№ 215
гр. Благоевград, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200601416 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда №49 от 05.09.2024г., постановена по НЧХД №1018/2023г.,РС-
Благоевград е признал подсъдимия В. Б. И.,с ЕГН:**********,от
гр.Благоевград за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.05.2023г. в Благоевград за
времето от 13.30 часа до 17.40 часа в съдебната зала на Районен съд –
Благоевград, на публично място – в съдебно заседание по НЧХД № 265/2022г.
по описа на Районен съд – Благоевград, в присъствието на много хора е казал
публично, унизителни за честта и достойнството на частния тъжител В. Б. Т., в
негово присъствие, обидни думи, а именно: „Те са малоумници, бе! Вече не
ми издържат нервите!“ и преценявайки,че подсъдимият не е извършил
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.146, ал.1 от НК,на осн. чл.304
от НПК го е оправдал по това обвинение.
Поради оправдаването на подсъдимия,бил отхвърлен и предявения от частния
тъжител граждански иск за обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
размер на 2000/две хиляди лева/,причинени от престъплението по
чл.148,ал.1,т.1,във вр. с чл.146,ал.1 от НК като неоснователен.
1
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от повереника
на частния тъжител адв.Е. Д.. Жалбата е депозирана преди изготвяне на
мотивите към постановената присъда.Изпратено е съобщение до частния
тъжител и повереника му за възможността да допълнят депозираната вече
въззивна жалба.В дадения срок е постъпила въззивна жалба с подробно
изложени допълнителни аргументи.
Срещу въззивната жалба не е предявено възражение от страна на подсъдимия
В. И. и неговия защитник адв.К. Д..
Във въззивната жалба повереникът излага становището си за неправилност и
незаконосъобразност на постановения оправдателен съдебен акт ,поради което
иска осъждането на подсъдимия за престъплението,в което е обвинен по
чл.148,ал.1,т.1 ,във вр. с чл.146,ал.1 НК,уважаване на предявената гражданска
претенция,както да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.Неправилността на присъдата се аргументира с постановяването й
при дадена погрешна оценка на събрания доказателствен материал по
делото,който е анализиран превратно от първоинстанционния
съд.Аргументира се за неправилен извода на районния съд да основе изводите
си на показанията на свид.Т.Т., който е експертът,изготвил видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза по НЧХД № 265/2022г. по описа на
Районен съд – Благоевград, явяващ се в качеството си на свидетел по НЧХД
№1018/2023г,но неприсъствал на процесното съдебното заседание от
23.05.2023г,поради което показанията му са определени като несъществени за
производството.Същевременно се настоява за кредитиране на показанията на
свид.АА.,пряк очевидец, поради присъствието му на посоченото съдебно
заседание,чийто показания се определят като неправилно некредитирани от
районния съд.Изразява се позицията,че свид.АА. не може да бъде определен
като заинтересован свидетел,тъй като няма облага от воденето на настоящото
производство, нито се намира в роднинска или близка приятелска връзка с В.
Т., като същият е дал показанията си непосредствено след като е бил
предупреден за наказателната отговорност,която носи по чл. 290 от НК.
Изготвената в хода на първоинстанционното съдебно производство
техническа експертиза,кредитирана изцяло от проверявания съд е определена
като непълна, необоснована,със съмнения за нейната обективност,поради
което се настоява за дескредитирането й.Неотразяването на процесната фраза
2
в експертизата поради това, че говорещите са отдалечени от микрофона на
записващото устройство, водещо до неразбираемост,се счита,че не може да
доведе до генералния извод, че инкриминираният израз не е изречен.
Изводът,че този израз е бил изречен, следва според обжалващата страна да се
основе и на писменото доказателство-постановеното от съда Разпореждане №
1001 от 05.06.2023 г. по нчхд №265/2022г,с което съдията-докладчик е
допуснал извършването на поправка в протокола от проведеното на
23.05.2023г. открито съдебно заседание, изразяваща се в допълването на
същия с изразите:„Те са малоумници, бе! Вече не ми издържат нервите!“.
Пред окръжния съд е проведено въззивно съдебно следствие,включващо
изготвянето на нова съдебно-техническа експертиза на записа от съдебното
заседание ,проведено на 23.05.2023г по нчхд №265/2022г,допусната по искане
на частното обвинение,предявяването на записа в открито съдебно заседание
на страните по делото ,както и изготвянето на тройна съдебно-техническа
експертиза,изпълнена по искане на защитника на подсъдимия,поради
противопоставимостта на изводите на вещото лице,изготвило експертизата
пред първия съд и вещото лице ,изготвило експертизата пред втория съд.Бяха
представени и приети писмени доказателства- Протокол № 1466/23.05.2023г.
по НЧХД 265/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград, Протокол №
2666/09.10.2023г. по НЧХД 265/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград,
Определение № 438/27.06.2024г. по ВЧХД №701/2024г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград, справка, протокол за доброволно предаване от 23.08.2021г.
и докладна записка от 23.08.2021г.Подсъдимият В. И. даде обяснения в хода на
въззивното съдебно следствие.
Жалбоподателят-частен тъжител,се явява лично пред въззивния
съд,представлява се и от повереника си –адв.Д..
Изложените съображения във въззивната жалба се поддържат изцяло от
повереника и в хода на въззивното производство,които съдът подробно описа
по-горе,поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.На базата на
новосъбраните доказателства пред въззивната инстанция,се настоява за пълно
кредитиране на единичната експертиза,изготвена от вещото лице Л.,който
коректно и правилно е отразил всички изрази.Необходимостта от
кредитирането именно на тази експертиза повереникът основава и на
съответствието й с Разпореждане № 1001 от 05.06.2023 г. по нчхд
3
№265/2022г,с което съдията-докладчик е допуснал извършването на поправка
в протокола от проведеното на 23.05.2023г. открито съдебно заседание,
изразяваща се в допълването на същия с изразите:„Те са малоумници, бе! Вече
не ми издържат нервите!“.Повереникът,определяйки експертното
заключение по тройната техническа експертиза като компрометирано, поради
непълнота-липсват съществени думи и фрази,а процесната реплика е
посочена по различен начин,което я противопоставя на експертното
заключение ,изготвено от вещото лице Л.,както по отношение на останалите
изрази извън процесния и на тази изготвена пред първия съд
експертиза,изразява становище въззивният съд да не основава изводите си на
нея. Изразява се несъгласие и с извода на първия съд,че обидното изявление
на подсъдимия не е адресирано към г-н Т., а е с цел излагане и застъпване на
защитна позиция. Предвид на посоченото ,отново прави искане за отмяна на
оспорената оправдателна присъда и постановяването на нова,с която
подсъдимият да бъде осъден и предявеният срещу него граждански иск да
бъде уважен изцяло.Прави се искане и за присъждане на сторените по делото
разноски от частния тъжител на първа и втора инстанция.
Частният тъжител В. Т. поддържа становището на повереника си като прави
същото искане.Изразява личната си позиция за наказване на подсъдимия,тъй
като счита,че последният следва да понесе заслуженото за обидата,която му е
нанесена и по този начин да бъде възпрян да върши престъпления.В личната
си позиция,която следва да бъде определена като емоционална,частният
тъжител залага на съпоставката между своята личност и тази на
подсъдимия,извеждайки себе си на недостижима позиция в сравнение с
тази,на която се намира подсъдимия в житейски и професионален план-
притежава три висши образования, всички от престижни университети,говори
и пише на четири езика, работи и дава работа на хора.Има три деца, които
възпитава и не иска да стават обект на тормоз от страна на И.,не иска „да
бъдат мачкани от хора като подсъдимия,без висше образование,със средно,
агресивни и манипулативни“.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си –
адв.Д..Отрича да е отправял обидни изрази спрямо частния
тъжител,твърдейки ,че изобщо не се е обръщал към него,нито го е посочвал с
ръка.Реагирал е поради настояването на адв.АА. да бъде записано нещо,което
4
не се е виждало на записа,който се е предявявал в съдебното заседание.Счита
себе си за невинен.В последната си дума настоява да бъде оправдан.
Защитникът му моли също за потвърждаване на оправдателния съдебен акт на
първоинстанционния съд,който счита за напълно правилен и постановен в
унисон със закона и събраните по делото доказателства.Насочва вниманието
към записа,предмет на разглеждане от назначените технически експертизи,в
който запис участват адв.АА./М1/,адв.Д./М2/ и подсъдимия И./М3/ както и
съдията –докладчик/Ж/ като обръща внимание,че в състоялия се разговор
между посочените лица,не участва частният тъжител В. Т..Акцентира,че
реакцията на подсъдимия с посочения от тройната експертиза израз,определен
от адв.Д. със задаването на реторичен въпрос:„Тези малоумни ли са?“
представлява реакция единствено на създаденото от страна на адв.АА.
напрежение в съдебната зала,при изрично изявление на съдията –докладчик
да се пази тишина преди това,както и поради настояването на адвоката да
бъде вписано нещо,което никой друг освен адв.АА. не е видял и което е
отразено в протокола ,поради неговото настояване.Именно и поради тази
причина се счита,че по никакъв начин изразът не може да бъде отнесен към
частния тъжител ,а единствено и само към адв.АА.,поради създаденото
именно от него напрежение чрез прекъсване на съдията –докладчик и
настояване за вписване на нещо, което не е истина, за да може да се ползва в
този процес от адв. АА.. По този начин защитникът извежда и
заинтересоваността на адв.АА.,тъй като той е бил лично засегнат от подобно
поведение,именно защото стои в основата на цялата ситуация.
На следващо място,адв.Д. определяйки посочения в тройната експертиза
израз като реторичен въпрос,несъдържащ оценъчна квалификация,поради
което счита,че не може да бъде обиден,прави извод за несъставомерност на
деянието,поради което апелира за потвърждаване на оправдателния съдебен
акт и като последица от това за отхвърляне на гражданския иск.Прави искане
за заплащане на направените по делото разноски от подсъдимия.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна
жалба,съобрази доводите на страните в съдебно заседание,прецени
събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313
и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за
установено следното:
5
Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок,от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В хода на първоинстанционното производство въпреки продължилото
значително време съдебно следствие,фактическата обстановка не е била
изяснена в достатъчна степен от районния съд,което е довело до
постановяването на съдебен акт при липса на запознаване с цялата фактология
по делото.Този резултат е получен ,поради отказа на районната инстанция да
уважи искането на частното обвинение за предявяването и изслушването на
записа от съдебното заседание по проведеното нчхд №265/2022г по описа на
същия съд,проведено на 23.05.2023г,в което съдебно заседание се твърди,че
подсъдимият е изрекъл думите,посочени в обвинението.Макар и този запис да
е с кратка продължителност и да не изисква загуба на процесуално
време,поради липсата на организираност от страна на първоинстанционния
съд ,с оглед неосигуряването на техническа възможност за неговото
изслушване ,се е стигнало да приключване на съдебното дирене,без съдът
лично да е убеден в това дали са изречени или не сочените от обвинението
изрази.Ето защо,процесният запис беше предявен на страните в хода на
въззивното съдебно следствие чрез изслушване в съдебно заседание на
30.04.2025г на аудиозаписа, материализиран на диск, с наименование „r26766
2023-05-23 16-08“ за времевия период от 10-тата минута и 30 секунда до 11-
тата минута на записа.Въззивният съдебен състав също се запозна със
записа,приложен по делото ,изслушвайки го посредством обикновени
слушалки.По искане на частното обвинение е изготвена нова съдебно-
техническа експертиза на процесния запис от вещо лице,различно от
експертите при НИКК-Г. Л..Предвид противоречието в експертните
заключения,дадени от назначените експертизи пред районната и въззивната
съдебни инстанции,по искане на защитника на подсъдимия е назначена тройна
съдебно-техническа експертиза,която даде резултат по-близък до единичната
експертиза,изготвената пред въззивната инстанция,но с известни
различия,които ще бъдат обсъдени по-долу.
Въз основа на доказателствата,събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие,както и въз основа на тези, събрани при проведеното
съдебно следствие пред въззивния съд,настоящият съдебен състав достигна до
6
извода ,направен и от първата инстанция,че деянието по чл.148,ал.1,т.1,във вр.
с чл.146,ал.1 от НК не е осъществено от подсъдимия В. И. от обективна и
субективна страна,но при известни различия в правните изводи,достигнати
при установена фактическа обстановка,отново с различия от приетата от
районния съд по отношение на значимите за правилното решаване на делото
въпроси,стоящи в обхвата на чл.102 от НПК при съблюдаване на принципа за
разкрИ.е на обективната истина по делото/чл.13 от НПК/:
Подсъдимият В. Б. И. е мъж ****г,живее в град **, женен, със средно
специално образование, пенсионер.Не е осъждан за престъпления от общ
характер, както по отношение на него не е прилаган института на
освобождаване от наказателна отговорност с налага на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
Тъжителят В. Б. Т. е мъж ****,живее също в **,неосъждан,семеен, баща е на
три деца,с три висши образования,говори и пише на четири езика,участва в
управлението на различни фирми.
По повод на частна тъжба, депозирана от В. Б. И. срещу В. Б. Т.,в РС–
Благоевград било образувано наказателно производство от частен характер
под №265/2022г,имащо за предмет две обвинения:по чл.131, ал.1, т.5, във
връзка с чл.130, ал.1 от НК за това, че на 23.08.2021г. около 18.30 часа в гр.**,
по особено мъчителен начин е причинил на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и по чл.146, ал.1 от НК за
това, че 23.08.2021г. около 18.30 часа в гр.**“ в присъствието на тъжителя,
умишлено е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, с
изрази „пернишки терикати“ и на три пъти му казал „пернишки
селянин“.Защитник на В. Т. имащ процесуалната фигура на подсъдим по
посоченото дело били адв. И. АА. от АК – София и адв. Л.Л. от АК –
Благоевград, а В. Б. И. ангажирал за свой повереник адв. К. Д. от АК –
Благоевград.На 23.05.2023г. било проведено поредно съдебно заседание по
НЧХД № 265/2022г.,на което участвали В. Б. И. със своя повереник - адв. К. Д.
и В. Б. Т. със защитника си адв.И. АА..В това съдебно заседание едно от
процесуално-следствените действия,извършени от съда било предявяването
на страните,чрез възпроизвеждането на записите от веществените
доказателства – 2 броя DVD+R, единия с надпис „Запис от аптека“,а другия с
7
надпис„Запис от видеорегистратор“. Видно от отразеното в Протокол от
23.05.2023г. по НЧХД № 265/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград
(лист 191-221 от приложените материали на НЧХД № 265/2022г. по описа на
Районен съд – Благоевград), че по време на гледане на съдържащите се
видеофайлове върху описаните два броя дискове, между страните по делото
възниква спор относно това, доколко на видеозаписите заснели лице,
разпознато и установено като Д. И., син на В. Б. И., държи в едната си ръка и
метален бокс. Докато съдия П. при абсолютна тишина в съдебната зала
диктува виждащото се записа,следва реплика на адв.АА.,представляващ
частния тъжител В. Т.,който и в трите експертни заключения е посочен като
М1:Госпожо председател,в двете ръце държи.
Апострофиран е от М2/няма спор между страните,че това е адв.Д./:Нали
казахме сега,госпожо председател..?
Следва обаждане на подсъдимия по делото/посочен като М3/:Ама чакайте
сега малко.
Отново адв.Д./М2/:Казахте ли го..?
Следва изречената от подсъдимия реплика,предмет на разглеждане в
производство,посочен като М3-Тези малоумни ли са?
След това е отразено изявлението на съдия П./Ж/:Значи
забранявам,забранявам да ми викате.
Следващите кратки изявления на страните,представляващи недовършени
изречения нямат значимост за производството,но следва реплика на
адв.АА./М1/,съдържаща настояване за отразяване в протокола:Това за
малоумни го отразете също.
Съдия П./Ж/ пита:Кое за молоумни?
Адв.АА. пояснява/М1/:Току що каза тия са малоумни.
Подсъдимият /М3/ отрича посоченото от адв.АА. твърдейки че „Не съм казал
тия са.Викам тва са малоумни работи,коет се правят сега в момента“.
По-нататък продължава настояването на адв.АА. за отбелязване в протокола
на поисканото от него:“Значи искам да се отбележи това нещо“
И на неговото настояване,съдия П. отговаря по следния начин съгласно
записа:„Добре,отбележи заявление на адв.АА.,че момчето,което съдът
8
посочва,че в дясната ръка държи нещо,според изявление на адв.АА. държи и в
лявата си ръка нещо“.
В съдебния протокол от 23.05.2023г по нчхд №265/2022г,поради насоченото
внимание на съдията,ръководещ заседанието към гледането на записа и
отразяването в протокола на виждащото се на този запис,не бил отразен
израза,изречен от В. И..В съдебния протокол е отразен единствено посочения
по-късно от него израз,представляващ уточнение на това,което бил казал по-
рано и то след направено искане от страна на защитника-адв.АА. казаното по-
рано да бъде отразено в съдебния протокол.Казаното от В. И. е вписано на
стр.37 от съдебния протокол, а именно: Частният тъжител И.– Това са
малоумни работи, които се правят. Казваме, че са зад лавката и там го взима.“.
Съдебният протокол от заседанието на 23.05.2023г. е изготвен и предоставен
на страните по НЧХД № 265/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград,
като на 31.05.2023г. от подсъдимия по посоченото дело В. Б. Т. постъпила
молба с правно основание чл.312 от НПК за поправка на съдебния
протокол,която е приета от решаващия съдебен състав за частично
основателно по т.3 от молбата и с Разпореждане № 1001 от 05.06.2023г. по
НЧХД № 265/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград е допуснато
извършването на поправка в този протокол, както следва: „На стр.37 последно
изречение изявление на частния тъжител:„Те са малоумни, бе! Вече не ми
издържат нервите“, след изявлението на адв.АА. да се добави и изявление на
частния тъжител „Не съм казвал. Казах „Тия са малоумни работи, дето се
правят сега в момента!“.
От представено по делото писмо-справка от Районен съд – Благоевград /лист
50 от първоинстанционното производство/ е видно, че за периода от
01.01.2019г. до 04.10.2023г., В. Б. И. е страна по НЧХД № 265/2022г по описа
на Районен съд - Благоевград – частен тъжител; по НЧХД № 275/2022г. по
описа на Районен съд – Благоевград – подсъдим и НЧХД № 1738/2022г. описа
на Районен съд – Благоевград - пълномощник, а В. Б. Т. е страна по НЧХД №
265/2022г по описа на Районен съд - Благоевград - подсъдим; по НЧХД №
275/2022г. по описа на Районен съд - Благоевград -частен тъжител; по гр.д №
1347/20201г. по описа на Районен съд – Благоевград – ищец; НАХД №
1236/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград – жалбоподател; ГР. Д. №
12633/20201г. по описа на Районен съд – Благоевград – ищец; НЧХД №
9
1738/2022г. описа на Районен съд – Благоевград – частен тъжител; НЧХД №
675/2023г. описа на Районен съд – Благоевград – частен тъжител, архивирано;
НЧХД № 1313/2023г. описа на Районен съд – Благоевград – частен тъжител. С
нарочно писмо на ВПД Началник ОДМВР – Благоевград № УРИ 244000-3399
от 26.01.204г. и приложени към същото документи /лист 73-80 от делото/ се
установява, че В. Б. Т. със Заповед за задържане на лице № 1899зз-187 от
23.08.2021г. е задържан за срок от 24 часа в помещенията за задържане на 02
РУ – Благоевград, при което му е извършен обиск, видно от Протокол за обиск
от 23.08.2021г. и медицински преглед, видно от Лист за преглед на пациент в
СПИ от 23.08.2021г., като заповедта за задържане е отменена на процесуално
основание с Решение № 490 от 18.03.2022г., постановено по КНАХД №
33/2022г. на Административен съд – Благоевград влязло в сила на 18.03.2022г.
/лист 92-95 от делото/, вследствие на което и по заявление на В. Б. Т., с
Решение рег. № 244р28576 от 13.11.2023г., ВПД Директор на ОДМВР –
Благоевград е постановил заличаване личните данни на В. Б. Т., обработвани в
информационните фондове на МВР, във връзка с задържане от полицейски
орган с рег. № 1899зз-187 от 23.08.2021г. от 01 РУ – Благоевград, на основание
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР./л.73-76/.
Това е безспорно установената и възприета от въззивния съд фактическа
обстановка по делото,базирана на изготвената пред въззивния съд тройна
съдебно-техническа експертиза,вещественото доказателствено средство-
запис от съдебното заседание,проведено на 23.05.2023г по НЧХД №265/2022г
по описа на РС-Благоевград и писмените доказателства по делото.
При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд,воден от разпоредбата на чл.13 от НПК е извършил
анализ на събраните доказателства,давайки вяра и позовавайки се на всички
гласни и писмени доказателствени средства като е игнорирал показанията на
свидетеля,воден от частното обвинение-адв.И. АА.,основавайки се на неговата
заинтересованост и определяйки показанията му като необективни.С този
извод на проверявания съд се съгласява и въззивния поради следните
съображения:
Проверяваният съд съобразно изискването на чл.305,ал.3 от НПК е посочил
кои факти приема за установени и доказани и въз основа на какви
доказателства е изградил своето вътрешно убеждение.Посочил е,че не може
10
да кредитира с доверие показанията на свид.И. АА.,явяващ се като защитник
на В. Б. Т. в производството по нчхд №265/2022г по описа на РС-
Благоевград,посочвайки изрично ,че този свидетел вече е бил изразил
становище по отношение квалифициране на процесните изявления на
подсъдимия като обида.Въззивният съд се съгласява със становището на
първия,определящ показанията на свид.АА. като необективни.Правните
изводи не могат да бъдат базирани на показанията на този свидетел,въпреки
безспорната му установеност на очевидец по делото, не само поради
доверените отношения на адвокат-клиент,но и поради безспорно водещата
роля на този свидетел в ситуацията,развила се в съдебно заседание от
23.05.2023г по нчхд №265/2022г.Именно адв.АА. е човекът,който е прекъснал
съдията,водещ процеса с настояването в съдебния протокол да се впише
нещо,което съдията очевидно не е видял,но поради неговото настояване е
било отразено по следния начин:“Момчето,което съдът посочва,че в дясната
си ръка държи нещо,държи и в лявата си ръка.“/виж протокол от с.з на
23.05.2023г-стр.38/.Именно свид.АА. е човекът,който е настоял да се впише
освен посоченото и :“Това за малоумни го отразете също“.От реакцията на
съдията-докладчик е видно,че поисканата за отразяване реплика не е чута:„
Кое за малоумни?“.Поради което адв.АА. пояснява, очевидно сочейки В. И.
,следващо от неговото изявление:“ Току-що каза тия са мало… тия са
малоумни“. И реакцията на подсъдимия И.,намерила следния израз:“Не съм
казал гледай тия са, викам тва са малоумни работи, дет се правят в момента“.
Показанията на свид.АА. не могат да бъдат възприети и в тази им част,в
която сочи,че В. И. изричайки твърдяната от свидетеля реплика „Тия са
малоумници,бе!Не ми издържат нервите“,всъщност е гледал към В. Т. и дори
го е посочил с ръка.От процесния запис ,предявен на страните в
производството,както и от назначените три съдебно- технически
експертизи/две единични и една тройна/ безспорно се установява,че
разговорът протича между адв.И. АА.,последван от адв.Д.,подсъдимият В. И.
и съдията-докладчик/съдия П./.Както от писмения протокол на проведеното
съдебно заседание на 23.05.2023г по нчхд №265/2022г,така и от записа на това
съдебно заседание по отношение на процесната част,както и от трите
експертни заключения следва безспорния извод,че реакцията на В. И. идва в
резултат на настояването на адв.АА. да се отрази в протокола,че
момчето,което всъщност става ясно ,че е синът на В. И. държи и в другата си
11
ръка нещо“.Следва зададен от подсъдимия въпрос:“Тези малоумни ли са?“До
този момент по никакъв начин В. Т. нито се е обаждал,нито се е намесвал,нито
пък записът съдържа негово изявление,за да е допустима изобщо
възможността подсъдимият В. И. да се обърне към него и дори да го посочи с
ръка.Напротив,абсолютната логика и изхождайки от последователността на
репликите на участниците в така зародилия се спор следва единствения
възможен извод,че реакцията на подсъдимия В. И. е насочена именно към
адв.И. АА.,именно поради неговото поведение на прекъсване на съдията и
настояване за вписване в съдебния протокол на нещо,което съдията не
вижда.Т.е цялата ситуация на възникнал спор в съдебната зала на 23.05.2023г е
създадена именно от адв.И. АА. и макар последният да е единствения
очевидец,както се сочи от адв.Д.,то неговите показания, поради изложеното
не могат да бъдат определени като обективни,поради което въззивният съд се
съгласява с крайния извод на проверявания за тяхната абсолютна
заинтересованост.
От мотивите към проверявания акт не се изяснява дали първият съд кредитира
показанията на свид.Т. Т.а,поради лаконичното посочване,че кредитира
показанията на свид.Т. Т.а и свид.Т.Т. в частите им относно това,че е
проведено съдебно заседание на 23.05.2023г по нчхд №265/2022г.Но
първоинстанционният съд във фактологията по делото подробно е изложил
посоченото от свид.Т. Т.а,разказвайки нейните показания и последната като
майка на частния тъжител е извела блестящи характеристични данни за
него,които разбира се следва да бъдат възприети ,макар и да не са представени
писмени доказателства в тази насока.Но тъй като конкретния процес има
друга насоченост и главната цел не се състои в доказването на високата
образованост и интелект на частния тъжител,въззивният съд ще насочи
вниманието си към показанията на свид.Т.а ,които представляват интерес за
процеса.Свид.Т.а твърди,че се е намирала пред съдебната зала и отвътре се
чували на висок тон много от нещата,които В. И. е казал и това ,което най-
силно е чула е било „малоумници,бе“.Следва в показанията на свидетелката
възпроизведеното пред нея от свид.И. АА. за случилото се в съдебната зала по
начина,по който е описано по делото и от свид.И. АА..Показанията на свид.Т.
Т.а в тази им част не могат да бъдат кредитирани, поради абсолютната
заинтересованост на тази свидетелка като следва да бъде отбелязано ,че съдът
може да базира изводите си единствено на обективни и безпристрастни
12
свидетели ,какъвто определено свид.Т. Т.а не е,поради най-близкото
роднинство/син-майка/.Причината да не бъде чут посочения израз,извод,
който се сочи и в трите експертни заключения е наслагването на много
гласове,доминиращия женски глас,а именно на съдия П.,както и
отдалечеността от микрофоните в залата.Следва да бъде отбелязано и
подчертано,че две от експертизите отразяват израза „малоумни“,но го
отразяват по различен начин,а експертът по първата експертиза,извършена
пред районния съд дори не успява да чуе този израз.Успеваемостта на
експертизите,извършени пред въззивния съд се дължи очевидно на по-добрата
техника като слушалки и изчистването на записа,за да може да бъде чут
процесния израз по начина,по който същият е отразен в експертните
заключения.Ето защо,възможността да бъде чут пред съдебната зала
израз,който е едва доловим при абсолютно съсредоточаване и тишина,като
следва да бъде отбелязано,че е отразен в двете експертизи по различен начин,а
в първата липсва, е абсолютно съмнително.Ето защо, показанията на свид.Т.
Т.а в тази им част не могат да бъдат възприети.Недопустимо е пък да бъдат
кредитирани нейните показания,които възпроизвеждат споделеното й от
адв.АА.,тъй като въззивният съд игнорира показанията на този свидетел.
Показанията на свидетелите Т.Т. и Е.Д. не допринасят по никакъв начин за
установяване на обстоятелствата по разглежданото производство.И това е
вероятно причината първоиннстанционния съд в мотивите си в разказвателна
форма да посочи показанията на свид.Т. и на свид.Д..Този процесуален подход
е оправдан дотолкова, доколкото свид.Д. действително установява
обстоятелства по случая, развил се между страните на 23.08.2021г като
неговите показания съдържат конкретика по отношение на металния бокс,за
който става въпрос и в записа,предмет на разглеждане в настоящото
производство като следва да бъде отбелязано,че макар и предмета на
производството да е обида,нанесена публично, и двете страни в
производството насочваха вниманието на съда както към този случай,така и
към въпросния метален бокс.
Във въззивната жалбата повереникът на частния тъжител подробно
аргументира неправилността на първоинстанционната присъда,поради
позоваването му на показанията на свид.Т.Т., който е експертът,изготвил
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза по НЧХД №
13
265/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград, явяващ се в качеството си
на свидетел по НЧХД №1018/2023г,но не присъствал на процесното
съдебното заседание от 23.05.2023г,поради което показанията му са
определени като несъществени за производството.Безспорен е неправилният
изказ на районния съд на стр.8 от мотивите в частта, в която анализира
показанията на свид.АА. като посочва,че не кредитира показанията на
свид.АА. в частта,че „подсъдимият е изрекъл по отношение на пострадалия
израза „Те са малоумници,бе!“ ,тъй като не се потвърждава както от
свид.Т.Т.,така и от заключението на съдебно-техническата експертиза“.Но
това е единствената погрешност в мотивите на проверявания съд като
възражението на повереника е определено основателно,тъй като свид.Т. не е
присъствал в съдебното заседание на 23.05.2023г. по нчхд №265/2022г.Но
следва да бъде отбелязано,че проверяваният съд не е отдал такава значимост
на показанията на този свидетел,каквато е предадена от повереника на частния
тъжител,тъй като освен в така цитираното изречение никъде другаде
районният съд не е отразил,че основава правните си изводи на показанията на
този свидетел.Същите са кредитирани в частта ,с която става ясно ,че свид.Т. e
вещото лице, което е изготвило експертиза на видеозапис по друго дело между
страните в настоящото производство.Районният съд никъде не е посочил
конкретни показания на този свидетел във връзка с развилата се ситуация на
23.05.2023г.,поради което въззивният съд намира,че обсъждането във
въззивната жалба на показанията на свид.Т. с доказателствени твърдения,че
той не е свидетел очевидец е преекспонирано,тъй като и районният съд не е
излагал подобни твърдения.
Въззивният съд основа правните си изводи и на двете експертни
заключения,извършени пред него,но по отношение на процесните
изрази,предмет на обвинението възприе единствено тройната съдебно-
техническа експертиза по делото.Районният съд е възприел заключението на
техническата експертиза,изготвена пред него и на тази база ,поради липсата
на процесните реплики“Тия са малоумници,бе!Вече не ми издържат нервите!“
е достигнал до извод за липса на деяние по чл.148,ал.1,т.1,във вр. с чл.146,ал.1
от НК.Въззивният съд също изведе този извод,но позовавайки се на тройната
съдебно-техническа експертиза,изготвена пред него.
Изричането на израза „малоумни“ е възможно да бъде чут и при употребата на
14
обикновени слушалки,каквито бяха използвани от съдебния състав,но при
изключително съсредоточаване и няколкократно изслушване на записа.Ето
защо,настоящият съд не възприе съдебно-техническата експертиза,изготвена
пред първия съд по отношение на процесния израз.Именно противоречието
между двете технически експертизи,изготвени пред районния и въззивния съд
даде основание да бъде уважено искането на защитата на подсъдимия за
назначаването на тройната съдебно-техническа експертиза.Трите вещи лица
по същата са възпроизвели записа на файл с наименование „r26766 2023-05-
23 16-08.МР3“ за времевия период от 10-тата минута и 30 секунда до 11-тата
минута на записа,но основно са отдали внимание на съществуването или не на
процесната реплика „Те са малоумници,бе!“ като единодушно са достигнали
до извода ,че тази реплика не се съдържа в проучвания запис.Отразили са като
съществуваща следната реплика:“Тези малоумни ли са?“.Обяснението на
вещото лице Д. за това,че не може процесната реплика да бъде чута или е чута
по различен начин от вещите лица по предходните експертизи се състои в
това,че женският глас на записа е доминиращ и се чува най-силно,поради
което тройната експертиза е съсредоточила усилията си в заглушаването
именно на този глас,за да може по-ясно да се откроят мъжките гласове и по
този начин са установили изречената реплика,за която и трите вещите лица
нямат никакво съмнение,че е изказана по този начин.Именно този изчистен
запис беше предявен на страните в производството,пуснат от вещото лице Д.
през телефона му,при което както съдът ,така и страните чуха и се убедиха в
изказания израз,който е: “Тези малоумни ли са?“.
Наред с горното,следва да бъде отбелязано,че посоченият в частното
обвинение втори израз „Вече не ми издържат нервите“ на първо място не
може да бъде чут на обикновени слушалки като в този смисъл въззивният съд
подчертава,че ако думата „малоумни“ все пак може съвсем приглушено да
бъде чута,то израза“не ми издържат нервите“ не се чува по никакъв
начин.Вещите лица по тройната експертиза също не са го отразили като
съществуващ.Не е чут и от вещото лице по първата експертиза,който факт
обаче не е меродовен,тъй като вещото лице Г.ев не е чул и основният
израз.Единствено отразен е този израз от вещото лице по единичната
експертиза,назначена пред въззивния съд. Посоченият израз не е значим за
производството,тъй като по съществото си не е обиден,поради което
въззивният съд не намира за необходимо да съсредоточава анализа си върху
15
него.Но като неотразен от тройната съдебно-техническа експертиза и
невъзможността да бъде чут и от въззивния съдебен състав,то липсват
доказателства,на които втората инстанция да стъпи ,за да приеме същият като
изречен и съществуващ.
Ето защо,въззивният съд кредитира тройната експертиза като най-
професионално извършена и с абсолютно съсредоточаване на вещите лица
върху процесния израз.В този смисъл,обективната истина в производството
беше установена по безспорен начин,макар и в резултат на назначаването на
тройна съдебно-техничека експертиза в производство, което не носи
характеристиките на сложно от фактическа и правна страна.
При този анализ и на базата на извършената тройна съдебно-техническа
експертиза,следва като доказан да бъде възприет единствено посочения от
трите вещи лица израз““Тези малоумни ли са?“.Ето защо,макар и съдията –
докладчик по НЧХД №265/2022г да е допуснал поправка на протокола от
проведеното на 23.05.2023г. открито съдебно заседание с Разпореждане №
1001 от 05.06.2023 г.,изразяваща се в допълването на същия с изреченията:„Те
са малоумници, бе! Вече не ми издържат нервите!“.,посоченото писмено
доказателство не може да бъде възприето в тази му част.Изказаният от
подсъдимият първи израз е друг,а вторият, посочен в обвинението израз не
съществува/липсва/ и тази доказателствена установеност е базирана на
тройната съдебно-техническа експертиза,вещите лица по която са използвали
най-добрия клас слушалки и са положили усилия за изчистването на женския
глас ,за да бъдат чути мъжките гласове.Освен това,въззивният съдебен състав
чрез личното изслушване на записа посредством обикновени слушалки се
убеди,че репликата „Вече не ми издържат нервите!“ не се чува изобщо,а от
първата реплика може да бъде чуто единствено „малоумни“ при абсолютна
тишина,съсредоточаване и няколкократно пускане на записа.
При тази доказателствена съвкупност и безспорна установеност на изречения
от подсъдимия В. И. израз „Тези малоумни ли са?“,не следва да бъдат
кредитирани неговите обяснения,в частта на отричането да е изричал
същия.Но липсват основания за дескредитиране на обясненията му,че нито се
е обръщал към частния тъжител В. Т.,нито го е посочвал с ръка,тъй като
реакцията му е била насочена към поведението на адв.И. АА. и неговото
настояване за вписване в съдебния протокол на нещо,което не е видяно от
16
съдията-докладчик.
Въпреки констатираните отклонения от анализа,извършен от
първоинстанционния съд,окръжният съд също достигна до извода, направен
от районния,че поведението на подсъдимия В. Б. И. не осъществява от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.148,ал.1,т.1,във
вр. с чл.146,ал.1 от НК,поради което и на осн. чл.304 от НПК правилно
районния съд е оправдал подсъдимия за това,че на 23.05.2023г. в Благоевград
за времето от 13.30 часа до 17.40 часа в съдебната зала на Районен съд –
Благоевград, на публично място – в съдебно заседание по НЧХД № 265/2022г.
по описа на Районен съд – Благоевград, в присъствието на много хора е казала
публично, унизителни за честта и достойнството на частния тъжител В. Б. Т., в
негово присъствие, обидни думи, а именно: „Те са малоумници, бе! Вече не
ми издържат нервите!“.
Следва да бъде отбелязано,че обидата е деяние ,чрез което се изразява едно
отрицателно ценностно съждение относно определено лице,което присъства
по време на изричането на обидните думи.
Безспорен е факта на присъствие в съдебната зала по време на провеждането
на съдебното заседание на 23.05.2023г на частния тъжител В. Т.,на
подсъдимия В. И. и на техните пълномощници-адв.АА. и адв.Д. ,както и на
съдебния състав в лицето на съдия П. и съдебен секретар по нчхд №265/2022г
по описа на РС-Благоевград.
В резултат на положените усилия от въззивния съд да бъде установена
обективната истина в производството не само в резултат на предявяването на
записа в съдебно заседание,при което предявяване по никакъв начин не могат
да бъдат чути изразите,посочени в обвинението срещу подсъдимия,но и чрез
назначаването на тройна съдебно-техническа експертиза за безспорното
установяване на факта дали репликата „Те са малоумници,бе!“ е изречена във
въпросното съдебно заседание. Генералният извод на трите вещи лица по
последната експертиза е,че този израз НЕ се съдържа в изследвания запис,но
вместо него се съдържа израза“Тези малоумни ли са?“.Думата „малоумни“ е
абсолютно обидна и няма нужда от лексикален анализ, за да бъде мотивиран
извод,че с нея може да се засегне честта и достойнството на
човек.Поставянето на тази дума обаче във въпросително изречение „Тези
малоумни ли са ?“ и изхождайки от развиващата се в съдебната зала ситуация
17
по отразяването в съдебния протокол на виждащото се на запис като
поведение на сина на подсъдимия-Д. И.,прекъсването на диктовката на
съдията-докладчик К.П. от адв.АА. с репликата“Г-жо председател, в двете
ръце държи“,след което следва намесата на адв.Д.,който реагира пък на
прекъсването,извършено от адв.АА. с дупликата“Нали казахме сега ,госпожо
председател..?“ като дупликата е в смисъл,че предварителната нагласа е да се
мълчи в съдебната зала.Следва намесата и на подсъдимия „Ама чакайте сега
малко“,следват гласове ,които говорят един върху друг и следва израза „Тези
малоумни ли са?“. Т.е, както от записа,така и от писмения протокол на
проведеното съдебно заседание на 23.05.2023г по нчхд №265/2022г,както и от
експертните заключения, следва безспорния извод,че реакцията на В. И. идва
в резултат на настояването на адв.АА. да се отрази в протокола,че
„момчето,което всъщност става ясно ,че е синът на В. И. държи и в другата си
ръка нещо“. Разговорът протича между адв.И. АА.,последван от
адв.Д.,подсъдимият В. И. и съдията-докладчик/съдия П./.В нито един момент
и по никакъв начин частният тъжител В. Т. нито се е обаждал,нито се е
намесвал,нито пък записът съдържа негово изявление,за да е допустима
изобщо възможността процесният израз да е насочен към него.
Напротив,абсолютната логика и изхождайки от последователността на
репликите на участниците в така зародилия се спор следва единствения
възможен извод,че реакцията на подсъдимия В. И. е насочена именно към
адв.И. АА.,именно поради неговото поведение на прекъсване на съдията и
настояване за вписване в съдебния протокол на нещо,което съдията не
вижда.Именно адв.АА. е човекът,който е настоял и за вписване в съдебния
протокол на “Това за малоумни го отразете също“ като този израз не е чут от
съдията и съдебния секретар,поради която причина не е бил и отразен.
В казуса не може да бъде направен извод и за съставомерност на деянието от
субективна страна,тъй като както правилно е отбелязал районният съд при
обидата като типично умишлено престъпление деецът трябва да съзнава,че
казвайки обидните думи ще накърни частта на пострадалия,тъй като такава е
целта му.А очевидно от описаната по-горе ситуация подсъдимият В. И. не е
имал ни най-малко намерение да засегне честа и достойнството на В. Т.,тъй
като изпуснатата от него реплика няма насоченост към частния тъжител,а
представлява негативна реакция на случващото се в съдебната зала
,провокирана именно от настояването на адв.АА. да се впише в съдебния
18
протокол нещо,което съдията не вижда.Т.е, при обидата деецът следва да има
за цел да засегне честта и достойнството на конкретно лице-В. Т. и да
съзнава, че извършва деянието си именно с тази цел.Недоумението на
съдията-докладчик от настояването на адв.АА. за вписване в съдебния
протокол на нещо ,което не е чуто ,изразено под формата на „Кое за
малоумни?“ и обяснителната реплика на подсъдимия“Тва са малоумни работи
,коит се правят сега в момента“,всъщност носи истинското съдържание на
изказания от подсъдимия В. И. процесен израз,поради безспорността на
реакцията към случващото се в съдебната зала.Последният не е имал нито
намерението,нито желанието,нито е преследвал като цел да нанесе обида на
частния тъжител В. Т..
Ситуацията очевидно е преекспонирана по начин,че да доведе до завеждането
на поредното дело между страните в производството.Извод в тази насока дава
и необходимостта от назначаването на три технически експертизи,последната
от които тройна,за да бъде установено по безспорен начин точния израз
,изречен от подсъдимия в производството.В този смисъл,правилно районният
съд е отбелязал,че в казуса липсват доказателства,които да установяват,че
частният тъжител именно в момента на отправянето на обидната реплика,а не
по-късно, я е разбрал и същевременно е почувствал обидата,липсват
доказателства за каквато и да било реакция на частния тъжител в момента на
нейното изказване.Нито записът съдържа такава реакция,нито съдебния
протокол.Фактът на съдържаща се във въпросително изречение обидна дума
„малоумни“ не води автоматично до генералния извод за нанасяне на
обида.Недопустимо е просто доктринарски и абстрактно да се подхожда ,без
да се държи сметка за конкретиката на ситуацията,повода ,без да бъде
изследван задълбочено умисъла на дееца,който неминуемо изхожда от
обстановката,в която се развива действието и конкретната насоченост на
изказания израз.В казуса,както въззивният съд посочи ,частният тъжител не
участва в развиващата се конкретна ситуация,независимо от неговото
присъствие в съдебната зала ,тази ситуация е създадена от адв.АА.,разговорът
протича между четири персони,между които частният тъжител не е,
изказаният израз представлява реакция, в смисъла на недоумение,
неодобрение от случващото се в съдебната зала и в никакъв случай няма
насоченост към частния тъжител В. Т..
19
Ето защо,различен от направения извод за несъставомерност на деянието
както от обективна ,така и от субективна страна е невъзможен,в който смисъл
оправдателния съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.
При извод за несъставомерност на деянието от обективна и субективна
страна,при липса на констатирано противоправно поведение на подсъдимия В.
Б. И.,то правилен се явява и извода за неоснователност на предявената
гражданска претенция,формулирана като обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на престъпление обида, нанесена публично. Липсата на
противоправно поведение от страна на подсъдимия и вина, изключват
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.В този смисъл,искът за парична
репарация се явява неоснователен, както и правилно е приел решаващият съд.
По отношение на направените разноски в производството пред първия и
втория съд:
Тъй като районният съд изобщо не се е занимал с въпроса за разноските,то
последните следва да бъдат решени от него с оглед гарантиране правото на
страните на инстанционно производство,като първият съд следва да се
произнесе по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК.
Въззивният съд следва да вземе отношение единствено по разноските,които са
направени от бюджетната сметка на окръжния съд.По искане на частното
обвинение ,пред въззивната съдебна инстанция е допусната съдебно-
техническа експертиза,изпълнена от вещото лице Г. Л. и тъй като съдът не е
задължил частният тъжител да внесе предварително разноските за
изготвянето на тази експертиза съгласно нормативния регламент на
чл.187,ал.2 от НПК,необходимо е на посоченото основание частният тъжител
да бъде осъден да ги внесе.Последните са в общ размер на 386.81 лева,от
които 301.60 лева възнаграждение по изготвена от него справка-декларация,
50.00 лева за изслушване в съдебно заседание от 30.04.2025г, както и пътни
разноски в размер на 35.21 лева.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.6,във вр. с чл.338 от
20
НПК ,Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №49 от 05.09.2024г., постановена по НЧХД
№1018/2023г. на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА частния тъжител В. Б. Т.,с ЕГН:**********,с адрес-гр.** да
заплати направените от въззивния съд разноски в размер на 386.81
лева/триста осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ по сметка на
ОС-Благоевград, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че липсва доброволно изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да бъде съобщено за изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21