Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№         08.01.2012 гр.ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – трети състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА мл.с.

                     

при участието на секретаря Я.П., като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно дело № 3114 по описа за 2012 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.К.Г. срещу решение № 2686 от 11.06.2012 година на ІХ състав на Районен съд – Варна, постановено по гражд. дело № 7448 по описа за 2011г., в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу Община Варна иск за заплащане на сумата от 2700лв., представляваща разликата между присъдено обезщетение от 800лв. до претендираното обезщетение от 3500лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от хепния на бедрен мускул на десния крак и фрактура на израстък на лявата скатула и продължаващи и към настоящия момент болки и изтръпване на лявата ръка, в следствие от пдане върху необезопасено съоръжение, монтирано върху тротоар, собственост на Община Варна, на основание чл.50 ЗЗД.

В жалбата си твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, като е кредитирал изцяло заключението на СМЕ и не е взел предвид представените писмени доказателства, от които безспорно се установяват твърдяните увреждания. Не са обсъдени и гласните доказателства, от които се установява, че преди процесните травми, ищцате не е имала здравословни проблеми. При определяне на размера на присъденото обезщетение, съдът не е взел предвид неудобствата на ищцата в следствие на получените контузии. Решението е постановено и в противоречие с трайната съдебна практика при определяне на справедлив размер на обезщетението.  Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в предявения размер. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

Подадена е и въззивна жалба от Община Варна срещу решението по делото, в частта с която е осъдена да заплати на Р.Г. обезщетение в размер на 800лв. на основание чл.50 ЗЗД и сумата от 162,29лв. разноски. Във жалбата се излага, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че настъпилите увреждания са в пряка причинна връзка с противоправно поведение на Община Варна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.50 ЗЗД от Р.К.Г. *** за заплащане на сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от кръвонасядания по десен лакът, дясно бедро, травматичен оток по десен крак, херния на бедрен мускул на десния крак и фрактура на израстък на лявата скатула, ожулване на двете колена и продължаващи болки и изтръпване на лява ръка в следствие на падане върху необезопасено съоръжение, монтирано върху тротоар, собственост на Община Варна, представляващо метална плочка с обвити в изолация жици, гайки и четири стърчащи резбовани болта.

Ищцата твърди, че на 18.11.2010г., около 19 часа преминавала през алеята на бензиностанцията на ул.”Н.Вапцаров” и се препънала в необезопасено съоръжение, представляващо метална плочка с обвити в изолация жици, гайки и четири стърчащи болта. Паднала на земята, като под и около нея се разпилели, носените от нея хирургически инструменти. В следствие на падането й били причинени травми- кръвонасядания по десен лакът, дясно бедро, травматичен оток по десен крак, ожулвания по двете колена, изпитала и болка в гърба. В следствие на травмите, ищцата претърпяла болки и страдания и извършила разходи за лечение; продължава и към момента на подаване на исковата молба да изпитва болка в лявата плексусна област и изтръпване на лява ръка. Съоръжението, в което ищцата се е препънала се намира на тротоар, който е собственост на Община Варна, която е бездействала и не е осигурила безпрепятствено преминаване през нейната собственост, поради което и следва да носи отговорност за причинените вреди.

Ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Моли съдът да го отхвърли като неоснователен.

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен препис от констативен акт №66/28.12.2010г., в който е посочено, че при направена проверка на тротоар пред бензиностанция на ул.”Н.Вапцаров”  установено, че на част от тротоара, ограничена от подходите за вход и изход на бензиностанцията в горната половина е установена бетонова основа с прикрепена метална планка и стърчащи четири матални болта.

От представените медицински документи и от заключението на приетата от ВРС СМЕ се установява, че ищцата е получила оток и кръвонасядане по външната повърхност на десен лакът, 5 ограничени кръвонасядания по вътрашната повърхност на дясното бедро и ожулвания по двете колена. Тези увреждания е възможно да са получени в следствия на твърдения от ищцата инцидент при падане и удряне върху асфалт. Няма увреждания, получени от ръбести предмети или хирургични инструменти, няма нарушаване на целостта на кожата и самата ищца не е съобщила а такива наранявания при прегледа на 22.11.2010г. Възстановителния период за уврежданията, които е получила ищцата в следствие на падането е около месец и половина. Изпосаните й лекарства са симптоматични за повлияване на болков синдром, включително и за ставни болки, възстановяване на периферни нерви и хрущял на ставите.

В заключението си вещото лице е посочило, че не може да даде категоричен отговор и оценка дали по-късно възникналите усложнения имат връзка с падането на 18.11.2010г. Оплакванията от болки в лявото рамо и раменен плексус са документирани в края на м. януари 2011г. Вещото лице посочва, че няма медицински механизъм, по който да бъде преценено дали едно по-късно възникнало заболяване е в резултат на причинена травма или в следствие на възрастови изменения.

В показанията си свид. М.П. – специалист вътрашни болести, ревматолог и кардиолог, която е издала амбулаторни листи на ищцата от 25.01.2011г. и 23.01.2011г. е заявила, че ищцата имала болки в ляво и дясно рамо, като болката е по-ясно изразена вечер при покой, а през деня е туширана, което е типично за възпалителна болка. При първия преглед е препоръчала ядрено-магнитен резонанс, като при втория преглед е представен резултата от изследването и са установени възпалителни промени в сухожилието на един от мускулите и остеопороза на акромио-кладикуларната става посттравмотична. При прегледа свидетелката е установила, че ищцата има ограничено и болезнено движение. Свидетелката К., в показанията си посочва, че през м. 11.2010г., след втора смяна ищцата е паднала, като си е отивала от работа в къщи. На другия ден изпитвала болка и показала на свидетелката охлузени лакти  и колене. Много я боляла лявата ръка, като на всеки десет минути работа на компютър разтърсвала ръката си. На дясното бедро имала два хематома. Ищцата продължила да работи, защото не й дали болнични, но не се чувствала добре. Предприла лечение, като ходила при различни лекари, които й предписали лекарства, а някои препоръчали операция. Свидетелката заявява, че оплакванията продължили доста дълго време и през м. август 2011г., ищцата продължавала да се лекува.

Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира за безспорно установено, че в резултат на препъване в необезопасена и необозначена прикрепена метална планка в бетонова основа и стърчащи в нея четири метални болта, находяща се на тротоар на ул.”Никола Вапцарол”, собственост на Община Варна ищцата е получила нараняване и са и причинени неимуществени вреди – оток и кръвонасядане по външна повърхност на десен лакът, 5 кръвонасядания по вътрешна повърхност на дясно бедро и ожулвания по коленете. Тези вреди следва да бъдат обезщетени от ответника Община Варна, която е собственик на вещта, причинила вредите.

По отношение на твърдените неимуществени вреди – херния на бедрен мускул на десен крак и фрактура на израстък на лява скатула и продължаващи болки и изтръпване на лява ръка, съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява причинно-следствена връзка между падането и тези увреждания. От представените доказателства – амбулаторни листи, резултати от изследвания, както и заключението на вещото лице, не могат да обусловят категоричен извод, че тези увреждания са в резултат на травмите при падането на посочената от ищцата дата. Представеното по делото /л.12/  заверено копие от разчитане на рентгеново изследване /според твърденията на ищцата/ с амб.№2211/2010г., вкоето е посочено, че е налице фрактура на израстък на лява скатула не е достатъчно да се приеме, че ищцата е претърпяла такова увреждане в резултат на падането. Това разчитане не е придружено със документални данни за самото изследване, кога  и на кое лице е извършено. На вещото лице по назначената пред ВРС СМЕ не е представена ренгеновата снимката от изследването по която е извършено разчитането. Такова увреждане не е посочено и вписано в другите медицински документи, издадени в периода около датата на увреждането. За останалите твърдени увреждания – болки и изтръпване на лява ръка, херния на бедрен мускул, също не са представени доказателства, че са в следствие на падането и претърпените в резултата на това травми. Предстовените медицински документи, в които са констатирани тези заболявания са в период от около два месеца след инцидента, като съгласно заключението на вещото лице няма медицински механизми, по които да се прецени дали тези заболявания са в резултат на причинената травма или в следствие на възрастови изменение на организма.

Настоящия състав на съда напълно споделя мотивите на ВРС, относно основателността на предявеният иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди. Правилно първоинстанционния съд е определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, като е взел предвид, че ищцата са претърпяла болки, страдания, неудобства и отрицателни емоции, които са продължили сравнително дълго.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС решението в обжалваните части  следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 2686 от 11.06.2012 година на ІХ състав на Районен съд – Варна, постановено по гражд. дело № 7448 по описа за 2011г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл 280, ал.2 от ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ:1.         2.