2021 г. С
последния ответникът и адвокатът са уговорили единствено размер на адвокатско
възнараждение, но не и предмет на проц. представителство, наред с което в договора няма
волеизявление на страните, че сумата е платена в брой, поради което договорът не може да
служи като разписка за плащането, а по делото няма твърдения или доказателства да е
превеждане на хонорара по банков път от ответника.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищцата е освободена от заплащане на държвна
такса и разноски, поради което съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка
на ВРС 338,64 лв. за държавна такса и 174,22 лв. от депозита за вещо лице внесен от
бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
пл. „С.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. АТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ *
сумата от 7554,07 лв., представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение по
трудов договор от 05.10.2010 г., дължимо за периода от 01.03.2020 г. до 08.02.2021 г., на
основание чл. 128, т. 2 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 7554,07
лв. до пълния претендиран размер от 10898,03 лв., като неоснователен
3
ОСЪЖДА МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
пл. „С.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. АТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ *
сумата от 359,03 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на трудовото
възнаграждение, дължимо за периода от 01.04.2020 г. до 08.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 359,03 лв. до пълния претендиран размер от 456,03 лв.,
като неоснователен
ОСЪЖДА МБАЛ В.“ ЕООД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
пл. „С.“ № * ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 512,86 лв. съставляваща дължима по делото държавна такса и
депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4