Р Е Ш
Е Н И Е
№ 94
гр.Русе,
31.03.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, девети състав, в открито
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
при
участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 11 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от К.К.В. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител адв.А.Е.
*** срещу Заповед за налагане на ПАМ № 22-0247 - 000099 от 08.12.2022г.,
издадена от Началник РУ Бяла към ОДМВР-Русе –
Прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 12месеца.
В
жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Излага съображения, че не са налице фактическите предпоставки за издаване на
оспорения акт, както и че не е доказано обстоятелството, че е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества, не е установено какво количество и какъв
точно вид наркотично вещество е отчела пробата от направения полеви тест. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена. Представя допълнителни писмени доказателства.
Административният
орган, редовно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от
гл. юрисконсулт. Изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 336з- 3170 от 31.12.2021г. на ВПДДиректора на ОД на МВР– Русе, в т.3 от
същата, Началниците на районни управления при ОД МВР – Русе, са оправомощени
длъжностни лица, които да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Оспорващият
К.К.В. е бил правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********,
категория В, М, АМ.
На
07.12.2022 г. оспорващият К.К.В. е спрян
за проверка от служител – мл.автоконтрольор към ОД МВР Русе, Районно управление Бяла. Съставен
му е, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия АД бл. № 194152 от 07.12.2022г./л.4 пр./, за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, затова че на 07.12.2022 г. около 16:35 часа, в с.Обретеник,
като водач на МПС – т.а. Ивеко 35Е12 с рег.№ Р4684КС, е управлявал автомобила
след употреба на наркотични вещества. Пробата е установена с Дрегер Тест 5000, като
техническото средство е отчело положителна проба на амфетамин и метамфетамин. АУАН
е връчен на В. на същата дата - 07.12.2022г., като същият го подписал без да отбележи възражение.
На
водача В. е издаден талон за медицинско изследване № 115189/л.7пр./, връчен на 07.12.2022г.
в 17:15 часа. В него водачът посочил, че
приема показанията на техническото средство. Водачът е отказал да даде
биологични проба за изследване, което е удостоверено в Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози, издаден от ЦСМП гр.Бяла/л.9-10пр/.
Образувано
е бързо производство № 243/2022 г. по описа на ОД на МВР – Русе, започнато
срещу К.К.В. за извършено от него престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК/.
Въз
основа на съставения АУАН, на 08.12.2022 г. от Началника на Районно управление към
ОД МВР Русе, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 22-0247 –
000099. С нея на оспорващия В. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2А,
б. "б" от ЗДвП– прекратяване регистрацията на ППС за срок от
12месеца. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения
АУАН и е прието, че В. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Мярката е
наложена на собственика на автомобила - жалбоподателят в настоящото съдебно
производство – В..
Оспорената
заповед е връчена на оспорващия на 19.12.2022г. Жалбата срещу заповедта е
подадена 29.12.2022 г.
Образуваното
срещу В. досъдебно производство е приключило в внесен в РС Бяла обвинителен акт
срещу него. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД 328 по описа за
2022г. на РС Бяла. Наказателното производство пред първоинстанционния съд е
приключило с осъдителна присъда №3 от 16.02.2023г./л.27/, с която В. е признат за виновен в извършено от него
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като са му наложени съответните наказания.
Присъдата не е влязла в сила поради обжалване пред Окръжен съд Русе.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б.
"Б", се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на
вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата. По делото е приложена Заповед№8121з-1632/02.19.2021г.
на Министъра на МВР/л.19пр./, въз основа на която е издадена Заповед
№3170/31.12.2021г./л.18пр./ на ВПДДиректора на ОД на МВР– Русе. В посочената
заповед- т.3, Началниците на районни управления при ОД МВР Русе, са
оправомощени длъжностни лица, които да прилага да налагат ПАМ по ЗДвП.
Оспореният
административен акт – Заповед за налагане
на ПАМ № 22-0247 - 000099 от 08.12.2022г. е издадена от Началник РУ Бяла към
ОДМВР-Русе, т. е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От
гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът
приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документ в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За
съответствието и спазване на материално-правните норми:
Административният
акт е в съответствие с материалния закон.
В
преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното: Съгласно
чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от тези мерки според т. 2а, б. "б" е
процесната: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози– за срок от 6 месеца
до една година.
ПАМ
е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно
наказание, по арг. от чл.12 и чл.13 от ЗАНН. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за
определен срок.
За
да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП,
законодателят приема като съставомерни признаци - управление на автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и отказът да бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази
хипотеза попадат и неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Доказателствата,
писмени и гласни, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена ПАМ спрямо
жалбоподателя В., по реда на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП.
По
делото не се спори, че на 07.12.2022 г. оспорващият К.К.В. е спрян за проверка от служител –
мл.автоконтрольор към ОД МВР Русе, РУ Бяла
при управление на т.а. Ивеко 35Е12 с рег.№ Р4684КС. Самият той не оспорва и
наличието на положителен резултат за наличие в кръвта на амфетамини и
метанфетамини, след извършения тест на същата дата около 16,35ч. Съставен му е АУАН Серия АД бл. № 194152 от
07.12.2022г./л.4 пр./, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.Оспорва се
единствено обстоятелството, че не е доказано от АО, че В. е употребил наркотични
вещества преди управлението на МПС и съответно, че при това управление е бил
под тяхно въздействие.
Този
факт, обаче, с оглед и на събраните допълнително писмени доказателства, бе доказан в полза на
административния орган с представените копия на постановената присъда, макар и
невлязла в сила, и мотивите към нея. Ето защо, пред АО са били налице всички
материални предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения-доказано е управление на
автомобил от водач, чиято проба е доказала наличие в кръвта на амфетамини и
метамфетамини.
Не
е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват животът
и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Налагането
на ПАМ по чл.171, т. 2а, б. б от закона не е в нарушение на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК, предвид това, че прекратяването на регистрацията е
с максималния срок, предвиден в разпоредбата-12 месеца. Според цитираната
разпоредба, административните органи упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с АА се засягат
права или се създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин ще се постигне
целта на закона. С други думи, търси се съответствие между преследваната
законова цел и средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс
между обществения и личния интерес.
В
настоящата хипотеза на ЗДвП административният орган действа в условията на
обвързана компетентност при налагане на ПАМ, но разполага с право на преценка
за какъв срок следва да я наложи. Законовите рамки са от 6 месеца до една
година. В оспорената Заповед не се съдържат някакви конкретни основания /фактически
или правни/, които са мотивирали АО да наложи максималния срок на мярката по
чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, с изключение на цитирането на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, която норма обаче касае административните нарушения, а не
принудителните административни мерки.
Липсата
на каквито и да е мотиви в процесната Заповед, по отношение на максимално
определения срок на наложената принудителна мярка, а именно - 1/една/ година съставлява
нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да се
причисли към категорията на съществените, но се доближава до тях.
Действително
деянието, провокирало прилагането на процесната ПАМ, представлява престъпление.
Относно високата обществена опасност на деяние от този вид не може да има спор.
Със разпоредба на чл. 171, т. 2а (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017
г.) е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен
интензитет, предвид високата обществена опасност на подобно поведение –
шофиране след употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози.
Тук обаче не са посочени отегчаващи обстоятелства, които да обосноват много
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, за да бъде определени
максимален размер на мярката. се явява напълно обоснован. Ако законодателят
считаше, че управлението на МПС под въздействие на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози е толкова тежко, нямаше да предвиди в приложената
норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП граници на срока за налагане
на ПАМ, а щеше да сложи конкретен срок.
Няма
спор, че целта на принудителна административна мярка като процесната е
предотвратяването и преустановяването на административните нарушения, както и
отстраняване на вредните последици от тях. В случая преустановителният ефект е
осъществен още в момента на издаване на процесната Заповед. Превантивното
действие на ПАМ-прекратяване регистрацията на МПС обаче, в рамките на една
година, какъвто е максималния срок по закон в случая е обосновано. Следва да се
отчита обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, с
който последиците от евентуално нарушение
на правилата за движение по пътищата носят по-висока степен на обществена
опасност. От друга страна е видно, че се касае за млад човек, за който от
справката за нарушител/л.2-3пр./ се установява, че е правоспособен водач на МПС
от 2018г. и до момента има извършени пет нарушения/ с влязла в сила НП/ и
15нарушения, установени с фишове. Предвид
изложеното, относно цялостното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, последиците от така издадената заповед за ПАМ
за прекратяване регистрацията на МПС за една година са съизмерими с
преследваната от закона цел. Последната не може да бъде постигната и с
по-кратък срок на мярката, с оглед личността на нарушителя и конкретно
установените обстоятелства в тази връзка. Неоснователни са доводите на
поцесуалния представител, че с процесното МПС се извършва търговска дейност,
която предвид наложената ПАМ е блокирана. За жалбоподателя, като собственик на
МПС, това е негативна последица която следва да понесе в резултат на
собствените си неправомерни действия. Относно другото възражение, че процесното
МПС е в режим на СИО и така са нарушени правата на съпругата на жалбоподателя
да го ползва, съдът намира, че тези твърдения не са доказани в настоящото
производство по надлежния ред.
Гореизложеното
води на извод за неоснователност на
жалбата. Освен
на материалния закон, заповедта съответства и на преследваните от закона цели
по чл.171 от ЗДвП и чл.1, ал.2 от ЗДвП, а именно опазването на живота, здравето
и имуществото на участниците в движението по пътищата чрез ограничаване на
евентуалното противоправно поведение на жалбоподателя посредством временното
изключване на възможността за извършване от негова страна, в качеството му на
водач и собственик на МПС, на административни нарушения по ЗДвП.
По
разноските
С
оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т.
д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова следва да се
присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на
юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата
граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан в
производството по адм. дело № 11/2023 г., не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.
С
оглед изхода на спора, предвид
неоснователността на жалбата, направените, доказани и поискани от жалбоподателя
разноски не му се следват.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.К.В.
с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0247 - 000099 от 08.12.2022г., издадена от Началник
РУ Бяла към ОДМВР-Русе, с която на К.К.В. с ЕГН ********** *** е приложена
принудителна административна мярка по чл.171,т.2,б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12месеца, като неоснователна.
ОСЪЖДА
К.К.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Русе сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: