Р Е Ш Е Н И Е
№ …….../…….. 2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито заседание, проведено на трети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от мл. съдия И.
Чавдарова
въззивно търговско дело № 1073 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод на въззивна жалба с вх. № 19281/15.03.2019г., депозирана от „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9000, р-н „Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, срещу Решение № 754/22.02.2019г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI съдебен състав, в частта, с която е прието за установено, че Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, има вземане срещу „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, за неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, съгласно чл. 18 от Договор за наем № 84, както следва:
1.) за сумата от 1 294.25 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 10.09.2016г. до 11.10.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.09.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 3 520.70 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.10.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.10.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
3.) за сумата от 1 915.67 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.11.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.11.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
4.) за сумата от 362.42 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.12.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.12.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
5.) за сумата от 7 300.27 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 22.12.2016г. до 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
6.) за сумата от 1 190.82 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 15.01.2017г. до 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав.
Въззивникът навежда доводи за това, че решението в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като същото се явява и необосновано. Излага, че съдът не е тълкувал разпоредбите на процесния договор за наем в съответствие с общата воля на страните, не е изследвал заявените от въззивника правопогасяващи, правоизключващи и правоизменящи възражения за кредиторова забава, за неизпълнен договор, за прихващане, базирани изцяло на облигационното правоотношение, както и във връзка с упражнено право на приспадане по реда на чл. 230, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД. Не е дал отговор на въпроса „Коя страна по договора е изправна?“, за да се прецени дали правото на разваляне от въззиваемата страна-наемодател е упражнено законосъобразно, доколкото се твърди, че последният не е предал имота – предмет на договора за наем, в състояние годно за ползване по предназначение, което е довело до невъзможността въззивникът-наемател да упражнява фактическа власт върху същия. Твърди се още неправилност на преценката на съда относно предмета на делото, оттам и на предмета на доказване. Поддържа се, че съдът е дал неправилни указания при разпределяне на доказателствената тежест между страните. Въззивникът счита, че фактическите изводи на съда не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Сочи, че е неправилна преценката на съда относно недопустимостта и неотносимостта на своевременно направените доказателствени искания, с което е ограничено правото му на защита в процеса. Счита, че съдът не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, което обуславя и неправилността на преценката на съда относно доказателствената сила и стойност на приетите по делото писмени доказателства и частна СТЕ. Въззивникът-наемател твърди, че до момента наетият имот не е ползван, поради причини, за които въззиваемият-наемодател отговаря, следователно не е изпаднал в забава за заплащане на наемна цена и експлоатационни разходи, което обуславя и недължимостта на претендираните от въззиваемата страна суми, представляващи договорна неустойка.
Моли съда да обезсили постановеното решение в обжалваната част, а в случай, че същото е допустимо, да го отмени в обжалваната част като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Навеждат се доводи за това, че РС-Варна с определение от 14.12.2018г. изрично не е допуснал до разглеждане възраженията за прихващане, доколкото претенцията – предмет на тези възражения е предявена по т. д. № 579/2018г. по описа на ОС – Варна. Въззиваемата страна счита, че възраженията за неизпълнен договор и забава на кредитора са преклудирани, доколкото са направени за първи път с отговора на исковата молба по чл. 422 от ГПК, а не с възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като дори да се приеме, че не са просрочени, то те са неоснователни. Поддържа се, че неуважавайки доказателствените искания на въззивника, РС-Варна не е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като същите са насочени за доказване на възражението за прихващане, което не е допуснато за разглеждане от първостепенния съд. Навеждат се доводи за това, че имотът е предаден на въззивника-наемател в състояние, което позволява същият да бъде ползван съобразно предназначението му. Сочи се, че за този факт свидетелства и приемо-предавателният протокол, който след оглед на процесното общежитие, е подписан от въззивника без забележки, като дори да има недостатъци се твърди, че наемателят е знаел за същите, което обуславя приложението на чл. 230, ал. 3 от ЗЗД. Застъпва се, че доколкото процесният имот е публична държавна собственост, то строителните дейности по него попадат в обхвата на приложното поле на Закона за обществените поръчки, съгласно чиито разпоредби е необходимо да се проведе нарочна процедура за избор на изпълнител, като се излага, че в настоящия случай такава не е проведена. Навеждат се доводи за това, че в тезата на въззивника се съдържат взаимоизключващи се възражения – от една страна се твърди, че имотът не е предаден, от друга страна – че са извършени СМР в същия. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок, на основание чл. 263, ал. 2 от ГПК, въззиваемата страна – Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студенстка“ № 1, е депозирала и насрещна въззивна жалба с вх. № 38570/30.05.2019г. срещу Решение № 754/22.02.2019г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен установителният иск по чл. 422 от ГПК, предявен от Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, срещу „Добрин 371“ ЕООД, за следните суми:
1.) за разликата над уважения размер от 1 190.82 лева до пълния предявен размер от 13 356.66 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода след 06.02.2017г. до 30.09.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 7 766.25 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 03.04.2017г. до 22.05.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
3.) за разликата над уважения размер от 7 300.27 лева до размера на 15 687.84 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода след 06.02.2017г. до 02.04.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав.
В насрещната въззивна жалба се навеждат доводи за това, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалния закон, както и поради неточно приложение на материалноправните норми. Поддържа се, че РС-Варна неправилно е приел, че претендираният период за неустойката е до 06.02.2017г. Сочи се, че в исковите молби изрично е посочено, че претенцията за неустойка е за периоди, следващи датата, която съдът е приел като крайна. Твърди се неправилност на извода на съда, че неустойка не се дължи след 06.02.2017г. с оглед на обстоятелството, че на тази дата е развален договорът за наем поради неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената наемна цена.
Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната част, както и в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски и постановяване на ново, с което да се приеме за установено, че „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, горепосочените суми.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба с твърдения за нейната неоснователност. Излага се, че решението в обжалваната отхвърлителна част е правилно и законосъобразно, като се поддържа, че след преустановяването на облигационното правоотношение не се дължат както главните задължения, така и акцесорните такива.
С протоколно
определение от 25.09.2019г. производството по делото е спряно на основание чл.
229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по в.т.д. № 622/2019г.
по описа на ВОС. Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на 02.12.2020г.
Решение № 629/05.07.2019г., с оглед на което с Определение №
260026/08.01.2021г. производството по настоящото дело е възобновено.
В съдебно заседание след възобновяване на делото въззивникът „Добрин 371“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна Технически университет – Варна се
представлява от адв. В.Д., който моли за уважаване на насрещната въззивна
жалба, съответно за отхвърляне на въззивната жалба, депозирана от „Добрин 371“
ЕООД, както и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело № 15153 по описа за 2018г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI съдебен състав, е образувано по предявен от Технически университет – Варна, срещу "Добрин – 371" ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 92 ЗЗД – да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 331, 24 лева – неустойка за периода от 22.12.2016г. до 02.04.2017г., дължима поради забава в плащането на наемната цена по Договор за наем № 84/30.05.2016г. за месеците октомври, ноември и декември 2016г., както и сумата от 22 917, 81 лева – неустойка за периода от 16.09.2016г. до 30.09.2017г., дължима поради забава в плащането на наемната цена за месеците от септември до януари 2017г., дължима по Договор за наем № 84/30.05.2016г., за които суми има издадени заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17277/2017г. и ч. гр. д. № 17279/2017г. и двете по описа на Районен съд – Варна.
С обжалваното
решение предявеният иск е уважен частично, като е прието за установено в
отношенията между страните, че Технически университет – Варна има вземане срещу
"Добрин – 371" ЕООД за неустойка за забавено изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена съгл. чл.18 от договор за наем № 84,
както следва:
- за сумата от 1294, 25 лева – неустойка за забавено изпълнение за периода 16.09.2016г. - 11.10.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м. 09. 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на ВРС, XX с-в;
- за сумата от 3520, 70 лева – неустойка за забавено изпълнение за периода 16.10.2016г. - 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м. 10. 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на ВРС, XVI с-в;
- за сумата от 1915, 67 лева – неустойка за забавено изпълнение за периода 16.11.2016г. - 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м. 11. 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на ВРС, XVI с-в;
- за сумата от 362, 42 лева – неустойка за забавено изпълнение за периода 16.12.2016г. - 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м. 12. 2016г. , за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на ВРС, XVI с-в;
- за сумата от 7300, 27 лева – неустойка за забавено изпълнение за периода 22.12.2016г. - 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за м. 10, 11 и 12. 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на ВРС, XVI с-в;
- за сумата от 1190, 82 лева – неустойка за забавено изпълнение за периода 15.01.2017г. - 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за м. 01. 2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на ВРС, XX с-в.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите по тях, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Безспорно е между страните, че по силата на сключен Договор за наем № 84/30.05.2016г. Технически университет – Варна /в качеството си на наемодател/ е отдал под наем на "Добрин – 371" ЕООД /в качеството му на наемател/ недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Дубровник", представляващ студентско общежитие бл. №15 с прилежаща кафе - сладкарница за срок от 10 години.
Съгласно чл. 4 от договора наемателят дължи ежемесечно плащане на наемна цена в размер на 10 355 лв. до 15-то число на месеца, за който се отнася, считано от датата на въвеждането на обекта в експлоатация, но не по-късно от началото на учебната 2016/2017г. Уговорено е, че обектът следва да бъде предаден на наемателя в деня на подписване на договора, за което обстоятелство на осн. чл. 2, ал. 2 от договора се съставя приемо-предавателен протокол, като страните са придали на последния удостоверително значение относно състоянието на имота. В чл. 8 от договора е уговорена възможността наемателят да извършва вътрешни преустройства на наетите помещения за собствена сметка.
Съгласно чл. 18 от договора при забава за плащане на наемната цена наемателят дължи дневна неустойка в размер на 0,5% от размера на месечното възнаграждение, но не повече за срок от три години назад. Уговорено е, че наемодателят не губи правото си на неустойка при прекратяване или разваляне на договора.
Въз основа на приемо-предавателен протокол от 31.05.2016г. Технически университет – Варна е предоставил държането на обекта, предмет на процесния договор за наем, на "Добрин – 371" ЕООД. За търговското дружество протоколът е подписан от Д. Д..
Видно от покана, изх. № 47/05.01.2017г. Технически университет – Варна е поканил ответното дружество да заплати, в едномесечен срок от получаването ѝ, задълженията си за наемни вноски, начислени към 31.12.2016г., предупреждавайки го, че в случай на неизпълнение ще счита договора за развален по вина на наемателя.
С нотариална покана рег. № 2615, том 1, акт 101, по описа на нотариус Л.Г.с район на действие ВРС, Технически университет – Варна е довел до знанието на ответното дружество, че считано от 06.02.2017г. договорът за наем е развален поради виновно неизпълнение от страна на наемателя. Поканата, съобразно извършеното от нотариуса удостоверяване, е връчена на 13.04.2017г. лично на управляващия и представляващ ответното дружество – Д.Н.П.. С нея ответникът е поканен да освободи наетия имот, както и да се яви на 26.04.2017г. в кантората на нотариус Гонова за да предаде ключовете от него. Указани са и задълженията на наемателя за незаплатен месечен наем, лихви и режийни разноски. От приложения по делото констативен протокол от 27.04.2017г., рег. № 3083, т. 1, акт 125, по описа на нотариус Л.Г., се установява, че на посочената в нотариалната покана дата представител на ответното дружество - наемател не се е явил за да извърши действията, за които е бил поканен.
За установяване на размера на дължимата неустойка по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният
съд достига до следните правни изводи:
Депозираните въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Следва да се отбележи, че искането за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част, направено с депозираната по делото въззивна жалба, не е подкрепено с твърдения за конкретни пороци на атакуваното решение, обуславящи неговата недопустимост, като при служебната си проверка относно допустимостта на решението въззивната инстанция също не констатира такива.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/.
Доколкото искът, с който е сезирана първата инстанция,
е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД, т.е. за задължение,
произтичащо от неустоечна клауза, то съдът дължи служебна проверка и за действителността
на същата, без да е необходимо оплакване във
въззивната жалба в тази насока.
Досежно въпроса за действителността на неустоечната
клауза по чл. 18 от процесния Договор за наем № 84/30.05.2016г. е налице влязло
в сила Решение № 629/05.07.2019г., постановено по в.т.д. № 622/2019г. по описа
на ВОС, между същите страни /Технически университет – Варна и „Добрин 371“ ЕООД/
и с предмет задължения за неустойка за забавено изпълнение на наемни вноски,
произтичащи от същата неустоечна клауза, но за различни периоди от тези по
настоящото дело. Доколкото се касае за общ правопораждащ процесните задължения
факт, настоящият съдебен състав намира, че по аналогия с решенията по частични
искове и даденото разрешение в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2016 от
22.04.2019г. по гр. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, то в конкретния случай
следва да се зачете Решение № 629/05.07.2019г., постановено по в.т.д. №
622/2019г. по описа на ВОС. Това е така, тъй като това да се приеме, че в настоящия процес следва да се доказва и изследва наново
действителността на неустоечната клауза, пораждаща процесните задължения, би
довело до пререшаване на един и същи спор, както и възможност за постановяване
на различни /противоречащи си/ съдебни решения по искове с идентични основания,
само поради различния период от време, за който се претендират вземанията,
произтичащи от общ правопораждащ факт.
В горецитираното влязло в сила решение е прието, че с оглед липсата на други предполагаеми вреди, извън обичайните такива при забава за изпълнение на парично задължение /каквито процесната неустойка е предвидена да обезпечава/, очертани в нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, размер на неустойката, равняващ се на близо 18 пъти законната лихва, е насочен основно към санкциониране на длъжника, т. е налице е засилена санкционна функция на така уговорената в чл. 18 от процесния договор за наем неустойка. Прието е, че придаването на една неустойка на повече характеристики на санкция, отколкото на обезпечение и обезщетение, съставлява опит за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата, което от своя страна прави неустоечната клауза нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
С оглед на обстоятелството, че по нищожна клауза не се дължи неустойка, т.е. липсва основание за такова задължение в тежест на наемателя, то безпредметно се явява изследването на това дали са налице предвидените в съответната клауза предпоставки за възникване на такова задължение за наемателя – ответник. Доколкото направените с въззивната жалба и насрещна въззивна жалба оплаквания са именно в тази насока, то въззивната инстанция не следва да ги обсъжда.
В контекста на гореизложеното и при зачитане на Решение № 629/05.07.2019г., постановено
по в.т.д. № 622/2019г. по описа на ВОС, настоящият
въззивен съдебен състав намира предявения от Технически университет – Варна,
срещу „Добрин 371“ ЕООД, иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД за неоснователен, поради което същият следва да се отхвърли изцяло.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на ВРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е уважен, като вместо него бъде постановено друго в
изложения по - горе смисъл.
По разноските:
С оглед изхода от спора, решението на Районен съд - Варна в частта за разноските също следва да бъде ревизирано.
С оглед неоснователността на иска право на разноски има само ответното дружество. На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, на същото следва да се присъди сумата в размер на 500 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, доказателства за извършването на които също са представени /Договор за правна защита и съдействие от 13.11.2018г. (л. 97), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено изцяло в брой/. Те следва да бъдат възложени в тежест на ищеца Технически университет – Варна.
При този изход на спора, с оглед основателността на въззивната жалба и неоснователността на насрещната въззивна жалба, право на разноски за въззивното производство има също единствено въззивникът „Добрин 371“ ЕООД. С оглед своевременното им претендиране и представените доказателства за извършването им /Платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 311,68 лв. (л.3) и Договор за правна защита и съдействие от 20.09.2019г. (л. 79), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено изцяло в брой/, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на последния следва да се присъди сумата в размер на 811,68 лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Същата следва да се възложи в тежест на Технически университет – Варна.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 754/22.02.2019г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI съдебен състав, в частта, с която е прието за установено, че Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, има вземане срещу „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, за неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, съгласно чл. 18 от Договор за наем № 84, както следва:
1.) за сумата от 1 294.25 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 10.09.2016г. до 11.10.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.09.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 3 520.70 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.10.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.10.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
3.) за сумата от 1 915.67 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.11.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.11.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
4.) за сумата от 362.42 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.12.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.12.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
5.) за сумата от 7 300.27 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 22.12.2016г. до 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
6.) за сумата от 1 190.82 лева - неустойка за
забавено изпълнение за периода от 15.01.2017г.
до 06.02.2017г. на
задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017г.,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа
на РС – Варна, 20-ти съдебен състав, както и в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, срещу "Добрин – 371" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9000, р-н
„Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 92 ЗЗД – да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 331, 24 лева – неустойка за периода
от 22.12.2016г. до 02.04.2017г., дължима поради забава в плащането на наемната
цена по Договор за наем № 84/30.05.2016г. за месеците октомври, ноември и
декември 2016г., както и сумата от 22
917, 81 лева – неустойка за периода от 16.09.2016г. до 30.09.2017г.,
дължима поради забава в плащането на наемната цена за месеците от септември до
януари 2017г., дължима по Договор за наем № 84/30.05.2016г., за които суми има
издадени заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
17277/2017г. и ч. гр. д. № 17279/2017г., и двете по описа на Районен съд – Варна, за сумите както следва:
1.) за сумата от 1 294.25 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 10.09.2016г. до 11.10.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.09.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;
2.) за сумата от 3 520.70 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.10.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.10.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
3.) за сумата от 1 915.67 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.11.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.11.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
4.) за сумата от 362.42 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.12.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.12.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
5.) за сумата от 7 300.27 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 22.12.2016г. до 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;
6.) за сумата от 1 190.82 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 15.01.2017г. до 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, да заплати на "Добрин – 371" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9000, р-н „Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, сумата в размер на 1311,68 лева /хиляда триста и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сторени по делото пред двете инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен касационен съд на Република България, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.