Определение по дело №687/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на И.С.И., ЕГН **********,***, против Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180003-139-0002033/03.09.2018г.

С Определение № 1100/21.04.2023г. жалбата е оставена без разглеждане /поради неотстранени в срок нередовности на същата/ и е прекратено производството по делото. В законоустановения срок от адв.М. К. Д., като пълномощник на И., е постъпила частна жалба, която с Разпореждане № 5925/23.05.2023г. е оставена без движение, като на страната е даден 7-дневен срок, в който жалбоподателят: 1.да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното определение, които съставляват касационни основания; 2.да представи пълномощно, оправомощаващо адв.М. Д. да изготви и подаде от негово име жалба против процесното определение; и 3.да представи доказателства за внесена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 30 лв., с указание, че при неизпълнение в рамките на дадения срок, частната касационна жалба ще бъде върната.

В рамките на предоставения срок, от пълномощника адв.Д. е постъпила молба с.д. 9478/21.06.2023г., с която:

1.е представено адвокатско пълномощно, в т.ч. съдържащо и потвърждаване на извършените действия;

2.направено е искане за освобождаване на жалбоподателя И.С.И. от внасяне на дължимата пред ВАС държавна такса от 30 лв.; и

3.направено е искане за предоставяне на допълнителен срок за посочване на пороците на съдебния акт, представляващи касационни основания.

По направените в молбата от 21.06.2023г. искания, съдът съобрази следното:

-Разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства.

От горното следва, че съдът следва да прецени кумулативно обстоятелствато по т.1-6, както и други относими такива /т.7/ и така да признае, че лицето няма достатъчно доходи.

Към настоящата молба не е представена нито декларация за имотно състояние на жалбоподателя И., нито писмени доказателства, установяващи някои от останалите, визирани в чл.83 ал.2 от ГПК предпоставки, а именно: доходите на лицето и неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, и др. Тези обстоятелства не могат да бъдат само предмет на деклариране, а следва бъдат установени със съответните писмени доказателства, издадени от компетентните органи. Отсъствието им на практика лишава съдът да извърши надлежна преценка дали действително жалбоподателя не разполага със средства да заплати, дължимата по частната жалба държавна такса от 30 лв.

Следва обаче да се подчертае, че данните по делото по-скоро сочат на неоснователност на такова твърдение, доколкото на първо място страната вече е внесла държавна такса за образуваното съдебно производство по настоящото адм.д. 687/2023г., без да е наведено такова твърдение за липса на финансова възможности и без да е направено искане за освобождаване от такса. А на второ място, жалбоподателят е ангажирал адвокат по образуваните от него дела, като в приложеното пълномощно, липсват данни процесуалното представителство или ползваните адвокатски услуги да се осъществяват безплатно.

По изложените съображения, искането за освобождаване от държавна такса се явява неснователно и като такова, следва да се остави без уважение.

-Искането на страната за предоставяне на допълнителен срок за посочване на пороците на съдебния акт, представляващи касационни основания, съдът също намира за неоснователно.

На първо място, следва да се посочи, че съобщението с разпореждането на съда е връчено лично на жалбоподателя на 13.06.2023г., а молбата е изпратена по ел.поща на 20.06.2023г. Следователно, искането за продължаване на срока е направено в предоставения 7-дневен срок. Не се твърди пропускането му по уважителни причини, поради което и молбата не може да се приеме като искане за възстановяване на срока.

На следващо място следва да се подчертае, че страната не сочи каквато и да е причина това уточнение да не е направено във вече предоставения 7-дневен срок, който сам по себе си е напълно достатъчен да се посочат евентуални пороци на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата, поради неотстранени нередовности на същата. В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че самата частната жалба е подадена от лице с юридическа правоспособност и не сме изправени пред хипотеза на първоначално встъпване в процеса и запознаване с материалите по делото. Изложеното, както и обстоятелството, че настоящата молба е подадена в 23.02ч. в последния ден от предоставения 7-дневен срок, дава основание на съда, да направи извод, че със същата се цели единствено продължаване на срока за отстраняване на нередовносите на частната жалба. Същият обаче е преклузивен и с изтичането му в 24.00ч. на 20.06.2023г., и липса на изпълнение и към датата на днешното закрито заседание – 23.06.2023г. не е налице надлежно отстраняване нередовностите на частната жалбата, и по-точно налице е неизпълнение на указанията по т.1 от Разпореждане № 5925/23.05.2023г. Поради това и с оглед неоснователност на искането за продължаване на срока в тази част, на основание чл.213а ал.1 изр.2 от АПК частната жалба следва да бъде върната.

Не са налице основания за предоставяне на допълнителен срок за внасяне на държавна такса, доколкото е достатъчно да не е отстранен който и да порок на жалбата, за да се пристъпи към връщане на същата на осн. чл.213а ал.1 изр.2 от АПК.

Предвид горното, съдът намира, че направените от жалбоподателя искания, като неоснователни, следва да се оставят без уважение и доколкото не е налице надлежно отстраняване на нередовност на частната жалба, в регламентирания от закона срок, същата следва да се върне на оспорващия.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.С.И., да бъде освободен от внасяне на държавна такса по частна жалба срещу Определение № 1100/21.04.2023г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.С.И., за продължаване срока за изпълнение на т.1 от Разпореждане № 5925/23.05.2023г. - да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното определение, които съставляват касационни основания.

ВРЪЩА на И.С.И.,***, частна касационна жалба вх.№ 7430/17.05.2023г., против Определение № 1100/21.04.2023г. по адм.д. № 687/2023г. по описа на Административен съд-Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБ, в седмодневен срок от съобщаването му.

	Съдия: